Когато реших да включа интервюта в блога си, нямах никаква представа какво трябва да правя и какъв ще е ефектът. Целта ми обаче беше да представя интервюираните в малко по-различна светлина. Вашите блогове са вашето лично пространство и с интервютата показвате как вие виждате дадената личност и кои детайли за важни са вас. Тук съм събрал няколко напътствия, които може да ви помогнат да започнете.
Кого да интервюираме?
Публични личности има много. Винаги е интересно да се разпита някой политик, певец или общественик. Добра идея е обаче и да се интервюират и обикновени хора за погледа им над ежедневието или глобалните събития. „Жертви“ може да намерите в разните социални мрежи, skype, twitter или да атакувате направо прес-центровете и кабинетите им. Ако намерите обаче профил на известна личност в соц-мрежа, внимавайте дали наистина е той – някои са доста добри фалшификати.
Как да ми обърнат внимание?
Това е най-големият проблем. Журналистите могат да предложат публичност, на която всички (с малки изключения) се радват. Блоговете не се посещават от толкова много хора, което на пръв поглед обезсмисля усилието да ви отделят дори 15 мин. Затова при поискване на интервю, трябва да се изтъкнат няколко неща.
Първото е колко се чете блогът ви и каква е типичната публика. Трябва да се посочи, че едно интервю във вашия блог е най-добрият начин тези хора да обърнат внимание на това, което личността има да каже. Блоговете се „смятат за новите медии“ и мненията са, че дори най-субективният блог е по-честен от повечето вестници. Идеята, че ще се включат в „онова модерното в интернета“ е добър стимул за повечето политици, например. Може да споменете и различни награди, ваши медийни участия по темата, за която ще говорите и други подобни интервюта в блога ви. Бъдете нахални, но вежливи. С притеснение до никъде не се стига.
Какво да питам?
Прегледайте няколко скорошни интервюта на личността и не включвайте нищо от тях. За мелене на едни и същи скандали и пускане на новини по калъп си имаме обществени медии. Аз ви препоръчвам да задавате въпроси, които са ви на вас лично интересни, а не толкова на широката публика. Опитайте се да извадите нещо ново и различно в това интервю, без да се целите в сензация. Някой интересен факт от личността или навиците, например, винаги прави впечатление. Хубаво е също въпросите да имат връзка с предишните ви статии и дискусии в коментарите под тях. Така хората, които ви посетили наскоро, ще имат още една причина да се върнат.
Как да проведа интервюто?
Почти всички интервюта, които съм правил, са били през интернет – изпращам въпросите и ми отговарят с мейл. Предимството на този подход е, че опонента ви има възможността да обмисли и да формулира добре отговора си. Има разбира се риск прес-центъра или асистентите му да свършат тази работа, но обикновено си личи, защото липсва личната нотка.
Ако решите да действате като мен, препоръчвам ви да комуникирате през Skype или Facebook директно с опонента ви. Тези мрежи се възприемат по-неформално, в контраст на мейлите, които сякаш всеки свързва с работа. Ако все пак имате възможност за интервю на живо, невероятна възможност би била да си носите камкодер и да запишете разговора, независимо дали е в кафе или офис. Избягвайте телефонните интервюта, защото качеството на записа може да е лошо, а и отнема доста време да се свали като текст. Може да го пуснете като аудио запис в статията, но конвертирането отнема време и често читателите няма да му обърнат внимание.
След интервюто
Когато го уговаряте, оставете си отворена вратичка за допълнителни въпроси. Подканете в края на статията читателите си да задават такива. Когато се съберат няколко, препратете ги на интервюирания с линк към самите коментари, където да отговори. Ако дискусията е добра и опонента ви се включи, статията с интервюто ще е постигнала желания ефект – директно представяне и контакт с една публична личност.
Когато съберете няколко интервюта, може да направите обзор на позициите и идеите им. Интересно е също да се върнете към по-старите интервюта и да сравните казаното с действията.
В заключение
Не се притеснявайте. Повечето хора не биха тръгнали да търсят контакти точно, защото ги е срам и не очакват резултати. От личен опит мога да ви кажа, че ефект винаги има, ако има постоянство. Често забравяме, че и големците на деня са хора като нас и че и на тях им са интересни обикновенни неща. Блогърските интервюта биха били едно разнообразие от монотонния медиен шум. Пък и кой знае – може и на тях да им хареса и да решат да се пробват в блогърския занаят.
Отново грешка, не пиши толкова дълго-вниманието на човек се изчерпва. Има трикове, които ги използват и учители и преподаватели-малко, но атрактивно-първо да привлечеш вниманието и второ да го задържиш. Затова не трябва да пишеш дълги послания. Извинявай, но не издържах и не го прочетох до края. Но мисля, че не публичните личности знаят истината, за да я кажат в интервю. Знаят я други- достатъчно умни и образовани и с опит, до който трябва да имаш възможност и изкуството да се приближиш. Т.е. невидимото за очите. Тези хора биха ти дали отговор на повечето въпроси. Те политиците, ако я знаеха, щяха нещо да направят. Тези хора, обаче не се стремят към показност-и не страдат от липса на внимание. Така че, въпроса е как да ги откриеш или как да ги забележиш- трябва житейски опит или да ползаваш хора с такива умения, които да ти помогнат. Добре е, че търсиш истината!
@ani – не става дума за истината, а за личността на даден човек. Истината е относително понятие. А текста стана дълъг, защото имам доста напътствия. От начало ги бях направил като отделни точки, но сметнах, че не е много ясно, защото са взаимосвързани.
OK! Като има време, ще прочета внимателно написаното! Успешна седмица 🙂
ani, аз пък не го видях като дълъг
@стир – има го и момента, че това си е ръководство и е нормално да е дълго. Която и статия със съвети за блогъри да вземем, надали има някоя, която да е под 500 думи. Това няма значение, важното е да помогне на някого.
Дълъг е относително понятие; чисто стилистически е издържана тази статия. Не е блок-текст, защото си има вътрешни заглавия. Съвсем нормално е някои хора да се отегчат и да не го четат – просто не им е интересно.
Добре, Боби, аз като професионалист в тази територия те поздравявам. Ще го направиш ли на един WhitePaper това? Ще го пусна в http://www.azcheta.com като електронна книга.
Дай някакъв линк към пример как се прави whitepaper за такива неща, че не знам, и ще го напиша.
Ето тук, примерно:
Идеята ми просто беше да направиш един ПДФ, като го разшириш малко 🙂
@Al-x4o – ще си поиграя тези дни.
Преди време се опитах да направя една такава категория: „Петте въпроса“, в която задавам пет въпроса на известни и нестандартни личности, като самите въпроси бяха в течение на това, което ти пишеш. Не получих нито един отговор. Фънки, Карбовски и още няколко, които сега не мога да посоча. Обмислям обаче да не се отказвам и ти ми даваш нови сили 🙂
Най-важното е да си сигурен, че въпросите са пристигнали. Хубаво е, ако не сте се чули по телефона, да помолваш накрая да ти напише, дори да не иска да отговори. Но просто да потвърди, че ги е получил.
Нормално е да няма точно толкова отзивчивост, както ако си Стандарт например (примерът е, защото Карбовски работи там, а Фънки е чест гост на медията).
Но в този случай, ако блогът ти е четен, вероятността да доведеш фенове на концерта на Мадона е доста по-голяма от редица други медии 🙂
@pierrot – номера е да има постоянство. Аз съм писал на десетки и и отговориха някои, които въобще не съм очаквал. Някои интервюта даже не съм ги пускал, защото се забавих и им мина момента. Пиши пък каквото стане.
@Al-x4o – прав си. Основното е да им дадеш добра причина да ти отговорят. Препоръки и връзки с медиите е добър стимул.