стр. 3 на в-к „Пловдивски университет“, бр. 1 /81/ , 17.01.1990 г., младите комунисти в действие…

Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че е ОПАСНА, твърде опасна за обществото. Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е, че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да и пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0/нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред”/ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки.
А това „Мисса“ се роди от любовника и` Арман Бабикян, когато в предаването на доносника на ДС Иван Гарелов „Вот на доверие“ я обяви за „Мис парламент“ през 2005 г. И тя си повярва, че е някаква „Мисс“, въпреки чувствителното надхвърляне на 100-те кила, които носи на снагата си, реципрочни на наглостта и безчувствителността и`.
През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22 годишния син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!

Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща и бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по подир/. Иде реч за нейна безсрамна демонстрация пред съученички на една комсомолска бригада, след като се е завърнала от Мароко.

И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство и „предаване” на дарението! По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”. „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!

Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989г. в младежки дом „ Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”. /вижте факсимилето/. Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е … Жан Виденов. След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опианена” Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опианена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата „тв 7“ и сръбската интернационалистка Кулезич и тя… Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”

Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как – Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на 26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП. По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.” Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко – съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА на Мичето. Просто публикувам факсимилето от този комунистически призив-декларация и пак напомням, че тогава са най-красивите и свободни времена за младежите в България. Излиза, че имало и млади червени вампири, които си мечтаели за „демократичен и хуманен комунистически просперитет”. Всъщност, нямам сили – прочете си го. Лелеяната от младата другарка Филева Федерация на младежките комунистически движения не се учредява за ужас на комсомолката, но пък и остават високопарните обществени фалцети. Откак се отърка в политиката тя не спира да се представя като „професионален политик“. Разбира се, участва във всички възможни избори, харчи с широка ръка куп пари, но резултатите и` все клонят къмто статистическата нула.

А помните ли как ДС и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС/ще създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”. И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г. в защита на „основните човешки права, включително изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината. Разгледайте снимката от вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите – в България, Турците – в Турция!”. Коя е мислите гневната 21 годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Я се вгледайте да не е вашта Касим Корморан Гювендия. Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте и… Май на това му викахте мазмантийство?

Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universität (LMU) München, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. И въобще, как се завършва престижен университет за 1.5 г.?! След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома на задочник от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.

От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.

Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна. Просто става дума за класически политически измамник, самозабравил се от богатство и непомерна наглост.

„Призив-дакларация“ за създаването на Федерация на младежките комунистически движения, която да замени ДКМС, Мара Мисса „с комунистически поздрав“ пламти от ентусиазъм, все пак е 1990 год.

„Демократката“ иска да гони всички български турци в Турция, сега е коалиция с тях…

А главен редактор на изданието е Емил Стоянов – Брата, член по онова време на червеното БЗНС и активен радетел за …

Така е видял Мара Мисса Владо Дойчинов – гениален е. В човката на пеликана Мара са нейните любими неща – ДКМС, БКП, Пари, много Пари, БСП, РЗС…

стр. 3 на в-к „Пловдивски университет“, бр. 1 /81/ , 17.01.1990 г., младите комунисти в действие…

Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че е ОПАСНА, твърде опасна за обществото. Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е, че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да и пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0/нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред”/ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки.
А това „Мисса“ се роди от любовника и` Арман Бабикян, когато в предаването на доносника на ДС Иван Гарелов „Вот на доверие“ я обяви за „Мис парламент“ през 2005 г. И тя си повярва, че е някаква „Мисс“, въпреки чувствителното надхвърляне на 100-те кила, които носи на снагата си, реципрочни на наглостта и безчувствителността и`.
През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22 годишния син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!

Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща и бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по подир/. Иде реч за нейна безсрамна демонстрация пред съученички на една комсомолска бригада, след като се е завърнала от Мароко.

И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство и „предаване” на дарението! По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”. „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!

Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989г. в младежки дом „ Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”. /вижте факсимилето/. Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е … Жан Виденов. След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опианена” Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опианена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата „тв 7“ и сръбската интернационалистка Кулезич и тя… Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”

Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как – Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на 26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП. По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.” Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко – съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА на Мичето. Просто публикувам факсимилето от този комунистически призив-декларация и пак напомням, че тогава са най-красивите и свободни времена за младежите в България. Излиза, че имало и млади червени вампири, които си мечтаели за „демократичен и хуманен комунистически просперитет”. Всъщност, нямам сили – прочете си го. Лелеяната от младата другарка Филева Федерация на младежките комунистически движения не се учредява за ужас на комсомолката, но пък и остават високопарните обществени фалцети. Откак се отърка в политиката тя не спира да се представя като „професионален политик“. Разбира се, участва във всички възможни избори, харчи с широка ръка куп пари, но резултатите и` все клонят къмто статистическата нула.

А помните ли как ДС и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС/ще създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”. И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г. в защита на „основните човешки права, включително изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината. Разгледайте снимката от вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите – в България, Турците – в Турция!”. Коя е мислите гневната 21 годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Я се вгледайте да не е вашта Касим Корморан Гювендия. Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте и… Май на това му викахте мазмантийство?

Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universität (LMU) München, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. И въобще, как се завършва престижен университет за 1.5 г.?! След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома на задочник от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.

От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.

Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна. Просто става дума за класически политически измамник, самозабравил се от богатство и непомерна наглост.

„Призив-дакларация“ за създаването на Федерация на младежките комунистически движения, която да замени ДКМС, Мара Мисса „с комунистически поздрав“ пламти от ентусиазъм, все пак е 1990 год.

„Демократката“ иска да гони всички български турци в Турция, сега е коалиция с тях…

А главен редактор на изданието е Емил Стоянов – Брата, член по онова време на червеното БЗНС и активен радетел за …

Така е видял Мара Мисса Владо Дойчинов – гениален е. В човката на пеликана Мара са нейните любими неща – ДКМС, БКП, Пари, много Пари, БСП, РЗС…
ижан

Благодаря ти обаче за линковете – лека полека ще ги изчета.

В идните седмици ще се опитам да се свържа и с други кандидати. Доколкото знам трябва да ги регистрират до 15-ти Май.

Благодаря за поздравленията. Слава Богу съм палнолетна и умея да определям мястото си съзнателно. Това, което не умея е да се ровя в спомените на починалия ми баща, но тогава щях да участвам в предаването Ясновидци! Препоръчвам ви го Дима. Излъчва се по БТВ!

С уважение,
Мария Капон.

@Дима – Не разчитам на невежеството на никоя група от хора, а се опитвам да накарам хората да мислят сами за себе си, а не да се осланят на предразсъдъците на родителите си. Аз самия съм във визираното от теб поколение – тези между 1980-та и 1989-та. Аз не обсъждам тук дали някой може да се промени след като е крал и лъгал – това е друга тема, която е не по-малко обширна. Тук поставям под въпрос представата ти, че непременно всеки различен от теб, който е успял да направи нещо през годините на младата демокрация, трябва да е престъпник и измамник. И пак казвам – не защитавам Мария Капон, а поставям по въпрос логиката ти. Дай конкретни доказателства и ще се разберем.

@Мария Капон – Благодаря за отговора. Съгласен съм с Надя, че доста изчерпателен.

Отчет за работата ми, можете да получавате на следните сайтове:
http://www.enp.bg
http://www.mariacappone.eu
С удоволствие ще очаквам Вашите задачи. Не забравяйте, че днес аз сьм народен представител, утре може да сте Вие.

@Надето Хаджиева – Нещо което мога да добавя е, че не е задължително един човек да не е участвал в тъмни сделки в началото на демокрацията, за да е добър политик или депутат. Знам, че това ми твърдение се смила трудно от озлобените душици, но реално е така. В първите 10 години на демокрацията единствения начин да правиш бизнес беше или да заобикаляш закона, или да толерираш и търгуваш с тези, които го правят. Дори сега мениджърите на хотелиерските вериги може да са супер еродирани, честни и почтени, но пак нямат избор и взимат мръсни пари за да направят нещо.

В този ред на мисли не знам дали бихме имали някой останал в държавата на възраст по-голяма от 25 години, които да е без условна или ефективна присъда, ако тръгнем и наистина санкционираме всички нарушения. Укриването на данъци и социални е сериозно престъпление. Колко фирми знаете, които не го правят.

В случая за мен е важно един депутат да си върши работата на място. Това може да се наблюдава лесно, макар и в момента да не виждаме смисъл да го правим. Не омаловажавам вероятното тъмно минало, но е трудно да се докаже кой крал и кой само гледал отстрани тихо.

@Дима – Не мога да разбера, защо възприемаш първите няколко определения, които каза за г-жа Капон като за отрицателно. Какво от това, че баща и е бил приятел на секретаря на БКП и то окръжния? И баща ми е приятел с много хора, но това говори ли нещо за мен. Всеки факт от живота на един човек може да бъде представен по този или онзи начин. По тази логика мен може да ме изкарат, че съм организирал трафик на медикаменти за щатите, че съм участвал в организирана хакерска група и че имам проблеми с алкохола. Всичко зависи от прочита и разчита на това, че никой друг няма да си направи труда на види фактите.

Не ми се щеше да влизам в позицията, в която да защитавам Мария Капон, но това, което не разбирам в изказванията е, че единствените доводи са от типа „мога да кажа отговорно, съдейки от личния си опит“ и „съмнението ми за произхода на парите“. Не виждам никакви конкретни факти, а само интерпретация на вероятности.