Интервю с евро-кандидат – Любен Дилов

Любен Дилов – син

Роден на 19.11.1964 г. в София. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работил е като редактор в редица вестници и списания. Дилов-син е създател и главен редактор на най- рейтинговите телевизионни предавания – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави Трифонов“. Той е още сценарист на телевизионни предавания и игрални филми, продуцент на музикални албуми и видеопродукти. Автор е на три книги с художествена литература и над 1000 публикации през последните 15 години. От 2004 година е съсобственик и редактор на в. “Новинар”. Той е сред основателите на Движение „Гергьовден”. Депутат в 40-ото Народно събрание от коалиция ОДС. От декември 2008 г. е народен представител от ПГ на НАПРЕД. Владее немски, руски и английски езици.

Кандидат за евро-депутат от листата на НАПРЕД.


Какви са основните различия между програмата и позициите на „Напред“ в европейската политика със СДС и ДСБ?

Нашата програма е доста по-конкретна от тази СДС-ДСБ – специално за евро-изборите. Засяга съвсем реални казуси, свързани с доходите на хората, или пък със самочувствието ми – например общо-европейски закон за културното наследство и рационализиране на отричането на арменския геноцид.

Каква е позицията ви по идеята за мажоритарни избори? Доколко сегашния изборен закон ви удовлетворява що се отнася до българския парламент?

Сегашният модел на мажоритарни избори е пълен цирк! те са неуместни без промяна на конституцията и въвеждане на двукамерен парламент, избор на президента от парламента и някои други промени.

Какви законодателни инициативи ще предприемете, ако бъдете избран за евро-депутат?

Много е важно предоговаряне на квотите за емисии на въглероден двуокис, както и сроковете по преработвателните съоръжения – в противен случай семействата ще бъдат ударени с увеличение от около 30% на разходите само следващата година…

Каква смятате, че ще е ролята на блоговете в изборите през 2009?

Свободата на медиите е доста ограничена – икономически, не политически. Ролята на блоговете ще става все по-голяма именно като регулатор на медийния пазар и ще генерира свобода. С генериране на свобода съм се занимавал последните 20 години 🙂


На останалите въпроси г-н Дилов нямаше възможност да отговори поради ограниченото му време и помоли да се обърнем към другите му интервюта в медиите, където е говорил по тези теми:

  • Доколко чрез избора на евро-депутати, българите влияят на решенията в ЕС свързани с България като фондове, имидж, търговски споразумения и т.н.?
  • Ако бъдете избран, как бихте популяризирали правата и възможностите на българския избирател в рамките на ЕС, както и работата на европейските институции?
  • Какво бихте направили за подобряване имиджа на България пред Европа?
  • Защо смятате, че сте квалифициран за да бъдете евро-депутат?
  • 11 коментара

    1. Pingback: yurukov
    2. Pingback: Боян Юруков
    3. Само кукувци не са пратени Европата !
      Вече ми се струва че всеки, дето не иска да работи се е кандидатирал за политически пост за 3 милиона годишно и доживотна песния.

      Доста нагло, обаче май и типично арогантно диловско поведение

    4. @in2h20 – Не смятам, че трябва да мислиш така за поста на евро-депутата. Те наистина вършат важна работа. Вече кой от депутатите колко съвестно я върши е друг въпрос.

      Също не трябва да забравяме, че това до колко политическата кариера на един човек е била успешна в страната си, няма голямо отношение към възможността му за успех в Брюксел и Страсбург. Там е друг свят. Едни от най-успешните европейски политици са практически непознати в страните си.

    5. Я вършат, я не. Като чуя за уволнен депутат заради мързел, може и да се съглася, че нашите отиват там за да работят.

    6. @mc_martin – Какво разбираш под „уволнен депутат“? Мързеливите депутати трябва да ги уволняваме по време на избори. Кой друг ще ти ги „уволни“? Европата ли? Щатите или Русия? Ти ги уволняваш с гласуване и в краен случай – с протести. Това е. Кой друг искаш да го свърши?

    7. @mc_martin – Е затова си има гражданки контрол – създават се такива очаквания в обществото, че политиците да не смеят да мръднат. Ето примерно това, че шефовете на полицията са празнували в траурен ден създаде скандал, но без последствия. Пуснаха се новини в медиите и се очакваше реакция от обществото. А то какво – нищо. Ако бяхме реагирали като хората щеше да има оставки. Така е в Германия. Да не мислиш, че в други страни политиците са им по-добри. Същата марка са. Разликата е, че тоягата на обществото им ги удря по-силно.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.