Зелени графити

Графитите служат като послания към преминаващите, които се различават рязко от стандартните стимули около нас като неонови реклами, вестници и билборди. Графитите излизат извън контекста на подредената градска среда и често поставят под въпрос възприятията и фокуса на вниманието ни. Може би това е и причината те да са незаконни – не влизат в плановете и представите на градоначалниците.

image25

За щастие природата ни дава възможност да се изразяваме така, че хем да не е незаконно, хем да караме хората да отместват за малко поглед от забързаното си ежедневие. Първият метод се нарича „чисти графити“, защото човек трябва да направи точно обратното на това да боядиса стената – да я изчисти. Бетонът остарява и потъмнява с времето. За постигнем някаква форма, трябва да използваме белина и телена четка с някакъв стенсил, за да я изчисти. Технически това пак са графити, но никой не може да ви спре да чистите някоя мръсна стена. Примери и инструкции как това става може да намерите в inhabitat.com, npr.org и instructables.com.

Другия метод, на който ще обърна повече внимание е графитите направени с мъх. Мъхът и лишеите като форма на живот съществува навсякъде по света и затова няма да е трудно да намерите такъв и в градовете по стени, камъни и на паважа. Горе виждате пример какво може да се получи. Подготовката е проста като стъпки – събирате малко мъх, измивате го, смесвате го с мляко (прясно с висока масленост, кисело или бира) и няколко лъжици захар, разбивате с блендър и боядисвате на стената. Сложността идва от там да се уцели съотношението, съставките и вида мъх. От форумите научих, че е добре да се вземе мъх от мястото, на което ще се боядисва после или от подобна повърхност. При съставките има вариации, като някой използват бира. Аз лично не я препоръчвам, защото при мен не се получи. За съотношението – определено не слагайте много – шепа бучки мъх стигат. Непременно го измийте от пръстта и го добавяйте по-малко към сместа, за да не си развалите блендъра. Нужно е да се експериментира с много рецепти, за да се уцели тази, която ще пасне на климатичните условия в града ви.

След като имате готова смес, имате два варианта – първия е да го боядисате директно навън върху някаква стена или дърво. Втория е да го боядисате върху ковчеже с утъпкана пръст и след като порасне, да го залепите с още малко смес върху някоя стена или на земята. И в двата случая обаче е нужно ежедневно да поливате по малко намазаното, за да порасне. Инструкции и примери може да намерите в instructables.com, inhabitat.com, greenupgrader.com и environmentalgraffiti.com, а тук има и видео.За жалост моята смес не се получи въобще, отчасти защото не бях намерил стъпките в Instructables. Сложих много бира и много мъх и не успях да го боядисам на стената. Затова и препоръчвам кисело мляко – сместа ще стане по-лепкава и ще има предостатъчно хранителни вещества.

Причината тези два метода да работят е в начина по който хората гледаме на света. Мозъка ни е така устроен, че да
търсим повтарящи се модели около нас – облак във формата на слон, дърво във формата на заек, петно на стената във формата на Исус. Гледайки една стена, почистена във формата на букви и лице, ние ще ги забележим. Същото се отнася и до буците мъх. Тъй като се използват естествени цветове, графита няма да се натрапва с яркост, а ще разчита само на формата си, за да привлече внимание. И в двата случая всичко е законно, екологично чисто и почти безплатно. И най-важното – графита се развива и формата му се заличава с времето – мъхът расте извън границите, които сме боядисали, а изчистените петна потъмняват отново. Това създава някаква преходност на направеното и освобождава място за следващите.

Ще ми е интересно да видя зелените графити и в България. За жалост никъде не намерих описани триковете около приготвянето, а е хубаво да се знаят. Ще се пробвам да направя нова смес в следващите седмици и ще се радвам и вие да опитате този експеримент и да споделите някъде опита си.

23 коментара

  1. Pingback: Peter
  2. В ЛейкаПейка открих още една статия по въпроса със събрани снимки на зелени графити и описание на такъв проект. Тук пък има едно друго приложение на мъх за украса, което също мисля да изпробвам.

  3. Pingback: Боян Юруков
  4. Pingback: Peter
  5. И на зеления фон на блога изглежда добре. Аз дори мисля, че съм виждал един в София, но като локация не помня точно къде беше. Всъщност въобще не помня …

  6. @Kaloyan – направих така, че всяка статия да може да е с пасващ фон. Графити в София доста съм виждал, но горните два вида – не. Със сигурност обаче не съм първия, на който му е хрумнало да пробва. Ще е яко да изникне нещо такова на видимо място.

  7. Pingback: Калоян Стоянов
  8. Pingback: skru4
  9. Pingback: Калоян Стоянов
  10. Pingback: Калоян Стоянов
  11. Pingback: Боян Юруков
  12. Pingback: Dimitar Velkov
  13. Pingback: Зелените графити. Пак. • лейка пейка
  14. Здравейте, Пиша ви от името на БИОборд, които работим в сферата на нестандартната и зелена реклама. Пoпаднахме на вашата интересна статия и бихме искали да споделим опита си, че предложеният метод за зелени графити звучи наистина хубаво, но и прекалено оптимистично. На практика подобно отглеждане на мъхове е почти необсъществимо, особено в домшани условия, а да не говорим за по-голям мащаб, какъвто е необходим за една комерсиална зелена комуникация. Имали сме много запитвания за производство на подобно рекламно брандиране по този начин, което ни говори, че привлича вниманието на хората, но реалността е друга. В отговор на този интерес, създадохме техника, наречена „зелен билборд“ или био-борд, който използва култивирани мъхове и наподобява резултата на метода по-горе. Ако представлява интерес, снимки можете да видите на следния адрес: , а ние ще се радваме, ако споделите личните си впечатления. Благодарим, че обръщате внимание на тези оригинални подходи за зелена комуникация!

  15. Точно това и аз забелязах – няколко пъти пробвах с различни мъхове, но не става. Навярно много бавно растат местните сортове и трябва някакъв специален и много влага. Въобще – контролирани условия. Дали обаче може да се намери сорт мъх, който да се култивира лесно и да расте достатъчно бързо, че да не бъде измит от стената преди да се хване?

  16. здравейте Боян,

    До този момент не сме успяли да го постигнем и да открием подобен сорт. Ако все пак вие се натъкнете, ще се радваме да пишете (:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.