Европейският дух и тоалетната

img_0351

Всички знаем за прословутия кенеф в Брюксел. Цяла Европа пък знае колко сме обидени заради тази скулптура. Всъщност бих казал, че точно нашите протести направиха произведението на Дейвид Черни толкова известно. Какво толкова имаше в тази скулптура? В края на Януари бях в Брюксел и минах специално да я видя. Не бях единствения – беше се превърнала в туристическа забележителност. Някой знае ли въобще как са изобразени другите държави? Днес по сутришното предаване на БТВ дадоха репортаж за това. Според мен Холандия трябва да е една от най-засегнатите – страната е представена като наводнена земя изпълнена с минарета. Или Полша, в която няколко свещеника изправят знамето на гей обществото.

Черни обяснява, че е искал да види дали Европа е способна да се смее на себе си, като е извадил на показ стереотипите. Някои от метафорите в скулптурата не успях да разбера, като например опакованата държава. Мисля си, че това е по-скоро обобщение на най-честите новини в медиите. Сякаш е събрал на едно място общата представа, която се изгражда от новини смесени със стари стереотипи. Пример за това са магистралите в Германия, бетонът в Испания и пожарите в Гърция.

И да – това са тоалетните в България. Вземете например репортажа на Робърт Мур – там се представя една жалка, изостанала и мръсна България. Не се съмнявам, че ако някой оператор влезе в банята на онези цигани, ще намери точно такава тоалетна. Има още доста такива примери от немските и британските телевизии. Голяма част от тези репортажи са манипулирани и ние го знаем. Другите в Европа обаче не го знаят – когато един чех види това по телевизията той/тя не сяда да търси в интернет дали е истина. Вие като чуете нещо за политическите борби в Исландия, замисляте ли се? Не – просто приемате информацията и продължавате нататък.

Това е първият аспект на проблема, който обсъждам тук – не се познаваме. Не познаваме другите европейски държави и те не познават нас. Проблемът не е само в България – цяла Европа е разединена. По време на дискусиите за блогърското състезание в Брюксел стана дума дали ще имаме 27 отделни кампании за изборите за европарламента или една обща за Европа. Отговора на всички беше, че ще имаме 27. Една от причините е, че всяка държава има своите социални и политически особености и следователно очакванията са различни.

img_0346

По-важната причина обаче е, че никой не е сядал да говори на гражданите на Европа като европейци. Обикновено се правят изказвания, които после се предават от местните политици на езика на народа си. Това крие опасности не защото става дума за езиков превод, а защото общоевропейската политика се изкривява многократно докато стигне до обикновения човек. Така повечето се чувстват изолирани от общото и виждат Парламента, Съвета и Комисията като абстрактни и отдалечени същества, които не ги интересува какво се случва в домовете из Европа.

Като резултат от тази отдалеченост, Европа не е цяла. Нямаме европейски дух, а срамежлива компромисна позиция от 27 мнения. Парадоксалното в случая е, че гражданите на една държава като Великобритания, които са сочени за евроскептични, взимат най-дейно участие в дискусиите. За сравнение, голяма част от останалите европейци са по-скоро неутрални. Затова бих изказал тезата, че в Европа имаме две състояния – евроскептицизъм и евродепресия. Казвам депресия, защото хората не знаят и не виждат смисъл да се интересуват от европейските въпроси и проблеми. Просто се съгласяват.

Първата крачка към промяна на това състояние е да се опознаем. На 26-ти Януари вечерях с останалите блогъри и бях седнал с групата от Англия. Всъщност не всички бяха англичани, а по-скоро учеха там и стана интересна дискусия. Говорихме за традициите и възприятията в собствените си държави. Тъй като съм си приказлив, ги затрупах с информация за България. Това ми е нещо като лична мисия в последно време. Те бяха потресени за това колко общи и различни неща имаме. Същото се отнасяше за всички останали държави – все малки неща, които ни са странни като отидем на почивка някъде, но на които не придаваме голяма важност. Мисля си, че осъзнавайки тези различия, ние ще се научим да разбираме позицията на другите и да виждаме тяхната гледна точка. Това не са празни думи. Замислете се колко малко знаем за циганите в България, които всеки ден срещаме и от които все се оплакваме. Стереотипът е, че крадат, лъжат и просят. Те за много повече от това и може би тези познания са ключът към решаването на социалния проблем. Същото важи и за другите държави. Някой може ли да ми каже нещо за Латвия? А за белгийците? Оставете ги тях – кажете ми нещо за традициите и културата в Румъния. Нали са ни съседи?

img_0340България в скулптурата погледната отзад

А що се отнася до онази скулптура – всеки е обиден. Ние обаче единствени вдигнахме шум за „кенефа“. Даже един англичанин много внимателно ме попита дали наистина сме толкова бесни на Черни. Не знам какво очакваше – сигурно да ми излезе пушек от ушите. Всъщност скандала, който вдигнахме нарани имиджа ни много повече отколкото самата скулптура. Дали причината е в „кенефа“ се питам аз? Дали ако бяха сложили тълпа от цигани да крадат и рушат и да преливат от държавата към другите страни нямаше да предизвика същия раздор. Или пък държавата да е пълна с боклуци и през средата и да минава само магистралата от Сърбия за Турция. Или пък да бяха показани бизнесмен, няколко чиновници и куфарче с пари, което да си сменя собственика постоянно. Сигурен съм, че може да се сетите за още такива. Това са все неща взети от международните новини и които отразяват адекватно мнението на не един или двама за родината ни. Всяка тези динамични скулптури би ни накарала да вдигнем скандал до небесата. Не защото не са верни, а защото си мислим, че като седят на входа на Европейския Съвет, някой ще вземе да си помисли, че наистина държавата ни е такава. Това не е скулптура, която цели да се изгради мнение, а да разбие старите стереотипи. Това е възможност за хората от Европа да потърсят още информация за съседите си и да се опознаят. Не видяхме обаче такъв ефект, а само скандали, обяснения и извинения.

Затова ако питате мен, трябва да се махне платното пред нашата част от скулптурата. Не защото сме кенеф, а защото не сме и защото другите трябва да го разберат. Трябва да се научим да говорим с „другите“ в и извън България, защото със сегашния подход никъде няма да стигнем.

Ето и видео разходката из входа на Европейския Съвет, която заснех преди две седмици:

35 коментара

  1. Малко спам, но прочете ли статията в моя блог? В свежо отговори много рязко, и ми е интересно дали прочете целия материал или просто видя заглавието 🙂

  2. текстът и въобще инициативата са супер
    но понеже ви четат много хора
    моля правете разлика между Европейския съвет и Съвета на Европа
    Съветът на Европа (http://www.coe.int/) е междуправителствена организация, която няма нищо общо с Европейския Съюз
    съществена разлика
    студентите ми непрекъснато го бъркат
    точно щото в медиите и в интернет се употребяват като синоними

  3. @Arrowsss – Прочетох я и предимно съм съгласен с теб. Прав си, че вместо да се правим на ощипани девойки, трябва да започнем да решаваме проблемите в държавата. Написах „Не“ в свежо в отговор на въпроса дали трябва да се защитим. Не трябва – вместо това трябва да направим така, че да няма такива новини, но не с PR кампании, за които говорехме в тази статия тук, а с реални действия.

    @Юрий Вълковски – Благодаря, че ме поправи. Грешката е моя – знам разликата, но пак ги използвах като синоними. Мисля скоро да пусна обяснение какви са различните институции в ЕС и с какво се занимават. Мисля си, че тази стъпка ще е важна, ако се опитвам да убеждавам хората да задават повече въпроси и да гласуват на евроизборите.

  4. Добре, може да пуснем една анкета с отворен отговор как трябва да бъде показана България, щом тоалетната не е подходяща според хората…

  5. Не мисля, че има какъвто и да е смисъл от това. Няма значение какво мислим ние – важното е другите как ни възприемат според държанието ни. Ако 51% от българите смятат, че трябва да изпълним картата на България с лицата на важни личности от историята ни, какво ще означава това за който и да е друг в Европа? Какво знаят те за тези хора, че да припознаят символизма в такава скулптура? Каква дискусия ще инициира тя?

    За мен целта на изкуството е да провокира. Ако се прави нещо, което да изобразява нас като държава, то то не трябва да е съобразено с нашите желания и поглед над родината, а според това, как ще повлияе над останалите в ЕС. Тази скулптура в този си вид инициира достатъчно дискусии, които за жалост не бяха в правилната посока. Все пак се надявам да излезе нещо добро от това и да си вземем поука.

  6. Всъщност интерпретациите на Чорни са доста забавни…, когато се отнасят за другите 🙂 .

    Много ми хареса идеята на текста – да се опознаем. Ние сме хора и действително имаме много общи неща. Учудването от това ми напомня възрастта около 10-12 години, когато с изненада разбирах, че и на другите деца родителите се карат помежду си. До тогава това беше нещо, от което се срамувах, не знам защо. Точно говоренето и споделянето с другарчетата ме освободи от притесненията. Друго си е да не се чувстваш чак толкова различен, при това с нещо неприятно.

    На национално ниво демонизираме чисто човешките си слабости. Романите на Дюма са непрекъснат низ от интриги и предателства и същевременно любимо развлекателно четиво на поколения. А ние почти издигаме до нивото на подвига на Левски предателството на поп Кръстьо, при това без да е доказано?! Самобичуваме се, но ако някой отстрани си направи лека закачка с нас, се хващаме за ножа?

    Откритият разговор, свободното споделяне са по-истинският път към взаимното разбиране, а защо не и към саморазбирането.

  7. Когато видях Германия и Испания в скулптурата се засмях. Сигурен съм, че хора, които са почивали у нас и не са останали доволни, са реагирали по подобен начин за България.

    Наистина диалога помага на всяко ниво. В България сега примерно не говорим за проблемите на децата, на хората с увреждания, на циганите, на децата отпаднали от училище и т.н. Знаем, че ги има и ги чуваме в новините като статистика, но не се говори за това. По същия начин не знаем почти нищо за останалите членове на съюза и за самия съюз. Уж трябва да сме заедно в кюпа и да се чувстваме граждани на ЕС, но на много места в Европа това не се случва.

    Забелязал съм, че по срещи за обмен на опит между фирми и студенти се получават интересни и живи дискусии. Постига се точно ефектът, за който говоря, макар и в доста малък мащаб. Това са обаче примери, че е възможно да работим заедно и да има обединена Европа.

  8. Явно на ниво конкретни хора неща са много по-лесни. Проблемът възниква при намесата на институциите и вървящата с това формализация. В тази посока „инсталацията“ на Черни е чудесен опит за пробив. Едва сега го разбирам.

    Колко е важно да видя нещата както са, а не да ме залеят с преценки!

    Възприемах идеята за Европейски съюз като имитация на Обединени Европейски Щати. Мислех си, че именно по-дългата ни обща история, през която сме се опитвали по всевъзможно начини да се самоопределим чрез разликите си, ще ни изиграе лош номер. Сега не знам какво да мисля, но някаква светлинка ми се привижда…, май…

  9. Наистина на ниво институции разговора е съвсем друг, но не говорим за него въобще. Местните институции във всяка държава се занимават с местните проблеми. Европейския парламент се избира пряко от гражданите на Европейския Съюз без намесата на правителствата в страните членки. Това е начин да се влияе директно на политиката на ЕС. За да има ефект обаче хората трябва да се разбират и да знаят проблемите на европейско ниво. Не депутатите или министрите ни, а все един от нас. Информацията наистина е много, но на практика не е много различна от проблемите на собствените ни държави. Всъщност дори голяма част от проблемите се припокриват и решението им е много по-лесно в рамките на ЕС.

    Европейският Съюз не може да е ОЕЩ. Най-малкото защото сме толкова различни и имаме толкова много спорове и войни зад нас не може да се откажем толкова лесно от локалното си управление. Целта обаче е да има силен съюз, който до известна степен да прилича на щатите от гледна точка на общото рамково законодателство и свободната търговия. Така ще си имаме повече доверие и ще сме по-силни срещу САЩ, Китай и Русия и то не само икономически, но и политически.

  10. Или локалното ни управление да се откаже 🙂

    Много си прав. А у нас информацията по същество е липсваща. Има сайтове с документация, но е необходимо не само време, а и доста специфични знания, за да се разбере. Хората биха чули (а мисля и че се интересуват), но ако информацията е сведена до по-ежедневно разбиране. И са абсолютно прави. Начинът по който се коментират нещата в блоговете е много по-естествен и разбираем отколкото журналистическото говорене/ писане. И е достъпен не само през нета. Дава повод за разговори, ако щеш и на маса, и в кварталното кафене.

    Това, с което си се заел, е много хубаво. 10x!

  11. Да ти кажа и аз не знам с какво съм се заел. Искам да науча повече за Европа и да го предам на хората, които попадат тук случайно или не. Срещата в Брюксел много ме ентусиазира по въпроса и си написах подробен план за следващите 4 месеца. Част от този план е започване на нов политически блог в края на Март. През последните две седмици обаче се усещам, че нещо липсва. Не се опитвам да пиша заради състезанието, а с чистата идея да информирам. Все пак обаче темата „Европа“ е доста суха материя и трудно се сдъвква и предава в атрактивен вид. Даже един депутат от европарламента каза много правилно, че Европа не е най-секси темите в интернет. Информация наистина има в изобилие, но е трудно да се структурира и да се направят изводи. Затова реших да тръгна по-бавно и да видя какво очакват хората. Струва ми се все пак, че най-доброто, което мога да постигна е да накарам няколко души да търсят информация и да се интересуват по-живо от темите на Европа. Ако това стане ще е яко.

    Най-добрия път за това е да се говори повече за това и хората да изказват мнението си. В България това е в дефицит – хората си мислят, че няма смисъл да се изказват. Хората с мнение се заклеймяват за всезнайковци и мрънкала. Това не е добре.

  12. [Свежо] Сайта ми ще е в профилактика утре до 6 часа сутринта. Значи още 3-4 часа.

  13. Като начало – информираш и така провокираш читателите си за мнение. А това означава и размърдване на мислите, а по-нататък сигурно и допълнителна инфо ще търси.
    Не съм участвала в други дискусии толкова, колкото тук. Малко срам ме хваща 😉 чак!

  14. Можехме да излезем с малко чувство за хумор от цялата ситуация. Например вместо черен креп, който да ни погребе, за асоциациите на българите, и ни заличи от ЕС за асоциациите на другите граждани на ЕС, можеше да стои отдолу надпис на английски – „А сега да пуснем водата“, т.е. да ускорим промените в България. И вълкът ще бъде сит, и ангето – цяло, за да усмирим негативизма в България, който съзнателон е подклаждан /не ние сме виновни за изгубените пари от еврофордовете, Брюксел е виновен, че не ни уважава/. Кой ли от нашите политици е чувал въобще за семиотика /науката за знаците/? А за дипломацията като наука?

    Дано изберем по-интелигентни хора за следващия парламент. Просто тези не се траят. Като че ли са ги избирали партиите им по необразованост.

    Моята публикация в Свежо.нет по въпроса –

    Любима 🙂

  15. Моля ви, нека да спрем и да не говорим повече за „кенефа“. Вярвам че това си беше политически ход от страна на управляващите – покрай цялата глупава история забравихме да им търсим отговорност за важните неща. Мисля, че колкото повече се говори за това дали е трябвало или не е трябвало да се покрива, толкова повече се отдалечаваме от същността на въпроса – нежеланието на това управление за реални действия в насока на озапряване на корупцията.

  16. @Ирина – няма лошо 🙂 Хубаво е да има такива дискусии. Ще гледам да пускам повече инфо за ЕС.

    @Любима Йорданова – Можехме да излезем по много различни начини от тази ситуация. Мисля, че Черни показа по неоспорим начин, че не можем да се смеем на себе си. Доколкото си спомням обаче политиците скочиха първи и от там по медиите само за това се говореше – колко трябва да се обидени. Стар трик е да се изнася вниманието на хората извън страната и извън проблемите вътре. Същото се случи и с речта на Борисов – никой не говореше за това, че кмет о ДПС е хванат с подкуп, както и още няколко подобни такива случая. Въобще можеше да реагираме различно и нека следващия път да не оставяме гузните ни политици да действат прибързано.

    @Недко – напълно съм съгласен. Използвах го само като повод да анализирам връзките между гражданите в ЕС и по-точно липсата им.

  17. Разбира се, че не трябва да се обръща никакво внимание на този художник и да показва каквото си иска. Установил съм, че и немските фирми при българското ХЕИ занемеряват страхотно тоалетните. При немското ХЕИ сигурно се плащат стократно по-сериозни глоби!

  18. Бояне,

    забравих да ти благодаря, че си показал инсталациите. Дано повече българи ги видят. Колкото до отвличането на вниманието встрани от сериозните проблеми, има един жаргонен израз в теория на манипулативните стратегии, т.нар. страничен пас. Това беше и инсталацията, това беше и Борисов в Чикаго. По този начин пък видяхме, колко лесно се манипулира, съжалявам за термина, но това е термин – тълпата. Тълпа е всяка група от различни хора, събрани на едно място с една и съща цел – да кажем митинг, протест някакъв и т.н.

    Още не мога да напиша статията за това „ново животно“ за България и за българските медии – обществото на блогърите. Материалите седят на бюрото ми. Заглавието обаче ще бъде „Блогърите – тези умни, странни хора „.

    Сега трябва да направя схемата, по която да бъде проведена комуникационната кампания за изборите за Европейския парламент и по някое време ще напиша статията. Обещала съм си.

    Любима 🙂

  19. Много ще е интересно да я видим. Сега за блогърите се говори малко с насмешка и до голяма степен с неразбиране. Самите блогъри не сме наясно с това, което имаме. Затова ще е интересно да има сериозен анализ.

  20. Затова се и бавя, защото искам да стане сериозен анализът.

    Освен това досега съм чела блогове, главно политически, на журналисти и не съм се замисляла за това общество, всъщност. Защото вие сте общество. И ако не бяха протестите през януари и инициативата „България е наша“ едва ли щях да ви забележа сериозно.

    Но вие сте ново явление, при това доста позитивно явление на фона на безумния български пейзаж в момента. /В момента по телевизията говорят за материала на Борисов и въобще за „материалното момче“ по аналогия на „материалното момиче“ на Мадона ???/

    Вие, блогърите, искате да въведете ред в обществото, искате правила, искате съвременно развитие на държавата, свободата на словото при вас е пределна и заедно с това далече от елементарните реплики във форумите понякога. Право да ти кажа, не съм очаквала такава изкреност. Вие искате да си обясните нещата и да тласнете развитието на държавата в позитивна посока.

    Обикновено пиша бързо, това ми е занаят, така да се каже, но сега забавих нещата, защото трябва да узреят и тогава словото се лее неудържимо и пишеш на един дъх.

    Дори си мислех дали да ти изпратя статията, за да я обсъдим /диалогът винаги дава друг ракурс, авторът не винаги може да види други аспекти на нещата/ и тогава да я пусна официално. Правителството така се стресна от мисълта за хакерски атаки, че сега блогърите му са виновни. А те са много свесни момчета и момичета. Е, има и по-възрастни.

    Любима 🙂

  21. @Любима – преди няколко дена пат в този блог се обсъждаше дали блогърите са журналисти или не. Ще ми е интересно, един журналист в БГ да сподели тук какво мисли. И – съвета ми е не обсъждай самата статия с блогъри, а проблемите и мислите им. Иначе ще изкривиш нещата, т.е. няма да покажеш това което се вижда, а това което някой иска да се види. Успех!

  22. Здравейте,

    много се съмнявам, че журналист, ангажиран в някоя медия, ще посмее да каже какво мисли за блогърите, дори и ако е от същата възрастова група. Журналистите знаят какво е това медийна политика, редакционна политика и т.н. Те са зависими хора. Това – първо.

    Второ – методите, с които се служат обществените науки, са няколко и включват и интервюто, и включеното наблюдение /което аз направихпрез януари и правя и сега, защото и утре ще има митинг/. В противен случай, ако не съм наблюдавала лично явлението, не бих могла да напиша и една буква. Информация от втора ръка, т.е. опосредствана, аз не приемам, защото това не е информация, а интерпретация.

    Трето. Когато един заместник-министър няма 30 г., какъвто беше моят случай с разговора ми с г-жа Мария Дивизиева от Министерството на държавната администрация и административната реформа, няма и за какво да се говори с него. Той, или в случая – тя, се радваше, че е заместник-министър. Така не става. Трябва да се намери някакво средно положение „за мирно съвместно съществуване“ /това е клише/ на двете поколения – до 35 и след 35. Разбира се мисля само за хората след 35, които желаят да се променят. За това явление пише и Боян. Затова е прав Борисов, че липсват квалифицирани кадри. Все едно как го е казал. Важното е, че го е почувствал.

    Това, което съм написала досега за блогърите, но не го публикувам, е на базата на начина, по който те се възприемат по отношение на мястото си в българското общество и моите лични наблюдения. За щастие има и възрастова дистанция, която още повече откроява нещата.

    Моето поколение ми е пределно ясно, но все пак трябва да минат поне още десетина години, за да се върнат в България хората, които сега учат в развитите страни и да станат поне на 35 г. Социалният и професионалният опит също са важни, но именно тези хора ще ускорят процесите, като приложат съвременни методи на работа.

    Все пак много ми е приятно, че нямате моите професионални страхове. В обществото се върви много бавно, в българското – още по-бавно, именно защото хората нямат съвременна информация и цялото общество се държи вече 20 г. в старите мрежи и се контролира от тях.

    Тази е най-голямата грешка на прехода у нас, че партиите не отделиха нужното внимание на обучение на кадрите си и сега сме отново в дупка и в момента се сриваме надолу. Пробойните са много и положението не може просто да се закърпи. Присъщата на социализма имитация на работа повече не може да съществува, тя не е продуктивна.

    Пак се увлякох. Филолозите пишат много.

    Любима 🙂

  23. @Любима, според мен има и сред социалистическото поколение (неживяло, неработило и неполучило образованието си в нормална страна) кадърни хора (добри кадри), но на възловите постове са назначени хора, които трябва да слушат и изпълняват, а не да вършат работата, отговаряща на тази длъжност. Искам да подчертая, че не „материалът“ в БГ е лош, а управлението е мошеническо.

    ББ не е прав да се жалва, че няма избор. Според мен той самият няма способността да прави избор (няма никакви критерии). Но това е встрани от основната тема.

    В частната сфера също има много некадърни хора на възлови позиции, но на какво казваме „частен бизнес“? На онези „добре облечени…“? Това не е частен, а насаден бизнес. И имат поведението на класическите планови началници. Този тип бизнес преуспява не защото е конкурентен, а защото потиска (със силата на цялата държавна машина) истинското предприемачество. Дори първоначалното предимство на „готовите пари“ нямаше да го спаси, ако имаше правила в държавата. „Мътната вода“ е единствената среда, в която може да съществува. Не казвам „процъфтява“, защото неудобните „бизнесмени“ ги отстрелват.

    Този ми коментар няма отношение към блогърите.

  24. Мила Ирина,

    много си права за кадърните хора, но… Тези хора за 20-те години демократичен преход трябваше да положат усилия да получат друга информация, различна от тази, по която са обучавани в социалистическата система. Този процес е труден, защото руши стари стереотипи. Не всеки в напреднала възраст се престрашава да учи.

    Освен това и досега те не са допускани до властови позиции, защото всичко се върти в старите мрежи, именно мрежи на функционерите от времето преди 1989 г. Те нямат управленски опит, в повечето случаи са добри изпълнители. Администрацията също се учи.
    Така че нещата са много сложни и приплетени.

    Понеже наблюдавам протестите от 1989 г., ще кажа, че не е достатъчно само да критикуваш, трябва да посочиш начина, по който „лошата“ социална система трябва да се промени. Защото социалната система винаги ще бъде „лоша“ и критикувана. В противен случай мнението ти не тежи. Критикарите никой не уважава. Трябва да се сочи позитивен изход и да се набележат крачките в това отношение. Всичко се гради на малки стъпки, една след друга. Много лесно е да разрушиш. А после? Трудният преход в България го доказа.

    За мене най-големият проблем на България в момента е разривът между двата типа манталитет в двете поколения – социалистическото и постсоциалистическото и липсата на достатъчно обучени хора, които да поемат кормилото на властта. Към него се наслагва и проблемът „подходяща възраст за участие в управлението на страната“.

    Любима :-))

  25. Любима, кадърните хора със сигурност са положили усилия да се информират. Поне по моите представи за кадърни. И те навсякъде са малък процент от „материала“. Но си абсолютно права, че едва ли са имали възможност да приложат наученото. И за причината си права.

    Колкото за администрацията, тя не само трябва да се учи, тя трябва да бъде контролирана! У нас всичко е нагоре с краката – държавата има прекомерен контрол върху гражданите, докато обратното е трудно и мъчително. Малцина имат упоритостта (до инат) да го правят.

    Интернетът и блог сферата са средството, с което world wide се споделя и разпространява свободна, нережисирана информация. Дава възможност точно на тази малка (но мислеща) част от хората да обединят знанията и усилията си. Независимо, че протестите от 14-ти насам не са „масови“, резултати вече има.

    Нещо, за което още не сме говорили, е липсата на материален интерес у тези хора. Повечето лични публикации (от личности, не за лични неща) са с Лиценз за свободно споделяне, но това е формалната страна. Много от блогърите споделят професионални „тайни“, учат се и препредават наученото и откритото/ измисленото към всеки, който прояви любопитство. Освен блогове, полезна информация се споделя и в професионални форуми. Много пъти самите форуми се подържат на доброволни начала, без да има формална огранизация зад тях. Във форума на БГ-мама се самоорганизира едно истински гражданско общество. Естествено, има разлика между форум и блог, но на мен ми е трудно в момента да я анализирам.

    Критиките не са само оплакване. Все пак за да се реши някакъв объркан проблем е необходимо да се поразнищи. Едва след това идва „степ бай степ“. Иначе ще има да си полагаме „позитивни“ усилия…

  26. @Oksev – блогърите не сме журналисти и това трябва да стане пределно ясно. Читателите и темите ни може да се припокриват, но на нас ни липсва формалното образование, тенировката, правилата и принципите. Ние в не малко отношения сме по-добри, но в повече не сме достатъчни за публиката. Не можем да заместим журналистите. Можем само да ги допълваме. В момента, в който един блогър се нарече журналист, той трябва да е сигурен, че източниците са му верни, че пише обективно и да отговаря за това. Съгласен съм обаче и че и двете групи имат право да не разкриват източниците си.

    Любима е права, че няма да чуеш всичко това от журналист, защото 1. заради хубавите неща за журналистите ще го заклеймят от гилдията и 2. заради лошите ще го погнат самите журналисти. Аз съм получил тези мнения от лични разговори с уговорката да не казвам от кой.

    @Любима Йорданова – С две ръце одобрявам това, че трябва да се предлага нещо на протестите, а не само да се плюе. Затова хубавото на протестите след 14-ти е, че се протестираше „ЗА“ нещо. Имаше списъци с искания за определени закони и мерки.

    @Ирина – Това за кадрите е сложен проблем, който много хора пренебрегват, защото не искат да си признаят, че не са мръднали и грам в знанията си през последните 20 години. В България е тъпкано с вишисти на по 35+ години, които имат големи очаквания, защото някога са правили нещо. Друг е моментът, че от „онова време“ досега не са го работили и са забравили всичко. Същото се отнася и впрочем за сегашните висшисти. Все още съществува тази илюзия от комунизма, че като завършиш „нещо висше“, фирмите ще тръгнат да се съревновават за скъпоценната ти особа. Затова и идеята за висшето образование се изкривява от инструмент за развитие в стока за продан.

    Блогърите и мрежата като цяло наистина е на принципа на отвореността и самоотвержеността. Този факт се пропуска в медиите и сред незапознатото общество. Повечето, които го чуят, сигурно си мислят, че не може да е така, защото няма „келипир“ от вложения труд. Ползи има, но са косвени като повече запознанства, лична професионална реклама и дори слава. Струва ми се, че ако този момент бъде осъзнат от читателите и останалите хора в България, блогосферата ще придобие един съвсем друг облик.

    Друг интересен факт е и липсата на анонимност. Използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. Това помага много и на комуникацията и срещите в реалния живот, както и поемането на отговорността за думите си. Така могат да се направят блогърски събития, като това, за което писах горе и да се свържат личности от различни държави, а не само виртуални никове. Струва ми се, че блоговете и социалните мрежи ще са прекрасен инструмент за решаване точно на проблемът, който дискутирах горе – разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите.

  27. БЛОГЪРИТЕ – ТЕЗИ УМНИ, „СТРАННИ” ХОРА

    доц. д-р Любима Йорданова

    „В блогомрежите има много сериозен потенциал
    и позитивни социални енергии“.
    Боян Юруков

    Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

    На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.

    По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.

    Разбира се една кратка статия няма претенции да изчерпи темата. Точно обратното, задачата й е да насочи вниманието към едно ново обществено явление, което се налага със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която сменя и динамиката на човешкото поведение. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на логото на „България е наша”, текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от Януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без Интернет.

    Какво представлява блогосферата

    Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: 1/ блогове, 2/ канали, 3/форуми и 4/ инициативи в Интернет. От своя страна блоговете:са:1/професионални vs.лични, 2/забавни, 3/ тематични – например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява.

    Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ „мозъчен тръст” на гражданското общество.

    Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас.

    Как се самоопределят блогърите

    Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1/аудиторията си, 2/другите блогъри, 3/традиционните медии и 4/ управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.

    Колкото и да е шарена аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока.

    Диалогът с другите блогъри е естествен. Блоговете са естествено продължение на традиционните методи и те, напоследък и в България, са в центъра за притесненията и грижите на политиците, незапознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаещи да я контролират.

    Заедно с това се добавя, че като млади и не включени в определена система, те са и непредвидими. Тази непредвидимост обаче се определя от тях и не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.

    И нещо за анонимността, за използването на никнейма или истинското име. Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. То облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.

    В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някой от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.

    Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече никнейм. Отговорността при блогърите излиза на преден план. Когато човек застава с личното си име и го защитава с написаното в блога си.

    Блогърите и традиционните медии

    Според блогърите блоговете не са коректив на медиите а тяхно естествено продължение. Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.

    Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.

    Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.

    Блогърите и обществото

    Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят.

    Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса.

    Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Засега, в най-смелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.

    Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не се срещат с хората наживо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.

    В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух в смисъл – ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.

  28. П.П. Изпращам ви суровия материал за мнения и редакция. Ще го публикувам е там, където му е мястото – в статията за децата и старците.
    Любима 🙂

  29. Малко след първата ми статия в блога на „Th!nk about it“, пускам и втората с извадка от въпросника ми от средата на Януари:

    Some statistics about Bulgarians and the EU from my blog

    Процентите в допитването са закръглени нагоре и затова излизат над 100%. Следващия път ще използвам по-добър plugin за допитвания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.