Моите асоциации за Левски не са нито политически, нито демократически. Най-стандартни представи на средностатистическо парче на средна възраст. И през ум не би ми минало подобно нещо. Но виж, за друго се сетих. Но то не е за споделяне, защото е бая непочтено така да се мисли за най-светлата личност на България.

А определението го изпраска демократа 🙂 Аз като му видях съкращението пол.система, се дзверих бая: „Какъв пол – мъжки или женски? И за каква система говори при пола?“. А после се сетих, как в училище учихме полова система. Е, те й викат пикочо-полова, ама не ми е много благозвучно 🙂

Демократ, народният глас е изключително разнообразен. Виж блоговете – те са показателни. Не можеш да признаваш за народен само този, който пасва на идеите ти. Аз, например, не кльопам „Атака“, но това не значи, че тяхното мнение не е със същата тежест като моето. Така че си ги търпя – като куфар без дръжка са 🙂

Между другото, по кой начин Левски и Перикъл станаха другарчета? Само простичко ми обясни, защото по рождение съм с ампутирани политически пристрастия и много трудно ги вдявам.

Именно пол.система е, полово-отделителна 🙂 За нас тя е такава. Хем ни оправят, хем им ядем л…та.

Често съм се замисляла за това. Често съм се замисляла и за грандиозния потенциал на блогъри и форумци. Няма как да не се замисля за това, че ни имат само като касички на кликове. Ние сме „уникални потребители“ или „уникални посещения“, нали така му се викаше? Не съм срещала някъде да ни бройкат за личности. Докато сме третирани като „брой кликвания“, а не като личности с мнения, не виждам как някой ще се съобразява с мнението ни.

Докато пишех един леко длъжък постинг-възмущение в блога си от свинския подход към блогърите от страна на уебърите (сори, ама кратко пиша само, когато е за работа), ме споходи една идейка. Може да е нищо. Може нищо да не струва, но може пък по-елитните блогъри да могат да я използват някак си.

Нашите постинги са вид писмо. Писмо в свободното пространство. А какво, ако всеки от нас, стотиците и хиляди блогъри и форумци напише своето писмо, но не остане в блога или във форума, а отиде на определено място? Писмо към тези, които ни управляват. Няма значение дали членуваш някъде или не, дали си в България или не, дали си млад, стар, жена, мъж, дете. Ти СИ гражданин на България. И имаш право на мнение. Ние си казваме мнението – в блоговете си и във форумите. Но кой ги чете тези мнения, тези писма? Ние самите си ги и четем. Ако можем да ги съберем заедно и се изнамери някой от нас или някои, които да могат да натикат тези мнения в лицето на грухтялниците в парламента и министерствата, тогава може би нещо може да се случи. Макар че… какво може да се случи? Моята идея само дотам стигна. Нататък много станаха неизвестните и я оставих. Пък и като се замислих, че една такава инициатива като нищо ще се яхне от някоя политическа групировчица, ми се вгади.

Може пък и да се получи някъде, някога. Аз само бих се радвала. Ако не друго, то поне стотината мои френдове-блогъри биха си казали каквото им е накипяло. Но какво са сто човека?

Всъщност може би нищо ново не казвам. Може да съм открила топлата вода наново 🙂

Наистина някой хора продължават да пишат, но аз ще поспра за сега. Малко почивка. Ще продължим пак като дойде новата тема. Може да пусна нещо за комисарите след като поразпитам из блогосферата хората какво мислят. Хубаво ще е наистина да не умира групата и след това, което постигнахме, съмнявам се, че от EJC ще го позволят.