„Копенхаген ли? Май синът на колежката учеше там“

промяна на климата, българия, копенхаген, политика, преговори

Във вторник Юлиян Попов писа докъде е стигнал Копенхаген? Ако се замислите какво става там, има някакъв шанс да се сетите за световната конференция по проблемите на климата. По-вероятно е обаче да се замислите къде точно беше този град или кой от познатите ви има роднина, който работи/учи там. Факт е, че медиите почти не говорят по темата и ако стане дума, то новината обикновено е за придружаващите скандали, протести или политически схватки.

Защо конференцията е важна за нас? На този въпрос лесно може да се отговори – климата се променя и го усещаме всеки ден – наводнения тук, а пожари в Гърция; липса на сняг или прекомерни валежи; неочаквани бури с небивала сила; рекордни температури от двете страни на нулата. Климата, какъвто го познаваме и за който имаме данни е предимно постоянен и сезонен. Това означава, че могат да се правят добри планове в земеделието, строителството, инфраструктурата и прочие дългосрочни инвестиции. Нестабилността в тази система причинява не само стотици хиляди евро загуби за всяка една фирма, но и също толкова жертви всяка година.

Независимо от скептиците, много от които лобисти на големи компании, държавите и учените са постигнали консенсус, че всичко това сме си го причинили сами. Затова е и конференцията – да събере малки и големи, бедни и богати, замърсяващи и потърпевши на една маса, за да се намери решение или поне началото му. Има проблеми и това е нормално в дипломацията. Тези преговори са може би най-сложните и най-съдбоносните, които ще видим в рамките на живота си. Факт е, че природозащитните организации са избрали мотото „Няма планета Б“ (по подобие на „.. план Б“). Защото наистина няма.

Решение ще има. Компромиси ще има от всички страни. България преговаря в рамките на ЕС и новия лисабонски договор. До колко обаче внимаваме в картинката и се опитваме да защитим интересите си? Ясно ни е, че това трябва да бъде направено от правителството. Кой трябва да участва в тези разговори? Плевенлиев, Трайков, Караджова или Желева? Или всички заедно? Прави ли се нещо въобще?

В Дневник днес Бойко Пенчев писа за новото политическо лице на ГЕРБ. Стана дума за лицето, което се показва от управляващите след опита за тихо пробутване на промените в ЗЕС. Ново, защото просто нямат старо. Съгласен съм, че изказванията им напомнят до голяма степен на лозунгите по военно време и въобще не се говори за дългосрочни стратегии и в бъдеще време. Оправяме нещата сега и тук. Защо? Промените в климата са също тук и сега, но решението е през следващите 20-30 години. Означава ли, че не трябва да говорим по темата, просто защото не можем да я решим на момента и няма (може би) да стане голямата катастрофа до края на мандата?

Участието в този форум не е само въпрос за изясняване на финансови ангажименти и утвърждаване законови промени. Голяма част от отделените пари ще отидат за търговия на въглеродни емисии, трансфер на технологии и опит, фондове за изграждане на възобновими източници на енергия и започване на бизнес свързан по някакъв начин с тях. Първото означава общо взето, че ще се плаща на страни, които освобождават атмосферата от въглероден двуокис, а както знаем България (все още) е една от най-залесените държави в ЕС. Може в един момент да се окаже, че ще получавате „въглеродна аренда“ за ония два-три декара реституирана гора, която не може да я пипате така или иначе. Инвестициите пък означават нови възможности за развиване и усвояване на чужди технологии и изграждане на съвременни централи. Зад всеки ветрен генератор или фотоволтажна клетка стои цяла верига от производители, търговци, инвеститори и работни места. Ако автомобилната и самолетостроителната индустрия е била това, което дърпа големите икономики напред, то това сега ще са чистите технологии.

Затова някой отгоре трябва да се размърда и поне да се заинтересува от въпроса. Ще кажете – прости са, не им пука и нямат изгода. Не! Проблемът според мен е типичен за всяка политическа класа – държавната машина прави това, което народа изиска от нея или й позволява. Към този момент ние не изискваме много от тях. Забележете, че искаме и изискваме са две коренно различни неща – ние си искаме, но просто така – „държавата да го свърши“. Медиите и те не помагат – мислят си, че са ни интересни лова на президента и новините на турски език и това ни показват. По-сериозните говорят за икономиката, заемите и работните места. Добре, че поне имаше няколко информационни инициативи. И какво от това? Дългосрочният поглед над нещата практически липсва. Активното участие в този форум дори не изисква толкова конкретен план. Целта е да сме на предната редица когато се случат нещата, а те ще се случат. Колко ще загубим от тях и колко от загубеното ще си върнем през следващите години зависи единствено от това какво нашите направят тези дни в Копенхаген и какво договорят през идните месеци. Новините на турски не ме интересуват – повтарят същото като тези на български. Интересува ме какво е съдържанието на новините, какво политиците (не) ни казват, както и да разберат, че народа слуша и гледа.

16 коментара

  1. Pingback: Bibliata.com
  2. продължаваш да пишеш като wanna be политик. политически коректните тези ги подхващаш със завиден плам…

  3. Копенхаген е вълшебно място, а за коледа е от друго спиритуално измерение. Усмихнати хора се разхождат, хванати за ръце. Мирише на захаросани бадеми. Вечер града се обръща в тиволи, светнал празнично в милиони пламъци. Някак заразно е.

    В тази атмосфера, 16 000 делегати в Бела Сентр дискутират бъдещето на планетата. Вчера са изпратили 80 302 смс. За да могат всички да стигнат до новината първи, днес се отваря допълнителна зала с 500 места и екран от сесиите. Метрото работи. Полицията бачка 24/7.
    По улиците няма човек без мнение.
    Наоми Клайн постави нещата в перспектива в късната новинарска емисия на датския тв канал снощи: по отношение на климата, страните се намират на различни места в развитието си. Тези разлики трябва да се вземат предвид в окончателния модел за решение.

    И няма нищо лошо в това решение да не бъде взето. Всъщност, вече няма очакване решение да бъде взето. Добре е да се стигне до пътна карта, примерно.

    Снощи правителството покани гостите си в кралската опера. Брилянтни домакини, както винаги.

    Разказвам ти всичко това, щото може да не си запален по турски сериали и ракийката с мезенцето може да не ти е жизнено верую.
    А и е нещо, дето се надявам да преживееш един ден, в най красивата северна столица.

  4. Ако обичаш – оправи си заглавието. Трябва да е „синът на колежката“.

  5. @in2h20 – предполагам, че наистина е хубаво, но не в този смисъл отправяме погледите си натам. Може да са доста любезни, но сериозно възпрепятстват напредъка сега.

    @Николета – благодаря за поправката.

  6. Копенхаген-ската конференция е планиране на една голяма кражба – на хората ще им се отнеме свобода, а политиците ще имат повече власт и пари за разпределяне. Климатът и науката са само пропагандни средства..

  7. Въглеродната евгеника: Геноцидът заради околната среда си е геноцид

    16 / 12 / 2009 г.

    Автор: Джеймс Корбет

    Първите, които се изправят срещу голямо зло, винаги са най-смелите. Ако си сред първите, които изобличават някаква огромна несправедливост, в замяна получаваш присмех, презрение, дори ставаш обект на гонения. Днес е трудно да си представим колко смели са били първите робовладелци, поискали премахване на робството; първите мъже и жени, застъпили се за избирателните права на жените; първите активисти, поискали край на Апартейда. Все някога тяхната кауза се приема за справедлива и тези смели души днес се славят, често и посмъртно, като герои. Но в началото повечето хора не искат да ги признаят, както и да признаят пред себе си, че, макар несъзнателно, са в отряда на едно голямо зло. Така най-дивите несправедливости се оправдават просто защото са популярни. В наши дни също има такава популярна несправедливост. Тя се влива в нашата култура и се приема като кауза. Тя е обект на гореща вяра и се защитава страстно и с много сили – а ако се говори против нея, това води до риск от преследване и презрение. Но ние трябва да говорим против нея.

    Ужасната несправедливост на нашето съвремие тръгва от необикновено място: старомодните селища с охолните градини на британското висше съсловие от 19 век. Сред такъв декор е живял Франсис Галтон, джентълмен и учен, който е изследвал какви ли не дисциплини – от метеорологията до статистическите науки. След като братовчед му – Чарлз Дарвин, публикува „Произход на видовете“, Галтон става запленен от идеята, че „оцеляването на най-годните“ е не само между отделните видове, но и сред представителите на един вид. Тази идея става псевдонаука – проучване за предполагаемите расови характеристки на тази или онази група хора, като се опитва да обясни и защо различните хора по света са в положението, в което се намират.

    Франсис Галтон съчинява “науката” евгеника.

    За да потвърдят предразсъдъците и схващанията си, че са особено значими, Галтон и приятелите му се заемат с изследвания в нова област, наречена евгеника. Както се и очаква, заключенията са, че богатите и властниците са богати и заслужават власт, защото имат генетични превъзходства. Предлагат се и решения за подобряване на човешкия генофонд – благоденстващата горна класа да се размножава възможно най-много (за предпочитане между отделните аристократични семейства), за да се опази нейното превъзходство; и да се подсигури възможно най-малко размножение на долните класи. Тази лъженаука, подхранваща дивашките, расистки и елитарни интереси на богатата класа, става общоприета в Западния свят само в рамките на едно поколение. Скоро, държава след държава въвежда закони, позволяващи на правителствата да стерилизират тези граждани, които са смятани за „негодни“.

    Истинските ужаси заради тези мисловни извращения започват, когато немски поддръжници на евгениката от института „Кайзер Вилхелм“, спонсорирани от фамилия Рокфелер, дават на нацисткия режим идеологическото извинение да развият идеята до нейното логично заключение. Много от немците, участвали в холокоста, са го правели, тъй като искрено са вярвяли на учените, че евреите, циганите, комунистите и хомосексуалистите са генетично низшестоящи и трябва да бъдат елиминирани от генофонда.

    След Втората световна война, когато стават ясни пълните размери на касапницата в името на евгениката, псевдоучените трескаво търсят начини да оправдаят наново расистките и елитарните си глупости. Те открито пишат в списанията, издавани от техните някога уважавани евгенични общества, че занапред ще се наложи да продължат изследванията и практиките си чрез по-прикрити методи. Евгениката трябваше да се превърне в крипто-евгеника.

    Това беше постигнато по няколко начина. Например „Британското евгенично общество“ просто промени името си на „Галтонски институт“. А пък „Американското евгенично общество“ се трансформира в „Съвет за популацията“ (Population Council) – организация, създадена от Джон Д. Рокфелер III, в която продължава да се прокарва същата политика за намаляване на населението от Третия свят; идеята е същата, само че сега там се борят с „пренаселването“, вместо с „лошите гени“.

    Джулиън Хъксли, брат на прочутия писател, през 1945 година помага за учредяването на UNESCO. В основополагащия документ, наречен UNESCO: Its Philosophy and Its Purpose, той заявява, че една от ключовите цели на организацията ще е възраждането на евгениката, така че идеята зад нея отново да стане популярна. След това Хъксли, заедно с холандския принц Бернхард, който е бил и нацистки офицер от SS, основава Фондация World Wildlife.

    В рамките на едно поколение науката отново е готова да ни убеждава, че единственият начин да се спаси човечеството е чрез спиране (или ограничаване) на размножаването: този път обаче хората не са плашени с евреите и циганите, а с въглеродния диоксид и промените в околната среда. Прикритието е друго, но като цяло текстовете на евгениката са си същите.

    Според логиката на евгениката се е променило значението на човешкия живот. Вместо на живота да се гледа като на нещо ценно, желано, поддържано, защитавано и възхвалявано, хората вече са представяни като злокачествен рак, като нещо изконно зло, като нещо, което е тежест за света заради самото си съществуване. Това напълно обяснява и резюмира позицията на природозащитните движения: човешкият живот не е нещо, което трябва да се цени, а нещо, което трябва да се измерва във въглеродни единици и след това това да се съкращава.

    Още плакати от пропагандната акция на Обединените нации, в която по “забавен начин” се прокарва посланието, при това написано черно на бяло, че хората са ужасяващи чудовища.

    В мита за антропогенното глобално затопляне хората са едно препятствие за нормалното развитие на природата, а според фантазиите на поддръжниците на евгениката, Земята ще се спаси, щом хората измрат. И в двете идеологии (доколкото изобщо са различни) поголовният геноцид става нещо приемливо (осъществимо).

    Сър Ричард Атънбъроу изнася пламенна реч как “ненужните хора” трябва да бъдат “съкратени”, подобно на въглеродните емисии.

    Сега „водачите на света“ се срещат в Копенхаген, за да решават бъдещето на вашия свят, на моя свят, света на нашите деца и внуци. Там предлагат реорганизация на световната икономика. Противниците на тези строги икономически мерки са притискани в ъгъла, за да си мълчат. Евгенични групи, прокламиращи популационен контрол, настояват ограничаването на емисиите от въглероден диоксид да се ползва и за ограничаване на раждаемостта в развиващите се страни.
    http://www.ivanstamenov.com/?p=755

  8. Оказа се, че освен хубаво порно, в Копенхаген нищо друго не става…

  9. @Диведи, @Сашо – Има тези, които спекулират с кризата и я използват за своя облага, но е глупаво да се отрича, че промени на климата няма и че трябва да направим нещо по въпроса. Ето точно обяснение на вашия проблем.

  10. Ок, предполагам че си знаеш сам за какъв процес пишеш, щото аз не разбрах.

    В Копенхаген ще има някакво политическо споразумение по климат промените. То ще гради върху научни принципи и ще взема предвид културните различия на събраните.

    В самите преговори имаше заложена криза:
    – събитията преди това, които я породиха
    ЕС измъкна министър за климата
    за глава на датското министерство бе сложен нов човек
    подготовката на конференцията загуби опора и бе преместена към кабинета на премиера
    в хода на преговорите бе отделяно доста време за процедура
    в хода на преговорите стана необходимо връщането на властта към министерството на Кони Хидерго отново
    като следваща стъпка, премиера отстъпи инициативата от собствения си кабинет и го върна Кони в центъра на преговорите

    Всичко това са, разбира се, процедурни въпроси които като си бг журналист не го разбираш и няма откъде да го разбереш
    По важното е че няма да има политическо решение. Ще има споразумение. Има научни основания, които да станат база за такова решение. Утре пристига Обама. За разлика от осемте хиляди, сгащени на летище Кпх, той няма проблем с пренощуването тук (сняг вали от снощи). Меркел, Саркози и Кралицата и още 130 държавни глави вечерят заедно след минути и това е вече достатъчно за успешен Hopenhagen.

    Не знам защо търсиш бг политици в кпх ! Едно време когато се проектираше разширяването на ЕС, пак ги нямаше. Дойдоха за коктейла.

  11. @in2h20 – Европейската политика и дипломацията като цяло не се прави изцяло от силни позиции на държавите, а от силни личности. В ЕК и Европейския Съвет например, харизмата, контактите и дипломатическите възможности на представителя са по-важни от козовете на държавата му. Затова мисля, че ако нашите са си на мястото и си изиграят добре картите, може да сме в по изгодна позиция. Дори тава да не стане, пак информираността е важна, защото поне на бизнес ниво ще можем да се възползваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.