Финансова теорема

for-sales-men Инженерите, програмистите, учителите и учените никога няма да получават толкова пари, колкото директорите и хората в отдел Продажби. Това говори опитът. Сега обаче може да се докаже математически. И така:

Всички знаем, че Знание = Мощ.
Освен това Време = Пари
И накрая всеки инженер му е ясно, че Мощност = Работа / Време

Като заместим се получава Знание = Работа / Пари.
Ако пресметнем за пари получаваме Пари = Работа / Знание.

Следователно когато Знанието клони към нула, Парите клонят към безкрайност. Тъй като първата изброена горе неоправдана група имат доста знание, парите им винаги ще са доста по-малко от тези във втората.

Източник: tysknews.com

29 коментара

  1. Най-много пари правят предприемачите – тези, които могат да работят в условия на несигурност и риск. Те няма как да имат „знание“ и именно поради това работата им е изключително трудна. Съответно успехът им се възнаграждава много повече. Но и рискът от провал е голям – което плаши всички останали.

  2. Е онова там си е хазарт. А и повечето се водят на самостоятелен бизнес. Тук говорим за служители във фирма, които обират плодовете на колективния труд. Винаги в R&D отделите са получавали най-малки заплати, въпреки че от тях зависи най-много.

  3. Формулата за силата не е вярна- мощност=работа/време. Известно е от физиката в прогимназиалния курс. Макар че крайният извод изглежда достоверен. Търсете други доказателства.

  4. @Инженер – моя грешка. Не се замислих и съм го превел грешно. В оригинала в е power и аз го преведох сила, а се има в предвид мощност. Сега ще го поправя.

    @agabagaWikipedia – Експлоатация:


    В социологията, политиката, историята, икономиката, експлоатацията се свързва с използването на определена група хора, с цел извличане на различни видове печалба. Често те са третирани несправедливо, дори жестоко.

    В случая нямаме жестокост, но когато се работи и 70% от парите за заплати отива при хората от продажби, маркетинг и при ръководството, при положение, че те често са под 50% от състава на компанията, определено може да говорим за несправедливост.

  5. Някои учители и инженери може да са много умни в своята област, но какво от това, щом сами са се съгласили на малките си заплати? Всъщност дори бих стигнал по-далече, като кажа, че не са по-умни (да не кажа тъпи), ако недоволстват от заплатите си. Работата е много проста. Не са вложили достатъчно енергия в това не да работят за пари, а парите да работят за тях.

  6. Това да не е социализъм, че да се очаква, че 50% от персонала ще взема 50% от разходите за заплати? Компанията не действа сама за себе си, тя се съобразява с конкуренцията, с клиентите, с пазара на труда и пр. Например, много по-лесно е да се наеме добър инженер, отколкото да се наеме добър изпълнителен директор.

    Освен това няма някаква предопределеност /в текста пише, че някои „никога“ няма да вземат високи доходи/, която не съществува. Преди години програмистите бяха малко и съответно много високо платени. После това се промени, защото това стана масова професия. По-рано същото е било с инженерите.

  7. @ Whiskey – В определен смисъл си прав, защото амбициозните хора биха се ориентирали към по-високо платени професии. Аз не говоря, че учителите трябва да получават колкото изпълнителните директори, а че в момента се случва обратното и до голяма степен е вярно, че последните разбират съвсем малко от дейността на фирмите си, с изключение на практическото приложение и толкова колко струват.

    @Георги – работим в свободен пазар и всичко се преценя според търсенето и предлагането. До съвсем скоро търсенето беше много голямо и заплатите на програмистите станаха прекалено високи. Сега се успокояват нещата. Основното в смешката беше, че не ти трябва мозък за да се издигнеш или да продаваш някоя стока. Трябва ти усмивка, лукавост и дар слово. Ако някой в отдел Продажби ми каже, че не лъже по време на преговори или не увърта като стане дума за проблеми, то просто няма да му повярвам. Просто не се случва. Не говорим за откровени лъжи, въпреки че и това се случва, а за преувеличения и измислици. Дори в много случаи не става въпрос за лъжа, а за невежество. Същото се отнася и за отношенията между шефовете и инвеститорите.

  8. Бояне, нормално е тези, които продават да получават повече. Иначе твоят програмистки продукт щеше да залежава на хард диска ти, а ти щеше да си беден като църковна мишка.

    Нормално е и програмистите да не умеят да комуникират добре, да не могат да обяснят ползите от продукта и затова има отделни хора, които продават.

    Ако мислиш, че ти си 2 в 1, хвала 🙂 … продавай си сам продукта.

  9. Тук не става дума кой без кой не може, а че и двете страни имат важни роли. Ако програмиста не направи добър продукт, продавачът и да е гений, пак няма да постигне голям успех. В такива случаи се продава чрез куп лъжи и заобикалки, но в крайна сметка всичко опира до моментът, в който клиентът ще седне и ще започне да работи. Според мен дисбаланса в заплатите причинява недостатъчен стимул за производството да създава качествени продукти. Още повече, че има случаи, в които стотици хиляди се отклоняват от R&D, за да отидат като бонуси за тези от продажбите и SEO-тата. Този момент не до разбирам.

    Иначе мисля, че твърде се задълбахме. Това си беше просто смешка.

  10. Има и друг момент. Техничарите не могат да се пласират и себеизтъкнат добре, дори доста често вършат допълнителна работа, която никой не изисква от тях, но те от кеф ли… не знам си човъркат там нещо и не обясняват нищо на човешки език 🙁

  11. 12 години бях на инженерска работа- много бачкане и отговорности, много. Стигнах тогава до 330 лв. Сега съм хабил препод в един вуз- 1000 лв. чисто. От 17 г. съм си shopkeeper с жената. Купих си апартамент, обзаведох (обзавеждам) го, всеки ден си карам колата (верно-стара е, но при мен е от 3 г.), изучих си децата. Кръвното ми е нормално, малко холстерола е отгоре, спя много добре. Не бих се заел отново с инженерска работа. Но съм убеден, че индустрията се крепи на добрите инженери- тези, които създават продукта. Наистина добрите- тези, които дават идеята, правят техническите изчисления, дават конструкторската и технологичната документация, осъществяват авторския контрол, внедряват в серия и носят отговорности при провал или авария- трябва да получават много. Повече, отколкото изкарва един зарзаватчия (много добре знам колко изкарва) – в зависимост от бранша инженерът трябва да взема не по-малко от 3000-4000 лв., че и отгоре.

  12. Четох статия за една фирма в София, която се занимава с оптимизация на производството. Има клиенти от цяла Европа и философията им била, да плащат доста солидни заплати на хората си, за да не избягат. Ставаше дума за 3000 начална заплата. Естествено изискванията са били страшно големи и напрежението не по-малко. Така и не запомних името на фирмата.

  13. Всъщност проблема е, не че програмистите вземаме малко, а че всъщност много малка част от производителите на неща като цяло, на реални продукти, взимат малко. За това виждам една основна причина – пренасищане на пазара, пренасищане със софтуер, пренасищане с домати, пренасищане с гайки фи 5. Съответно това значи, че пласирането на отделният продукт има по-голямо значение. Именно поради тази причина просперират не производителите на продукти (визирам хората, които реално произвеждат продукта), а тези, които го пласират – маркетингови и рекламни специалисти. Ролята на „Човешки ресурси“ малко ми убягва, те нали трябва да карат производителите (ерго нас програмистите примерно) да са доволни?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.