форума си мина супер вчера. имаше позитивни хора, на които им беше полезно. озлобени индивиди като теб почти нямаше. с 2 думи – слабо ме интересува какво е твоето мнение по въпроса.

quod erat demonstrandum

т.е. този форум се прави да е удобен на фирмите и техните интереси, а не за потенциално завръщащите се…

ти чуваш ли се какви глупости говориш?????
явно никога ме си бил на свободен трудов пазар…..

В същото време е и вярно, че в условия на криза има и възможности. В България има свиване на инвестициите, има икономическа криза, но няма финансова. С две думи пари има, но риска е твърде голям. В такава ситуация startup-ите ще са са добра алтернатива за финансиране.

Аргумента ми е, че дори в кризата има възможности, макар и трудно да се намират. Този форум може да покаже ако не тях, то поне потенциала за развитие след 2 години, което е реалистично време за връщане на студенти например.

@Юлиан – знам, че и в БГ има опити за такива панаири за работа като Konaktiva-та, но не са чак толкова големи, а и обикновено са организират от HR фирми.

Това, което трябва да добавя обаче е, че българските фирми до голяма степен си нямат представа как да подходят към кадрите от чужбина и какво самите студенти и работещи там очакват. Факт е, че повечето от тях имат вече осигурен живот там и им трябва по-голям мотив от единия интерес или контакт, за да се върнат. Този форум може да предизвика интереса им и целта далеч не е фирмите да си намерят хора за отворените позиции. Това сякаш не се разбира. Целта е да се покаже, че тази фирми могат да предложат нещо на хората, ако се върнат и чак като се навият да стане въпрос за конкретни позиции. Както казах, аз съм изключение, защото ще се интересувам и от възможности за работа.

Първо, самите те в чужбина имат много малка информация за състоянието на бизнеса тук, за изискванията на работодателите, за условията… Второ, завръщането на повече хора със западно университетско образование без съмнение ще промени българския бизнес за добро.

Не би трябвало да се противопоставят студентите в България на тези, завършили извън страната. Не виждам защо дипломиращите се тук имат такова ниско самочувствие и се притесняват да работят съвместно с техните връстници?

Но са прави да настояват за кариерни инициативи, насочени към тях. Дали този блог е мястото, където трябва да направят това обаче? Има сдружения на студентите, има министерства на образованието и труда, има бизнес асоциации, защо все чакаме наготово някой да се сети за нас, бедните? Дори и младите българи?

Радвам се, че съм сред щастливците 😉

Можещите хора не остават без работа. Без значение каква ти е професията – спортист, чистач, биохимик. Ако си добър в това в което вършиш, няма да останеш без работа. Който не го бива се оплаква…

Много работодатели предпочитат да взимат хора живели в България на работа, защото те са запознати много повече със ситуацията в България. И аз може би бих предпочел такъв човек (в областта на организиране на събития). Тези живяли в чужбина нямат контакти и не са запознати с много неща в България. На мен ми отне 3-4 години да влезна в час откакто се върнах.

Все пак, ако искате можете да гледате събитието онлайн на живо и да си задавате въпросите по скайп. Ще получите отговори на тях в реално време, стига да не са простовати 🙂

@Николета – не е вярно, че сме най-добрите, а просто, че имаме по-различен опит. В България има също толкова интелигентни и можещи хора, но по една или друга причина сякаш опита е по-малко. Поне това чувам от познати.

Точно преди малко стана дума за въпросните 1/3 свободни места. Знаеш ли защо е това – търсене и предлагане. В България всеки се втурва да става студент и съответно университетите масово предлагат нови и нови специалности и институти. Ония ден в апартамента в Германия ми се развали прозореца, обадих се на домакина и той викна фирма да го оправи. Дойде едно момиче на 20 и нещо и го оправи за половин час. Питах я какво е учила и тя ми каза, че е завършила техникум и после обучение и си е намерила работа. Работи от няколко години това и вече е доста добра.

В Германия специално, когато един ученик прецени, че не му достигат силите или финансите за висше образование, той се хваща да учи занаят. В България по времето на комунизма е било така и съвсем правилно – не може всички да са с висше по дефиниция. Сега техникумите се смятат за кошчетата на образователната система и затова само нехранимайковците влизат там. За сметка на това тези от тях, които наистина седнат да учат и започнат да работят, после взимат добри пари. Сега в България един дърводелец взима повече пари от средностатистическия програмист в София. Какво си говорим тогава? Въпрос е на правилна преценка, а не на мнението ти, че за нищо не ставаме българите.

Наскоро отворих инициатива с фокус представяне на стажантските програми от голям индустриален район в социална мрежа. Събрах адресите на шеф Кадри, отправих им покана; свързах се с университет дето предлага квалификационни курсове, отправих им покана.
Уведомих общинските институции за инициативата, отправих им покана.
Звъннах и на бюрото по труда, отправих им покана за участие.

И дотук
мога да твърдя
че дори с петата най голяма медийна група зад гърба
работим с неграмотни работодатели.
От положителната страна, има мегдан за ефективизиране. Предполагам е въпрос на поколение.

Обратно на стажантските програми
Късно е, ако чакат на студенти. Трябва да ги хванат директно от гимназията и техникума и ги завъртят две години по отделите си.
Ако не се сещат сами и не могат да го измислят, да го изкопират оттам дето работи.

Кариера в бг не е привлекателна марка.
Съществуват по-добри. Хората които отлагат създаването на семейство в полза на кариера, тия дето вземат образование нямат причина да изберат бг.