Интервю с евро-кандидат – Павлина Николова

Павлина Стоянова Николова

Доктор по европейска политика (От Университета на Западна Англия, Бристъл, Bеликобритания). Хоноруван асистент към катедри Международни отношения и Европейски науки в Западно английски университет (Бристъл, Великобритания). Асистент към Дирекция « Регионална политика, Околна среда и Селско стопанство » в Сдружението на регионите в Страсбург (Франция). Публикации и участия в световни семинари на теми свързани с предприсъединителните фондове и регионалната политика в България. Владее английски, френски и испански.

Кандидат за евро-депутат от листата на ГЕРБ.


Какви други задължения има един евро-депутат, освен да гласува решенията на Европейския Парламент?

Да се среща с избиратели в своята страна, да отправя от тяхно име въпроси към европейските институции, да провежда разяснителни и обучителни кампании свързани с ЕС, неговите институции и политики, да отговаря на въпроси на граждани, бизнеса и организациите. Важна част от работата на евродепутата е и организирането на посетителски групи в Европейския парламент, за да може Европа да бъде достъпна и разбираема за своите граждани.

Ако бъдете избран/а, с коя партия ще съобразявате решенията си – ЕНП или ГЕРБ?

По принцип не би трябвало да има съществени разлики в приоритетите на двете, но на практика са възможни случаи, когато вътре в самата ЕНП има разногласия между сестринските партии от различни страни членки. Тогава в рамките на ЕНП ще се стремя да спечеля за своята кауза евродепутати от други националности, за да наложа позицията на ГЕРБ като официална позиция на ЕНП. В пленарна зала ще гласувам съгласно официалната позиция на ЕНП освен в случаите, когато въпросът е жизненоважен за България.

Смятате ли, че трябва да се увеличи властта на изпълнителната власт в ЕС за сметка на правителствата на страните членки?

Да, по принцип съм привърженик на наднационалните институции, но не във всички сфери. Например в областта на здравеопазването, данъчните системи, образованието и културата думата трябва да е на правителствата на страните членки, защото те познават най-добре спецификата на национално ниво и могат да предприемат най-адекватните действия.

Сочат ГЕРБ като най-вероятната партия за формиране на следващото правителство. Ще ви попречи ли факта, че сте избрана от тази партия, да критикувате напредъка им спрямо реформите и връзката им с евро-институциите?

Не, като член на гражданското сдружение ГЕРБ аз винаги съм приемала като свое задължение да бъда коректив и глас на здравия разум, така че когато е необходимо няма да се колебая да критикувам. Можем заедно да решим даден проблем само ако осъзнаем и признаем, че той съществува.

Доколкото изказванията ви в предизборната кампания се определят и/или ограничават от PR отдела на ГЕРБ?

Не бих казала, че се определят, по скоро се координират, от PR отдела на ГЕРБ, за да сме сигурни, че нашите послания са ясни и категорични.

Какво е мнението ви за ролята на блоговете, социалните мрежи и интернет обществото в предизборната надпревара?

Определено помагат за създаване на по-непринудена връзка с потенциални избиратели, особено младите. В подобен вид форуми се чувстват по-свободни да изказват личното си мнение и да задават въпроси. Но не бива интернет-пространството да се възприема като възможност анонимно да хулиш и клеветиш, да пишеш неща, които би било недостойно да кажеш на глас.

Как смятате да организирате директната комуникация с гласоподавателите си?

Разчитам най-вече на личните контакти и срещи, на публикации в пресата и в различни интернет форуми.

Имате ли собствен блог? Ако не – обмисляте ли да създадете такъв?

Не, нямам, използвам фейсбук, за да пиша за своите впечатления и да правя коментари.

Запознати ли сте с микроблогинг системи като Twitter и Edno23 и смятате ли, че са приложими в работата ви?

Не съм запозната.

Каква е позицията ви относно следенето в интернет и идеите за спиране на интернета на даден човек при три нарушения?

Това е тема тип плаващи пясъци! Зависи от това, какво наричаме нарушения. Ако става дума за детска порнография, например, или за кражба на банкови данни, отговорът ми е « ДА, нека ги следим и нека им отнемем достъпа до интернет», но не съм сигурна как това ще се осъществи на практика и как ще се контролира. По-ефективно ще бъде да инвестираме в превенция и в подходящи образователни кампании.

Как смятате, че бихте могли да включите българите в чужбина за различни евро-инициативи и проекти?

Най-успешните инициативи в които аз съм участвала, когато живеех в чужбина бяха форуми организирани в държавата на пребиваване или форуми организирани в България през ваканционните месеци специално за българи работещи и живеещи в чужбина. Така се завързват много персонални контакти, изгражда се атмосфера на доверие и се раждат идеи за съвместни инициативи. След това работата продължава с помощта на интернет платформи и постепенно кръга от хора желаещи да участват се разширява.

Какво отчитате, че ще ви липсва като опит, ако станете евро-депутат?

Най-вече ще ми липсват лични контакти и ще отнеме време, докато изградя своя авторитет.


Всички въпроси, зададени в коментарите, ще бъдат изпратени на г-жа Николова за отговор. Тук може да видите и предизборната й визитка за кампанията на ГЕРБ:

15 коментара

  1. Pingback: Боян Юруков
  2. Категорично това са едни от най-интелигентно поднесените отговори. Харесвам конкретността и стремежът да се каже „още нещо“. Познанията й са задълбочени и от това, което прочетох, мога да твърдя, че Павлина Николова би взела по-разумните решения.

    Това интервю показва, че не е нужен „опит“, за да се говори разумно и без глупости, както намекнаха хора в предните постинги.

    Въпросът ми към Павлина Николова, ако прочете, е какво смята да направи за по-лесния достъп на българските граждани до европейските институции. И защо това е основната й цел, спомената във видеото по-горе.

  3. Моят въпрос е следният:Редно ли е средствата по Европейските програми да се отпускат за селата само за селскостопанска дейност?Нима в едно село има само това?Аз например мога да развивам дейност,която да е в полза на хората,но тъй като селото не е в определен регион(намира се на 8км от областен град) нямам право на средства.Ако този въпрос представлява интерес за Вас мога да ви дам и повече подробности.Благодаря предварително!

  4. Имам нов въпрос и ще съм много радостен, ако получа отговор, защото мисля, че темата има нужда от целенасочена дискусия.

    Колко целенасочена е политиката на ПП ГЕРБ относно лансирането на представители от женския пол като политици? Какво е вашето мнение, като такъв представител и като кандидат-евродепутат, трябва ли да има съобразяване с gender въпросите, и до каква степен, в сферите, в които ЕП има взима решения?

  5. Защото както се вижда, 9 от 17 кандидати са жени в листите за ЕП. Аз лично подкрепям изцяло това политическо решение, дори ми се въртят из главата мисли за gender квота в парламента. 🙂

  6. @стир – А не – без квоти. Това е най-бързия, глупав и неефективен в дългосрочен план метод за въвеждане на „неравностойни малцинства“ в управлението и където и да е. Така се създава впечатление за толерантност и не се разширява кръгозора на хората, а само се озлобяват и се създава изкуствено чувство на развитие.

  7. Първо искам да уточня, че изложението ми по-долу не е провокирано конкретно от тази статия или представяния в нея кандидат, а от цялостния ми преглед на темата с кандидатите и представянето им през последните дни организирано в този блог.

    От зададените тук въпроси мен конкретно ме вълнува един точно определен (и смятам, че той би следвало да вълнува всеки млад българин, до колкото той (проблемът) се е докоснал (едва ли мога да бъда оборен за това, но съм склонен да се вслушам в аргументирани доводи против) до всеки българин притежател на устройство способно да се свързва с Интернет и с достъп до последния. ) и именно отношението на институциите към така наречените Интернет нарушения.

    На първо място следва да отбележим, че приемането на предложението, такова каквото беше гласувано и отхвърлено от ЕС и в последствие едностранно въведено във Франция би означавало България от магистрален Интернет възел да се превърне в табу по отношение на комуникациите. За справка виж по-горе. На практика на всички трябва да ни спрат свързаността. На всички. Включително и на мен.

    Проблемът, ако може да бъде наречен така, е по-скоро в главите на бизнес компаниите, занимаващи се с разпространение на продукцията, която се предполага, че ако не сме пиратствали то ще закупим (това предполага, че съществува необходимост от тази продукция и че ако не можем да и я набавим безплатно ще плащаме за нея, което е невярно, но това е съвсем отделна тема).

    Другият проблем, който често се ползва за предлог за следене е детската порнография. Истината е съвсем проста – тези, които са ги хванали не са били достатъчно грамотни технически. Дадените примери са просто довод, а не причина за налагането на следене. Редно е да се замислим каква е истинската причина. И ако все пак за момент приемем, че това е причината (защитата ни от незнайния враг) то не следва ли хората доброволно да приемат предложената защита, а не да им бъде налагана чрез закон?

    Прокарването на подобен род закони отваря широко вратите за цензура („великата китайска защитна стена“ лесно може да бъде и „великата европейска защитна стена“), държавен контрол над доставчиците на свързаност (защо да не забраним всички сайтове, на произволна тема, не е особено трудно). Така или иначе специално в България вярата в институциите е под нулата, това почти ги освобождава от моралната отговорност да се съобразяват с народните настроения (един вид по-зле няма как да сме в очите им, що да не правим каквото ни скимне), такива закони на европейско ниво биха била последния пирон в този ковчег според мен.

    А сега и връзката с кандидат евро депутатите: ами тя е много проста – те нямаха какво да кажат по въпроса според мен. Едните не са запознати (което не е фатално), по-фатално според мен е, че имат мнение без да са запознати. Другите са против (е много ясно, нали ни представят в електронна медия, остава и да сме за, автогол). Не е ли интересна позиция. Говорят за някакви свободи и че са за свободите и против следенето, но реално нямат идея за какво става дума. В същото време, като истински политици са за „контрола“, ама да видим какво точно трябва да се контролира.

    Утре тези хора, ако бъдат избрани, ще гласуват закони, които, както ми изглежда на мен, няма да разбират. Дали тогава ще се консултират със специалисти, дали ще чуят и двете позиции по въпроса, преди да дадат гласа си? Дали един евродепутат трябва да гласува подобно нещо според позицията на партията, която го е издигнала или по съвест? Аз лично не разбрах от тези кратки изложения.

    Специално довода с детската порнография ми е особено забавен лично за мен, защото според него трябва да хванем хората, които _забележете_ РАЗПРОТСРАНЯВАТ детска порнография. Все пак кое е по-важно според вас (като избиратели) да ловим тези, които правят това с децата ИЛИ тези, които свалят някакви файлове и ги държат на компютъра си с цел редовна еякулация? Тук не говорим за обществена оценка на сексуалните наклонности на индивидите, някои хора се женят и за козите си, но не се ползва като довод за следене на Интернет потребителите последното. Говорим за реални вреди за обществото, в частност за децата. За мен лично това си е просто оправдание, което има морална тежест в обществото и за това се използва при прокарването на закон, който всъщност има съвсем други цели, точно както примерно хомосексуалните видео сайтове не са направили никого хомосексуален, не мисля, че някакво видео може да направи някого педофил. Не отричам проблема (с педофилията) а просто настоявам за гласност по проблема и разглеждане на истинските причини за опитите за прокарване на подобен род закони и реална оценка на необходимостта от тях. И най-вече ме притеснява липсата на информирана позиция по проблема у кандидатите, представени тук.

    С изложението до тук държа да отбележа, че не защитавам обмена на материали със запазени права. Но тук става дума за косвени и недоказани щети (пример: ако не беше изтекъл срийнъра на Xmen през първата седмица щяхме да реализираме X милиона приходи, пък ние реализирахме Х-Y приходи, следователно изтичането ни е коствало Y милиона. Това съждение е просто смешно, може би ако филмът беше хубав и интересен щяхте да реализирате повечко или може би просто пазарната ви прогноза не е съобразена с кризата?? ) и тъй като другия най-силен довод за прокарване на тези законови мерки е пиратството, аз смятам, че е отговорност на самите компании производители и разпространители да защитят продукцията си. В крайна сметка, егати, този модел е сбъркан, отиваш и даваш 8 евро, за нещо, което най-вероятно е боза, а ти дори не си имал възможност да провериш преди това. Просто ги даваш парите на доверие. Защо закона трябва да защити производителя срещу кражба но не и недоволния потребител? Решението е от просто по-просто – снимайте всичко в IMAX или подобен формат гарантиращ ефект, качество и въздействие отвъд онова, което може да се пресъздаде в домашни условия, нека си изтичат скрийнърите, ако филма е интересен и си струва да се види качествен, то чудесно – хората ще се купчат пред киното. Ако не – ми да сте си инвестирали парите е хубава продукция. Тук търпя критики, признавам си. Но нека бъдем реалисти – това е причината да искат да следят трафика ни. И разбира се има политически причини, но аз от политика не разбирам и няма да говоря за това.

    Тъй като в България се гласува на лотариен принцип (хващаш една бюлетина, затваряш очи, задраскваш и каквото се падне) желая късмет на кандидатите при теглене на наградите.

  8. Най-после нещо по-нестандартно! Интересен е фонът, на койото е направена визитката. Докато повечето клипове са пред остъклени сгради, на улица, между трамвайни релси, но са сами и не се виждат хора, тук виждам слизане по стълбите на метрото, между хората.
    Обратно на заглавието известната книга, пожелавам Ви успех „надолу по стълбата, която води нагоре“!
    Н. Хаджиева

  9. @стир – Изнендава ме въпросът. В коя европейска старана има официално gendеr квоти в каквато и да е област / изключвам Атонската обител/? Може и да не знам.
    У нас:
    – почти няма медисинцки сестри – мъже
    – учителската професия е феминизирана, донякъде логично поради майчинския инстинкт. Много често, обаче, любимите учители са мъже.
    – такава дискриминация се забелязава при постъпване на работа – предпочитат мъже, понеже не ползват отпуск за майчинство 🙂 и по болест за децата си :-(. В повечето страни родителите равностойно са ангажирани в отглеждането и възпитанието на децата си, докато у нас повечето мъже са „освободени“ от тази толкова важна роля, макар вече да имаме и закон, който има дава право да вземат отпуск.
    – много често действа „роднинският синдром“, а трябва да предпочетем по-кадърния, независимо от пола.
    Ако си съгласен, да не почваме дискусия по тази тема.
    В конкретния случай, по отношение на г-ца П. Николова май сме на едно мнение.

  10. Със сигурност имам какво да кажа по темата, но изчаквам отговора на Павлина Николова.

  11. @стир – Не съм сигурен дали съм им правил въпроса ти, защото в последните дни написах около 100 мейла. Ще го пратя пак за всеки случай.

  12. Пожелавам успех на Павлина.

    1) За квотите. Да, официални квоти няма в ЕС. Но има партийно въведени – ето примерно ГЕРБ. Мисля, че може да се помисли за въвеждане на нещо подобно в България. Защото имаме нужда от промяна на лицето на политиците. Имаме нужда от свежа кръв. Традиционният образ на политик е дебелият, мазен непукист, който пъха парички в джоба и говори всякакви простотии. Ако има повече жени, този образ ще се промени. Що се отнася до това ефективни или не – разбира се, че са ефективни – вкл. в борбата срещу дискриминацията. Защото когато те започнат да вършат работа и тази работа даде видни резултати, тогава няма да могат толкова мои познати да ми кажат, че жените не стават за нищо и че последният път когато HP били сложили жена за шеф на глобалната структура, едва не били фалирали. И тъй като това е един от малкото примери, той се смята за представителен. Това няма да бъде така.

    2) За учителската професия. Какъв мачин инстинкт ?“:) Защо е логично? Това са глупости. Мисля, че фактът, че жените да дискриминирани от бизнеса и рядко успяват да се докопат до водеща позиция и да изградат кариера, може да доведе повече желаещи да бъдат учители, т.е. наети от държавата. Но не съм мислил по този въпрос, може би има други обяснения.

    3) За медицинските сестри. Подобно, може би именно моделът „Мъжът храни семейството“ кара по-малко мъже да искат да станат медицински сестри, защото заплащането е ниско.

  13. @стир – Преди всичко и аз пожелавам успех на Павлина и всички млади хора, избрали за свое поприще политиката.
    Стир, мислех, че въпосът ти е отправен към Павлина, но понеже коментираш написаното от мен, ще се опитам кратко да отговоря.
    Много може да се каже по тази тема, но не тук е мястото за това. Потърсих те с търсачката, но намерих само едно много хубаво стихотворение от “stir”. Дано е твое!
    Сега на въпроса: Моделът “Мъжът храни семейството” е твърде остарял. Много момичетата сега не мечтаят за семейство, а искат да „правят кариера”. Водещата позиция на мъжете в бизнеса, според мен, по-скоро е резултат от по-аналитичния начин на мислене на мъжете. Жените са по-добри в изпипване на детайлите.
    Не бих искала в такъв смисъл да се тълкуват квотите.
    Човек или може или не става. Отнася се и за двата пола.
    Още веднъж искам да пожелая успех на всички предложени от ГЕРБ и дано осъществят мечтите си и да изпълнят обещанията си!

  14. Наде, вероятно е мое стихотворението, не знам някой друг да се подписва като ‘stir’. Радвам се, че се е харесало.

    Този модел е стар, но не остарял. Знаеш ли колко „бели“ робини има още… Не всички жени „правят кариера“. А не съм и съгласен за по-аналитичния начин на мислене… Аналитичното мислене се учи, научава, ако има добра образователна система или интелигентни родители.

    🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.