Гост-Блогър: доц. д-р Любима Йорданова за блогърите – тези умни, „странни“ хора

„В блогомрежите има много сериозен
потенциал и позитивни социални енергии”.

Боян Юруков

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.

По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.

Разбира се една кратка статия няма претенции да изчерпи темата. Точно обратното, задачата й е да насочи вниманието към едно ново обществено явление, което се налага със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която сменя и динамиката на човешкото поведение. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на логото на „България е наша”, текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от Януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без Интернет.

Какво представлява блогосферата

Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: 1/ блогове, 2/ канали, 3/форуми и 4/ инициативи в Интернет. От своя страна блоговете:са:1/професионални vs.лични, 2/забавни, 3/ тематични – например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява.

Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ „мозъчен тръст” на гражданското общество.

Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас.

Как се самоопределят блогърите

Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1/аудиторията си, 2/другите блогъри, 3/традиционните медии и 4/ управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.

Колкото и да е шарена аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока.

Диалогът с другите блогъри е естествен. Блоговете са естествено продължение на традиционните методи и те, напоследък и в България, са в центъра за притесненията и грижите на политиците, незапознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаещи да я контролират.

Заедно с това се добавя, че като млади и не включени в определена система, те са и непредвидими. Тази непредвидимост обаче се определя от тях и не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.

И нещо за анонимността, за използването на никнейма или истинското име. Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. То облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.

В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някой от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.

Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече никнейм. Отговорността при блогърите излиза на преден план. Когато човек застава с личното си име и го защитава с написаното в блога си.

Блогърите и традиционните медии

Според блогърите блоговете не са коректив на медиите а тяхно естествено продължение. Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.

Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.

Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.

Блогърите и обществото

Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят.

Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса.

Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Засега, в най-смелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.

Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не се срещат с хората наживо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.

В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух в смисъл – ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.

167 коментара

  1. тъй както странно й изглеждат на лелчето блогърите и начина, по който си говорят, точно тъй странно ми изглежда на мене и нейното писание и поглед към блогосферата (туй от него, което не е „заимствано“ от твоя текст онзи ден де)

    ама не сте виновни вий, от други свят сте вий… 😉

  2. Като прочета генерализирания от вида „На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.“ направо ми идва да се гръмна.

    Цялото писание ми идва първата половина на 2002-ра… когато да се пише за блоговете беше романтично и изпълнено с очаквания.

  3. Здравейте,

    „По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, т а к а, к а к т о г и н а м и р а м в т е х н и р а з с ъ ж д е н и я. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.“ Ето, този текст Ви е убягнал при четенето.

    Когато нещата са в началото, разбира се, че трябва да се вземе мнението на общността – не цялата разбира се, а на отделни нейни представители. Това е начин на работа. Всеки друг начин означава изопачаване на истината.

    Нали затова е статията, за да се насочи общественото внимание към една общност, която все повече се налага в нашето общество, но която до голяма степен все още е непозната. Търсят се и други мнения за блогърите като същностни черти, за блогосферата като общество.

    На мене нищо не ми е странно. Вие не сте длъжен да знаете, с какво се занимавам, но съвременните методи на работа в моята професия са свързани с електронни корпуси, електронни речници и електронни книги въобще. Всичко е научено на базата на социализацията ми в реномирани университети и институти в Западна Европа. Закъснението в България е от порядъка на 40-50 години.

    Защо Ви е голото отрицание? Ако имате мнение за същността на блоговете, за класификацията им, за характерологията на блогърите, моля пишете. Тук нещата са ранжирани и са посочени няколко аспекта, по които да започне дискусия, да се съберат още мнения на хора от тази сфера.

    Така отричаха блогърите хората, които бяха против Януарския протест. Ако не знаеш какво е блог, ако не знаеш нищо за работата и живота на блогърите, не говори. Защо трябва да отричаш съществуването им и да ги квалифицираш непременно негативно? Само защото на тебе са непознати?

    Пиша тези неща, защото напоследък доста ме дразни фактът, че българите станаха мърморанковци, но когато се стигне до работа, до решителни действия, никакви ги няма. Иначе на думи са „голямото добрутро“.

    Името ми е Любима, ако не знаете и тук можем да си говорим „на ти“. Съвсем спокойно.

    Любима 🙂

  4. Здравейте,

    мисля, че няма идеализация. Всеки текст може и е манипулативен. Нали чрез него се цели някакво въздействие върху някаква аудитория или отделен човек? Начинът на организация на текста, словоредът, избраните думи, тяхната стилистика и т.н., акцентът върху несъществени неща, за да се прикрие същността, различното прекрояване на информацията, всичко това се прави с една единствена цел – да се манипулира аудиторията.

    Очакванията се свързани с автоцензурата на автора на текста, до каква степен той самият си позволява свобода на словото. Разбира се като българистка не мисля, че свобода на словото е да не владееш книжовния език, да използваш непременно нисък стил на изразяване, а да наречеш нещата с истинските им имена и да се аргументиращ по подходящ начин в изказването си.

    Ако имате да кажете нещо по очертаните няколко насоки, моля вместо да се гърмите, просто ги кажете.

    Любима 🙂

  5. @Любима

    В първия абзац на коментар номер 6 говорите, че всеки текст е манипулация (Манипулация – Въздействие по хитър и нечестен начин върху някого или нещо за постигане на определена цел.
    , а в следващия обяснявате че свободата на словото е „да наречеш нещата с истинските им имена“. Лично аз намирам това за противоречиво, защото истината не може да бъде манипулативна.

    Апропо, в коментар номер 3 не говоря за идеализация, а за генерализация – защото приписвате на милиони хора(блогъри) специфично отношение и поведение.

  6. Здравейте,

    „Величав текст“, това дискусия ли е? Или дистанция?

    Имате ли да кажете нещо за блоговете – класификация или нещо друго или за блогърите – същностни характеристики и т.н. Или само си лаем. По български и по балкански.

    Дотук се разкриват същностните черти на българския критикарски характер – да критикувам, за да ме забележат и направя впечатление. Иначе нямам никакви идеи за това как да се подобрят нещата.

    Любима 🙂

  7. Г-жа Маркова,

    благодаря Ви, че ме насочихте към този текст. Има за какво да се помисли още, както сочат и коментарите по-горе. Докъде се простира свободата на словото и как е манипулирана аудиторията.

    „…когато да се пише за блоговете беше романтично и изпълнено с очаквания“. За този текст се отнасяше споменатата от мене идеализация. Тук няма романтика, но няма и фина манипулация, а груб, балкански маниер на общуване, както бяхме свидетели на манипулирането на думите на г-н Борисов в Чикаго. Затова беше лесно да се разпознае, защото беше грубо поднесено.

    Манипулация чрез текст има винаги, когато се построява едно изказване, като човек се съобразява или с аудиторията или с някои социални и индивидуални характеристики на човека, за когото е предназначен авторовия текст. Тя няма нищо общо с истината/ неистината, а с диалога, с общуването в обществото, с пренасянето на информация.

    Няма противоречие, има различен подход към проблема. Информацията си е информация, но каква част от истината ще скриеш, как ще се аргументираш, за да убедиш аудиторията, за това говоря.

    Блогърът отговаря пред себе си и може сам да се цензурира. Ако той поиска. Не е така обаче в медиите, които трябва да следват политиката на медията, която обикновено е зависима от спонсори, политиката на редактора на предаването да кажем и всичко това е цензура, цензура… Истината може да бъде манипулирана, защото Вие или аз като читател/ слушател/ зрител не сме присъствали на събитието и получаваме информация чрез посредник – медията. Медиите са медиатори и ако не са добросъвестни? Вие доверявате ли се на една медия? Аз обикновено сърфирам през няколко, за да си съставя мнение, като и на него не вярвам кой знае колко. Човек винаги трябва да има едно наум, че не получава достоверна информация. Тя е опосредствана.

    Прост пример за манипулиране. Американски войник раздава бонбони на деца в Афганистан. Те са засмени около войниците. Снимката ни показва това. Изводът би трябвало да е – децата се радват на войниците. Елементът с бонбоните, на които се радват децата, липсва като информация за зрителите. / Примерът е измислен – ЛЙ. Сега остава посолството на САЩ да помогне държавата ми да получи дипломатическа нота за това, което пиша тук./

    Заедно с това не мисля, че свободата на словото се свързва с лошата езикова култура, тя показва единствено лошо възпитание. Но ние се отплесваме встрани от характеристиките на блога, блогъра и блогосферата. А нали тази е задачата ни? Да прибавим още характеристики към казаното. Нека да оставим сега традиционните медии.

    Любима 🙂

  8. Здравейте пак,

    Не се предавайте, а кажете нещо тук. Влязох в сайта Ви. Аз не обичам да се занимавам с манипулативните механизми на езика, защото винаги пиша за тях, когато пиша за политическия език. Слава богу сега съм на европейска вълна малко, евротермините са друго нещо.

    Кажете нещо за блогърите и блоговете – така, както Вие ги виждате. Изразете Вашето мнение, за да започне дискусията. Досега тя не е започнала. Има някакви оценки встрани, нахлуване в личната ми сфера, нещо, което се забранява от европейските правни норми. Ние не сме започнали да говорим за блогърите и блоговете им.

    Поздрави и започнете Вие. След това ще се престрашат и други хора. Не ме обвинявайте за стадното чувство. То съществува, аз не съм го измислила. Хайде, започвайте. И да бъдем конструктивни.

    Любима 🙂

  9. Брей колко настръхнали блогъри! Къде бяхте, когато статията беше предложена за критика и корекции?

    Всъщност Любима се опитва да опише блогърите по разбираем за неблогъри начин. Позволявам си да коментирам така, защото не съм нито от едната, нито от другата страна, а ту отсам – ту оттам.

    Имаше не кратка дискусия какво е характерното и особеното на това, вече не толково ново явление, но току що открито от политиците – блогъри. Според мен Любима се опита да прочете на повечето места, където върви този разговор. Ако някой не се е включил, да не се обижда, че неизказаното му мнение е пропуснато.

    Някога, преди да се родите (или поне повечето от блогърите) имаше един вестник „Орбита“ и няколко души основно пишещи в него – с образование в конкретна област, но без актуална професионална практика – осведомяваха ни за научни новини. Може би сте чували за Агоп Мелконян, Бог да го прости. За биологията, за първите опити за клониране, пишеше Златка Стаматова (може и да не си спомням точно името й). Тя, преди да публикува молеше познат, без всякакви знания по темата на статията, да я прочете и да сподели дали му е интересна и разбираема.

    Написаното не е журналистическа реклама или маскиране. Това е съвсем начално (казват му и пилотно) изследване в областта. Дори все още няма претенции нито за изчерпателност (не е възможно), нито за научност. Но е направено от човек, който не дава вторична информация, а лично я е проверил и проследил. И е направено от външен за блог-сферата човек. Не знам дали изобщо някоя популярна медия ще му обърне внимание, защото няма куриоз или ефтини ефекти. Ако не вярвате, проверете – дори не е необходимо да питате чичко Гугъл, става дума за селцето в нета – БГ.

  10. @ Любима:

    Надявам се, не си очаквала, че още първият ти опит за анализ на такава волно съществуваща сфера като блого-такавата ще попадне в десетката и ще бъде масово аплодиран 😉

    Не че грешиш. Не претендирам да съм достатъчно „вътре в нещата“ (все пак още не съм истински блогър) – но пък имам доста дълъг опит във виртуалния обмен на мисли… мхм… както и въобще в изказването на мисли, различни от общоприетите 😉 Въз основа на него бих казал: може би не си прецизна на места – което е неминуемо при всяко оценяване на даден феномен „отвън“. А ако феноменът може да говори (което блогосферата определено може!), knee jerk (нем. Kniesehnenreflex 😉 ) реакцията ти е в кърпа вързана. Без значение доколко е оправдана, просто няма начин да се разминеш с нея.

    Причината: всеки, който изразява и защитава индивидуално мнение – ОСОБЕНО когато е с пълното съзнание, че е сред малцината, имащи интелектуалния капацитет и духовната свобода да го правят – се чувства някак засегнат, дори омаловажен, когато бъде „категоризиран“. Особено „отвън“.

    Спонтанността и ТОТАЛНАТА независимост е неотменима част на изразяването на мнения в блогосферата. Приеми, че негативните реакции са признак на това, че написаното от теб заслужава внимание. Защото можеше и да срещнеш стена от мълчание – което би било най-негативната възможна реакция.

    Лично мое мнение (с което не задължавам никого, разбира се): на блогосферата не е излишен някой magister elegantiarum, който – подплатен със съответното реноме, значещо много в „останалия свят“ – да я коментира пред същия този „останал свят“. Това, което навремето маститата музикална критичка Розмари Стателова направи, системно коментирайки движението „Поети с китари“ по начин, който го легитимира като част от българската интонационна и мисловна среда.

    Не че й беше лесно (ако се познавате, питай я, да видиш какво ще ти каже). Самата тя имаше предимството да бъде достатъчно независима и своего рода „див петел“, та можеше да си позволи подобни воаяжи из недолюбвани от властта явления. Но тя свърши една изключително полезна работа, която самите „поети с китари“ (българските независимо мислещи бардове по времето на соц-а) осъзнаха малко пост фактум.

    Ако си готова да поемеш по този път, бъди уверена, че това, което правиш, ще намери признание. Но не очаквай това да стане веднага. И не се осланяй прекалено много на академичната си ерудиция за осъзнаването на явлението „блогосфера“. Според мен потапянето в нея за известно време и далеч неакадемичното „шесто чувство“ ще ти бъдат доста по-полезни. Ключът към успеха на подобно начинание е максимална непредубеденост ПЛЮС неизбежна дистанция. Не можеш да бъдеш част от нещо и същевременно на бъдеш негов говорител и/или апологет сред различно (в случая – консервативно) мислещите. Избери си кое от двете ти харесва повече и си поеми по пътечката.

    Мен ако питаш, и в двата случая ще бъдеш полезна. Макар и не веднага. Това е въпрос на дългосрочна ориентация, не на моментен научен интерес към „гореща тема“. Изборът е твой.

    Извини ме, че съм може би малко неприятно директен, но по тези интернетски ширини е така 🙂 Надявам се, ясно е, че говоря с уважение. Защото самият ти интерес показва, че си своего рода „бяла врана“ сред хората от твоята професионална каста. Единствената, засега.

  11. Много дълъг текст, със сравнително малко „идейни ядра“ вътре. Това им е хубаво на блоговете, че са написаното в тях е сравнително кратко и по някаква тема. Написаното от доц д-р Йорданова ми е супер тромаво и доста раздуто. Ако искате да поизгладите нещата, опитайте се и вие доц д-р Йорданова да станете блогер, да пишете, да ви пишат коментари и т.н. и може би ще придобиете малко по-ясна представа за тежи животни блогърите.

  12. любима, приветствам чистосърдечното ти отношение и се радвам, че имаш желание да установиш доброжелателни отношения с „блогърите“. нищо лошо в това, нали.

    не знам обаче дали осъзнаваш колко странно и не на място звучат думите ти. според теб има някаква порода хора, „блогъри“, които са такива и онакива, странни, интересни и т.н. звучиш като стив ъруин, който с вдъхновен и развълнуван тон описва някакво животно – колко е необикновено, о колко интересно…

    за твое (може би) съжаление се налага да ти кажа, че такова нещо като „блогър“ у нас не съществува. ти се опитваш да го използваш като събирателно и определящо понятие, а това е все едно да събираш и определяш хората на база каквото и да е друго хоби. да говориш за политическите възгледи на хората, които събират марки или значки би било тъпо, нали? защо тогава се опитваш да го правиш за „блогърите“?

    защото блогърството е точно някакъв вид хоби. ти може да познаваш мен и останалите само чрез резултатите от това ни хоби – блоговете, само че Боян не е Боян Блогърът, той е Боян студент по компютърни науки в Германия, аз не съм Пешо Блогърът, аз съм си Пешо, който е координатор проекти и който има десетина хобита и едното от тях е да пише в блог.

    Капиш?

  13. Здравейте,

    Благодаря, че се появиха и още мнения. Още два трика от манипулацията в медиите, за да се аргументирам, защо ви ценя като нов феномен в българското общество и защо думата „странен“ е в кавички /значи не съм съгласна с подобното ви окачествяване/.

    1. Ако най-важната новина се сложи в средата на новините, никой няма да я забележи.
    2. Последната новина, последното изречение, последната дума се запомнят. Затова, когато се обработва текстът, особено важно е последното изречение /последната дума/ да бъдат позитивни.

    Сега. Мене ме интересуват два въпроса, за да характеризираме блогосферата по-сериозно. В анализа дотук само са набелязани няколко кръга проблеми, за които искам вашето мнение. Въпроси:

    1. Какви видове блогове познавате? Аз чета професионално анализите в блоговете на журналисти /Калин Манолов, Иво Инджев, Иван Бедров/ и познавам само професионални блогове, развлекателни и политически. Други? Вие сте хора от сферата и сте чели много повече. Пишете.

    2. Как приемате идеята един блог да се развие във виртуален вестник, който да подпомага изграждането на гражданското общество у нас? Предложих на обединените блогъри следните рубрики за „България е наша“.

    БЪЛГАРИЯ Е НАША

    ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
    Предложения на граждани
    • Законодателна власт
    • Изпълнителна власт
    • Съдебна власт
    • Местна власт
    Анализи и коментари
    Писма на граждани
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    ВЪНШНА ПОЛИТИКА
    Предложения на граждани
    • Законодателна власт
    • Изпълнителна власт
    • Съдебна власт
    • Местна власт

    БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

    Важни документи
    • Европейски парламент
    • Европейска комисия
    • Европейски омбудсман
    • Други Европейски институции
    Писма на граждани до
    • Европейски парламент
    • Европейската комисия
    • Европейски омбудсман
    • Други Европейски институции
    • Информационно бюро на Европейския парламент в България
    • Представителство на Европейската комисия в България
    Петиции на граждани до Европейския парламент
    Анализи и коментари
    Европейски програми
    Български евроречник /А-Я/
    Избори за Европейски парламент – 7.06.2009 г. – Комуникационна кампания
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА

    Важни документи
    Писма на граждани
    Решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за българи
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ

    Важни документи
    Писма на граждани
    Анализи и коментари
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    КОНТАКТИ

    Обединени блогъри

    Аз лично мога да се включва в законодателните инициативи, петициите на граждани, евроречника и комуникационната кампания, която така или иначе ще направя. Ако този е-вестник събира таков обхват от информация, той ще бъде много по-четен.

    Не съм човек, който се обижда, но искам да видя съзидание, а не критикарство. Ако искате Вашата непознатост да не се използва манипулативно, както стана през януари, обществото трябва да знае много повече за вас. Защото блогърите наистина не са терористи.

    Това, което съм направила досега като медиатор, не е дори анализ, а увертюра, не сме стигнали още до първо действие. Трябват ми Вашите мнения в набелязаните проблемни области.

    И за да не се спекулира по отношение на личността ми, аз се занимавам с Европейската комуникационна политика като евролингвист и законодателната реформа във висшето образование и науката в България. Дано пробием в другото правителство. С Вълчев не можахме да работим. С политическа лингвистика се занимавам вече само по време на избори.

    Образованието ми е добро, но не е получено в България. Има голяма вероятност българските ми дипломи да не се признават в Западна Европа заради остарелия закон от 1972 г.

    Сега изчезвам и ще бъда онлайн чак довечера.

    Любима 🙂

  14. Исках да пиша общо и адресирам въпросите си към всички и да не отговарям конкретно, но изглежда ще трябва:

    @Longanlon – Разбирам те, но ти си част от това общество, не живееш извън времето и пространството и право да ти кажа, едва ли бих обърнала внимание на блогърите като обществено явление, ако не беше обществената злоупотреба с тях през януари 2009 г. С едно от хобитата си ти си част от тази група – на блогърите в България.

    Много е важно гражданите да обменят мисли, идеи и този факт да се възприема като нещо нормално, както е в развитите държави, в определени кръгове, разбира се. Ние българите повече се караме отколкото говорим и този манталитет трябва поне във вашето поколение да се изживява постепенно. Няма нужда от възторзи и вдъхновение, южните нации са прекалено емоционални, което се възприема като минус. Защо ти е неприятно да си част от тази общност, общността на блогърите? Може и да не бъдеш, разбира се. Въпрос на личен избор. Ти си свободен човек.

    Нещата просто трябва да се кажат. Текстът е адресиран към хората, които не ви познават. И откъде да ви познават, ако вие сте скрити във виртуалното пространство?

    Трябва да тръгвам.

    Любима 🙂

  15. @Зелен Бетон – Там е работата, че вие, хората от интернет-пространството, включително и блогърите, сте нормалното съвременно явление, а обществото ни е много, ама много закъсняло по отношение на съвремието ни и комуникацията в съвременното общество. Не става дума дори за консерватизъм, а за остарялост.

    Доста ме развеселихте. Отдавна не бях се смяла така, както с твоето име и Балтазар Иванович, който нещо не желае да се включи сега по-активно. Трябва да го задействаме.

    Наистина ще закъснея.

    Любима 🙂

  16. Чета „споровете“ по темата и ме обзема същото чувство, като да участва Ангел Грънчаров.
    От няколко дни е така, в който и блог да погледна, виждам новата му версия. Просто е абсурдно 😉

  17. [Свежо] Безспорно има опита и знанията, но бих си позволила да я посъветваm да пише по-кратко. Все пак ние не сме студенти. Защото малко доскучава.

  18. Put up in a place where it’s easy to see
    The cryptic admonishment T.T.T.
    When you feel now depressingly slowly you climb,
    Its well to remember that Things Take Time…

    Не съм почитател на тоя тип масови мотивационни премъдрости, ама това бива… 🙂

  19. Любима,
    Аз ще кажа за „анонимността, за използването на никнейма или истинското име”. Представи си, че си от малък град/село и си на държавна служба. Какво правиш, мълчиш и четеш само. Ако искаш да се изкажеш – нали за това си направил блог. Нали началника, партийния секретар бил той от (БСП, СДС, ДСБ, Герб, Царя, ДПС или друг) ще те дръпне и ти тегли ушите, най-малкото. Може да те привикат, примери има, чети внимателно изявени блогери! Опитай се да влезеш в контакт извън пространството, ще се изумиш.
    „Всичко е научено на базата на социализацията ми в реномирани университети и институти в Западна Европа. Закъснението в България е от порядъка на 40-50 години.” Компютри в България, персонални има от към 1985 г. (Правец 82) – това са около 25 г. Грехота е да пишеш точно в блога на Боян за изоставане. Той или ти си изостанала. Зелен бетон ти каза или университетския изказ и академично образование „Всичко е научено на базата на социализацията ми в реномирани университети и институти в Западна Европа” или простичкия/обикновен език с правописни и стилни грешки.
    Иначе за виртуален вестник, това ще стане. Г-н Калин Манолов говори за печатен/книжен вестник и това ще стане. Както и това, блогърите се обедняват по различен начин.

  20. „Текстът е адресиран към хората, които не ви познават. И откъде да ви познават, ако вие сте скрити във виртуалното пространство?“

    Аз не държа някакви хора да ме познават. Който ме познава си ме познава, който не – може да се запознаем, ама не съм приритал за това. Не пиша, за да стана известен, а за да споделя и обсъдя някакви мои идеи с други хора, подобни на мен.

  21. Този текст май има повече място в някое списание, вестник или на друго място, но не пасва в блог. Просто лично мнение.

    Авторката се опитва да определи и дефинира блогосферата и блогърите. Това е невъзможно! Всеки има собствена представа за това какво е блогосферата и всеки блогър се определя по различен начин. Няма единодушно мнение за това какво е блогър и ме съмнява че ще има. Но ето какво е тя за мен:

    – На първо място е нов начин за комуникация с хора. Интернет и блогосферата позволяват на хората да споделят мнения, информация като в същото време дава свобода на всеки да избере начинът по който да го направи. Ето защо не можеш да поставиш блогърите в кутия, да им лепнеш етикет. Всеки от нас е различен и това е много хубаво нещо.

    – Блогосферата е символ на Свободата. Свобода всеки да се изразява, да бъде чут, свобода да коментираш мнението на авторът и да бъдеш чут от всеки който иска да те чуе.

    – Блогосферата е автентична! Това може би трябваше да го спонена най-напред. В повечето блогове няма редакция, няма филтър през който да минават публикациите. За сметка на това има мнения на хора, чисти и искрени, които споделят най-откровено какво мислят, чувстват и желаят да видят в живота. Достатъчно е да се огледаш само в българската блогосфера за да научиш какво наистина мислят хората които пишат там. Така човек може да получи реална преценка за обществените нагласи на хората, нещо което никъде другаде не може да се случи, точно заради филтърът и ситото през което минава информацията по телевизия, вестници и списания. Тук няма такива неща. Няма и лъскави редактирани статии (поне не като цяло), но има автентичност. Това няма как да се прикрие или създаде изкуствено. Ако някой не пише от сърце или не е искрен читателите винаги усещат и това си личи от коментари, посещения, линкове и други фактори.

    И още едно нещо. Забелязвам че когато се говори на тази тема, хората определят блогосферата и блогърите като едва ли не самостоятелно явление. Това не е така. Блогърите не са блогъри, а хора, като всички други, които използват тази нова форма на комуникация да изразяват мненията си. Те са на първо място хора, а не блогъри. Ако нямаше блогосфера, тези хора пак щяха да са тук, пак щяха да имат собствено мнение. Нямаше обаче да имат тази възможност която им предоставя Интернет. Така бе блоговете са просто средство, а не явление само по себе си. Хората които пишат там не са по-различни от останалите. Ето защо не ми харесва разделението между блогъри и неблогъри, защото за мен то реално не съществува.

    За последно ми се искаше да чуя по-лично и по-малко излъскано мнение от авторката. Не че имам нещо против стилът и на писане, но явно се е потрудила доста да напише статията.

  22. @Ангел – Ето, това вече е разговор. Ангеле, много се радвам, че се включи. Особено важно е това, което казваш за новия начин на комуникация – блогосферата и Интернет. А не е ли нов жанр блогът, също като уебсайтът, имейлът. Говоря за жанр електронна комуникация? Също като Интернет като най-нова електронна медия се различава от другите електронни медии.

    Би ли написал коя е разликата между сайта и блога, защото напоследък блогът е предпочитан? Ако сайтът е личен, той също не е редактиран. Или да, редактиран е, но от автора си, без външна намеса. Доката сайтът на ведомството, е-вестникът са подчинени на идеологията на редакционната колегия или партията, да кажем.

    Мене също ме порази ИСКРЕНОСТТА, с която пишете.

    Свободата не е ограничена, защото и другите хора имат права. Публикувала съм в СВЕЖО.НЕТ /може да влезете в профила ми – ljubima – публикации/ „Европейска харта на човешките права и основните свободи“ и „Харта на основните права на Европейския съюз“ /официални варианти на Съвета на Европа и ЕС на български език/, които всеки български гражданин трябва да познава.

    Нещата започнаха да се очертават, но има още да се изяснява. После ще дойде официалният вариант, вече редактиран на базата на вашите мнения /и моето, разбира се/, но още сме далече от този момент.

    Благодаря на всички, които се включиха, тези въпроси са отворени и към вас. Ще се върна довечера към темата, защото бързо трябва да напиша материала от студентския протест днес, ден преди междинния доклад на Европейската комисия, който се очаква утре. Чакам още мнения от вас.

    Любима:-)

  23. „Заедно с това не мисля, че свободата на словото се свързва с лошата езикова култура, тя показва единствено лошо възпитание.“

    златни слова! бог да ви поживи, любима, взимате ги от устата ми!

  24. [Свежо] Моля подпишете Декларацията на Инициативния комитет „Гражданско действие за Велико Търново“, ако одобрявате инициативата. Вж. блога на Бого –
    http://bogomep.eu/2009/?p=113
    Любима 🙂

  25. Моля подпишете Декларацията на Инициативния комитет „Гражданско действие за Велико Търново“, ако одобрявате инициативата. Вж. блога на Бого –

    http://bogomep.eu/2009/?p=113

    Любима 🙂

  26. @Valentin Davidov

    Каква платформа ще ползва Калин Манолов за проекта си? За мащабното нещо за което ми се струва, че говори доц. Йорданова, трябва нещо качествено ново, което да е и едновременно отворено и прозрачно и в същото време информационон непропускливо от гледна точка безопасността гражданите. И което в момента го няма.

  27. Мила Райна,

    с Калин Манолов се познаваме, но не зная какво е планирал, пък и не е удобно да питам. Общо взето авторите не обичат да говорят за плановете си, а да реализират идеите си и тогава да ги обявят.

    Това, които бих искала да стане с помощта на тези будни момичета и главно – момчета като тези, които се обадиха тук, е да бъде създаден електронен вестник с посочените от мене по-горе рубрики /след обсъждане могат да се добавят и други/. Задачата му би била да подпомага развитието на гражданското общество у нас с конкретни идеи, които могат да се прочетат от българите в целия свят. Нека той се нарича „БЪЛГАРИЯ Е НАША“. Това е друг тип социална мрежа, различна от Свежо.нет, тъй като материалите ще остават и ще могат да се четат и в архив. Пък и трябва да се проследява движението им сред властите.

    За поддържането му бих могла да говоря с някои фондации, но трябва да имам предварителната увереност, че идеята се подкрепя сериозно.

    Защо не бих се заела аз с тази задача? Защото трябва да изградя Центъра за европейска комуникация в София и гражданите да започнат да получават по-смислена информация за Европейския съюз.
    Сега мълчат държавните власти, мълчи Информационното бюро на Европейския парламент, мълчи Представителството на Европейската комисия. Парите отиват в някакви, вътрешни да ги наречем, мрежи. Информацията се укрива умишлено и се свежда до балони, знамена, химикалки със съответните звезди от знамето на Европа и гуми със знака на еврото. Да не забравяме и флирта с децата. Като че ли нашето общество е особено инфантилно и се състои само от деца, но не и от родителите им, бабите и дядовците им.

    Ето така се манипулира обществено мнение! Как да не им се радваме на старите функционери? И сега ни държат за носа. Там е моята сила и основен акцент на работа.

    Постепенно рубриките ще започнат да се пълнят с предложения към властите и да се следи движението им и отговора на властите. Нещо като парламентарния контрол в петък, но без емоции, взаимни уважения /“Аз много уважавам г-н …, но…/ и т.н., които са си чиста загуба на телевизионно и радиовреме.

    Първото нещо, което ще публикувам, са двата европейски документа /вече съм ги публикувала в Свежо.нет/, които определят границите на свободата на словото, за да не могат да ни пипнат, че не уважаваме някоя институция или някого. За да няма съдебни дела, този е пътят – спазването на Конвенцията … /особено чл.10, т.1/ на Съвета на Европа и Хартата… на Европейския съюз.

    Може и да ми вярвате, поне малко, защото съм учила Европейско право в една немска магистратура преди няколко години и като немски възпитаник по отношение на работата нещата при мене са железни.

    Поздрави на Бургас и морето. Аз съм от Сливен, от стария квартал Клуцохор, близо до центъра обаче.

    Любима 🙂

  28. ЗДРАВЕЙТЕ, ВСИЧКИ,

    Мисля, че нещата горе-долу се очертаха и мога да премина към същностния анализ. Методът на включеното наблюдение продължава обикновено до шест месеца, но при блогърите нещата са динамични, така че и аз ще се задоволя с един месец наблюдение на блогосферата. Пък и целта ми е скромна – да насоча вниманието към един нов феномен в обществото ни, който се развива твърде бързо.

    Не съм сигурна, че някой вестник ще го публикува, но все пак ще пробвам. Ще изпратя материала и до информационните агенции. Електронен вариант непременно ще има.

    Анализите са обикновено по-дълги, затова е възможно да се публикува като поредица от няколко материала. Заглавието ще бъде само „БЛОГЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“. Анализът е политолингвистичен, а не журналистически.

    Ако някой се престраши да сподели с мене още нещо за блогърите, блоговете, блогосферата, мястото им в обществото и мястото на блоговете като жанр на най-новата електронна медия – Интернет, връзката им с традиционните медии, може да ми пише.

    Поздрави и успешни дела във всички посоки.

    Благодаря ви за сътрудничеството!

    Любима 🙂 – ljubima@abv.bg

  29. Здравей Любима,
    това което ме притеснява в изказването ти (№19) е опитът да вкараш всичко в рамка, кутия, всичко да се подреди и категоризира. Според мен блогърството е именно липсата на рамка. Естественият отбор закрепя успешните блогове (тези, които са надежни като източник на информация) и на къде ще се развие темата или целият блог зависи само от тези, които пишат в него. Блогът може от „професионален“ да премине в „личен“, после в „не-знам-какъв-си“ и т.н. Това е свободата на блогъра – да прави каквото си иска. И затова може би му трябва ник – защото зад маските хората казват повече истини, защото така са овободени от насложенто в предишния жизнен опит задушаващо суперего (т.е. отпечатакът на обществото). Според мен за някои хора това е единственият начин да се освободят от „социалистическото възпитание и образование, комплекси и предразсъдаци“ .
    Не те атакувам. Само си мисля, че в момента твоите цели се разминават с целите на блогърите (по-скоро с пълната неорганизираност на целите на блогърите).

  30. @Oksev – Много ти благодаря за това уточнение. Моята теза е, че трябва да има някаква рамка и това не означава ограничение. Блогърите като хоби са си такава социална група, каквато е групата на музикантите да речем, любителите на риболова и т.н. Такава социална група съществува, такъв социален феномен съществува като блогърството. Аз го забелязах, защото също като Боян мисля, че то крие много потенциал за развитие на гражданското общество в България.

    Нямам никакво намерение да ограничавам някого в действията му. Те зависят от някои природни дадености и най-вече от това, до каква степен човек е работил за развиване на личностовите си качества.

    Важно е уточнението за преливността на блоговете – от лични /споделено за семейството в текст и най-вече – снимки/ до професионални /при журналистите/. „Най-привлекателни“ са политическите, които подражават на модата в политиката /блоговете на Ивайло Калфин и Гергана Грънчарова например, които имитират блогове на комисари от Европейската комисия, симпатичната шведка Маргот Валстрьом беше една от първите от ЕК в този й състав, която си създаде блог за публикации и диалог с гражданите на ЕС./ Тази гъвкавост и неопределеност на блоговете е много важно да бъде очертана в анализа. Аз самата работя интердисциплинарно – социолингвистика, политолингвистика, евролингвистика. Няма определени граници и в науката, но все пак има поле на действие и то се определя.

    За никнейма си абсолютно прав. По време на гладната стачка на Едвин Сугарив в първата половина на 90-те г. и аз използвах псевдоним за публикациите си в защита на Едвин и поведението му като политик. Времето беше такова. За да не насоча вниманието към себе си, за да си свърша работата по регистрацията на историческия период. И представи си, взех че успях.

    Аз обаче се подписвам в професионалните си коментари по определен начин заради колегите-българисти, които ще ме търсят в нета. Не само от България. Иначе за вас съм просто Любима и си говорим „на ти“, поне с някои, с които съм вече по-близка.

    Много ти благодаря за важните уточнения.

    Любима 🙂

  31. Аааа! Балгазар Иванович ме е изпреварил! Браво на него. Тази доц. д-р Любима е точно женската версия на Ангел Грънчаров. Даже за малко се усъмних, че е виртуално превъплъщение на същия. Ама не е май. По-възпитана ми се вижда.

  32. @Светла (една от всичките) – Слушай, след като си „една от всичките“, значи си ти. Като социолог защо не подхванеш темата? Само идея, без принуда.
    Любима 🙂

  33. Нещо от 2005 по темата.

    Влиятелна мрежа
    Даниел Дрезнър и Хенри Фарел *

    И една добавка: съществуват колективни блогове – това не е колектив в класическия му смисъл, а просто там пишат няколко души. Понякога дори не се познават лично. Все пак собственикът на блога е един.

    Техническо пояснение: блог-темплейтите дават възможност за различни „защити“ на авторите, напр. известяване на приятелски блогове, ако авторът не е влизал в профила си определено време.

  34. @Ирина – Благодаря ти, Ирина, нещата май започнаха да стават шарени. Ще използвам статията на американците като теория.Появи се доста литература. Благодаря ти и за колективните блогове. Пуснах думата „блогосфера“ в Гугъл и се появиха доста регистрации.

    Не чакайте скоро анализа. Сега трябва да почина малко, защото писах на немски и след това трябва да коментирам Междинния доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от днес и да го пусна днес.

    Още веднъж ти благодаря. Виждаш ли, нещата започнаха с едни протестни действия през януари и опит за манипулиране на обществеността за дейността на блогърите, една статия на Боян за децата и старците, малко неприемане от „сакралната общност“ на блогърите на някакви „критикари“, „анализатори“ и сега тръгнаха. От моя страна е въпрос на време, за да обобщя материала, като отразя и вашите мнения. Направо не ми се иска да се разделям с вас, защото отдавна не съм се смяла толкова много. Умното си е умно! А всичко останало се учи, разбира се.

    Любима :-)))))))))))))))))))))))))))))

  35. @Любима Йорданова – Аз освен в сериозни блогове вися и в кулинарни такива – та ако искаш да си починеш и да не мислиш за вечерята мога да ти препратя някоя бърза рецепта…

  36. За нищо, опитвам се да ти кажа каквото се сетя, а анализът си е твой 🙂 .

    За страха на някои хора от нета виж и статията на Теодор Дечев в Медиапул
    Дечев „консултира“ в секция към форума на ДеЗората на Милен Радев, предполагам знаеш къде е.

  37. Охоо, работа се проясни. Сега, като почнахте да пробутвате свършени хора… в политическия смисъл, де.
    Това си е нов вид професия – паразитиране в свободен стил по хорските блогове. Що не се натоварите на трамвая и да вървите… на някое хубаво място 😉

  38. @Oksev – Видях, че има и блогове за озеленяване, а и за някакви „чудеса“. Имаше и блог за релакс. Ще се поровя в Свежо.нет, когато стигна до класификацията. Страх ме е само, че ние, филолозите, пишем с охота и пишем много, а журналистическите материали например са обикновено 1 – 1,5 страници. Изложението сигурно трябва да се накъса на части при публикуването, но нека първо го направя, а после ще мислим кое да съкратим. Така е, мъките на словото.

    @Ирина – Да, трябва да се почете още. Колкото до страха от нета, той се е страх от непознатото. Същата история и с блогърите, някакви неясни същества…

    Любима 🙂

  39. @Ирина – За страха от нета.

    Чета Междинния доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 12.02.2009. Там се казва, че „всичките 180 съдилища в България имат напълно функциониращи уебсайтове, което следва да допринесе за повишаване на прозрачността и за достъпа до правосъдие. Във връзка с тези уебсайтове е важно да се спазва напълно правото на защита на личните данни и на личния живот.“

    Представяш ли си, отчита се, че през 2009 г. съдилищата в България имат уебсайтове. Къде сме ние, може би и къде е Европата, едва ли не? 🙂

  40. Хм, преди две години търсих сайта на Софийски градски и то да благодаря, че са ми намерили портмонето с банкова карта и ми се обадиха веднага (вадих си свидетелство за съдимост). Не успях да открия сайт.

    Вярно имат, и страница с връзки към другите съдилища има! И справка може да се направи по наказателни и по фирмени дела. Да се неначуди човек, колко полезни неща стават под натиск.

    За защитата на личните данни в нета ще се окажем в парадоксална ситуация – съдилищата ще имат строги ограничения (и правилно), но доставчикът ми на интернет ще има данните ми без ограничения.

  41. Понеже стана дума за Тошко Дечев и защото нещата в тази публикация и цялата посока на коментарите на 1-2 субекта вонят на гнило, ще си позволя да покажа една публикация от блога на Капитал, пък после всеки сам да се сеща…
    http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=674259

  42. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ

    Здрасти,

    ако искаш да знаеш повече за работата ми, може до погледнеш статията ми за предпазливия оптимизъм на Европейската комисия по отношение на България –

    :-))) Любима

  43. Доц. Йорданова,
    Аз не съм социолог. Аз съм прост юзър в Интернет. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина. Главно чета и рядко коментирам, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична. Обаче някои теми или някои коментари ме провокират до толкова, че да се обадя. И само двама души са ме подбуждали към хулигански изказвания – Ангел Грънчаров и Вие, доц. Йорданова. Сигурно все пак има нещо общо между вас двамата, но аз не мога да го определя, понеже и психолог не съм.

    А сега по темата. Блоговете са толкова различни, колкото са различни хората. Даже и повече – понеже има хора, които поддържат повече от един блог, а има и блогове, които се списват от няколко души, което увеличава разнообразието. Затова ми се струва, че опитите Ви да дефинирате блогъра като обобщен образ или да класифицирате блоговете и блогърите неизбежно ще доведат до примитивни или едностранчиви схеми. А и не разбирам идеята – какво ще постигнете като ги дефинирате и класифицирате?

    Лично за мен ценни са тези блогове, в които авторите пишат спонтанно, искрено, умно и грамотно по въпроси, които в една или друга степен ме интересуват. Но най-интересно ми е как авторът постепенно с всеки следващ пост и с коментарите си изгражда и рисува личността, индивидуалността си като блогър. От авторите на всички блогове, които следя, лично познавам само един и намирам пълно съотвествие между личността на блогъра и на реалния човек. Но от един пример не би могло да се направи никакво обобщение, разбира се.

    От четенето на блогове получавам обилна информация, включително и интересни въпроси за размисъл, а също така и много приятни емоции – от очарователния изказ, удивителната гледна точка, страстната увлеченост по нещо или достойната за възхищение позиция по даден въпрос.

    Това, което Ви пиша, може и да е безполезно за Вас. Пак повтарям – не разбирам крайната цел на усилието Ви.

    А ако все пак успея да формулирам членоразделно и благопристойно сходството между Вас и г-н А. Грънчалов, непременно ще го споделя с Вас.

  44. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – За свършените хора в политически смисъл. Мисля, че първо не са свършени, независимо от резултатите на парламентарните избори тази година.

    Второ, ставаше дума за модна тенденция у нашите политици, които създадоха блоговете си не „на ползу роду“, а за да копират модела на европейските политици и европийския тип говорене. Говоря за копиране, за създаване на илюзия, а не за реално политическо действие, както е в поведението на цитираната Валстрьом. Грънчарова си позволяваше чрез блога си да възпира действията и да поучава учителите по време на националната им стачка, същите представители на интелигенцията в България, които насила бяха направени маргинали и които получават заплата, която не им позволява да купят компютър на децата си. В същото време г-жа Грънчарова се появява на телевизионния екран като модна икона, нещо неприсъщо на европейски политик, който е подготвен да демонстрира скромност. Не е случаен фактът, че дипломатическото облекло е класически тип и не позволява никакви шарении като десен и множество накити. Цитирането на тези блогово е във връзка с обществената злоупотреба с езика. И с блога като жанр. Манипулирането на общественото мнение е на базата на престижа на заеманата позиция в социалната йерархия – поста министър. Аз не мразя нито г-н Калфин, нито г-жа Грънчарова. Показах само как може да се злоупотреби с блога.

    @Светла (една от всичките) Мила Светла, жалко, че не сте Светла Енчева, с която съм работила по време на протестите през 1997 г. Така е, като се криете, вие, блогърите и юзърите. Искаше ми се и социолог да подхване темата за блогърите от гледната точка именно на мястото им в обществото. Сега съвсем ще ме намразите и ще Ви подтикна към „хулигански изказвания“.

    Благодаря Ви за включването с мнение. Особено важен е въпросът за покриването на блогъра с реалния човек. Имайте предвид, че един добре подготвен манипулатор /има такива във форумите, които се наблюдават сериозно и системно от групите за анализ към политическите партии, но тук, поне в блоговете, които съм чела, още не съм срещнала/, използвайки специализирана подготовка, може чрез искреността на изказа си да моделира общественото съзнание и да го насочи в желана от него /или поръчкова/ насока. Там се работи на равнище подсъзнание, като се използва именно липса в обществото на информация за явлението, в случая – блогърите, пак казвам – като социална група. Независимо от преливност, различна тематична насоченост, индивидуалност/ груповост на блоговете и т.н.

    Още веднъж ви благодаря и на двамата за мненията, защото те провокират определена насоченост на бъдещия анализ. Всички мнения ще бъдат взети под внимание. Ако се сетите още нещо, пишете. През уйкенда ще започна обобщението, ако няма нещо спешно, но ми се иска да включа и блогърската среща на чаша бира, която ще се проведе на 19.02. в „Кривото“ на „Будапеща“ 8. Дано мога да отида. Времето ми не зависи съвсем от мене. И оттам ще дойдат ценни идеи.

    В един момент ще се разберем, че свободата не е безгранична и ако човек иска да бъде свободен, трябва да разреши и на другите хора около себе си също да бъдат свободни. Те имат същите права като граждани.

    А аз наистина ви обичам, каквито сте такива напористи и понякога нетолерантни. Истината е, че когато човек като мене прави включено наблюдение, за да разкрие характерните черти на дадено обществено явление, не го заявява. Именно вашата искреност ме подтикна да ви кажа, че искам да пиша за вас, за да запозная обществото с вас. За да не се страхуват хората, а да ви приемат. Това е важно, защото сте част от българското общество.

    Любима 🙂

  45. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – Вж. още за блогърите и въпроса за „продажността“ – „За основната грешка на блогърите“, публикация от 12.02.2009
    http://arrowsss.wordpress.com/2009/02/12/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%E2%80%A6/

  46. Здравей, Балтазар,

    Да, извинявай, не чета никнеймите, за да не сричам. Четох самите коментари в съдържателен план. Техниката на бързото четене е важна, защото спестява време, но понякога пропуска важна информация.

    Много се извинявам 🙂 Любима

  47. @ Любима:

    Щеше ми се да се въздържа от по-нататъшни коментари, защото уважавам спецификата на всяка област (независимо за какво се отнася), както и – естествено – правото на потопилите се по-дълбоко в нея да я усещат по-добре от мен, по-страничния.

    Искам обаче да ти насоча вниманието върху нещо много съществено – и държа, че то е такова.

    Блоговете не са се появили „на чиста поляна“. Те не са някаква причудлива, екзотична приумица на Интернет пространството. Напротив, тяхната поява е подготвена (осъзнато или не) от един куп съвсем реални фактори:

    – стремежът към независимост на индивида – който днес е много по-силен, отколкото преди няколко десетилетия (не само за пост-соц-пространството, но ОСОБЕНО за него);
    – потребността на интелекта да предостави интелектуалния си продукт за обществена консумация (което си е същото още от Ренесанса – а може би и още от древните Гърция и Египет?);
    – потребността на социалния субект от комуникация – но не КАКВА ДА Е комуникация, а такава, каквато ТОЙ смята, че трябва да бъде;
    – резигнацията срещу купищата неизбежни условности на реалното общуване, затрупващи ни от вси страни;
    – лавинообразното увеличаване на достъпните технически средства за виртуално общуване;
    – предисторията на виртуалните общности: като се започне от BBS-ите (bulletin board systems) отпреди 20+ години, мине се през нюзгрупите, форумите, средствата за комуникация в реално време (чатове, ICQ, MSN, Skype и т.н.) и се стигне до блоговете; всеки един от тези етапи представлява не само нов/различен стадий по технологична и структурна специфика, а и нов етап на спонтанно изграждащата се ЕТИКА на виртуалното общуване (която на места е доста по-различна от тази на реалното);
    – и накрая (но – поне са мен – първо по значимост): неосъзнатата (все още) потребност на разума да се реализира в сфера, където неговото възприемане НЯМА ДА ЗАВИСИ от физическия му носител и прочее несъществени детайли. Своего рода тотален протест срещу статуквото, при което те оценяват по колата, белотата на зъбите, обществения статус, портфейла, тена, часовника, обувките и т.н. – и докато дойде ред на мислите ти, мнението отсреща е вече изградено. И то дотолкова, че мислите ти едва ли биха могли да го променят особено, колкото и стойностни (или безстойностни) да са.

    Е, виртуалното общуване е общуване на мисли. Не на физически парченца от статуквото, окичени с милиони етикетчета като принадлежащи (или непринадлежащи) към еди-какви си категории, сортове, прослойки, касти или каквото и да е. Тук може да се прецени към каква категория принадлежат интелектът ти, красноречието ти, убежденията ти, донякъде – и характерът ти; но нищо повече. И именно в рентгеновата светлина на виртуалната комуникация става ясно, че това всъщност са важните неща. Не дали имаш рога и опашка и дали носиш Прада… 😉

    Малко абстрактни разсъждения, съгласен съм. Но съм убеден, че без да се имат предвид, всяко разсъждение по отношение на блогосферата (колкото и добронамерено да е) е осъдено да бъде най-малкото повърхностно.

    Ако ще пишеш нещо и ако искаш то да бъде полезно на тази общност, която несъмнено ти е симпатична, помни едно: НЕ Я ПРЕДСТАВЯЙ КАТО ЕКЗОТИКА. Недей да изпадаш в положението на Слави Трифонов, в чието предаване акцията „протест“ беше спомената едва ли не като някаква случайно получила се шантавИя, без въобще да стане ясно какво стои ЗАД нея – и че тя не само не е за рубриката „Любопитни факти“, а е ПОКАЗАТЕЛ за ЛОГИЧНО ЗАРАЖДАЩИ СЕ ПРОЦЕСИ. (Виж http://ganspace.blogspot.com/2009/01/blog-post_28.html )

    Пристрастен съм, съзнавам го – но твърдя, че блогосферата може да понесе всичко друго ОСВЕН да се разглежда повърхностно. Не напразно тези, които се страхуват от нея, раздухаха „блогъра Атила“… и още такива неща има да раздухват, просто няма начин. Любима: моля те, постарай се, каквото и да пишеш, то ДА НЕ МОЖЕ да се разглежда като част от този хор. В противен случай не само че няма да си полезна, а и ще навредиш.

    И пак да кажа: за тази цел според мен трябва да слезеш малко от академичните си висоти. Как и доколко – не знам, ти ще си прецениш. Но блогосферата НЕ Е просто интересен нов микроб на предметното стъкълце на микроскопа, това е сигурно.

    Блогосферата не е някаква симпатична интелектуална лудница, събрала забавни и странни, но все пак приемливи социопати, а СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ, което е логична последица от всичко предшестващо го – както и сигнал за това, което предстои на човешкия социум в бъдеще.

    За тези, чиито съзнания са достатъчно свободни, за да разчетат този сигнал, разбира се.

    Останалите ще продължат още дълго време да го тикат в жълтите рубрики. Така е най-лесно, а и най-печелившо. Ти обаче недей. Дори и неволно – недей.

    МАни ги никовете. Осъзнай същността.

  48. @Зелен Бетон – Хайде да не ти отговарям подробно, но наистина много ме зарадва. Въобще не си мисли, че ще навредя на блогърите, точно обратното. Трябва да привлечем симпатиите на хората, като им кажем малко повече за вас.

    Малко за мене. Аз лично признавам само Интернет-комуникацията. Дори, когато ми се наложи да си подобря образованието, независимо от многобройните ми български дипломи, които в контекста на Европа могат да ми служат само за сувенир, завърших през 2003 г. виртуална немска магистратура, за да мога да работя като евролингвист, иначе за Западна Европа аз съм необразован индивид. И така, имам конкретни впечатления от виртуалните форми на висшето образование в Западна Европа. Малко впечатления от Манхайм, Хайделберг и Копенхаген, както и електронна кореспонденция с колега от Университета в Клагенфурт, Австрия, който е центърът на eLearning в изпълнение на една европейска програма, която завърши в 2006 г. допълва картината. Така че съм пристрастна.

    Забрави за Слави, там всичко е платено, той трябва да плаща на екипа си. Иначе няма да го има. Той не е вече Слави от „Каналето“, а бизнесменът Слави. Не е в историческото време на „Дулсинея“ и „Тайсън кючек“. Това са два различни образа. Аз следя демократичния процес от първата му проява на 18.11.1989 г., без да се показвам на преден план, за да не преча на работата си. И тук – само вие знаете, че ще пиша за блогърите.

    Анализът ще има авторство – Любима Йорданова и екип, защото без вашата помощ едва ли бих забелязала същностни моменти. Освен благодарността в началото към всички, които пишат тук, ще има ваши цитати и в изложението. Не ангажирам никого с твърденията, само показвам ваши позиции. Защото и блогърството си има национална специфика и не бих искала да се генерализира въпросът. Говорим само за България, тук, днес и сега.

    Хубаво е, че се срещнахме във виртуалното пространство и позволихме на нещата да се развият.

    Ако решиш да ми кажеш, каква е разликата между личен сайт и блог, ще ти бъда много благодарна. Вчера влязох в сайта на Мадона по този случай.

    Моля те остави ми мейл или ми изпрати твоя. Сигурно ще има още уточнения. Радвам се, че толкова сериозно си се отнесъл към проблема. Като немски възпитаник и аз имам много сериозно отношение към работата. Макар че в началото мислех да напиша нещо кратко за вас, колкото да възпра негативната реакция. Зная, че има хора, които търсят името ми в Интернет-пространството и ще я прочетат, но това са други неща и не се отнасят до нашия случай.

    Сега ще разпечатам отговорите ви, за да ги класифицирам, това, което вие най-много не обичате.

    Отсега се усмихвам, като си представя стъписването в моите среди, когато цитирам например Зелен Бетон, а не автор с име и фамилия. Шашът ще бъде пълен. Няма бърз преход в обществото.

    Ако си в София, ела на 19.02. в „Кривото“ на „Будапеща“ 8 от 20 ч., за да поговорим. Още веднъж много ти благодаря. А, ще цитирам и Боян с едно негово изказване за социалната мреж „Свежо.нет.“

    Любима 🙂 ljubima@abv.bg

  49. Доц. Йорданова,
    Не ме оставя усещането, че нещо не е наред с Вашата изява тук. Ето и сега ми давате поредния повод да застана нащрек. В пространното си писание под № 53 Вие заявявате, че сте грамотен и даже пристрастен потребител в Интернет. В същото време успяхте по-горе да ме сбъркате с много уважаваната от мен социоложка и блогър г-жа Светла Енчева. А дори и прост юзър без претенции като мен знае, че в Интернет г-жа Енчева се представя с пълното си име и граватар и списва Неуютен блог:
    http://svetlaen.blogspot.com/
    А може би Вие и аз имаме различни критерии за Интернет-грамотност, знам ли.

  50. Мила Светла,

    стават такива грешки, когато хората крият имената си. За какъв дявол е никнеймът, можете ли да ми кажете? Освен като средство за повече хумор?

    Всеки автор се подписва с авторското си име и носи отговорност за написаното от него. Няма неограничена свобода на изразяване на мнение и ограниченията са очертани в т.2 на чл. 10 „Свобода на изразяване на мнение“ в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Има я в Интернет. Пише се от 1 лице, единствено число, защото авторът изразява собственото си мнение. И тази е основната разлика между Източна и Западна Европа по отношение на стила на изразяване. Източна продължава да пише „ние“ и да се крие зад „колектива“, Западна особено държи на изтъкване на инвидидуалноста и задълженията, произтичащи от този факт. Ние сме европейски граждани. Дали?

    Познавам неуютния блог на Светла, познавам я и като човек и като гражданска позиция от времето на БСП с/у БСП, 1997 г. Можете ли да дешифрирате написаното? Безсрочният студентски протест срещу Българската комунистическа партия, 1997 г. Или мислите, че всичко започва от днес? Тогава Светла беше едно сладко и умно студентче, а аз се бях скрила при социолозите и политолозите, за да пиша материалите. Ако работех в собствената си професионална среда, книгата „От лумпена до гражданина“ нямаше да се появи. А тя регистрира историята на България, аз не съм графоман.

    Не зная, защо си мислите, че аз нямам никакви други задължения освен да сърфирам по блоговете. Не е така. Задълженията са много и са все сериозни. Разбирам младежкия плам и ентусиазъм, но и Вие трябва да разберете, че всяко нещо си има граница. Тук съм не за да се натрапвам, а да събера мненията на мислещите хора, не ексцентрици, които нахлуват в личната ми сфера /тя е неприкосновена според европейското законодателство/ само, за да кажат нещо. Все едно дали са мъже или жени. Всичко е въпрос на възпитание. Детето се учи да говори, възрастния човек се учи да мълчи, което ще каже, че трябва да е толерантен към другите хора, да се съобразява със ситуацията и партньора в разговора и т.н.

    Защо друг изследовател не ви забеляза? Къде са маститите социолози на България и този нов обществен феномен не ги ли интересува? Или не са и чували за него, което е по-вярно.

    Надявам се да не ми се сърдите за строгия тон, но ми се иска да възпирам балканското поведение. То не ме обижда, тъй като съм доста гърмян заек и не позволявам лесно външни вмешателства да влияят на настроението ми, но в никой случай не ни представя добре пред света. Примитивизмът в поведението не се толерира в развитите държави. Колкото по-рано го разберем, толкова по-добре за самите нас.

    В анализа ще има изразена благодарност към всички, които се включиха в дискусията.

    Поздрави.

    Любима 🙂

  51. Доц. Йорданова,
    Ще се опитам кратко да отговоря на възклицателния Ви въпрос: „За какъв дявол е никнеймът, можете ли да ми кажете?“ При мен работата стои така. Аз пиша и публикувам четири вида неща, които не са свързани помежду си по никакъв друг начин, освен във физическото ми тяло – наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми. Всеки от четирите типа писания подписвам с различно име, съответстващо на характера му. Коментар тук или стихотворение не бих подписала с научните си степени и звания, както няма да подпиша научна статия с никнейма си от Интернет. Всяко от тези имена отразява конкретен аспект от моята личност и епистоларна активност, които не бих желала моите читатели да смесват. Това не е някакво куриозно разчетворение на личността, а разграничаване на читателската аудитория, да го наречем. Във всички случаи обаче аз пиша от първо лице единствено число (включително и в научните си работи – за ужас на рецензенти и редактори) и нося пълната отговорност за написаното.

    Ще си позволя също така да поразсея една ваша мъничка заблуда. Далеч не всички блогъри, читатели на блогове и кресливи участници във форуми са по-млади от Вас. А някои са и по-възрастни. 🙂 Аз например.

    В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се (ни) занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.

  52. @ Любима:

    1) Има десетки хора, всеки от които е посветил стотици часове от времето си, за да напълнят българската блогосфера с интелектуален продукт – и на тях именно се дължи фактът, че тя е това, което е. Аз съм (засега поне) само наблюдател със склонност към анализиране, при това включил се тук едва от няколко месеца. Така че ако ще цитираш някого, чието име/ник да се свързва в съзнанието на читателите ти с понятието „блогосфера“, цитирай тях. При това не само тези, които са коментирали в инициирани от теб дискусии. Ако непременно държиш да използваш някоя моя формулировка, можеш спокойно да я използваш от свое име (това тук е public domain, няма да те гоня за копирайт 😉 ).

    А и изобщо си мисля, че обичайните норми (писани или не) на цитиране на източници в научни разработки – и ОСОБЕНО в контекста на „принос“, „авторство“ и пр. – няма да са приложими в планирания ти материал. Ако заизглежда, че едно име/ник има повече (или по-определящ) „принос“ от други, това би било в противоречие с чисто хоризонталната, не-йерархична същност на явлението. Ето ти още една опасност несъзнателно да сведеш блогосферата към привичната в реалния свят структура на „хартиените“ авторитети.
    _______________

    2) Действително едно от характерните за блоговете неща е заставането зад написаното със собствено име, дори и снимка и координати за контакт. Но това не е норма, а още по-малко – закон. И не се свежда задължително до наличие или липса на отговорност. Лично аз имам доста различно схващане (виж http://www.blogger.com/profile/15609228874147165784 ) – което не означава автоматично, че съм безотговорен. И въобще не ми пречи на 1-вото лице ед.ч. Нито ми отнема от индивидуалността.

    Насочвам ти вниманието към това, защото то със сигурност ще бъде една от точките за атака срещу блоговете: какви са тия, дето се крият зад „псевдоними“ и ги е страх да застанат открито зад мнението си… При което алтернативите са или да застанеш да дебатираш срещу статуквото ПО НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ, или да млъкнеш и да си останеш странната птица, дето „нещо не ù е чист косъмът“ и затова не може да ù се вярва. Демек – „блогърът Атила“…

    Това не бива да бъде така. Статусът на автора на една теза не е универсален показател за това доколко тя заслужава внимание. И много се надявам именно на блоговете да способстват това да става все по-ясно. Но това само по себе си е една цяла, доста дълга тема.
    _______________

    3) За личния сайт и блога. Аз в момента нямам нито едното, нито другото, но бих казал така:

    Личният сайт е все едно да си направиш къща. Според това какъв си ти самият, тя може да прилича на музей, работилница, бална зала, къща за гости, зала на смеха, килер, архив, художническо студио, студентска квартира и какво ли още не.

    Блогът е все едно да си направиш кръчма. Твоя си кръчма. В която сервираш само от твоите любими питиета и пускаш само твоята любима музика, толкова силно, колкото ти обичаш да я слушаш. И в нея идват такива, които харесват същите неща като теб.

    Личният сайт е нещо, с което се представяш. Блогът е нещо, чрез което социализираш. Не че едното не може да действа като другото – но според мен същностните функции са тези.
    _______________

    4) „.. мислех да напиша нещо кратко за вас, колкото да възпра негативната реакция.“

    Ако е за това, то не е особено важно. Според мен блогосферата може спокойно да мине и без „служебен адвокат“. Тя е пределно наясно, че всичко, което каже, може и ще бъде използвано срещу нея 😀 И си има средства за самозащита. Асиметрични, разбира се – като самата нея.

    Това, от което има нужда блогосферата, е ДА БЪДЕ РАЗБ(И)РАНА БЕЗ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. В този смисъл дори и негативната реакция може да е полезна, стига да провокира замисляне и осмисляне. Прекалено категоричната защита „отвън“ може да породи гадничкия въпрос „кой плаща?“ Прекалено емоционалната такава може неволно да отклони аудиторията към хипотезата за симпатичната виртуална лудница. Тъй че – умната! 😉

    Накратко – никак не е просто това, което си се захванала да правиш. И не се сърди, дето твоите разпечатки и систематизации от високата платформа на немски възпитаник не вдъхват много доверие тук. Не е от злонамереност, в никакъв случай.
    _______________

    5) Разбира се, всичко това е само лично мнение, с което нито задължавам някого, нито претендирам да бъда нечий говорител. Тук няма говорители. Нито някакви упълномощени, сертифицирани, оторизирани и пр. лица. А и цялата тази пета точка е нещо, което се подразбира безусловно. Добавям я заради теб 🙂
    _______________

    6) За мейл-адреса: предпочитам да си комуникираме тук, на открито (дори с риск да задръстим блога на Боян – предполагам, че няма да ни се кара… много… 😉 ). Не обичам невидимия „фонов режим“. Дори в последните форуми, в които участвах, си бях изключил умишлено „личните“.

  53. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – Здравей, понеже сега обработвах твоята статия „Блоговете и правото да бъдеш свободен“, видях заключението ти и се включвам. МЕДИЯ е единствено число,
    МЕДИИ е множествено число, без Й, подобно на комедия – комедии, партия – партии и т.н. Любима 🙂
    @Любима Йорданова – Мила Светла, ами ако доцент Йорданова е никнейм? Шегичка. Не разбрах как така се намесва възрастта в проблема. Става въпрос за информираност – широта и йерархия /колкото и да не ви харесва/ и подхождане към една тема и един феномен, на който му предстои да се развива в нашето общество. Мисля, че Януарският мирен протест 2009 г. е първият сигнал, който накара политиците да се замислят върху факта, че в България има мислещи хора. И предизвика реакцията им. Колкото до писането в 1 л. ед. ч. аз отидох след 1989 г. в Западна Европа и веднага превключих кода, както се казва. Човек трябва да умее да се гледа през погледа на другите хора.
    @Зелен Бетон – Разбира се, че става дума за хоризонтална йерархия. За предубежденията не съм сигурна. Живеем в регион, в който много трудно хората се разделят с тях. Нека не ти отговарям сега подробно, за да започна обобщенията. Оказа се, че се натрупа много материал. Ще се радвам ако ти и другите коментатори продължите да споделяте мисли тук. Боян затова го и направи, защото е убеден, че ще се разрази буря, която аз гледам да задържам в някакви благовъзпитани граници. Явлението наистина е ново. Е, и какво от това? Трябва да го поразчепкаме оттук-оттам. Връщам се към „литературата“ и „академизма“. Какво му има на академизма освен, че нашият се движи с няколко десетилетия закъснение спрямо този в Западна Европа. 🙂 Любима

  54. @ljubima – Само едно допълнение към мнението ти по-горе. Януарските събития 2009 г. не са първата лястовица. Мисля, че първата изява на неформален самоорганизиран граждански протест по линията на интернет и форумите в него беше протестът на майките и искането им за удължаване на майчинските привилегии (BG-мама и пр.). И те тогава успяха. Това беше мисля преди около 2 год. Мисля, че тогава за първи път се видя, че форумите, респ. блоговете могат да доведат до същински промени. Затова и майките бяха (и все още са) едни от най-активните в настоящите протести. Те знаят, че могат. Друга информация, която се прокрадва (но според мен умишлено се заглушава) е, че полицаите също по линия на техните си форуми са се организирали и сега изграждат нов полицейски профсъюз.
    Просто допълвам инфото ти.
    Успех със статията! Както виждаш каквото и да напишеш все ще има недоволни.

  55. @Oksev – Много навреме се включваш. Тъкмо пиша за обществения фон, който беше причина да ви забележа и реагирам. Иначе съм в цайтнот. Днес-утре ще гледам да отхвърля малко от натрупания документален материал. Ще го включа като твое наблюдение, защото аз съм го пропуснала. Кой знае, с какво съм се занимавала тогава. После пак ще продължа да ви включвам.

    Въобще не мисли за недоволните. При подходяща политическа конфигурация в другия парламент ще се занимавам с европеизацията на научното законодателство в България, така че не ме мисли. Дори Светла е на мнение, че тук не могат да се приложат европейските норми. Ами нали сме задължени да ги прилагаме? Единствено те са валидни след 2007 г. За какво ни наблюдават от Европейската комисия и какъв беше този доклад от 12.02 ? Нали затова? За да ни принудят да ги прилагаме, защото сме вироглави балканци, които не знаят да спазват общи правила. Живеем си безгрижно и безотговорно.
    „Постигнат е ИЗВЕСТЕН напредък“. Не е „НАПРЕДЪК“, не е „СЕРИОЗЕН НАПРЕДЪК“. Дипломатичното „известен“. Никой не ни брои за хора и то съвсем заслужено.

    Ако се сетиш още за нещо, пиши. Ирина ми даде много сериозен анализ на т.нар. „влиятелна мрежа“ от двама американци.

    Поздрави.
    🙂 Любима

  56. Да, точно за друг тип социална мрежа ми беше и мисълта. За съвсем нова концепция за ползване на интернет. В момента такова нещо в България не съществува. Интернетът тук никога не е бил радикален, винаги е бил комерсиален, затова са и отвратителните реакции на някои, които почват да се чувстват неуютно.
    Признавам, понякога губя присъствие на духа в тази кръчмарска среда.

    Иначе и аз търся по кого да предам много поздрави на Бургас и морето.

  57. @rahenna И аз не си падам много по кръчмарския манталитет, но Балканите са и доста неуютно местенце, ако си спомним за балканските войни през 90-те.

    Мисля, че нещата започват да се подреждат по малко. Без граждански натиск обаче няма да мине. Затова предлагам блогът „България е наша“ да се превърне във виртуален вестник, но ще видим. Дала съм възможните рубрики като идея и примерен вариант.

    Блогърите спретнаха една шега на управляващите с появата на сайта на Министерския съвет при избор на думата ПРОВАЛ и ги поставиха натясно. Една акция, засега шеговита, но ефектът й е безспорен.

    Струва ми се дори, че постигнаха по-голям ефект, какъвто и Европейската комисия не може да постигне в работата си с нашите политици, в стремежа си да ги дисциплинира и да ги накара да уважават и спазват европейските правила, да ги образова в рамките на механизма си за сътрудничество и контрол /Имам предвид Доклада на ЕК от 12-02-2009 г./.

    Започнах обобщението, анализът „Блогърите в България“ ще бъде дълъг, защото ми се иска да добавя и част от разсъжденията на хората от този блог. Има смисъл да се погледне явлението през техните възприятия. Нищо не става лесно и бързо.

    Поздрави. Бях в сайта Ви. Не мога да се сетя, откъде ми е тази информация за Бургас, дали съм гледала някои снимки или нещо съм смесила. Извинявам се.

    Любима 🙂

  58. @ljubima
    Според мен това с правителствения сайт бе просто безобидна шегичка без сериозни последствия за добро или зло. Правителството би се почувствало много по-натясно, ако се упражнеше върху него натиск за по-конкретни неща, предстоящите избори например, които има вероятност да се окажат електронни. Това ще рече: приемане на нов закон, сключване на договори с фирми, сертификация на техника, куп тестове на техниката по места. И куп други времеемки и ресурсоемки стъпки, които ако не бъдат дискутирани открито, могат да се окажат доста погрешни.
    Как мислите, защо блогърите не дискутират това?

  59. @rahenna – Това е доста специфична материя, с която трябва да се занимават професионално ангажирани в съответната област лица. Те най-често не са от поколението на блогърите. Сега попаднах на Явор, на 15 г. Разбира се има и журналисти от другите поколения, които пък са добри в политическите анализи, но пак не и в технологията на изборите.

    Едно от най-големите престъпления на бившия режим до 1989 г., а и на следващите 20 г. е, че информацията се върти в едни и същи мрежи на функционери, те държат властта в свои ръце и си разменят топката. Ако я пуснат за малко на некомпетентните, то е само, за да вземат въздух за кратко време и се прегрупират. Такова беше първото управление на СДС през 90-те.

    Администрация също се учи. Новите партии, които биха искали да вземат и упражняват властта, трябва да знаят, че първата стъпка е да подготвят специалисти в различните области на управление. Най-малкото трябва да ги изпратят на обучителни семинари в развитите държави на Западна Европа. Няма да го направят. Българинът се страхува много да си признае, че не знае. Тази е една от най-неприятните черти на националния ни характер. Между другото в периода 2007-2013 г. тече програма на Европейския съюз за УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ – lifelong learning.

  60. @Зелен Бетон – Влязох в блога ти и имам мейла, който не искаш да ми дадеш.

    По-добре е разбира се да говорим тук. Напълно съм съгласна. Днес продължавам анализа и се върнах към някои ваши твърдения. Така го видях.

    Изтърсила съм една глупост, тук пиша доста небрежно, „хоризонтална йерархия“, това е стилистичната фигура оксиморон /илюстрация – черна точка се белее в близката далечина/. Неволна грешка по аналогия на вертикална йерархия. Става въпрос за хоризонтални мрежи между блогорите и блогърите и читателите.

    Не е ли по-добре да се говори за читатели отколкото за посетитали на блога?

    Между другото тази е основната позиция на Европейските институции, хоризонтални интердисциплинарни и транснационални мрежи. Това, което вие пишете за липса на граница и невъзможност за класификация. За Европейските институции това е алфата и омегата на съвремието – мрежи, контакти в най-различни посоки. Вие сте по-близо до европейските политики отколкото националните власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна.

    Къде сме ние и къде са те? Моля те да ме извиниш за нонсенса.

    И не се безпокой, че ще навредя на блогърите. Твърде гърмян заек съм, за да го направя. Зная, какво мога да очаквам като насрещно действие. За щастие сте попаднали на човек, който познава обществето от два исторически периода. Сегашният не е много по-различен от предишния. Най-малкото още действат същите лица или възпитаните в същия дух.

    Любима 🙂

  61. @ Любима:

    1) Терминологична корекция: това, което си отворила, е профилът на регистрацията ми в blogger.com, не блог 🙂 (няма такъв). Регистрацията съм си я направил, за да мога да коментирам в блогове, които не допускат анонимни коментари.

    Адресът ми не е таен, той си е там – както и е виден за всеки собственик на блог, в който коментирам, защото го задавам при всяко влизане. Но съображението ми за разговор тук си остава, благодаря ти, че го приемаш.
    ___________________

    2) Между другото, ето ти една техническа особеност. Има три вида сайтове (вкл. блоговете; блогът е вид сайт), при които прякото участие на посетителите е съществена особеност на концепцията:
    а) такива, които не изискват регистрация (допускат коментари от всеки посетител);
    б) които изискват някоя от „стандартните“ за блогосферата регистрации (Blogger/Wordpress, OpenID); и
    в) които искат собствена регистрация.

    В първите влиза който завърне и голяма част от коментарите не са особено стойностни (с редки изключения, когато сайтът/блогът си е изградил достатъчен авторитет). Третите са „затворени клубове“, тип форум: от малки, тясно специализирани, еднотематични (продуктови, професионални и пр.) до големи форуми с много категории, които слагат собствен регистрационен филтър, за да стимулират създаването на „собствена“ общност, а и за по-лесно модериране.

    Същинската блогосфера (поне според мен) са вторите. При тях притежаването на някоя от изискваните идентификации не е знак за принадлежност към точно определена общност, а по-скоро декларация за ниво/тип на интерес (без конкретна специфика), както и за това, че се предполага да приемаш и спазваш определени конвенции на общуването.
    ___________________

    3) Читатели vs. посетители:

    Въпрос на интерпретация. Поне както аз го разбирам, читателят е този, който чете (в см. следи) даден блог, а посетител е всеки, който е влязъл в него, вкл. и случайните такива.

    В тази връзка: може би най-същественият канал за влияние на блогосферата върху обществото са т.нар. lurkers – читатели или посетители, които четат (понякога доста подробно), но по една или друга причина предпочитат да не се обаждат. Често те са (като численост) в пъти повече от коментиращите. Предполагам, че всеки собственик на блог може да ти даде данни за броя уникални посещения спрямо броя на коментиралите.
    _____________________

    4) Относно съответствието между блогосферата и вижданията на европейските институции:

    Целта на EU институциите е преди всичко създаване на възможност за колкото може по-ефективни и действени (чети: неопосредствани и най-вече небюрократизирани) механизми за обмен на мисли и идеи в обществото.

    Целта на блогосферата (българската по-конкретно) е друга: да компенсира факта, че политическите практики на прехода умишлено изхвърлиха интелекта и гражданския заряд на обществото от процеса на правене на политика; и не само това, а и последователно му отнемат всякаква възможност за изява.

    Това, разбира се, стана не само (и дори не основно) чрез принуда и силови ограничения; то се извърши по-много по-перфиден начин – чрез системно насаждане на резигнация към всичко, което би могло да бъде свързано с политика („политиката е мръсна работа“, „всички са маскари“, „нищо не става от нас“). Включително и чрез пълно обеззъбване на медиите – които така и не успяха да се превърнат в „четвърта власт“, а си останаха кучето, припкащо покрай каруцата и подлайващо отвреме-навреме.

    И будната част на обществото просто съзря в Интернет възможността да си създаде едно ново поле, което: 1) е извън влиянието на обичайния инструментариум на властта за натиск и контрол, и 2) не може да бъде заподозряно в онази омърсеност, заради която българските интелектуалци избягаха от политиката още през първото десетилетие на прехода.

    Позицията на EU институциите е одобрителна санкция „отгоре“; развитието на БГ блогосфера е grassroots процес, компенсаторен механизъм на уродливостта на българската „демокрация“. Поне засега спорвд мен двете нямат реални допирни точки – освен чисто формалното споделяне на техническия носител и общите норми за осъщствяване на комуникация. Но в същността си двете са проявления на съвършено различни етапи на развитие и удовлетворяват различен тип потребности.

  62. @Зелен Бетон

    Последните два абзаца на вашия постинг като че ли обясняват едно-друго за ресантиманите на българския блогер и компенсаторните механизми които опустошават неговата изстрадала душа.
    Защо мислите, че пишещите в блогове са
    „извън влиянието на обичайния инструментариум на властта за натиск и контрол“? И това означава ли автоматически, че един колумнист, примерно в „Култура“, е част от този инструментариум? А нещо за комерсиалните инструментариуми, извън влиянието на които, поне в българския интернет, нищичко не вирее? Много ли освобождаващи ви се струват те?
    Казвате „компенсаторен механизъм на уродливостта“. Е да, но ни един компенсаторен механизъм не е довел никого до нищо повече от „удовлетворяване на специфичните си потребности“, т.е. до нови уродливости. Затова и не разбирам, как изобщо може да говорите за неща като „изява“, „лишаване от изява“, „наказание с мълчание“ в отворена и свободна (уж) среда, каквато е блогосфера? Целта не беше ли да се заставят някакви политици да работят в интерес на гражданите? Поне моята цел е такава.

  63. Ще се включа със скромното ми мнение за разликата сайт блог:
    1) Първата е историческа, сайта е баткото.
    2) Тогава (и сега е така) трябваше да си купиш домейн (com., bg., org. и т. н.) и да го подържиш, плащаш годишна такса, което за физическо лице е проблем.
    3) Технологията на направа е по-сложна трябва да имаш познания по дадения език на който се пише/прави сайта.
    4) Промяната му е трудна от не обучен човек.
    5) Няма възможност друг да влезе и да остави коментар, освен ако не си му предоставил паролата си.
    6) Въвеждането на блог технологията даде възможност на хиляди/милиони хора да си направят собствен, безплатен и относително лесно като технология (без необходимост от познания по дадения език) да го поддържаш, променяш.
    7) При блог технологията е възможно други да коментират в него.
    8) За социалните мрежи мога да пиша още при интерес.
    9) Колективни блогове, много допуснати автори.

    P. S. Подържам сайт, няколко блога, социална мрежа и участвам в няколко такива мрежи и колективни блога.

  64. @Valentin Davidov – Да, моля Ви пишете, нека се натрупат тук мнения. Аз започнах анализа. Насъбра се доста материал за обобщение, но пък и ние не бързаме за никъде. Лошото е, че имам и друго спешно. Въобще не съм имала намерение, сега да се занимавам с този въпрос, но той е актуален именно сега.

    Любима:-)

  65. @Valentin Davidov
    Тези разлики не са никак точни. Само като пример:
    1.) Аз имам блог, но също плащам за име на домейн, а също така и хостинг. Не е скъпа услуга, персонализира пространството, но пък изчезва анонимността.
    2.) много хора ползват готовите безплатни платформи на blogger, ljournal етц, но по този начин губят донякъде контрол над личното си пространство – а – контентът им отива в база данни до която нямат достъп; б – никога не знаят доколко комерсиален е инструментът, който ползват.

    Но, както може да се предположи, на standalone блогерството няма как да му е лесен животът тъкмо у нас. Тук всички са обединени не махленски принцип и сравнително удобни за кондициониране.

  66. @rahenna:

    „Целта не беше ли да се заставят някакви политици да работят в интерес на гражданите?“

    Има такава цел, макар и тя да не е конкретно „на блогосферата“, а на значителна част от българското общество. Случващото се през последните 2 месеца ме убеди, че блогосферата може да бъде доста мощно средство за действие в тази посока. Въпреки че първоначално бях скептик.

    Четейки Вашия коментар обаче, си дадох сметка, че съм преувеличил с изречението „Целта на блогосферата (българската по-конкретно) е друга: да компенсира факта, че (и т.н.)“.

    Поправям се: това не е „целта на блогосферата“. Тя не е масово мероприятие, та да има точно дефинирана „цел“. Всеки собственик на блог има негова си цел, която въобще не е задължително да е свързана с такова компенсиране.

    Друг въпрос е че, по ред причини, блогосферата фактически работи като описания компенсаторен механизъм. Но това не е (и не може да бъде) по задължение или по предписание. То се получава естествено.
    ____________________

    А че е независима от обичайния властови инструментариум (политическа, икономическа или силова принуда), според мен е несъмнено. Дори и от манипулативните методи е независима до много голяма степен – поради големия брой различни и равни по статус гледни точки. Бях го писал другаде: като отделен индивид, всеки блогър може и да е зависим от властта – но съвместният им продукт и средата, в която той се създава и реализира, не са.

    За разлика от колумниста в „Култура“ – който, какъвто и да е, винаги може да бъде свален от страниците на вестника. Колумнистът не е непременно „част от“ инструментариума (макар че може и да бъде); със сигурност обаче е много по-подвластен на този инструментариум, отколкото един блогър.
    _____________________

    Що се отнася до комерсиалните механизми – те са неразделна част от почти всичко. Има блогъри, които използват блоговете си по комерсиален начин; има и такива, които не го правят. Но това няма особено значение: възможната печалба от един блог е твърде скромна, за да постави блогъра в такава икономическа зависимост, в каквато би го поставила една заплаха от уволнение например. Затова автоцензурата и „политическата коректност“ в блоговете са нещо почти непознато – за разлика от медиите, където са повсеместни. И затова блоговете се възприемат като много по-достоен за доверие източник на информация – и в действителност СА такъв.
    ______________________

    Ако Ви разбирам правилно, негодувате, че тук се леят разни разсъждения, вместо направо да се създава новият БРЦК? На това бих казал само: не слагайте каруцата пред коня.

    А ако е другото, което ми се струва, че долавям – „И блогърите са маскари“ – нека да си поприказваме пак след няколко месеца 😉

  67. Не, не, в никакъв случай 🙂
    Изобщо не съм от бързащите дето си правят изводи или-или, въпреки, че съм сравнително отдавна собственик на блог и наблюдението ми над това, как комуникацията се разпада ме е направило доста мрачна. „Йерархията на несъгласието“ в българската блогосфера не се издига над нивото „responding to tone“, а най-често се бъхта на ниво „ad hominem“.

    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Graham%27s_Hierarchy_of_Disagreement.svg

    А когато се мъчи да е сериозна, блогосферата става толкова скучна, клиширана и ялова, че дори размяната на словесни плесници изглежда като изход от посредствеността. „Липса на разнообразие“ ми е за сега на мен личната присъда.

  68. а комерсиализмът в интернет изобщо не означава блогери, които печелят някакви пари с блоговете си. става дума за много по-едри мащаби. не знам как да го обясня набързо, толкова съм писала за това в колонките си.
    Но си представете един блогпортал като livejournal.com . Представете си и всичките му ползуватели – колко милиона са те сега? Може би над 18 млн? Представете си и собствениците на този портал. Май бяха вече руснаци. От какво си мислите че печелят те? От спам? От търгуване с личните данни на ползувателите си? data mining?
    Или пък си представете, че си имам скромна фирма, която статистически обработва всичкото това вседостъпно и безплатно количество текст което се бълва денонощно в блогосферата на някой вестник (текстовите корпуси не винаги са достъпни – това го знаят всички учени-лингвисти) и представете си, че съм се изхитрила да продавам резултата от тази обработка на лондонската борса. или пък на някоя политическа сила. А представете си и, че умея да кондиционирам общността, ползваща услугите ми така, че да влезе по-добре в употреба?
    На това „упражняване на гласност“ ли му се казва? Затова и по-горе питах за технологични платформи етц. и имах предвид наистина технологични неща.
    Доц Йорданова като лингвист сигурно не би говорила за технологии, но би могла доста да каже по въпроса за манипулациите. Освен ако не продължат да се хващат за „тромавия“ й език. Мен никой език не ме притеснява, дори обсценния. Притеснява ме нищонеказването.

  69. @Valentin Davidov @70 & @Зелен бетон #73, комбинирам коментара си. На първо място става дума за лично пространство, в което може да направиш и къща, и кръчма, и двете, че и нещо друго, ако щеш летяща чиния. Машините за блогване (не им знам оригиналното име, общо взето се водят услуга*) предлагат удобства и същевременно ограничения. Но може да се регистрира сайт към който да се приложи CMS – content managment systems, (виж същото на английски, че е по-пълно), с която да имаш собствено място + блог-среда + контролирана и от теб база данни + разпространение в останалия блог-свят. Ето ти n-неща в един пакет. Мисля, че този блог е на този принцип. И замислям да го пробвам и аз. Цените не са непосилни за БГ заплата.

    Коментарът на rahenna подсказва доста невидими на пръв поглед неща, но правенето на пари само по себе си не е лошо. Нито структурирането на данните. Начинът, по който се представят резултатите може обаче да е манипулативен и това трябва да е предмет на дискусия.

    Все пак чисто техническите възможности на нета в комбинация с чисто човешката инициативност и откривателство не могат да бъдат изцяло и повсеместно контролирани. Матрицата мутира (от мутация) непрекъснато. Все едно да се направи вечна ваксина срещу грип.

    @rahenna, а представяш ли си всичко това да се използва, за да се разпространи някакво знание свободно? Без манипулации. Само като голи данни, но подредени по свързан (информативен) начин? И всеки да си прави изводите (собствени) сам. Дали ще е възможно? Или ще го затиснат? В името на влиянието (не на печалбите – от там тръгваш, но до влияние стигам, като се поразмисля), а с него парите лесно се печелят и те са малката, незначителна, но пък видима печалба.

    *Блогпортал изглежда е думата за услугата в началото на коментара ми.

  70. @rahenna:

    Мхм… очевидно гледаме под доста различни ракурси.

    Въз основа на почти 10 години пребиваване из различни виртуални места за обмен на мисли (последните 5 – и в българоезични) бих казал, че комуникацията не само не се разпада, а и в известен смисъл се възражда. Освен това ми се струва, че разнообразието (стойностното такова, имам предвид) отскоро започва да се появява.

    Няма начин единият от нас да не греши (а може би и двамата?). Явно ще трябва да си приказваме и по-нататък… да видим чий ракурс е бил с повече изкривявания… 🙂

    P.S. Мен ме притеснява най-вече нищонемисленето. Не напразно всякаквите съвременни вариации на Биг Брадър са насочени да култивират именно това. А блогосферата (и подобни среди) са неговата антитеза. Не смятам, че мрачната мощ на потайните статистически обработки може да насмогне на свободно разпространяваните мисли на милиони хора. Стига 1) да има мисли, и 2) те да са свободно разпространявани.

  71. off topic, забелязвам (не е изчерпателно), че хората без линк към личен сайт/блог сме по-многословни!?

  72. @ Ирина – Ами да, от известно време дори живея с очакването нещо интересно и освобождаващо в чисто технологичен смисъл може да се случи, но засега като че ли е по-разумно да не споделям нищо. .

    @ Зелен Бетон – И аз се надявам а претърпя пълен крах в мрачните си предчувствия 🙂

  73. @Ирина:

    Съвсем on-topic си даже 🙂

    Хората, които поддържат блогове, очевидно нямат много време (а може би – и склонност) да теоретизират надълго и нашироко що е то блогосферата – по простата причина, че са заети ДА Я СЪЗДАВАТ. Всеки по своему.

    Но пък и някой по-дистанциран наблюдател също би могъл да свърши малко полезна работа. Доколкото разбирам, това е идеята на Любима. И се надявам, че ù помагаме с коментарите си тук.

  74. @Зелен Бетон – Да, пишете, кой за каквото се сети. По-нататък ще се върна към написаното тук. Сега да обработвам, че много материал се натрупа. И какво е лошото на думата „материал“?

    Няма да забивам в техническите подробности. Има си компетентни лица за това. Анализът трябва да се опре на мнението на общността, която създава или ползва блоговете като актуална информация през Интернет.

    Ценен е именно социалният план, защото през януари 2009 наистина се случи нещо. Току-що един журналист обяви по някое радио, че след 14.01. пресата е станала много розова. Радиото било „Алма-матер“, сега го обявиха.

    Ето, това е страхът от асиметричния враг, т.е. блогърите, които не можеш да видиш, не можеш да пипнеш, не знаеш колко са. Можеш само да четеш блоговете, за да разбереш какво мислят.

    Любима 🙂

  75. @ Зелен Бетон, във „Физиците се шегуват“ има чудесна закачка, ще я кажа по памет:

    „Който може – прави. Който не може – учи другите.“

    🙂 🙂 🙂

  76. @Любима:

    Същото това за пресата (и въобще за медиите) го обсъждахме с едни приятели тия дни. И не е само „порозовяването“, а и като че ли поспряха отявлено наглите полит-изцепки в стил „Румен Петков“. Доган предвидливо съвсем изчезна от радарите. Пък и министрите някак по-човешки се заопитваха да информират за това, което правят, и да го обясняват. Макар и с променлив успех – просто защото не са свикнали така. Етем чак преигра: би камбаната за сняг, пък то нямаше 😉

    Относно „страха от блогърите“: смятам, че е по-общо – това е страхът от МЪЛЧАЛИВИЯ, МИСЛЕЩ протест. Блоговете са само част от него, която насочва прожекторите и стартира независимите коментари. Социалната основа е доста по-широка.

    Както и да е, май основните неща ги прелистихме вече. Ако има някой конкретен въпрос, по който да ти трябват още мнения, казвай.

    @Ирина:

    Абсолютно! 🙂

    Сещам се и за наш Ицко… като спря да играе, какъв треньор стана само… и се моля да не хукне някой ден да става футболен теоретик, че тогава щетите ще бъдат върху световния футбол, не само върху нашия… 😀

    Ама да не го обръщаме на чат, че ще ни изгонят 😉

  77. @Зелен Бетон – Да, мълчаливият, мислещ протест е по-страшен от тълпите, макар че „в тълпите смълчана е буря незнайна,/ стопено е слънцето в тях“/Смирненски:.

    Тъкмо се ядосвах, че социолозите не са забелязали променената ситуация у нас след 14.01. и една социоложка каза няколко думи за новите социални субекти. Е, не назова протеста в Интернет, не спомена за блогърите и тяхното съдействие, но все е нещо. Не я познавам, но е хубаво, че поне е забелязала раздвижването. Това, което ти си забелязал при политиците. И Борисов, и Станишев вече не скачат като петли, защото са в предизборен период. Да, човек, особено когато е политик, знае 2 и 200.

    Сега ще си сменя стратегията на анализа, защото става много дълго. След забележката на Ангел № 25 заглавието вече е „БЛОГЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ – СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ“. Има си хора за другото.

    Въпроси ще има, като го напиша.

    Любима 🙂

  78. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – Нали включването не е задължително? Въпрос на личен избор е.

  79. Здравейте,

    ако някой знае български групови блогове, моля да ми даде информация.

    Любима 🙂

  80. @Valentin Davidov – Много ти благодаря, Валентин. Въпросите ще излязат, когато напиша анализа. Добра беше тази методика да използвам статията на Боян като т.нар. в журналистиката „сламки“, за да се структурира проблемът и да започне стъпка по стъпка да се нищи. Блоговете в България и блогосферата въобще си имат своя специфика.
    Поздрави. Сега изчезвам до довечера.
    Любима 🙂

  81. @Valentin Davidov – Ама разбира се, Валентин, вече съм писала „Любима Йорданова и екип“, като в самия текст, методика на изследването, има благодарност към всички участници в дискусията и съм изредила имената в странния ред, по който са поднесени тук – на латиница и кирилица, с никнейм и истинските имена. Голяма шаренийка.

    @Светла (една от всичките) – Благодаря ти, Светла, ще ги погледна, като стигна до тази част.

  82. Любима,
    Ако искаш го пусни тук и да го обсъдим. Доста дотегнахме на Боян, но понеже спазваме добрия тон, вярвам не ни се сърди.

  83. @Valentin Davidov – Ще питам Боян и ще го пусна. Понеже ще е от малкото анализи от хора, донякъде извън общността /все пак използвам интернет-комуникацията/, е добре да го видите. Имай предвид, че колегите от обществените и хуманитарните науки в България са, за съжаление, все още много далече от технологиите. Затова четивото трябва да използва по-разбираем език. Смених цялата схема , защото ставаше много дълго. Нака да го напиша първо. 🙂

  84. Ето един типичен пример за елитаризъм в действие: http://www.kultura.bg/article.php?id=15274

    Този елитаризъм, контрапункт на който се явяват нормите за комуникация в блогосферата. Този елитаризъм, заради който първоначалната реакция на влизането на Любима тук беше инстинктивно отрицателна. Тя нямаше начин да не бъде заподозряна, макар и само заради титлите ù.

    Този елитаризъм е точно толкова способен да се вкорени в човешкото съзнание и да го обездвижи, колкото и простотията. Въпреки че по скалата на ерудицията и интелекта двете се намират на срещуположните полюси.

    Същият този елитаризъм едва ли някога би позволил допускането, че сумарният интелектуален потенциал на свободно пишещите в Интернет българи може би надвишава в пъти потенциала на „легитимния“ интелектуален елит на нацията. Ако и да е разпределен сред много повече индивиди.

    И че този свободен интелектуален потенциал е градивна енергия, която трябва да бъде опозната и оползотворена, вместо гнусливо да се „удостоява“ с някой и друг лежерен коментар.

    Да, дискусията започва. Да, бавно – и може би не много смислено. Но ако това ще е „дискусия“ между титулувания изследовател с бяла престилка и интересния нов микроб на предметното стъкълце на микроскопа, по-добре да не си губим времето. Отнася се и за двете страни.

  85. Мда, доста интересен маниер на „полуодобрение“…

    И така, Любима е подходила към блогърите „като към грамотни граждани“, пък те видиш ли се държат като туземци? (е, точно туземци са, но не по-неграмотни, напротив! Да сме наясно със прякото съдържание на думата и да не се намесват допълнителни украси от приключенски романи) [„елитаризъм“ е в десятката, Зелен Бетон!*]. По-точно е да се каже, че са хора, владеещи личното си пространство (понеже е виртуално, затова казвам пространство, а не територия) и по съвсем естествен начин проверяват за чистосърдечност всеки, който навлиза там.

    И понеже темата е и манипулациите, то изброяването на реакциите, без да се оцени макар и качествено тежестта им, си е грозна манипулация.

    Допълнително се подава подмолна информация за журналистически ангажименти на ненаименувани блогъри (всеки може да се сети за кого става дума) и директна атака срещу медията на (falsе)основа „блогърско мнение“=“медийна позиция“.

    Изобщо статията е изпълнена с негативни оценки!!! И е изключително неаргументирана!

    Нищо не бях чувала за Райна Маркова, а се оказа, че е писателка?! Гугъл ме прати първо при Вени Г. (август 2008), от там в Слово.бг и личния сайт на Р.М., като от там избирам да линкна това: мнение от 14 януари, т.г..

    *Не, тук не става въпрос за елитаризъм, а за чисто позьорство.

    ______
    Но това също присъства като явление в блог-сферата 😉 ха!

  86. „…не по-неграмотни, напротив…“
    да се чете:
    „…не по-изостанали, напротив…“

  87. @Зелен Бетон

    ЗДРАВЕЙТЕ, ВСИЧКИ,

    МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ ПИСМЕНИЯ МИ ОТГОВОР. ВЧЕРА БЯХ НА ЕДНА КОНФЕРЕНЦИЯ, НАЗОВАНА ЕВФЕМИСТИЧНО КРЪГЛА МАСА, ЗАЩОТО ИМАШЕ И ХОРА С ТИТЛИ, И ХОРА БЕЗ ТИТЛИ, НО ВСИЧКИ С КОМПЕТЕНЦИИ В ОБЛАСТТА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЛАСТ, В КОЯТО АЗ НЕ СЪМ ДОБРЕ ЗАПОЗНАТА И ТРЯБВА ДА СЕ ОБУЧА. МОЯТ РЕСОР Е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЗИК И ЗЛОУПОТРЕБАТА С НЕГО /това правя от първия демократичен митинг в България, проведен на 18.11.1989 г. досега/, ЕВРОПЕЙСКАТА КОМУНИКАЦИОННА ПОЛИТИКА И РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКАТА, в частност – Закона за научните степени и научните звания, непроменян умишлено от 1972 г., който и сега принуждава българските учени, включително и преподавателите в университетите, да подпомагат изграждането на социализма в държавата.

    ТРЯБВА ДА ОСВЕДОМЯ ХОРАТА ЗА ВАЖНИ АКЦЕНТИ В ПРОМЯНАТА НА ТАЗИ ВАЖНА СФЕРА – ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.

    ЕДВА ТОГАВА ЩЕ СЕ ВЪРНА КЪМ ВИТИЕВАТИТЕ ОЦЕНКИ НА РАБОТАТА МИ ОТ ХОРА, ЧАСТ ОТ КОИТО КРИЯТ САМОЛИЧНОСТТА СИ. ЗАЩО ЛИ?

    КОГАТО КАЗВАМ, ЧЕ СЪМ ГЪРМЯН ЗАЕК И ЧЕ ПРИ МЕНЕ НИКАКВИ, АМА НИКАКВИ НОМЕРА НЕ МИНАВАТ, ТРЯБВА ДА МИ ВЯРВАТЕ.

    ЧОВЕК ПЪРВИ УЧИ, УЧИ МНОГО И ЕДВА СЛЕД ТОВА МОЖЕ ДА ПОДХОДИ ПРОФЕСИОНАЛНО КЪМ КОЕТО И ДА Е СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ. И УЧИ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ, НЕ ЗАЩОТО ТОЗИ ТИП УЧЕНЕ Е ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ПЕРИОДА 2007-2013 ГОДИНА, А ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА, АКО ИСКА ДА Е СЪВРЕМЕНЕН ЧОВЕК.

    Ирина, прочетох написаното от тебе, благоаря ти, но аз мога да защитя позицията си на учен, един от малкото, забелязали блогърите като ново социално явление в България с граждански позиции и съвременно мислене /пример – участието на Богомил Шопов и Мартин Линков снощи в „Сеизмограф“ и малките победи на блогърите при корекцията на законодателството в областта на електронната комуникация. Те никак не са малки/ . Имайте малко търпение, ще има анализ и на статията в „Култура“ и на поведението на човека, попаднал в манипулативното поле на авторката. Как се злоупотребява със силата на словото? С това се занимавам вече 20 години по неволя. Можеше и да са по-малко, ако народът ни беше подготвен за подобна социална промяна.

    Вашата Любима 🙂

  88. Не разбрах: злоупотребявам със словото?
    Каква пак точно манипулация ми се приписва? Намирам за доста долнопробен трик избирателното линкване към блога ми, но на това съм отдавна свикнала и дори няма да си направя труда да го коментирам.

  89. Любима, далеч съм от мисълта, че имаш нужда от защита. Но аз имам нужда да възразя срещу публикуваното във в. Култура „мнение отвисоко“. И да проследя с какво точно се „отличава“ авторката му, та си позволява тази наглост. И това е собствената й засегнатост от реакциите на някои блогъри спрямо нея самата:

    rmarkova Says:
    януари 14th, 2009 at 3:38 pm
    може би защото още с появата си на блогосфера бях посрещната с необосновано зли, тъпи, неграмотни, снизходителни, сексистки, невъзпитани, откровено просташки коментари по свой адрес от същите тези хора. или с многозначителен “игноур”. сплотената им незначителност намери днес прекрасен израз в “протеста”.

    @rahenna – Не знаех, че сте n в 1! Сега вече знам мъъничко повече.

  90. @Любима Йорданова – имайте предвид и това явление
    А също и това:
    Просто като припомняне, че някои човешки дейности не само не се нуждаят от консенсус, но и съществуват въпреки него.

    @ирина (или както там се подписвате) – да, за мен можете да научите много неща и то по начина по който аз за вас не мога да науча нищо. Просто още едно от многото неща, които ни ОТЛИЧАВАТ.

  91. Уважаеми дами (Ирина, rahenna и Любима),

    Пускайки коментар относно статията в „Култура“, не го направих с цел да концентрирам внимание върху личността на авторката. Всеки има безспорното право на собствени убеждения – а нейните убеждения относно случващото се в Мрежата очевидно са доста категорични и последователни. Лично аз бих поспорил много сериозно по тях, но това няма смисъл да се прави inter alia – затова сигурно ще се случи на друго място и в друго време. Темата тук е различна.

    По същата причина умишлено не коментирах конкретни формулировки – не защото не могат да бъдат атакувани, а защото това не е съществено в случая.

    Оспорих подхода. Подход, който би могъл да бъде защитен и от други (кандидати сигурно има достатъчно), така че конкретиката „кой – как“ не е важна. Разглеждам такъв дебат като сблъсък на тези, а не на личности. Първото би могло да бъде конструктивно, второто е осъдено да завие накъм дребни препирни.

    А елитаристичното отношение към формиращия се в Интернет интелектуален продукт може да бъде сериозна пречка пред адекватното оценяване на блогосферата (за която пише Любима), затова пуснах коментара точно тук.

    @Любима:
    Споко, няма да ти ставаме адвокати на обществени начала 😉 Ясно е вече, че твоите технологии са по-различни. Но едно от характерните неща за реакциите в блогосферата е, че те се случват в мига, в който техният автор изпита потребност да реагира и прецени, че това е целесъобразно. Тъй че – всичко е нормално.

    Скоба: моля те, не пиши изцяло с главни букви! По интернетските конвенции това означава да крещиш 🙂 Аз също имам „трески за дялане“, задето използвам all-caps изписване за думи, на които искам да акцентирам – но си признавам, че ме мързи да слагам HTML команди из текста, та затова си го позволявам 😉

  92. @rahenna

    (1) Eто как сте злоупотребили със словото и сте предизвикали следната реакция у Зелен Бетон:“Но ако това ще е “дискусия” между титулувания изследовател с бяла престилка и интересния нов микроб на предметното стъкълце на микроскопа, по-добре да не си губим времето. Отнася се и за двете страни“.

    Хората са обидени и с основание желаят да се дистанцират от една псевдоелиталност, аз бих казала псевдоинтелигентност, която пише за тях като за „сплотена незначителност“, „злополучен протест“, за хора „с половин мозък“, които се призовават да не интелектуалничат и накрая каква е тази Ваша реплика “ ех, как ще им олекне, ако извадят глави от гъзовете си“.

    Това Ваши думи ли са или не? Възможно е и да не са. Това е Интернет-пространство и с него винаги може да се злоупотреби и някой да пише от Ваше име. Читателят няма да разбере този факт веднага.

    Пишете, че сте инженер по образование и артист по призвание. Артистичността свързва ли се непременно с лошата езикова култура? Баща ми и брат ми бяха художници, но не си слагаха дрънкулки по тялото, за да демонстрират колко са талантливи. Аз също съм възпитана в скромност. Това обаче не означа лошо самочувствие, а именно скромност.

    Думите са написани на 14 и 15 януари 2009 г. във Вашия сайт от Ваше име, когато ние, хората, преживели подобни стресове на 14 декември 1989 г., когато България за първи път се изправи на ръба на възможността от гражданска война и на 4 февруари 1997 г., когато имаше втора възможност за същото, много внимателно следяхме събитията, за да се намесим, ако стане необходимо. Начините са различни и тук няма да ги споделя, но може да мислите и за международна намеса.

    За щастие правителството разбра, че трябва да се спре дотук и конфликтът да се овладее.

    Зелен Бетон,

    аз не съм лекар, не нося бяла престилка, но изследването на социалните явления става чрез определени методики и няма как да се излезе от тях. Защото за науката отделните имена не са от значение, тя изследва явлението, процесите в обществото.

    Заедно с това обектът на „наблюдението“ не е микроб. Аз пък не съм служител на Държавна сигурност, който слухти и носи информация, с която да навреди на някого. Противно на метода на т.нар. „включено наблюдение“ аз казах открито, че смятам да пиша за блогърите и блоговете им, за българската блогосфера като ново явление.

    Много ми е неприятно, че не зная нищо за тебе. Просто така диалогът наистина няма шанс. Когато говори с някого, човек пренастройва поведението си в зависимост от социалните характеристики на участниците в диалога. Как да го направя с анонимен?

    Затова и аз като Боян Юруков, Мартин Линков и др. съм против анонимността в Интернет.

    Защо толкова те вълнуват разни титли. Ако един човек е лекар, а друг – архитект, а третият – заварчик – какво значение има този факт? Всеки има някаква професия. Тя, професията, променя ли отношението ти към човека? Един и същ човек играе различни социални роли – на баща, брат, син, колега, началник, подчинен и т.н. и то едновременно.

    Трябва ли да си съблека дрехата и да облека друга, за да разговарям с тебе? Титлите са в научния ми живот, а не в личния. На вратата на апартамента ми пред името ми няма титли, защото там съм съседката и нищо повече. Тук обаче, съм именно в ролята си на изследовател.Това е само социална роля. Ролите са хоризонтално делене на обществото, а не вертикално. Няма йерархия.

    В посочената по-горе реплика Зелен Бетон е под влияние на манипулативното поле на Райна Маркова и разширява негативизма си от нея към мене, без моя намеса. Този е механизмът на манипулативното въздействие и аз наистина съжалявам, че се натъквам на него тук. Манипулативно поле – това е термин от теорията на манипулативните стратегии. Естественият човешки език е само инструмент.

    Колкото до изследването, мога да го проведа не само тук, но и тук. Самият факт, че не бързам да го поднеса за редакция, означава само едно – че не съм свикнала да претупвам нещата и да твърдя нелепости.

    Много съм благодарна на Ирина за библиографската справка и я използвах „като сламки“, но всяка блогосфера има специфични национални особености и нещата с блоговете и блогърите в САЩ и България в никой случай не се припокриват.

  93. @Любима:

    Прочел съм вече достатъчно от тебе, за да те приема; а и самият факт, че още стоиш тук, не ми позволява (вече) да те причислявам към „ония с белите престилки“ 🙂 Ако някъде продължавам да звуча по-рязко, то е въпрос на стил на изразяване.

    Що се отнася до анонимността, там си позволявам да имам различно виждане, прочела си го в профила ми в Blogger. И аз си имам това-онова пред името – но моето тук не е работа, а занимание, което хем ми е приятно, хем виждам смисъл в него. Какво имам пред или зад името, как се казвам, каква ми е професията и на кого съм фен (или не) нямат пряко отношение към стойността на мислите, които изказвам. Когато се случи да изтърся някоя глупост, нека да ме критикуват без оглед на някакъв си авторитет; когато обаче кажа нещо смислено, не желая то да бъде атакувано просто защото четящият бил цесекар, пък аз съм бил левскар (примерно). Пиша с един и същи ник основно за да улесня разговарящите с мен да следят дискусиите, иначе бих предпочел да давам мнения чисто анонимно. Най-вече – за да ПРИНУДЯ четящите да ги възприемат по абсолютната им стойност, лишавайки ги от всякакви привични „опорни точки“.

    Виртуалният свят не е задължително екстензия на реалния. Ако непрекъснато се опитваме да го превърнем в такава, губим възможността да научим от чисто виртуалното общуване много неща, които биха могли да ни накарат да се замислим как да направим реалния свят по-добър.

    Но това е мноооого дълга тема 😉

  94. @Зелен Бетон

    Аз използвах случая и за да кажа как изглеждат дипломатическите контакти например. Преди дипломатът да се срещне с другия дипломат той има всякаква информация за него – професионална, лични симпатии и антипатии, за да може максимално да се приспособи към ситуацията /много важно за различните национални култури/. Културният фон не само, че не се пренебрегва, точно обратното. Той е основата за пълноценен диалог и добре свършена работа. Иначе дипломатите само щяха да се карат и нямаше да има договори за културно и икономическо сътрудничество. Политическото да го оставим сега. Става дума за интеркултурна комуникация.

    Също така по време на приеми, които не са коктейли, задължителен етикет е поставянето на приятелски настроени хора един до друг на масата, не враждуващи. Това е строг дипломатически етикет и бягство от него няма.

    С това искам да кажа, че правилата затова са правила, за да се съблюдават. В този смисъл казах, че не мога да общувам с виртуални хора, общува се с реални. Аз лично приемам никнейма само от гледище на чувството за хумор, но не и като скриване на личността. Тя трябва да има достатъчно доблест, за да се покаже.

    Виртуалният диалог е също човешки диалог, само че през Интернет, а не по телефона например. Но е човешки диалог и аз затова възразявам остро на непремереното общуване. Иначе не се обиждам. Зная къде съм и в кое историческо време.

    Сега да напиша нещо за статията на Райна Маркова и да продължавам. И там има едни такива неща, които не съм казала, нито съм мислила дори.
    😉

  95. @rahenna

    Статията на Райна Маркова, „Общ език/ мрежи“, в. „Култура“ –
    http://www.kultura.bg/article.php?id=15274

    Не смятам, че комуникацията се разпада в Мрежата, тъкмо на базата на тази комуникация събрах впечатленията, необходими за работата ми. Не става дума и да се случи за в бъдеще една дискусия, тя вече се състоя и обрботвам резултатите, когато имам време.

    Мотивът ми не са „Януарските инсинуации в медиите, представили блогосферата като опасна среда, която трябва да бъде строго контролирана“. Мотивът ми е много прост – има едно ново социално явление – блогърите и блогосферата, то трябва да се изследва. Медиите представят опосредствана информация, а информацията от втора ръка не е същинската информация за случилото се, тя е преработена информация.

    По отношение на четвъртия тип противоречие ми се струва, че да се свързва оцеляването на истинските силните в блогосферата и свързването на този факт със свободата е доста пресилено. В 21-ви век все пак не количеството, а качеството има значение. Кибер-дарвинизмът не може да обясни социални феномени, в които социалното се подкрепя и от психическото.

    Не бива да има различни представи за свобода. Различието е продиктувано от незнанието, от непознаването на гражданските права и границите, до които те се простират, а има юридически документи в тази насока.

    Пресилено е също така да се говори за „примитивната реакция на блогърите“, аз пък не се чувствам като „любопитен академичен пришълец“, не желая да колонизирам никого, при това Интернет-пространството е на всички. И аз съм там от 90-те г. във връзка със спецификата на професията си и нямам никакви други професионални претенции. Не съм информатик, а юзър.

    Не възнамерявам да изучавам блогърите „като диво племе“, дори не съм си го помисляла, тъй като постингите в блоговете са интелектуален продукт. Разбира се те представят личността на автора си с всичките му характеристики.

    Излагането на постулати от теорията на манипулативните стратегии не са мое оръжие. Вклиняването на текста за манипулацията беше свързано с определен случай, който съвпадна с включеното наблюдение върху блогърите и блогосферата – Борисов в Чикаго. Като лингвист аз трябваше да реагирам на събитието, но то не е свързано с третираната материя тук.

    Не бих си позволила да мисля за блогърите, че „се държат като туземци“, използвала съм думите „странни хора“ провокативно, като „странни“ е в кавички, значи не съм съгласна с такова определение.

    Вярно е, че блогърите са преди всичко млади хора, но блогове имат и хора в зряла възраст, да не говорим за сериозните журналисти-анализатори с много професионален стаж – Иво Инджев, Калин Манолов. Важно е явлението, а аз си имам едно наум за различния социален и професионален опит на хората.

    Накрая трябва да кажа, че никой не ме е принуждавал да пиша бъдещия анализ, никой не ми плаща за него. Аз просто съм учен и периода, който изследвам, е съвремието.

    🙂

  96. @ Зелен Бетон – за анонимността. Ползвайки един и същи никнейм („за да улесня разговарящите с мен да следят дискусиите“) преставаш да си анонимен и независимо, че не осведомяваш за лични и професионални характеристики, твоето мнение може да се проследи и потвърди/обори, с което преставаш да си анонимен. Познати са ти мултиниковите анонимни от форумите, които се опитват да скрият факта, че един-двама души се правят на цял куп опоненти с цел проваляне на разговора.

  97. По отношение на анонимността при обмена на мнения в Интернет съм премислил многократно повече аргументи от маркираните тук. Становището ми не е моментно хрумване или инатлив опит за оригиналност. Но, както писах по-горе, това е дълга тема, чието място е другаде. Тя неминуемо предстои да бъде обсъждана още много пъти, в най-различни контексти, и това със сигурност няма да мине без да се включа 😉 Нищо лично, дами. Просто теза срещу теза.

    Тук обаче ставаше дума за блогосферата и запознаването с нея на тези сегменти от обществото, които или са неосведомени за нея, или „осведомеността“ им е пропита от предразсъдъци. В тази светлина дебатът за анонимността е само частен проблем. Така че да не разводняваме темата на Боян.

  98. @ Зелен Бетон – Не мисля, че е разводняване. Явно има неща, които ще трябва да се казват непрекъснато, колкото и да са очевидни. Правя го по начина, по който мога.

    Единственото елитарно нещо в статията е мястото й на публикуване. Тя не „осветлява” явлението, а напротив – засилва предразсъдъците и е опит за натрупване на негативизъм у незапознатите. Изкривяванията не са само в думите и изразите, но и в цялостната й конструкция и послание. Това ще го видят и разберат само онези, които нямат нужда от пояснения.

    Примерът и аргументирането е по тукашния разговор, където става точно обратното на тезата в статията. Тя като цяло е насочена срещу блогърите. Тръгва се от абсолютно невярното твърдение за „разпадане на комуникацията” и то в мрежата.

    Следва псевдогрупиране на изказаните мнения по, обърни внимание, „йерархия на несъгласието„! Формално е подредено по точки, използвани са наукоподобни изрази, хипервръзка (към блог (!) за дебати, която не излиза на печат), позоваване на супер авторитет (без линк и заглавие на оригиналния език).

    Четири от петте точки (повече от половината статия) са негативни квалификации за блогърите като „примитивна реакция“, „нищонеказващи“, „противоречие заради самото противоречие“, „не бива да се изучава… защото е невъзможно“. Намек, че непримиримият към троловете се държи като трол. Обвързване на изказано лично мнение с политиката на медията, където работи конкретния човек и по-нататъшни фантазии. Вмъкване на личното мнение на авторката (от друга нейна статия) като изразено в дискусията… Абсолютно невярно и абсурдно твърдение за „изнервени анонимни блогъри” (единственият анонимен пост тук е на самата авторка на статията, #10).

    Едва ли не със съжаление се казва, че петият тип реакции не съвпада с избраната скала (на несъгласието), понеже е опит за намиране на общ език. Така за самата дискусия са написани едва две изречения в телеграфен стил.

    Доброто послание веднага се компенсира с обратно връщане към примитивността на блогърите с едновременна „съпричастност” към изследователя им и лек присмех към туземците.

    Те не са „грамотни граждани” и не могат да осмислят честното отношение към тях.

    Двойният изстрел е оставен за финала. Освен, че авторката пропуска възможността самите блогърите да са изследователи в друга област, това е едновременно удар към последователната им гражданска позиция изразена на протестите, в собствените им блогове и реални действия.

    Статията завършва оптимистично-омаловажаващо и в противоречие с заложената в първото изречение теза за липса на съобщителност в разговорите с блогъри (мрежата като тяхна естествена среда). Без комуникативност (свръзка) как би могло да се започне дискусия, при това смислена?

    _________
    За анонимността споменах, защото имах нужда от това уточнение за момента (за да не се заяждам с неадекватни забележки 😉 .

  99. Разбира се, че са мои думи. Това е моят блог, а той е писателски. Не знам откъде накъде ми се приписва претенцията за елитарност. Може би оттам, че въпреки интонацията все пак казвам нещо разумно? Държа да знаете обаче, че един от принципите към които се придържам като писател е, да използвам всички възможни думи, в това число и неприлични, а също така и да общувам с всякакви хора – пънкари, клошари, пенсионери по болест, психотици. Е, болшинството от тях не са блогери.
    Дискусията вече не е дискусия, а махленска седянка, така че не мисля повече да губя време с нея.

    @Зелен Бетон – заповядай на сайта ми в случай че не се страхуваш от гръмки псувни .

  100. @Ирина – Много се радвам, Ирина, че споменаваш мултиниковите анонимни коментатори във форумите – № 107. Голяма част от тях , говоря само за политическите статии, са платени коментатори във форумите и задачата им е да дават друга интерпретация на изнесените факти и аргументи в политическите статии. Това са специално подготвени лица за манипулиране на форумите.

    № 109 е блестящ анализ на явлението. Няма смисъл и аз да го коментирам. Съзнателно назовах само фактите, без анализ.

    @rahenna – № 110. Пак Ви питам, използването на гръмки псувни в творбите Ви, при това от жена, геройство, непукизъм или лоша езикова култура като следствие от лошо домашно възпитание ли е?

  101. @Любима – В случая намирам потвърждение за друго (не само мое) наблюдение – засегнати и компенсиращи. За това беше първоначалната ми реакция с препратката към явната демонстрация на засегнатост.

  102. @Ирина – Ирина, благодаря ти за статията, макар че съм влизала в блога и щях да погледна пак.

    Мисля, че става дума и за национална психика. Вярно е, че социализацията ми е била в Северна Европа /а не на юг/, където хората са по-търпими към чужди мнения, дори и да са доста по-различни от тях. Но тъй като интензивно пътувах след 1989 г., ме поразяваше фактът, че ние, българите, се адаптираме много лесно към лошото, което срещаме в Западна Европа, но когато става дума за работа, за продължителни усилия, които изискват много търпение и упоритост, там се проваляме. Хората, които наблюдавах там, не от моята сфера, тя ми е ясна, интелигенцията е изключително приятна за общуване, все едно в коя държава, просто не говореха много, но системно, упорито си вършеха работата до свършването й.

    Националните черти на българите напоследък започнаха да изпъкват по-ярко – не спазваме съществуващите правила, не искаме да създадем правила, които да улеснят и нашия живот, и отношенията ни с другите държави-членки и аз не се учудвам, че на нас не се гледа с добро око. И най-лошото, правят се обобщения – всички са такива, следователно няма да работим с тях.

    В артистичните среди, както и в научните, често има случаи на задействане на компенсаторни механизми, които се израждат именно в негативизъм. Затова човек трябва да учи постоянно, за да не се комплексира от усещането за остарялост. И тя е субективна.

    От друга страна известно е, че психологически непознатото не се приема. Приема се единствено познатото, затова политиците ни се изпотрепват всеки ден да се появяват в медиите, за да напомнят за себе си.

    Заедно с това те постепенно започват да се изчерпват психологически, защото омръзват на зрителите. Така че и появата в медиите, особено когато става дума за постоянно присъствие, е нож с две остриета.

    Не зная, обаче, дали не отегчих Боян и дали не е крайно време да поизчезна оттук? За всеки случай мейла ми – ljubima@abv.bg 🙂

  103. Здравейте,

    бих искала да ви помоля да прекратим дискусията тук и да не злоупотребяваме с доверието и търпението на Боян. Той знаеше, че има нужда от тази дискусия и аз му благодаря, защото по този начин много аспекти на явлението се изясниха. За една встъпителна статия е достатъчно.

    Ако се сетите за нещо важно, моля пишете на

    ljubima@abv.bg.

    Ще побързам, колкото е възможно, с обобщението, защото тези дни задълженията ми ще се увеличат.

    Още веднъж публикувам рубриките, които биха помогнали на БЪЛГАРИЯ Е НАША да се развие и подпомага гражданското общество у нас. Ако някой от блогърите се навие да помогне в тази насока, би било добре. Тъй като работата е огромна, трябва да се развие като проект, който да бъде финансиран. Вие ще решите дали да е групов блог или по-скоро е-вестник. Предложеното е само примерна схема на тематичните области. Тя ще се доразвива във времето.

    БЪЛГАРИЯ Е НАША

    ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
    Предложения на граждани
    • Законодателна власт
    • Изпълнителна власт
    • Съдебна власт
    • Местна власт
    Анализи и коментари
    Писма на граждани
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    ВЪНШНА ПОЛИТИКА
    Предложения на граждани
    • Законодателна власт
    • Изпълнителна власт
    • Съдебна власт
    • Местна власт

    БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

    Важни документи
    • Европейски парламент
    • Европейска комисия
    • Европейски омбудсман
    • Други Европейски институции
    Писма на граждани до
    • Европейския парламент
    • Европейската комисия
    • Европейски омбудсман
    • Други Европейски институции
    • Информационно бюро на Европейския парламент в България
    • Представителство на Европейската комисия в България
    Петиции на граждани до Европейския парламент
    Анализи и коментари
    Европейски програми
    Български евроречник /А-Я/
    Избори за Европейски парламент – 2009 г. – Комуникационна кампания
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА

    Важни документи
    Писма на граждани
    Решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за българи
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ

    Важни документи
    Писма на граждани
    Анализи и коментари
    Форум
    Снимки
    Банери
    Видео

    КОНТАКТИ

    Рубриките ще се запълват постепенно във времето, но написаното може да подпомогне обратната връзка и контрола на гражданите върху властта.

    Благодаря за умните ви коментари, които подпомогната осветляването на различни страни на блогосферата, блоговете и блогърите в България.

    Любима 🙂

  104. Доц. Йорданова,
    Дори и да прекратим дискусията тук, както предлагате, според мен е редно именно тук да представите и крайния продукт от тази дискусия. Дължите го на Боян Юруков и неговите читатели.

    Впрочем, нашето усърдие в коментарите под вашия пост едва ли пречи с нещо на списването и четенето на блога като цяло. Мисля, че изобщо не злоупотребяваме с доверието и търпението на Боян.

    В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито“, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаето с достойнство.

    А аз все още чакам ясен отговор от Вас на въпроса: „Каква е крайната цел на Вашето проучване?“

    Хайде, не е трудно: „Целта на настоящото изследване е…“

  105. истината е една – да се опитва някой да анализира блогването, е като да се опитва да анализира говоренето

    щото блогването е точно говорене, просто платформата е друга

    неща като свободно слово, разпространение на идеи и т.н. не са приоритет на блогването, те са само страничен ефект на говоренето във всичките му форми

  106. @Светла (една от всичките) – Светла, не обичам злобни жени. Всяко научно изследване си има своя методика и логика на провеждане. Фактът, че не харесваш учените, не ти дава никакво основание да се държиш грубо. Но нали сме на Балканите и ни друса балканският синдром. Не е задължително да уважаваш учените. Имаш право на това.

    Моля Oksev, Зелен Бетон, Христо Манолов, миха, Светла да ми изпратят мейлите си, за да им дам черновата на анализа за кратки бележки по същество.

    Нямам никакво време повече, вчера получих отговор на писмото си до Европейския парламент и трябва да превключа на комуникационната кампания за изборите за ЕП.

    @Longanlon – Много се радвам, че се обади. В момента изпращам черновата на анализа, ще го получиш и ти след малко. С говоренето се занимават лингвистите, а аз съм лингвист /с 9 вътрешни специализации:-)/. Ще видим дали списание „Български език“ ще публикува статията. Ще я предложа и на „Социологически проблеми“, защото става дума за ново явление в българското общество. Ще ви осведомя за резултатите. Статията може да почака няколко години – защото няма пари, защото не сме наясно, за какво става дума… 🙂

    @Зелен Бетон – Зелен Бетон, не се сърди, бях открила мейла ти, но сега нямам много време да ровя. Трябва да ви изпратя черновата на анализа за бележки и да превключвам на евровълна. Ще пусна в Свежо материал за това, как правителството не желае да прави комуникационна кампания за изборите за Европейски парламент, Информационното бюро на ЕП в София и Представителството на ЕК в България също нехаят.

    Любима – ljubima@abv.bg 🙂

  107. Току що получих по пощата нещо, някакъв текст със заявка да е научен, самонаричащ се „анализ“. обаче май не е много завършен, щото в безпомощността си авторката му призовава разни лица за още помощ и още информация.
    Опитах се да предпазя госпожата от обичайните за новодошъл подигравки и да разбера, тъй де, интенциите й, преди да й намекна, че докато открива „прелестите“ на web 2.0, някои вече сме се насочили към web 3.0 и от нас добра дума за web.2 няма да се чуе. Уви, явно моят дълъг опит не се вмести в предварителните представи на госпожата за действителността, която с типичната за псевдоучен от малка провинциална държавица високомерност ме нарече псевдоерудирана (ПИСЪК!).
    Госпожа, дори в малката България напоследък излязоха куп книги на тема „критика на информацията“ и „нови медии“, които си личи че не сте прочели. Поради заетост с манипулации навярно.
    Не съм сигурна, че ще приемат писанието Ви в „Култура“, защото му липсва интегритет отвсякъде, дилетантски повърхностно е, скучно е, манипулативно и, неудобно ми е да го казвам, но съдържа и няколко коварни правописни грешчици.
    Но пък ако го публикуват, може и да стане голям сеир. След намесата ми.

  108. @rahenna – Къде съм писала за Вас като за „псевдоерудирана“? Забелязах, че имате склонност към употреба на цинизми, а това действие не говори много добре за езиковата култура и за културата на човека въобще. Да добавя ли, че сте и жена? Мисля си как може да се живее с толкова много негативизъм, който демонстрирате.

    Изследването се прави на базата на практиката в България, а не изобщо, ей така, просто защото нещо ми е хрумнало. С други думи научните изследвания си имат и методология някаква, но наистина с нея се занимават именно учени.

    Ако някой знае мейла на Еленко Еленков, моля да ми го изпрати, защото този, който открих в нета, не е актуален.

    Поздрави.
    Любима – ljubima@abv.bg 🙂

  109. Къде забелязахте тази моя склонност?
    1.На блога ми?
    2.В рубриката „смешно“ на блога ми?
    3.В дискусията тук или изобщо в дискусиите в които участвам?
    4.Или може би сте чели публицистиката ми?
    5.А нещо друго освен цинизми забелязахте ли в блога ми?
    6.Само в моя блог ли забелязахте цинизми при това ваше обстойно проучване на българските блогове?
    7.Какво точно наричате негативизъм? Нежеланието да бъда отегчавана?
    8. Напомняте ми и че съм жена по начин по който не смеят да го правят дори махленските клюкарки.

    Знаете ли колко ниско сте в пирамидата на общуване с цялата си претенция на, какво бяхте? Учен-лингвист?

    Начинът Ви на общуване е интересен, обаче далеч не толкова, колкото това, КОЙ е допуснал толкова некомпетентен човек да досажда и спами? Не очаквах такова дилетанство по web2 въпроси от учен-лингвист. В шок съм.

  110. @rahenna – Аз съм именно учен лингвист, а не специалист по информатика. Това са две различни професии. За информатик не съм учила. Но за лингвист – да. И у нас, и в чужбина.

    Не сте длъжна да участвата във форума. И аз не съм длъжна да Ви отговарям за въпроси извън тематиката.

  111. Да твърди, че лингвистиката няма връзка с информатиката, може само човек, подхождащ вулгарно към темата. Особено непростимо ми се струва това за някой, който твърди, че се вълнува от блогове и манипулации. Тук вече става дума за псевдознание, ако не и за манипулация.

    Изобщо не ми се занимава с Вас, но ме предизвикахте. Сега се гответе да обсъждаме нещо по-различно от моята склонност да ругая в блога си.

  112. @rahenna – Успокойте се и не бързайте да реагирате. Информация е едно, съвсем друго е информатика. Двете думи са пароними, затова се грешат от хората. Аз съм лингвист, т.е. занимавам се с изследване на комуникацията чрез естествения човешки език в обществото. Българската дума е езиковед. Напоследък се използва и нов термин – изследовател на комуникацията, но главно в западноевропейската наука. Толкова за псевдознанието. Вие не сте завършили лингвистика, нали?

    Ако Вие продължавате да се отклонявате от темата, не съм длъжна да Ви отговарям. Мисля, че въобще не съм длъжна да общувам с невъзпитани хора. В този форум има две невъзпитани жени. Запомнете – жени, не мъже.

    Има една мъдрост – не по-високо от обувките, обущарю. С инженер нямам намерение да говоря за лингвистика, нито за науката, с която се занимавам тук, тя е с интердисциплинарен характер.

  113. Думата „информатика“ бе вкарана в разговора тъкмо от Вас.
    Аз Ви говорех за информация. А когато казвам, че информатиката и лингвистиката не са чак толкова далечни, то съвсем не е защото „думите са пароними, затова се грешат от хората“, а защото е НАИСТИНА така. По-скоро Вие май ги пообъркахте.
    Преди да Ви изоставя на фрустрациите Ви, ще Ви попитам: защо Вие самата се отклонявате от темата със странни забележки за образованието и възпитанието ми?
    Стори ми се и, че споменахте на блогерите за пари. Европейски пари, предполагам. Вие какво, тръгнали сте да надувате поредния балон .r? Това също ли е извън темата? Нали знаете, че не ми трябва титла или пък оторизацията ви, за да Ви емна чисто по журналистически.
    Желая ви приятен и светъл ден.

  114. Уважаеми дами,
    Мисля, че малко излизате от добрия тон!
    Не се палете толкова, моля!
    Усмихнете се! Така сте по-хубави.

  115. @Oksev – Здравей, моля те дай ми мейла си, за да ти изпратя анализа за бележки и редакция. С Райна Маркова приключихме.

    Любима 🙂 ljubima@abv.bg

  116. Доц. Йорданова,
    Какво приятно съвпадение – и аз не обичам злобни жени. Но ако това се отнася за мен, не го разбирам. Какво злобно има в моя коментар? Нищо – просто споделих някои свои наблюдения и съображенията си по тях, които са съвсем неутрални. И напомних, че в самото начало на дискусията Ви зададох въпрос, на който Вие не ми отговорихте. Сега ще го потретя: “Каква е крайната цел на Вашето проучване?”
    Та нали и аз за научното изследване говоря. Всяко научно изследване, както Вие съвсем правилно сте забелязала, има „своя методика и логика на провеждане“. Освен това има обект – той е горе-долу ясен – блоговете, блогърите и техните възможни роля и значение в социалните процеси. Методиката ще се проясни, когато Вие представите тук (а не в имейли до някои от участниците в дискусията) текста си. Но всяко научно изследване, доц. Йорданова има преди всичко цел и именно тази цел определя както обекта изследването, така и методите за постигане на научни познания.
    И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата.
    Имах една колега, която всеки път като ме чуеше да казвам: „Ами аз имам един въпрос“, започваше да плаче. Та Вие, доц. Йорданова, не бъдете като нея и вместо да ме мъмрите строго и да ми размахвате балканския синдром, простичко ми отговорете на въпроса. Нали Ви казвам, това не е никак трудно: „Целта на настоящото изследване е…“

  117. @Светла (една от всичките) – Светла, ако искаш да получиш черновата на анализа за бележки и редакция, изпрати мейл. Няма как да намеря мейла на анонимен човек в Мрежата.

    Ако продължаваш с този тон с тебе ще приключа по същия начин, по който приключих с Райна Маркова. Искам името ти, а не никнейма. Искам да видя научната ти продукция в Интернет, тематика и т.н. Искам да зная коя си.

    Хитри женски номерца при мене няма как да минат. Нали разбираш? Аз също съм жена.

    Любима

  118. Уважаеми събеседнички, разбирам емоциите, но си мисля, че последната серия от постинги по темата на Боян не биха допринесли с нищо за авторитетността на материала, написан от доц. Йорданова. Точно обратното: биха отнели част от стойността му и практически му ефект, каквито и да са те.

    Благодаря ви за разбирането.

  119. А, къде без мен?! Няма да е пълен комплектът.

    @Светла (една от всичките) – и аз се усъмних, дали не съм втората *** жена. Но реших, че може да се отнася само до участничките в съответната раздумка. Позволете на събеседниците ни да бъдат самокритични.

    😀

  120. @Ирина – Разбира се ти нямаш нищо общо с тази история. И ако Райна Маркова е реален субект, то т.нар. Светла е съвсем, ама съвсем виртуален. Досега не ми е изпратен имейл, за да дам черновата на анализа за бележки и редакция.

    Исках да ви покажа как се манипулират форумите в Интернет. И на мене ми е писнало от подставени лица. Един мъж пише от името на жена, като просто слага подходящо женско име, уж е учен, но няма научни изследвания в Интернет и никаква информация във връзка с работата му, никаква регистрация, той просто е никой. Защо не? Плащат му да обикаля форумите. Това също е професия. Човекът храни семейство. По този начин. И си има име. И много добре ме познава.

    @Зелен Бетон – Нали този ефект се цели? За който пишеш.

    Затова съм противник на анонимността в Интернет заедно с Бого Шопов, Мартин Линков, Боян Юруков и много други, които не познавам, но има такова движение против анонимността в Интернет.

    А т.нар. „Светла“ я няма и няма… Да не ви пука, но не бива да се примиряваме с примитивизма. „Светла“ все пак не очакваше да я /го/ хвана. Човекът не знае, че има нещо, което се нарича стил на писане. И от него не можеш да избягаш. От собственото си аз.

    Е, повеселихме се.

    Любима 🙂

  121. Доц. Йорданова,
    Има такава Светла. И съм жена със сигурност. Но със сигурност не това е причината да настоявам за това-онова.

    Моята „анонимност“ има много сериозни причини, някои от които вече изтъкнах по-горе. Но най-важната от тях е, че бих искала да се обръща повече внимание на това какво казвам – вярно ли е, логично ли е, основателно ли е. А не да се подхожда предразсъдъчно, което ще е неизбежно поне при тези читатели, които ме познават лично. Но за да не лиша читателите от личността си, навсякъде коментирам с този точно ник. А и както каза пак по-горе Ирина (# 107): „@ Зелен Бетон – за анонимността. Ползвайки един и същи никнейм… преставаш да си анонимен и независимо, че не осведомяваш за лични и професионални характеристики, твоето мнение може да се проследи и потвърди/обори, с което преставаш да си анонимен.“ Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува. А по мен се вика, че съм анонимна само защото задавам „невъзпитани“ въпроси.

    И не, не съм д-р Ангел Тачев Пачев от Института за български език при БАН, ченге от Москва, кагебеец, не съм и руски спам-бот. Светла съм, така са ме кръстили мама и тате.

    А електронния си адрес вписвам абсолютно всеки път, когато пиша коментар тук. Има го и в акаунта ми в Blogger
    http://www.blogger.com/profile/00112908673066589928
    Ето сега ще го изпиша и в прав текст в коментара, понеже Вие като експерт по Интернет няма как да знаетe как да си го намерите.
    just_ignis [at] mail.bg
    Обаче Вашият текст, доц. Йорданова, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас. Не разбирам защо това Ви нервира толкова, но за всеки случай моля да ме извините за това.

  122. Това е първата статия на Боян за изборите за Европейски парламент в
    THINK ABOUT IT.

    Погледнете я и ако ви хареса, гласувайте. Моят глас беше вторият.

    Предайте нататък към приятелските мрежи. Става въпрос за имиджа на България.

    Любима 🙂

  123. @Светла (една от всичките)

    ЗА БЛОГОВЕТЕ И МАНИПУЛАЦИЯТА
    НА ФОРУМИТЕ В ИНТЕРНЕТ

    доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

    Това е четиво за студенти по журналистика, политология, социология и др. читатели, които се интересуват от манипулативните механизми на езика и обществената злоупотреба с естествения човешки език.

    Днешната публикация на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев, който се подвизава във виртуалните форуми и под името „Светла” и напредналият етап на действие на политическите манипулатори с оглед на предизборната кампания, в която вече очевидно сме, ме накара да обърна по-сериозно внимание на поведението на някои български езиковеди, специализирали се в областта на манипулиране на човешкото съзнание със средствата и ресурсите на естествения човешки език.

    Ето и линка, където може да проследите цялата дискусия –
    http://yurukov.net/blog/2009/02/12/kak-se-opravqt-ulichnite-dupki-v-germaniq/

    Силно се надявах, че политическите манипулатори скоро няма да стигнат до блоговете и социалните мрежи и ще се задоволят с виртуалните вестници, където са отдавна. Няма такова нещо.

    Блоговете се следят много внимателно и политическите блогъри трябва да знаят този факт. Свободата на словото е само едно добро пожелание, което ще оставим за по-далечни времена. Е, някога ще я има и в България, но някога. Това, първо.

    Второто нещо, което блогърите трябва да знаят, е как да се предпазят от наказателни процедури срещу тях. И да спазват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чл. 10, т.1 и т.2 на „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” –

    Как е избрано името „Светла”,
    с каква цел се споменава друго име

    Манипулаторът е проследил един коментар от блогърка на име Светла в блога на Бого Шопов, в който се споменава нейно познанство с авторката на анализ за Мирния протест на гражданите през януари 2009 г. и има сравнение със същата ситуация през 1997 г. Доказателство /№ 54/ и коментара му за социоложката и блогъра Светла, която той лично не познава.

    Споменава се името Ангел Грънчаров, човек, непознат лично на авторката, но, ако се изберат двете имена в google.bg, се появават публикации на двамата в едни и същи източници. Тази е логиката на свързване на двете имена в твърдението на манипулатора „Светла” при пълно разминаване на стила на писане на двамата автори, професията и т.н. Твърденията „все пак има нещо общо между вас двамата”, „сходството между Вас и г-н А. Грънчаров /№ 47/ трябва да затвърди у читателя налична връзка и да задейства асоциативните механизми на свързване. Просто блогът на А. Грънчаров е проверен от Ангел Тачев Пачев. Това е истината.

    Кои са основните манипулативни стратегии,
    използвани от манипулатора

    Ще изброя само най-характерните:

    1. Привидна загриженост на манипулатора за блогърите

    Блогърите като ново обществено явление в България със значим принос в потока на продуциране и разпространяване на информация според манипулатора не бива да се изследват, тъй като това ще доведе „до примитивни и едностранчиви схеми” /№ 47/. Това твърдение се предпоставя априори, без да е налице подобно изследване.

    Каква е истината обаче? По време на Януарския мирен протест през 2009 г., а и след това, особено сега в предизборната кампания за двата вида избори блогърите имаха, имат и ще имат съществен принос в информационния поток като продължител на традиционните медии и сериозен източник на нецензурирана информация. С други думи гражданите ще се обръщат все повече към блоговете на уважавани блогъри, за да почерпят от тях друг ракурс на получаваната чрез медиите информация. Просто още един поглед. За достоверност и по-голяма сигурност. Нецензурираната информация ще се предпочита все повече и повече и у нас.

    2. Привидно неразбиране на целта на изследване на блогосферата

    Това е лайтмотив на твърдението му, съпроводено с обичайната стратегия на омаловажаване на усилията на авторката /№ 47, 115, 127/.

    Когато обаче му е поискан имейл, за да му бъде изпратен анализът за бележки и редакция, изведнъж той забравя прекомерния си интерес към текста /№132/. Изречението е: „Обаче Вашият текст,…, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас.”/132/ Целта е изложена в изследването, което той не желае да прочете, защото не иска да даде имейл за връзка.

    3. Откровена лъжа, отклоняване на вниманието встрани от темата

    Изречението „Аз съм прост юзър в Интернет /стратегия на съзнателното омаловажаване на собствената личност/. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина /стратегия на възвеличаването/. Главно чета и рядко коментирам /откровена лъжа, той е постоянен коментатор и манипулатор на форумите/, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична /невярно твърдение, отклоняване на вниманието встрани от проблема/ /№ 47/.

    Цитатът показва, колко сложно явление е манипулирането чрез човешкия език, тъй като манипулативните стратегии се наслагват една до друга и винаги са смесени.

    Тази техника е твърде често използвана от манипулатора. Срв. „В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито”, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаете с достойнство” /№ 115/. Става дума за предаване на текста от автора на участниците в дискусията с цел редакция и бележки към текста. Рутинна практика за всеки автор. Но манипулаторът не желае да представи имейл.

    4. Стратегия на контраста

    Тя е една от най-използваните манипулативни стратегии в политическия език. Позитивното и негативното се смесват с цел да бъде дискредитиран политическия враг. „И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата” /127/.

    Този отрязък би трябвало да породи и затвърди негативно мнение към автора от страна на форумистите и да ги принуди по естествен начин да напуснат форума.

    5. Стратегия на позоваване на чуждо мнение
    в подкрепа на собствено твърдение /стратегия на авторитета/

    Цитатът е следният: „А и както каза пак по-горе Ирина /№ 117/… Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува”. /№ 132/. И още един пример – „много уважаваната от мене социоложка и блогър” /№ 127/.

    Тук откриваме невероятната способност на приспособяване и сливане на манипулатора с общността, към която се е присъединил с не добри намерения.

    6. Стратегия на омаловажаване на противника

    Тя се постига с различни средства, но целта е една – омаловажаване. В цитираните коментари се намеква, че авторката на анализа не знае коя е целта на изследването /№ 56/, писането на анализи в Интернет се коментира като „евтина реклама из Мрежата” /№ 127/, изнасянето на кореспонденцията чрез имейл при вече написан анализ се представя като „манипулативен начин да се скатаете с достойнство”/ № 115/ и т.н.

    7. Стратегия на имитираната неанонимност

    С нея се сблъскваме, когато трябва да стигнем до личността на коментатора в блога, наричащ себе си „Светла” и представящ се като човек, който се занимава с „наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми” /№ 56/. От изредените само поезията е измислена. Той действително се води на длъжност учен, макар че не се занимава с научна дейност, прави преводи от английски език и е манипулатор на форумите.

    Представеният имейл действително може да се намери в цитирания акаунт в Blogger и само това. Няма име, няма длъжност, няма възраст дори, няма снимка, няма личност. Личността е измислена за целите на манипулацията, поднесена в коментарите на блога. Ето затова написах този материал и бих се радвала, ако блогърите му обърнат по-сериозно внимание.

    Защото манипулаторите, които обикалят форумите, едва ли се задоволяват само с получаваното финансиране от съответната политическа партия. Ясно е, че информация за хората, които разговарят във форумите, се носи и вероятно пази някъде.

    8. Посяване на съмнение като манипулативна стратегия

    Цитатът е следният: „В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се /ни/ занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.” /№ 56/ А преди това? Периодът на социализма с тоталния контрол върху личността е забравен.

    Впрочем като държава-членка на Европейския съюз България е длъжна да хармонизира законодателството си с Европейските правни норми, т.нар. Общо достояние на Общността.

    Още към профила на манипулатора

    Трябва да призная, че е налице изключително добро познаване на българския правопис, което издава филолога, не човека, който владее добре българския език, а който професионално го владее в качеството си на филолог. Завършената английска филология, в която е изучавал латински език личи в употребата на думата колега/127, за жена, българистът би използвал формата колежка, но колегите от западни филологии задължително изучават латински език.

    Специализираното обучение му е дало умението да играе плътно до текста, да се слива с другите участници /цитирането на Ирина, Зелен Бетон, Балтазар Иванович и т.н./ /№ 132, 47/, да играе, така да се каже, в един отбор с тях срещу „противника” автор.

    Налице е сериозна школовка на манипулатор и аз си мисля, колко много са хората с неговото обучение, които обикалят форумите и формират общественото мнение в България.

    Заключителни думи

    Как разкрих личността на манипулатора? Колега, когото добре познавам, познавам стила му на отношение към хората, на работа, стила му на изразяване. Още при първата му поява с име „Светла” се усъмних, защото той твърде невнимателно пише за мене „по-възпитана ми се вижда”/№ 34/. Този беше първият сигнал на разпознаване на човек, който ме познава извън Интернет-пространството. След това стилът на писане, стилът на изразяване, стилът на подбор на думите издаде конкретната личност. Разбира се малко професионална подготовка за работа с политическия език не е излишна.

    А ако ви интересува как „се запушва” форум, за да се прекрати поднасянето на негативна информация, може да видите линка http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/01/21/618951_akad_nikola_subotinov_niakoi_umishleno_iska_da/?p=0#addcomment /№ 307-310/.

  124. @Светла (една от всичките) – А ако спориш с агент на Държавна сигурност, който няма никакво намерение да кротне и след като службата му е закрита, какво става? Разкритият агент не е вече агент. Това става.

    Колкото до квалификацията „идиот“ тя е медицински термин. Отнася се и за другия участник в диалога според посочената по-горе максима. Така работят манипулаторите. Когато аргументите липсват, идват квалификациите.

    Ангеле,

    Само преди няколко дни се срещнахме на бул. „Стамболийски“ и ти тържествено обеща, че там, където аз се появявам в Интернет, ти няма да пишеш. Знаеш, че няма как да не те разпозная. Закле се в децата си. Продължаваш…

    След като т.нар. „Светла“ се занимава с наука, преводи, поезия и коментари във форумите, искам линкове към научната, преводаческата, художествената и коментаторската й дейност. Искам профила й с истински имена и снимка, както и СV.

    Моля да ги публикува тук. Хората, които пишат тук, трябва да се уверят лично, че са обект на проверка от недоброжелателни личности. Последиците още ще са видими, но информацията се пази някъде, нали? Затова имаше толкова сериозни дискусии във връзка със Закона за електронните съобщения и нарушаване на тайната на съобщенията.

    Чакам трите имена на „Светла“. И цялата останала информация за „нея“ /него/.

    Любима 🙂

  125. @Любима Йорданова – Както и очаквах, т.нар. „Светла“, или манипулаторът Ангел Тачев Пачев, изчезна от форума. Колкото „е обработил“ общественото мнение, толкова. Повече няма да вреди. Поне тук, но в другите форуми?

    Хора с неговата подготовка са хиляди и те са във виртуалното пространство. Интернет освен огромно облекчение по отношение на комуникацията дава възможност и за сериозни злоупотреби на базата на анонимността.

    Е, сега да си довърша анализа за българските блогъри, блоговете им и блогосферата у нас.

    Любима 🙂

  126. Ето ме и мен (този път настина Енчева). Леле, какво е ставало тук и леле, как се оказвам „замесена“ и аз. Любима ми беше пратила текста, аз обаче имах(м) други проблеми, не обърнах голямо внимание… Извинявай, Любима.

    Първо, важно уточнение за „Светла (една от всичките)“. Любима, чела съм коментарите й много от преди ти да се появиш на блогосферския хоризонт и смело мога да твърдя, че името или никът й нямат нищо общо с мен. Обърквали са ни и друг път – заради нейните коментари блогът ми трупаше точки в блога на Лонги. Мисля, че тя започна да се нарича „една от всичките“, след като се натъкна на моите коментари, но не съм сигурна, Светли много.

    Уважавам и зачитам анонимността, в степента, в която анонимният не злоупотребява с нея (а понякога и маааалко отвъд тази степен). Уважавам я, защото първоначално в интернет съм била анонимна (и продължавам да бъда в някои си модуси, най-вече не на български), дори участвах в група на анонимни блогъри, която просъществува доста кратко, де. И знам от опит, че анонимността ти дава свободата да бъдеш преценяван, както казва Зелен Бетон, заради мисълта си, а не заради името, титлите или липсата им, социалния статус, външния вид, пола и т.н. Не я карай да си казва трите имена, това е нахлуване в личното пространство на човека.

    Уважавам и решението да не бъдеш анонимен. Ако в първия случай важно е мнението, във втория случай важна е отговорността. Понякога се налага да поемеш отговорност, ако искаш да постигнеш нещо конкретно. Разбира се, това си носи и рисковете (в моя случай – рано или късно – работното място). Претръпнала съм разни анонимни колеги да бълват змии и гущери само като забележат името ми, но е… енергоемко.

    Да, познавам Любима от 12 години и, да си кажа, нещо в отношението към нея тук ми причини болка. Тя се появи при блогърите по същия начин, по който навремето се появи и при нас, студентите. Изследваше ни, анализираше ни, искаше да ни разбере. Но и ни обичаше. Понякога грешеше (например, в книгата си не беше написала правилно надписа на розовите ми очила :-Р). По абсолютно същия начин Любима подхожда и към блогърите. Идва отвън, но харесва и иска да разбере. Със сигурност в много отношения не е права, но няма и претенциите да бъде права. Тя не казва – вижте, аз съм велик социолингвист и сега ще ви обясня какви сте. Тя казва – ето, опитвам се да ви разбера, ще ми помогнете ли да ви разбера по-добре. Любима е рядък случай на не-надут учен. Ето затова си струва да я уважаваме, а не да й се подиграваме, нали така?

    По същество ще пиша утре, ако ми е свеж умът.

  127. @Светла – Слушай, Светла, а ти можеш ли да си представиш писан текст без грешки? Нали знаеш, каква лудница беше тогава? Ако не беше Боян политолога, нямаше да има и снимки в книгата „От лумпена до гражданина“.

    А най-смешното беше, когато не ми стигнаха парите и тръгнах да моля акад. /тогава май беше член-кореспондент още/ Константин Косев, който отговаряше за реформата в обществените науки в БАН. Човек на Държавна сигурност отговаря за демократичната реформа. Нонсенсите в науката не са от вчера. Естествено БАН нямаше пари за изследване на демократичния процес и ми се наложи да нахлуя във фондация „Конрад Аденауер“, която ми се изпречи на пътя /тогава бяха на пл. „Народно събрание“/ на излизане от БАН, където естествено ме отряза т.нар. Косьо. Когато г-н Йозеф Грубер, бог да го прости, когото не познавах, ми каза да му се обадя на другия ден за остатъка от сумата, за да излезе книгата от печат, аз не бях на себе си, слизам по стълбите и сълзите ми текат от нерви, разбира се. Просто отидох при него с лозунгите, които бях събрала и се чудех как да издам книгата.

    Така беше регистрирана историята на Януарския мирен протест на гражданите през 1997 г. 12 г. по-късно можех да правя съпоставки през 2009 г. , защото българската история беше вече регистрирана. Без помощта на „учените“ и „ръководителите на науката“.

    За никаква „Светла“ не става дума. Това е колегата ми Ангел Тачев Пачев, който пише за себе си, като използва името „Светла“. И от мое име е писал. Затова аз съм много страстен привърженик на неанонамността в Интернет. Човек трябва да поема отговорността си и използването на трите имена не е нахлуване в личното пространство. Степента на свобода на изразяване на мнение от страна на личността е в „Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“, чл. 10, т.1 и 2. И никой европейски гражданин не може да я нарушава безнаказано.

    Как хванах колегата си? Първо го познавам от форумите на виртуалните вестници, познавам го и като личност. Направи грешка. Просто писа повече и при наличие на повече текст няма как да не направя логическите връзки, които знаем само той и аз. Много малко хора знаят, че съм социолингвист, политолингвист и евролингвист, но той го знае. Работата му е да обикаля форумите и ги манипулира срещу заплащане от една определена партия. Такава личност съществува и се води на работа в Института за български език при БАН. Само се води, защото никой никога не е искал работа от него. Затова той мълчи и не смее да предприеме съдебна процедура срещу мене.

    А ти не искаш ли да подхванеш темата за блогърите, блоговете и блогосферата в България като социолог? Постепенно ще се обхване явлението от различни страни и от различни автори. Така или иначе то е от новите социални феномени в България.

    А твоите розови очила още ги помня, макар че тогава всичко се сливаше в динамиката на деня, която не успявах да регистрирам.

    И днес не са много хората, които могат да дешифрират съкращинията от вашата книга на студентите: „БСП с/у БСП“ (Безсрочният студентски протест срещу Българската социалистическа партия).

    Любима 🙂

  128. И така, съжалявам, че се включвам толкова късно в дискусията (но може би не е толкова зле, че е късно, защото страстите вече са се укротили).

    Любима, прочетох внимателно текста ти, и краткия вариант, и дългия, който си ми пратила на пощата. От първо четене ми заплилича повече на журналистическа статия, отколкото на научен анализ. Втория път вече четох по-подробно и мисля, че успях да си обясня впечатлението си от първия прочит.

    За да има един социологически (предполагам – и социолингвистически) проект за изследване научна форма, трябва да има ясно дефиниран обект на изследване, методи, които са адекватни точно на този предмет, хипотези. Трябва да има и дефиниране на границите (ограниченията) на изследването. В твоя случай смятам, че първо, обектът ти е повече от мъгляво дефиниран, второ, методът изобщо не отговаря на предмета и трето, аз лично хипотези не видях, което пък създава впечатлението, че не е много ясно какво се опитваш да постигнеш. Четвърто, от това, което пишеш, излиза, че едва ли не единственото ти изследователско ограничение е в липсата на време.

    Защо казвам, че методът не съответства на предмета? Включеното наблюдение има някаква познавателна стойност, когато се прилага към малки общности и резултатите му имат ограничено поле за валидност. Например, не можеш да изследваш хората в един православен храм и от това да си вадиш изводи за тези, които ходят в джамия. А „блогосферата“, както сама виждаш, е ужасно хетерогенно нещо. Ако имаш наблюдения за едни нейни проявления, нямаш никакви наблюдения за други. Именно затова, като се опитваш да правиш обобщения за „блогърите“, срещаш от тях такава съпротива. Навремето, когато изследваше нас, „Безсрочен Студентски Протест“, включеното наблюдение беше по-адекватен метод, защото бяхме няколко човека на кръст. Но дори тогава ти го съчета с други методи, напр. контент анализ. Можеш ли да минеш без контент-анализ в едно сериозно изследване на „блогосферата“? Можеш ли да минеш без теории за социалните мрежи?Можеш ли да минеш без Хабермас и анализа му на развитието на формите на публичност? Можеш ли да минеш без идея как да направиш нещо като извадка на изследваните блогове? А за да имаш извадка, първо трябва да дефинираш съвкупността, как го правиш?

    Аз самата не бих се заела, поне на този етап, да правя изследване на блогърите в България, понеже виждам, че е страшно много работа, че са ми нужни знания, за част от които нямам достатъчно компетентност, а има по-важни неща, които не съм приключила. Но ще ти кажа как си го представям, ако бих го правила аз.

    Много ми хареса това, което пише Зелен Бетон, че блоговете не са се появили „на чиста поляна“. И тук според мен е задължително да се проследи историята, контекстът на възникване на блогърството. Първо, в екстерналистки план (спрямо цялостния социално-исторически контекст), второ, в интерналистки – спрямо развитието на технологиите и електронните форми на общуване. Отново цитирам Зелен Бетон – „като се започне от BBS-ите (bulletin board systems) отпреди 20+ години, мине се през нюзгрупите, форумите, средствата за комуникация в реално време (чатове, ICQ, MSN, Skype и т.н.) и се стигне до блоговете; всеки един от тези етапи представлява не само нов/различен стадий по технологична и структурна специфика, а и нов етап на спонтанно изграждащата се ЕТИКА на виртуалното общуване“. Разбира се, трябва да се отдели внимание и на съвременните социални мрежи, микроблогинг и т.н. Както и на жанра „личен сайт“, който вече минава за демоде, но смисълът му още не е изчерпан (защото има хора, които просто искат да се заявят във виртуалното пространство, без непрекъснато да пускат нова информация). В социален план, защо на даден етап се появява необходимост от блогърстване (тук бих изразила малко несъгласие със Зелен Бетон, защото „потребността на интелекта да представи продукта си за обществена консумация“ не е нито извечна, нито една и съща за древността, ренесанса и наши дни). И трето, как си взаимодействат и взаимоопределят екстерналисткия и интерналисткия планове. Тоест блогърството се появява не само поради определени технологични възможности, за него има и социални предпоставки, но то самото се оказва способно да променя в определени граници социалната реалност. Тези процеси трябва да се проследят и в световен план, и в български (методът на социологията, казва Емил Дюркейм, е сравнителна история).

    След анализа на контекста стигаш до предмета и тук е много важно какво ще определиш като „обект на изследване“ и как ще го определиш, понеже, както казахме, съвкупността е, меко казано, хетерогенна. И тук, ако бях на твое място, щях да помоля за помощ dzver, защото покрай topbloglog има доста структуриран поглед, вкл. има и много блогове, които по една или друга причина отхвърля. Но е повече от наложително да разполагаш с „база данни“ от блогове и да можеш да се аргументираш защо си избрала точно тези, а не други, на какъв принцип. Има блогове, в които няма нищо авторско и са само с цел печелене на пари, има блогове с порно, има блогове с поезия, има блогове, чиито автори не разбират ясно разликата между блог и сайт или блог и форум, ти за всичко ли ще пишеш? И съответно резултатите от изследването ти ще важат само за тези блогове. А от базата данни да направиш извадка (според някакъв принцип) от толкова блогове, колкото ти е възможно да изследваш.

    Друго нещо, липсата на което в твоя текст предизвиква гняв у блогърите-коментатори. Необходимо е да се направи типология на блоговете; което важи за едни, не важи за други. „Лични, групови и корпоративни“ не е достатъчно, нито разделянето на политически и неполитически. Аз даже бих предложила различни видове типология според различен водещ принцип. Може да има различни „технологични“ принципи на типология. Примерно, равнище на „собственост“ на блога. Има блогъри, които разполагат със собствен домейн. Има и такива, които блогърстват посредством сайт, който предоставя такава платформа, едни от най-популярните такива сайтове са WordPress и Blogger. Има и такива, които са направили блога си в социална мрежа, която има и фунциите на блог, примерно – blog.bg, където можеш да си имаш контакти, лични съобщения, много такива мрежи поддържат и „приятели“. На мен ми се е случвало да пребивавам в такава мрежа (англоезична обаче, както и за известно време в една датска). И се е получавало така – записвам се заради определен приятел, да му правя компания, а впоследствие разни хора започват да ме намират и завръзвам приятелства, дори да съм нямала това за цел.

    Може да има и типология спрямо отношението към читателите – едни блогъри имат нужда от АУДИТОРИЯ, а други от СРЕДА. Естествено, това са „идеални типологии“ в смисъла на Макс Вебер, тоест рядко се срещат в чист вид (който има нужда преди всичко от аудитория, нищо чудно да си намери среда от други блогъри, а който има нужда от среда, му харесва и да му казват колко хубаво пише и да го четат повече хора), но едното или другото преобладава. Логично е да се предположи, че който има собствен домейн, има нужда най-вече от аудитория, а който прави блог в социална мрежа, има нужда най-вече от среда, но не е задължително. Първата хипотеза мисля, че важи с по-голяма сила, но много хора имат блогове в мрежи като blog.bg не защото са самотни, а защото е най-лесно да се направи или защото само това знаят. Един Александър Божков например едва ли има чак такава нужда от „среда“ и от приятели блогъри, които всяка сутрин да му казват добро утро и да го питат как е спал.

    Тук се сещам още нещо, за което ти изяде доста „виртуален бой“. От блоговете не могат да се вадят генерални изводи за личността на блогърите. Примерно по-горе казах – едни блогъри имат нужда от едно, други от друго – но то е само в определен модус, с това не ги реифицирам (не смятам, че знанието за тях ги изчерпва). Аз примерно в едно и също време съм имала от двата вида блогове. Отделно имам глобална анонимна идентичност, която ми е „за душата“ и локална, българска, неанонимна блогърска идентичност, която е най-вече с цел гражданска позиция. И двете ми идентичности се държат по доста различен начин, но това не ме прави шизофреник :-). Възможно е един и същи човек да има няколко блога на различна тематика – примерно, личен граждански ангажиран и такъв за готварски рецепти.

    Така че, когато пишеш за „блогърите“, според мен е редно да уточниш, че става дума просто за изследователски конструкт, а не за хората, които са блогъри, по принцип. Отделен въпрос е, че „блогърите“ е неправомерна абстракция, защото има наистина много различни типове блогове. И много от тях изобщо не са политически или граждански ангажирани.

    Мислех си да кажа още доста неща, ама нещо ме боли коремът и се уморих, ако се сетя за нещо супер важно, ще добавя. Това са само нахвърлени мисли, ама нали няма да правя изследване ;-).

  129. @Светла

    Здравей, Светла,

    Защо да не направиш изследване като социолог? Може и по-късно, когато намериш време.

    Езиковедите не боравят с хипотези, социолозите – да. Не мога да си позволя да използвам чист научен език, защото ако говоря в статията за лексеми, семеми и политолингвистика /във връзка с политическите блогове/ и т.н., никой няма да я прочете.

    Важно е обаче тя да стигне до по-широка аудитория. Значи вън тяснонаучната терминология!

    За едно пилотно изследване не се иска много. Ако трябва да пиша книга за блогърите и блогосферата, тогава ми са необходими шест месеца включено наблюдение, но за пилотно изследване – не. Така е постъпил Уйлям Лабов, когато е изследвал през 60-те г. езика на афроамериканците в САЩ, живял е сред тях 6 месеца. Това е класика – 6 месеца, ако искаш изследването ти сериозно да обхване явлението и да го разнищи.

    Пилотното изследване набелязва проблема, слага малко емпиричен материал /и този термин не използвам/, за да илюстрира явлението в различни посоки и толкова. Разбира се посочва и най-характерните черти на съответния обект на изследване. Всяка от тях по-нататък би могла да се изследва отделно. Задачата е да се насочи вниманието на обществеността към едно ново явление в България, при това изключително полезно за обществото и неговата информираност, върху която умишлено не се работи.

    Мислиш, че си въобразявам? Кажи ми институцията, която разработва професионално в България Европейската комуникационна политика? Видях, че от Европейската комисия днес са ми изпратили съобщение да участвам в дебата, който организира Маргот Валстрьом „Жените в политиката“. Колко българи са чували за „План Д“ на Европейската комисия? Затова са важни блогърите, но всичко – постепенно, стъпка по стъпка.

    Все пак изследването е студия за един нов канал на електронната комуникация – блогосферата с обособен нов жанр на комуникация – блоговете. Лингвистите се занимават с изследване на комуникацията в обществото, такава е професията.

    Подходът е синхронен, а не диахронен.

    Важен е погледът върху именно българската блогосфера в настоящия момент. Затова почти няма паралели с практиката на по-развитите държави, защото националната специфика е важна. Какво представлява българската блогосфера, как се държат българските блогъри, какво съдържат българските блогове?

    Колкото и да е хетерогенна блогосферата, не е по-хетерогенна от целокупния български народ, който все пак се дифинира и характеризира по някакъв начин. Така че не съм имала никакви затруднения в тази област. Извадката е случайна, бях чела блоговете само на политически журналисти, преди да предприема изследването. Другите хора не ги познавах.

    Като българистка естествено съм видяла и други неща, които обаче не са съществени за анализа, нито пък хората са виновни за краха на образователната ни система. Ще се опитам да направя нещо в тази насока /ресор „Висше образование и наука“, поне по отношение на Закона за научните степени и научните звания, имам готов законопроект/ в другия парламент.

    Успях да съкратя студията до 22 страници, без да нанеса щети на анализа. Повече не може, наистина. Трябва да добавя още нещо във връзка с манипулаторите и работата им в блоговете и обществената злоупотреба с езика. Този елемент е особено важен и е свързан с комуникацията и въпроса за обективността й.

    Много ти благодаря, че се отделила време. Ще изчакам и мненията на още няколко души, те не са от нашия бранш, а от другата страна на барикадата и после ще го публикувам. Важно е и тяхното мнение.

    Любима 🙂

  130. @светла:

    Разбирам напълно какво казваш и съм съгласен с теб. Мисля обаче, че в момента ситуацията е такава, че (колкото и профанизирано да звучи) основната цел е „да се разлаят кучетата“.

    Демек, ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ГОВОРИ за блоговете. И то НЕ като за някакъв куриозен протуберанс на Мрежата (която така или иначе въобще не е ясна като общо понятие за огромната част от аудиторията у нас), а като за ЯВЛЕНИЕ, чиято поява е подчинена на твърда логика, и чиято бъдеща намеса като значим фактор в обществената среда е неминуема.

    В момента блоговете НЕ СА – и би било неестествено да бъдат – обект на масиран и задълбочен научен интерес. Има и много други неща отпреди блоговете, които също заслужават такъв интерес, но кротко „си чакат реда“. И то не само в България, а и в световен мащаб. Бих споменал удивителния интелектуален footprint на епохата, който представляват форумите, например. И още по-назад: в началото на века доста години се подвизавах из англоезични нюзгрупи (Google Groups), обединяващи събеседници от цял свят; които – сега чак си давам сметка – бяха една ненадейна и поразително адекватна (макар и спонтанна) проекция на глобалното общество, което днес вече започва да се очертава. Чак ми се е приисквало понякога да съм социолог или социален антрополог, та да имам необходимата подготовка, за да ги анализирам.

    Но в момента имаме една доста по-прагматична (макар и не толкова възвишена) задача, поне както на мен ми се струва. И тя е: да подпомогнем по някакъв (по-точно – по ВСЯКАКЪВ) начин оползотворяването на този градивен потенциал, който се съдържа в блогосферата.

    Защото, както стоят нещата у нас, имаме крещяща нужда от оползотворяване на всяко парченце полезна енергия. А блоговете не са само“парченце“, а бая парче 😉

    А за да оползотвориш нещо, първо трябва да започнеш да го възприемаш сериозно. И да се интересуваш от него. При това не защото ти изглежда любопитно, а защото си доловил смисъла в него.
    ____________________

    @Любима:

    Пратих ти конкретните си коментари по мейла – не смятам, че трябва да ги изброявам тук, за да не се разводни темата прекалено. Накратко: определено смятам, че това, което си написала, може да бъде полезно. Зависи, разбира се, как и къде ще разпространява – но за това, предполагам, ти си имаш достатъчно ясни идеи и аз не бих могъл да направя друго, освен да разчитам на тях.

    Бих казал също, че оценявам един съществен факт: устояла си на чисто професионалното изкушение да сведеш представянето на блогосферата до привичните за теб измерения на политолингвистиката. Макар че би могла спокойно да го направиш (материал има да се заринеш 🙂 ) и никой не би могъл да те вини в нищо, защото това си ти е специалността. Наместо това си си поставила доста по-обширна цел, въпреки че въобще не си длъжна да го правиш.

    Лично моята подкрепа я имаш. А като си направя блог, ще ти викна и аз като гост-блогър 🙂 Освен ако дотогава не си направиш и ти… то е заразно, да знаеш! 😉

  131. @Зелен Бетон – За заразата, знам си я. Но по-добре би било ти да си направиш блог, а аз да следвам неотклонно целта си и да изградя Центъра за европейска комуникация, разбира се в другото правителство. Тогава ще ви събера – колкото може по-твърдоглави, за да съм сигурна, че няма да ме предадете, а заедно ще вървим напред.

    Благодаря ти – на тебе, на Оксев, на Еленко Еленков, които досега ми изпратихте редакциите си. Бележките на всички ви са ценни, защото е изключително важно да се видя през вашите очи. По-нататък блогосферата може да се изследва отвътре, което би било най-доброто за нея. И от социолози, психолози и т.н., за да се обхване проблемът от различни страни.

    Журналистът от ББТ се отдръпна, не посмя да навлезе в непозната област, а е десетина годити по-млад от мене. Помолих да направим предаване за блогърите и техните блогове. Лек анонс към българската комуникационна среда – без сложни теории, без съпоставки с други държави. Само ние – тук и сега.

    Аз винаги съм се занимавала с новите явления, дори дисертацията ми беше на тази тема, но естественият език като обществено явление. Разбира се книжовният. Така че съм свикнала с насрещните движения, които като че ли никога не съм лек полъх, а само гръмотевична буря. Да не забравяме, че живеем на Балканите 😉 Колко неща научих от вас за един месец. Контактът беше изключително приятен 🙂

  132. Изпращам ви линк към блога на журналиста Калин Манолов –

  133. Здравейте,

    Само ви уведомявам, че приключих с ръкописа на студията „Блогърите в България – социални аспекти“. Предстои публикуване. Вероятно ще има хартиен вариант. Трябва да помисля, в кои виртуални издания да бъде публикуван също, за да е по-достъпен текстът в електронна форма. Дори и на части, няма значение.

    Благодаря на всички участници в дискусията тук и на хората, които ми изпратиха писмени бележки, с което подобриха качеството на анализа. Разбира се нося еднолична отговорност за него.

    Поздрави и специални благодарности на Боян Юруков, без чието съдействие идеята не би се реализирала.

    Любима 🙂

    11.03.2009, София

  134. Здравейте, всички,

    днес публикувах в „Свежо“ анализа „Блогърите в България – социални аспекти“ – .

    Електронният вариант беше публикуван в мрежата „Общество“ –
    http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4.

    Още веднъж благодаря на всички участници в дискусията и специално на Боян Юруков за реализацията на идеята.

    Любима Йорданова 🙂

    22.03.2009 г.

  135. Здравейте, г-жо Йорданова ,

    ПрочетохВашия материал за блогърите вчера в Кафене.нет. чел съм идруги Ваши статии. В статията има и определение за „трол“ – злостен участник в най-различни форуми и целящ с безумните си натрпчиво повтаряни писания да дразни и предизвиква останалите участници.
    С това определение, според мен се покрива Вашия колега дфн. К. Кабакчив, подозиран от някои по-добре запознати хора като д-р химик Вучков, че е известния навремето във Форума на медия пуул под името Генерал Кобалт.
    Вашият „колега“ се отличава с удивителна злоба и натрапчиво повтаряне на едни и същи клюки, клевети и оплювания на т.н. от него „костозомбисти“.
    Напоследък си е намерил пристан в „Гласове“.
    Ще ми бъде интересно да видя Вашия отговор и мнение за „троловете“ и за КК.

    Иван К. Петров
    Плевен.

  136. @Иван Кръстев – Студията, която сте прочели и в другата социална мрежа, писах като социолингвист. Сега ми предстои комуникационна кампания във връзка с изборите за Европейски парламент „Моето право на информация“ в качеството ми на евролингвист. Вие ме тласкате малко по-рано от предвиденото към работата ми като политолингвист. С този въпрос ще се занимавам по време на кампанията за парламентарните избори. Аз лично не използвам термина трол, защото в масовата психика той се свързва с митичните същества на Скандинавия, които са много симпатични, а не с рибарския термин. В теория на езиковата манипулация се използва терминът манипулатори. Манипулаторът съвсем не е приятен, нито е приказен герой като скандинавския трол. Той обикновено ловко и злонамерено измества темата встрани от дискутирания, обикновено политически, проблем, за да заобиколи злободневната тема в интерес на някоя група, партия и т.н. Не всяко изместване обаче е манипулация. Във форумите поне в блоговете се формират приятелски контакти и хората разговарят през Мрежата. Като гражданин Вие имате право да получавате и разпространявате информация през националните граници без намесата на държавните власти. Ограниченията са дадени в Европейската конвенция /ЕКЗПЧОС/, която съм публикувала в „Свежо“, за да знаят повече българи правото си на информация и комуникация. В коментара си намесвате едно име, аз не бих била толкова смела, без да имам конкретни доказателства. Ако се придържате към текста на Конвенцията, ще спите по-спокойно. Иначе има наказателно преследване за обида и клевета, все неприятни неща. Без тях животът е по-хубав.

    Поздрави.

    Любима 🙂

  137. Здравейте,

    в заключение и на базата на 9-месечни наблюдения на мрежата мога да ви съобщя, че имената: Лонганлон, Христо Манолов, Балтазар Иванович, Вера Купър, Ангел Кафазов, Миха, Рахена, Светла /една от всичките/, Иван Кръстев са никове на политическия манипулатор в нета Ангел Пачев, англицист-лингвист със специализирана подготовка за манипулация чрез текст и образ в Москва. За другите никове ми трябва още време, за да достигнат 90-те % сигурност, с която работи специализирана методика за откриване на манипулатор на текст и да мога да си позволя да ги обявя.

    Засега изключвам само Малинита, Светла Енчева и Валентин Давидов.

    Ето такова зло е анонимността в интернет. Позволява сериозни злоупотреби, защото добре подготвени лица проникват в съзнанието на хората и го моделират в исканата от тях посока. Колегата ми Ангел Пачев е подготвен за политически манипулатор, но подготовката му му позволява да навлиза и в други сфери и пренасочва вниманието на читателите, да формира други ценности с цел омаловажаване на информацията, особено, когато тя е важна. Много глупаво се издаде, като цитира името на друг наш колега Кр.К. и така бързо стесни кръга на предполагаемите лица /ник Иван Кръстев/.

    Внимавайте с ника Мартин Димитров, който Ангел Пачев използва в социалната мрежа „Свежо“. Това не е лидерът на СДС, а измислен ник от мрежата за политическо манипулиране на Ангел Пачев.

    И повече усмивки във все още слънчавия октомври. Днес ирландците провеждат референдума си за ЕС. Дано гласуват с „да“, за да не пречат повече на влизането в сила на Лисабонския договор.

    Поздрави и :-). И не мислете за манипулаторите в нета, но имайте предвид съществуването им и не се доверявайте 100 % на това, което четете.

    Любима

  138. госпожа, моето име е мария вирхов, достатъчно известен поет и преводач, а не някъв си Ангел Пачев. с тия „9 месеца“ направо избихте рибата. има google за тия неща, там щяха да са ви достатъчни 3 минути

    и не ме въвличайте в тъпите си манипулативни игри, не сте ми интересна отдавна

  139. Ако Вие сте жена, при това човек, който борави с езика като преводач, защо тогава пишете за себе си в мъжки род, т.е. Вие сте поетеса и преводачка. И не знаете ли, че според правилата на българския правопис изречението започва с главна буква и завършва с точка? Това правило го изучават децата в началните класове, преводачката би трябвало да го знае.

    Т.нар. „избиване на рибата“ е любим израз именно на колегата ми англицист Ангел Пачев, който наистина е и преводач, а google не разкрива манипулатори, за тази цел си има научна методика, която се изучава в политическата лингвистика и е висшият пилотаж в нея като наука.

    Ще ми обясните ли, ако отдавна сте изгубили интерес към мене, защо веднага написахте коментар към поста ми? Вие следите ли какво пиша? Реакцията Ви беше мигновена.

    Ангел Грънчаров също е ник на политическия манипулатор Ангел Пачев. Внимавайте, такава личност не съществува.

    Защо не смеете да напишете името и да публикувате снимката си? За да не може да Ви се търси отговорност за нелепостите, които пишете? Кой човек крие личността си?

    И това е нетът, за съжаление:-)

  140. получавам коментарите към този постинг на пощата си, защото съм абонирана, има такава опция, ако не сте забелязала. впрочем ей-сега ще прекратя абонамента си, както и разговора с вас, действително нелеп и безсмислен

    а ако действително ви е интересно как изглеждам – не се стеснявайте, пробвайте google, не хапе

  141. Защо Ви е необходимо, наистина, да следите тази статия и студията, която пиша за блогърите, ако отдавна сте изгубили интерес. Забелязвам, че отново не спазвате правилата на българския правопис. Как ли приемат „преводите“ Ви с този Ваш измислен правопис, който действително затруднява комуникацията на български език?

    Колкого до google, не ми е необходим. Ако Вие не се страхувате от евентуални последици за Вас при невярна, и особено – при опозоряваща други хора, информация, бихте написали в коментарите си и имената си като „преводач“ и бихте публикували собствената си снимка. Шубето е голям страх, нали? Особено при манипулаторите в нета. Нали така лингвисте, Ангел Тачев Пачев?

  142. Тогава защо т.нар. Петър/ Лонганлон не научи правописа? Не е ли ходил на училище? Стремеж към оригиналност и скриване на професията филолог /лингвист/? Правописът е конвенция, за да може посланието еднозначно да се разчита от читателя.

    Наличието на блог, сайт и т.н. не означава, че човекът е действително физическо лице, за което говори развихрилата се истерия преди няколко месеца в „Свежо“, когато обявих два списъка с никове. За този момент говоря – за смесването на виртуалното с реалното.

    Колкото до животното патка, то наистина е красиво, особено малките патенца, когато са във водата, но тук говорим за манипулативните механизми на естествения човешки език. Да не изместваме темата. Зная, че думата има преносно значение, в което е и употребена.

    Няма заяждане, само изясняване на механизмите на псевдодиалога. Аз съм ЗА ДИАЛОГА, който включва различни позиции. Именно те движат мисленето и действието напред.

  143. И една илюстрация за злоупотребата с името, което е и авторското ми име, както и със снимката ми от незнаен, т.е. знаен автор с ник Док – http://blogdrwatson.blogspot.com/2009/09/svejonet.html, който се интересува изключително много от мене и сее невярна информация в нета.

    Няма как аз да определям интересното в „Свежо“, след като публикувам неинтересни информации за работата на европейските институции или /сега/ правя комуникационна кампания „20 години от демократичните процеси в Източна Европа“. Материалите ми интересуват малък кръг от хора.

    Иначе си е работа по „План Д“ на Европейската комисия, но кой ли в България е чувал за него? 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *