Този модел е стар, но не остарял. Знаеш ли колко „бели“ робини има още… Не всички жени „правят кариера“. А не съм и съгласен за по-аналитичния начин на мислене… Аналитичното мислене се учи, научава, ако има добра образователна система или интелигентни родители.

🙂

1) За квотите. Да, официални квоти няма в ЕС. Но има партийно въведени – ето примерно ГЕРБ. Мисля, че може да се помисли за въвеждане на нещо подобно в България. Защото имаме нужда от промяна на лицето на политиците. Имаме нужда от свежа кръв. Традиционният образ на политик е дебелият, мазен непукист, който пъха парички в джоба и говори всякакви простотии. Ако има повече жени, този образ ще се промени. Що се отнася до това ефективни или не – разбира се, че са ефективни – вкл. в борбата срещу дискриминацията. Защото когато те започнат да вършат работа и тази работа даде видни резултати, тогава няма да могат толкова мои познати да ми кажат, че жените не стават за нищо и че последният път когато HP били сложили жена за шеф на глобалната структура, едва не били фалирали. И тъй като това е един от малкото примери, той се смята за представителен. Това няма да бъде така.

2) За учителската професия. Какъв мачин инстинкт ?“:) Защо е логично? Това са глупости. Мисля, че фактът, че жените да дискриминирани от бизнеса и рядко успяват да се докопат до водеща позиция и да изградат кариера, може да доведе повече желаещи да бъдат учители, т.е. наети от държавата. Но не съм мислил по този въпрос, може би има други обяснения.

3) За медицинските сестри. Подобно, може би именно моделът „Мъжът храни семейството“ кара по-малко мъже да искат да станат медицински сестри, защото заплащането е ниско.

От зададените тук въпроси мен конкретно ме вълнува един точно определен (и смятам, че той би следвало да вълнува всеки млад българин, до колкото той (проблемът) се е докоснал (едва ли мога да бъда оборен за това, но съм склонен да се вслушам в аргументирани доводи против) до всеки българин притежател на устройство способно да се свързва с Интернет и с достъп до последния. ) и именно отношението на институциите към така наречените Интернет нарушения.

На първо място следва да отбележим, че приемането на предложението, такова каквото беше гласувано и отхвърлено от ЕС и в последствие едностранно въведено във Франция би означавало България от магистрален Интернет възел да се превърне в табу по отношение на комуникациите. За справка виж по-горе. На практика на всички трябва да ни спрат свързаността. На всички. Включително и на мен.

Проблемът, ако може да бъде наречен така, е по-скоро в главите на бизнес компаниите, занимаващи се с разпространение на продукцията, която се предполага, че ако не сме пиратствали то ще закупим (това предполага, че съществува необходимост от тази продукция и че ако не можем да и я набавим безплатно ще плащаме за нея, което е невярно, но това е съвсем отделна тема).

Другият проблем, който често се ползва за предлог за следене е детската порнография. Истината е съвсем проста – тези, които са ги хванали не са били достатъчно грамотни технически. Дадените примери са просто довод, а не причина за налагането на следене. Редно е да се замислим каква е истинската причина. И ако все пак за момент приемем, че това е причината (защитата ни от незнайния враг) то не следва ли хората доброволно да приемат предложената защита, а не да им бъде налагана чрез закон?

Прокарването на подобен род закони отваря широко вратите за цензура („великата китайска защитна стена“ лесно може да бъде и „великата европейска защитна стена“), държавен контрол над доставчиците на свързаност (защо да не забраним всички сайтове, на произволна тема, не е особено трудно). Така или иначе специално в България вярата в институциите е под нулата, това почти ги освобождава от моралната отговорност да се съобразяват с народните настроения (един вид по-зле няма как да сме в очите им, що да не правим каквото ни скимне), такива закони на европейско ниво биха била последния пирон в този ковчег според мен.

А сега и връзката с кандидат евро депутатите: ами тя е много проста – те нямаха какво да кажат по въпроса според мен. Едните не са запознати (което не е фатално), по-фатално според мен е, че имат мнение без да са запознати. Другите са против (е много ясно, нали ни представят в електронна медия, остава и да сме за, автогол). Не е ли интересна позиция. Говорят за някакви свободи и че са за свободите и против следенето, но реално нямат идея за какво става дума. В същото време, като истински политици са за „контрола“, ама да видим какво точно трябва да се контролира.

Утре тези хора, ако бъдат избрани, ще гласуват закони, които, както ми изглежда на мен, няма да разбират. Дали тогава ще се консултират със специалисти, дали ще чуят и двете позиции по въпроса, преди да дадат гласа си? Дали един евродепутат трябва да гласува подобно нещо според позицията на партията, която го е издигнала или по съвест? Аз лично не разбрах от тези кратки изложения.

Специално довода с детската порнография ми е особено забавен лично за мен, защото според него трябва да хванем хората, които _забележете_ РАЗПРОТСРАНЯВАТ детска порнография. Все пак кое е по-важно според вас (като избиратели) да ловим тези, които правят това с децата ИЛИ тези, които свалят някакви файлове и ги държат на компютъра си с цел редовна еякулация? Тук не говорим за обществена оценка на сексуалните наклонности на индивидите, някои хора се женят и за козите си, но не се ползва като довод за следене на Интернет потребителите последното. Говорим за реални вреди за обществото, в частност за децата. За мен лично това си е просто оправдание, което има морална тежест в обществото и за това се използва при прокарването на закон, който всъщност има съвсем други цели, точно както примерно хомосексуалните видео сайтове не са направили никого хомосексуален, не мисля, че някакво видео може да направи някого педофил. Не отричам проблема (с педофилията) а просто настоявам за гласност по проблема и разглеждане на истинските причини за опитите за прокарване на подобен род закони и реална оценка на необходимостта от тях. И най-вече ме притеснява липсата на информирана позиция по проблема у кандидатите, представени тук.

С изложението до тук държа да отбележа, че не защитавам обмена на материали със запазени права. Но тук става дума за косвени и недоказани щети (пример: ако не беше изтекъл срийнъра на Xmen през първата седмица щяхме да реализираме X милиона приходи, пък ние реализирахме Х-Y приходи, следователно изтичането ни е коствало Y милиона. Това съждение е просто смешно, може би ако филмът беше хубав и интересен щяхте да реализирате повечко или може би просто пазарната ви прогноза не е съобразена с кризата?? ) и тъй като другия най-силен довод за прокарване на тези законови мерки е пиратството, аз смятам, че е отговорност на самите компании производители и разпространители да защитят продукцията си. В крайна сметка, егати, този модел е сбъркан, отиваш и даваш 8 евро, за нещо, което най-вероятно е боза, а ти дори не си имал възможност да провериш преди това. Просто ги даваш парите на доверие. Защо закона трябва да защити производителя срещу кражба но не и недоволния потребител? Решението е от просто по-просто – снимайте всичко в IMAX или подобен формат гарантиращ ефект, качество и въздействие отвъд онова, което може да се пресъздаде в домашни условия, нека си изтичат скрийнърите, ако филма е интересен и си струва да се види качествен, то чудесно – хората ще се купчат пред киното. Ако не – ми да сте си инвестирали парите е хубава продукция. Тук търпя критики, признавам си. Но нека бъдем реалисти – това е причината да искат да следят трафика ни. И разбира се има политически причини, но аз от политика не разбирам и няма да говоря за това.

Тъй като в България се гласува на лотариен принцип (хващаш една бюлетина, затваряш очи, задраскваш и каквото се падне) желая късмет на кандидатите при теглене на наградите.

Колко целенасочена е политиката на ПП ГЕРБ относно лансирането на представители от женския пол като политици? Какво е вашето мнение, като такъв представител и като кандидат-евродепутат, трябва ли да има съобразяване с gender въпросите, и до каква степен, в сферите, в които ЕП има взима решения?

Това интервю показва, че не е нужен „опит“, за да се говори разумно и без глупости, както намекнаха хора в предните постинги.

Въпросът ми към Павлина Николова, ако прочете, е какво смята да направи за по-лесния достъп на българските граждани до европейските институции. И защо това е основната й цел, спомената във видеото по-горе.