Какво можеш да постигнеш с 81 блогъра и малко инициативност?

Всичко в нета е несериозно. Блоговете са несериозни по дефиниция. Опитайте се да обясните на някой незапознат какво е „Туитър“ и гледайте как след първото изречение на лицето му бързо се изписва учудване защо си губите времето си с дори още по-големи глупости от блога си. Пишеш нещо си там, някой друг го чете и т.н. Някой може да напише 1-2 коментара, но всичко си е една голяма говорилня, в която всеки говори за различни неща и изглежда никой никого не слуша. Хаос. Точно като стая пълна с мухи – летят безцелно, удрят се в стъклата и досаждат постоянно.

IMG_2547 Горното мнение е присъщо за не малка част от хората, с които се сблъскваме всеки ден. Като правило те са точно тези, които само са чували термина „блог“ от новините или от приятели. Напоследък фирмите и политиците започнаха да се усещат накъде духа вятъра и всички се наблъскаха в Блогосферата (говоря за общото понятие, не за агрегатора на Дневник). За едната идея. Правят се хубави блогове и не чак толкова хубави. Ефекта от тях е или малък, или задоволителен. Самата директна комуникация с потребителите радва и е осезаема промяна за тях, но не дава никакви съществени резултати. Къде грешат те? Да бъдеш в Блогосферата не означава да имаш блог, който да направиш известен и много посещаван, а да използваш масата от блогъри за някаква цел. Това е като примамиш всички мухи в стаята с буркан с мед и да ги накараш с блъскане да счупят стъклото или да изгонят ухиления чичко, който седи в ъгъла и си мисли, че управлява държавата. Не е задължително да им даваш мед – инициативността ти и вниманието им стигат.

Това направи Европейския журналистически Център (EJC) с инициативата си „Th!nk about it“. В превод – „Помисли върху това“. Събраха 81 блогъра от цяла Европа, закараха ни преди 4 месеца в Брюксел, погалиха ни малко, накараха ни да мислим за ЕС и евро-изборите и обещаха награди, ако се справим добре. По време на състезанието ни разгласиха като блогъри навсякъде, поканиха ни накрая в Ротердам, раздадоха награди на половината, пак ни погалиха и сега всички с радост ще дадем всичко от себе си за следващата инициатива. Надали някой от тези 81 участници си мислеше, че ще спечели нещо. Искахме, но указанията бяха толкова бегли, че писахме за едната идея. Темата наистина беше важна и всеки даде колко може за да информираме читателите си какво е то Европа, как работи и какво общо имаме ние с нея. Аз написах доста статии и интервюта. Може да видите някои от тях тук. Други отразяваха в реално време изборите в техните държави. Трети обясняваха подробно какво е Европейския Парламент и т.н. Всеки даде по нещо.

IMG_2559

Какъв е ефекта – 124 статии в официалния блог и многократно повече из личните блогове, 50000 уникални посетители с 2.7 милиона клика. България е впрочем в топ 5 на страните с най-много посещения, което показва интерес към темата. Не можем да знаем точния ефект от тази кампания – той тепърва ще бъде анализиран от EJC, но е показателно, че инициативата е била отразена в повечето големи световни вестници. Европейската Комисия е била толкова възхитена от отзвука, че са се заинтересували какви са бъдещите планове на инициативата. А това ще е темата за промяната на климата. По време на финала в Ротердам, от който виждате снимки тук, дойде идеята и да съберем мненията на всички и да предскажем кои трябва да са следващите евро-комисари и защо. Това ще е нещо като малка краткосрочна тема докато другата бъде подготвена. На този финал получих и iPhone за качествен блог, за който ще пиша като имам повече време.

IMG_2583 Въпросния финал обаче не беше просто награждаване. Комуникацията с няколко десетки блогъра, сред които има както млади и енергични, така и по-възрастни и опитни, беше неописуемо ценна и приятна. Имаше примерно няколко блогъра, които бяха пенсионери с богата кариера и много контакти, но които намираха повече енергия и интересни идеи във възможността да network-ват (от англ.: разговарят с цел размяна на идеи, контакти и възможности) с младежи като мен. Като цяло нямаше двама човека с еднакви интереси и цели. Единственото, което ни свързваше беше това, че блогваме и инициативата на EJC. Това обаче беше достатъчно, за да намерим общ език и да говорим за всичко и с всички. Седяхме до късно и разбира се, цялата дискусия се появяваше веднага в мрежата. По-долу им снимка на мен проснат на кресло в хотела, която пуснах в нета моментално и преди която на 3-4 бири обсъждахме ролята на Twitter в отразяването на изборите в Иран.

Това постигна тази инициатива – с малко вложени усилия и пари, организаторите успяха да активират миниатюрна част от скрития в мрежата ресурс и да подмамят блогърите да тръгнат в една и съща посока. А потенциала на въпросния ресурс е огромен и необуздан. Това е „голямата картинка“ в Блогосферата. Който го осъзнае и успее правилно да приложи това си знание, ще успее да постигне много повече отколкото е въобще възможно с милионите вложени в реклама, информационни кампании и ПР. Някой го постигат дори без да искат. Други го пренебрегват и губят.

Вие какво бихте направили с 80 блогъра?

P150609_23.03

Всичките ми снимки от събитието в Ротердам може да видите във Flickr. В YouTube съм качил и няколко клипа от самото събитие. Тук са всички официални клипове от срещите в Брюксел и Ротердам.Тук са и интервютата с всички блогъри, които присъстваха на финала.

26 коментара

  1. Бояне, лежерната снимка накрая рулира 🙂

    Впрочем, някои блогъри май продължават да пишат и след изборите. Надявам се, че няма да приключи дейността по блога, макар и по-пасивно през годината. Винаги има какво да се каже по въпроса.

  2. @Марио Пешев – Снимката накрая я направих с телефона си (стария) и бях супер умрял. Бях се проснал на креслото и тъй като бях прегракнал от говорене и от уискито, се майтапиха с мен, че съм като Кръсника. Даже главих един от италианците за счетоводител. Пълна идилия беше. Хотела беше прекрасен и открихме, че в лоби-бара имат едно страхотно 18 годишно ирландско уиски на супер цена.

    Наистина някой хора продължават да пишат, но аз ще поспра за сега. Малко почивка. Ще продължим пак като дойде новата тема. Може да пусна нещо за комисарите след като поразпитам из блогосферата хората какво мислят. Хубаво ще е наистина да не умира групата и след това, което постигнахме, съмнявам се, че от EJC ще го позволят.

  3. @Комитата – Ей това си е идея. Но имай в предвид, че блогърките може с 81 блогъра да искат. Ама много са ти директни целите! Дай нещо по-дългосрочно и проницателно. Или викаш с 81-на блогърки бая дългосрочна ще стане инициативата 🙂

  4. Pingback: Rado T. Stoyanov
  5. Pingback: radotstoyanov
  6. :)Привет, имам идея и то доста добра. тези 80 блогара за начинанието ни си е цял капитал. идеята ми е да променим/ ликвидираме/ олиархичната пол. система, която само в България / от всички бивщи сож страни/ успя да се наложи и сега европа се чуди как да ни помогне. всъщност те са идеално средство за реализиране на поговорката ни за Неволята. ако приемеш идеята кажи къде да изпратя проектоустав на Национално Гражданско сдружениеЛевски- Перикъл. вече го качих в пол. инфо в отговор на Инициативен комитет“ да гласуваме на инат“. идеята на политика левски за чиста и свята ребублика и Свибода и на всеки му своето е позната още като теорията на Роуз или „теорията за справедливостта.

  7. споко с тее устави. несто ми се обрастат 4ервата от тех

  8. Pingback: Rado T. Stoyanov
  9. :)) не са военни. а тава въпрос за в каква България искаш да живееш. В тази която е сега, или тази която ще прилича да кажем на Словения. а тази промяна няма как да стане с вълшебна пръчица.

  10. Pingback: Rado T. Stoyanov
  11. @demokrat – Мисля, че идеята ти за политическата система в „Европа“ е доста идеалистична. Истината е, че е същата като нашата и политиците им са също толкова неморални, но просто са на по-късни верижки. В България сме им отпуснали края и те си правят каквото си искат. Няма достатъчно публична реакция на скандалите. Ето сега изказването на Доган ще мине и ще замине ей така. В „Европата“ разликата е, че всеки политик го е страх от общественото мнение. В България трябва това да изградим, а не нова политическа система. Системата е сбор от правила и изисквания. При нашата просто не се спазват. Дори да направим носи, ако няма контрол – все тая. Тук грешиш според мен.

  12. 🙂 OK Oопределено виждаш проблемите и разликите от Европа и България, но не стигаш до истинската причина за това. За да са толкова нагли, а съответно хората да си мълчат е че едните са подкрепени/ т.е имат солиден гръб/ а другите са зависими/ не може да е свободен този който се бори за хляба си/. точно това искам и аз- хората да са свободни и да отръжем пипалата на олигархията/ техните пипала са Първанов; сергей; саксбубоирготски; Доган- най-вече; ковачки/ Всичките те имат едно общо- алчни и с нисък коефициент и без каквито и да е адм. способности. сÐ
    > �м каза за Доган -живо потвърждаване на това за което говоря. затова промяна на пол. система е наложителна. както казаш управляващите да са на къса верига и колкото се може по-къса. това искам и аз.затова написах проектоустав, на най-широка основа с имена които сами по сбе си говорят достатъчно. помисли пак- на най- възможната къса връзка както казваш:))

  13. Чакай, чакай, чакай… Казваш: „В „Европата“ разликата е, че всеки политик го е страх от общественото мнение. В България трябва това да изградим, а не нова политическа система.“ И как, според теб, това може да се изгради? Кое, според теб, е онова нещо, което може да стане трън в г..а на политиците?

    Често съм се замисляла за това. Често съм се замисляла и за грандиозния потенциал на блогъри и форумци. Няма как да не се замисля за това, че ни имат само като касички на кликове. Ние сме „уникални потребители“ или „уникални посещения“, нали така му се викаше? Не съм срещала някъде да ни бройкат за личности. Докато сме третирани като „брой кликвания“, а не като личности с мнения, не виждам как някой ще се съобразява с мнението ни.

    Докато пишех един леко длъжък постинг-възмущение в блога си от свинския подход към блогърите от страна на уебърите (сори, ама кратко пиша само, когато е за работа), ме споходи една идейка. Може да е нищо. Може нищо да не струва, но може пък по-елитните блогъри да могат да я използват някак си.

    Нашите постинги са вид писмо. Писмо в свободното пространство. А какво, ако всеки от нас, стотиците и хиляди блогъри и форумци напише своето писмо, но не остане в блога или във форума, а отиде на определено място? Писмо към тези, които ни управляват. Няма значение дали членуваш някъде или не, дали си в България или не, дали си млад, стар, жена, мъж, дете. Ти СИ гражданин на България. И имаш право на мнение. Ние си казваме мнението – в блоговете си и във форумите. Но кой ги чете тези мнения, тези писма? Ние самите си ги и четем. Ако можем да ги съберем заедно и се изнамери някой от нас или някои, които да могат да натикат тези мнения в лицето на грухтялниците в парламента и министерствата, тогава може би нещо може да се случи. Макар че… какво може да се случи? Моята идея само дотам стигна. Нататък много станаха неизвестните и я оставих. Пък и като се замислих, че една такава инициатива като нищо ще се яхне от някоя политическа групировчица, ми се вгади.

    Може пък и да се получи някъде, някога. Аз само бих се радвала. Ако не друго, то поне стотината мои френдове-блогъри биха си казали каквото им е накипяло. Но какво са сто човека?

    Всъщност може би нищо ново не казвам. Може да съм открила топлата вода наново 🙂

  14. До 10AnnaNik- Точно това искам и аз, но да се променят нещата трябва да се промени пол. система иначе става’стани да седна аз“ и “ облякъл се е Илия и пак в тия“. всъщност каква пол. система мислиш, че има сега в България?

  15. За да отговоря на въпроса ти, ще се възползвам от него 🙂

    Именно пол.система е, полово-отделителна 🙂 За нас тя е такава. Хем ни оправят, хем им ядем л…та.

  16. @AnnaNik – Та ставаше въпрос за 80-те блогъри. Идеята ти мисля, че вече се осъществява, макар и не така, както я изказваш, от RE:TV. Ама нали е кабелна и не е канална и нея си я гледаме и слушаме, както си четем и пишем тук. Поне за сега. Не скандал, ами не знам какво трябва да се случи, та да стане това, на което се радвахме в началото на януари. Де го това гражданско общество? Сега на море, през зимата на ски, а от останалите, които не могат да си ги разрешат, „нищо не зависи“. Затова продължавайте ! Има такъв философски закон: „Количествените натрупвания, водят да качествени такива“. Не може веднага, но резултат ще има!
    Царица си на определенията! Пол.система! 🙂

  17. до Надето- така е Наде когато вотът е отрицателен/ гласува се за най-малкото зло/. много хора си казвт“ Не познавам нито една пол. система и няма да гласувам- след и като закона не го задължава. затова / ако прочетеш в пол инфо предложението ми и проект за уустав на нац гражданско сдружение“ левски- Перикъл’ ще видиш, че основната цел е контрол над управляващи и по-широко учстие на народа. т.е той да познае себе сив това сдружение.
    Ако след регистрацията му „политиците“ . не се съобразяват с народния глас ще се премине към втора фаза – ще се постави на обсъждане създаване на партия, която да реализира идеята на сдружението. ЗАПОМНИ ТОГАВА ВОТА ЩЕ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН защото много от сега негласуващите ще се познаят в идеята на левски/ теорията за Справедливостта.

  18. Олеее, Надето, аз имам направо фобия от телевизии-говорилни! Всъщност почти не гледам българска телевизия. Всичко научавам само от нета.

    А определението го изпраска демократа 🙂 Аз като му видях съкращението пол.система, се дзверих бая: „Какъв пол – мъжки или женски? И за каква система говори при пола?“. А после се сетих, как в училище учихме полова система. Е, те й викат пикочо-полова, ама не ми е много благозвучно 🙂

    Демократ, народният глас е изключително разнообразен. Виж блоговете – те са показателни. Не можеш да признаваш за народен само този, който пасва на идеите ти. Аз, например, не кльопам „Атака“, но това не значи, че тяхното мнение не е със същата тежест като моето. Така че си ги търпя – като куфар без дръжка са 🙂

    Между другото, по кой начин Левски и Перикъл станаха другарчета? Само простичко ми обясни, защото по рождение съм с ампутирани политически пристрастия и много трудно ги вдявам.

  19. :)По същият начин по които всеки един лекар можеш да отнесеш към Хипократ, всеки историк към Херодот, така и всеки демократ към Перикъл- по едно време са били. Имаш съмнение в Левски за демократ- Нямай . Левски обикновенно е знаме и всички се гордеем и казваме, че го носим в сърцата си. и дотук.Фраза изтъркана от политиците- макар, че е истина. Но голямата истина е че Левски е бил ненадминат политик за времето си. ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИТЕ КОМИТИ Е ИМАЛ ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И Е ЗНАЕЛ КАК ДА Я ПОСТИГНЕ.

  20. Комплименти за полета на мисълта 🙂

    Моите асоциации за Левски не са нито политически, нито демократически. Най-стандартни представи на средностатистическо парче на средна възраст. И през ум не би ми минало подобно нещо. Но виж, за друго се сетих. Но то не е за споделяне, защото е бая непочтено така да се мисли за най-светлата личност на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.