Графитите служат като послания към преминаващите, които се различават рязко от стандартните стимули около нас като неонови реклами, вестници и билборди. Графитите излизат извън контекста на подредената градска среда и често поставят под въпрос възприятията и фокуса на вниманието ни. Може би това е и причината те да са незаконни – не влизат в плановете и представите на градоначалниците.

За щастие природата ни дава възможност да се изразяваме така, че хем да не е незаконно, хем да караме хората да отместват за малко поглед от забързаното си ежедневие. Първият метод се нарича „чисти графити“, защото човек трябва да направи точно обратното на това да боядиса стената – да я изчисти. Бетонът остарява и потъмнява с времето. За постигнем някаква форма, трябва да използваме белина и телена четка с някакъв стенсил, за да я изчисти. Технически това пак са графити, но никой не може да ви спре да чистите някоя мръсна стена. Примери и инструкции как това става може да намерите в inhabitat.com, npr.org и instructables.com.

Другия метод, на който ще обърна повече внимание е графитите направени с мъх. Мъхът и лишеите като форма на живот съществува навсякъде по света и затова няма да е трудно да намерите такъв и в градовете по стени, камъни и на паважа. Горе виждате пример какво може да се получи. Подготовката е проста като стъпки – събирате малко мъх, измивате го, смесвате го с мляко (прясно с висока масленост, кисело или бира) и няколко лъжици захар, разбивате с блендър и боядисвате на стената. Сложността идва от там да се уцели съотношението, съставките и вида мъх. От форумите научих, че е добре да се вземе мъх от мястото, на което ще се боядисва после или от подобна повърхност. При съставките има вариации, като някой използват бира. Аз лично не я препоръчвам, защото при мен не се получи. За съотношението – определено не слагайте много – шепа бучки мъх стигат. Непременно го измийте от пръстта и го добавяйте по-малко към сместа, за да не си развалите блендъра. Нужно е да се експериментира с много рецепти, за да се уцели тази, която ще пасне на климатичните условия в града ви.

След като имате готова смес, имате два варианта – първия е да го боядисате директно навън върху някаква стена или дърво. Втория е да го боядисате върху ковчеже с утъпкана пръст и след като порасне, да го залепите с още малко смес върху някоя стена или на земята. И в двата случая обаче е нужно ежедневно да поливате по малко намазаното, за да порасне. Инструкции и примери може да намерите в instructables.com, inhabitat.com, greenupgrader.com и environmentalgraffiti.com, а тук има и видео.За жалост моята смес не се получи въобще, отчасти защото не бях намерил стъпките в Instructables. Сложих много бира и много мъх и не успях да го боядисам на стената. Затова и препоръчвам кисело мляко – сместа ще стане по-лепкава и ще има предостатъчно хранителни вещества.

Причината тези два метода да работят е в начина по който хората гледаме на света. Мозъка ни е така устроен, че да
търсим повтарящи се модели около нас – облак във формата на слон, дърво във формата на заек, петно на стената във формата на Исус. Гледайки една стена, почистена във формата на букви и лице, ние ще ги забележим. Същото се отнася и до буците мъх. Тъй като се използват естествени цветове, графита няма да се натрапва с яркост, а ще разчита само на формата си, за да привлече внимание. И в двата случая всичко е законно, екологично чисто и почти безплатно. И най-важното – графита се развива и формата му се заличава с времето – мъхът расте извън границите, които сме боядисали, а изчистените петна потъмняват отново. Това създава някаква преходност на направеното и освобождава място за следващите.

Ще ми е интересно да видя зелените графити и в България. За жалост никъде не намерих описани триковете около приготвянето, а е хубаво да се знаят. Ще се пробвам да направя нова смес в следващите седмици и ще се радвам и вие да опитате този експеримент и да споделите някъде опита си.