В Копенхаген ще има някакво политическо споразумение по климат промените. То ще гради върху научни принципи и ще взема предвид културните различия на събраните.

В самите преговори имаше заложена криза:
– събитията преди това, които я породиха
ЕС измъкна министър за климата
за глава на датското министерство бе сложен нов човек
подготовката на конференцията загуби опора и бе преместена към кабинета на премиера
в хода на преговорите бе отделяно доста време за процедура
в хода на преговорите стана необходимо връщането на властта към министерството на Кони Хидерго отново
като следваща стъпка, премиера отстъпи инициативата от собствения си кабинет и го върна Кони в центъра на преговорите

Всичко това са, разбира се, процедурни въпроси които като си бг журналист не го разбираш и няма откъде да го разбереш
По важното е че няма да има политическо решение. Ще има споразумение. Има научни основания, които да станат база за такова решение. Утре пристига Обама. За разлика от осемте хиляди, сгащени на летище Кпх, той няма проблем с пренощуването тук (сняг вали от снощи). Меркел, Саркози и Кралицата и още 130 държавни глави вечерят заедно след минути и това е вече достатъчно за успешен Hopenhagen.

Не знам защо търсиш бг политици в кпх ! Едно време когато се проектираше разширяването на ЕС, пак ги нямаше. Дойдоха за коктейла.

16 / 12 / 2009 г.

Автор: Джеймс Корбет

Първите, които се изправят срещу голямо зло, винаги са най-смелите. Ако си сред първите, които изобличават някаква огромна несправедливост, в замяна получаваш присмех, презрение, дори ставаш обект на гонения. Днес е трудно да си представим колко смели са били първите робовладелци, поискали премахване на робството; първите мъже и жени, застъпили се за избирателните права на жените; първите активисти, поискали край на Апартейда. Все някога тяхната кауза се приема за справедлива и тези смели души днес се славят, често и посмъртно, като герои. Но в началото повечето хора не искат да ги признаят, както и да признаят пред себе си, че, макар несъзнателно, са в отряда на едно голямо зло. Така най-дивите несправедливости се оправдават просто защото са популярни. В наши дни също има такава популярна несправедливост. Тя се влива в нашата култура и се приема като кауза. Тя е обект на гореща вяра и се защитава страстно и с много сили – а ако се говори против нея, това води до риск от преследване и презрение. Но ние трябва да говорим против нея.

Ужасната несправедливост на нашето съвремие тръгва от необикновено място: старомодните селища с охолните градини на британското висше съсловие от 19 век. Сред такъв декор е живял Франсис Галтон, джентълмен и учен, който е изследвал какви ли не дисциплини – от метеорологията до статистическите науки. След като братовчед му – Чарлз Дарвин, публикува „Произход на видовете“, Галтон става запленен от идеята, че „оцеляването на най-годните“ е не само между отделните видове, но и сред представителите на един вид. Тази идея става псевдонаука – проучване за предполагаемите расови характеристки на тази или онази група хора, като се опитва да обясни и защо различните хора по света са в положението, в което се намират.

Франсис Галтон съчинява “науката” евгеника.

За да потвърдят предразсъдъците и схващанията си, че са особено значими, Галтон и приятелите му се заемат с изследвания в нова област, наречена евгеника. Както се и очаква, заключенията са, че богатите и властниците са богати и заслужават власт, защото имат генетични превъзходства. Предлагат се и решения за подобряване на човешкия генофонд – благоденстващата горна класа да се размножава възможно най-много (за предпочитане между отделните аристократични семейства), за да се опази нейното превъзходство; и да се подсигури възможно най-малко размножение на долните класи. Тази лъженаука, подхранваща дивашките, расистки и елитарни интереси на богатата класа, става общоприета в Западния свят само в рамките на едно поколение. Скоро, държава след държава въвежда закони, позволяващи на правителствата да стерилизират тези граждани, които са смятани за „негодни“.

Истинските ужаси заради тези мисловни извращения започват, когато немски поддръжници на евгениката от института „Кайзер Вилхелм“, спонсорирани от фамилия Рокфелер, дават на нацисткия режим идеологическото извинение да развият идеята до нейното логично заключение. Много от немците, участвали в холокоста, са го правели, тъй като искрено са вярвяли на учените, че евреите, циганите, комунистите и хомосексуалистите са генетично низшестоящи и трябва да бъдат елиминирани от генофонда.

След Втората световна война, когато стават ясни пълните размери на касапницата в името на евгениката, псевдоучените трескаво търсят начини да оправдаят наново расистките и елитарните си глупости. Те открито пишат в списанията, издавани от техните някога уважавани евгенични общества, че занапред ще се наложи да продължат изследванията и практиките си чрез по-прикрити методи. Евгениката трябваше да се превърне в крипто-евгеника.

Това беше постигнато по няколко начина. Например „Британското евгенично общество“ просто промени името си на „Галтонски институт“. А пък „Американското евгенично общество“ се трансформира в „Съвет за популацията“ (Population Council) – организация, създадена от Джон Д. Рокфелер III, в която продължава да се прокарва същата политика за намаляване на населението от Третия свят; идеята е същата, само че сега там се борят с „пренаселването“, вместо с „лошите гени“.

Джулиън Хъксли, брат на прочутия писател, през 1945 година помага за учредяването на UNESCO. В основополагащия документ, наречен UNESCO: Its Philosophy and Its Purpose, той заявява, че една от ключовите цели на организацията ще е възраждането на евгениката, така че идеята зад нея отново да стане популярна. След това Хъксли, заедно с холандския принц Бернхард, който е бил и нацистки офицер от SS, основава Фондация World Wildlife.

В рамките на едно поколение науката отново е готова да ни убеждава, че единственият начин да се спаси човечеството е чрез спиране (или ограничаване) на размножаването: този път обаче хората не са плашени с евреите и циганите, а с въглеродния диоксид и промените в околната среда. Прикритието е друго, но като цяло текстовете на евгениката са си същите.

Според логиката на евгениката се е променило значението на човешкия живот. Вместо на живота да се гледа като на нещо ценно, желано, поддържано, защитавано и възхвалявано, хората вече са представяни като злокачествен рак, като нещо изконно зло, като нещо, което е тежест за света заради самото си съществуване. Това напълно обяснява и резюмира позицията на природозащитните движения: човешкият живот не е нещо, което трябва да се цени, а нещо, което трябва да се измерва във въглеродни единици и след това това да се съкращава.

Още плакати от пропагандната акция на Обединените нации, в която по “забавен начин” се прокарва посланието, при това написано черно на бяло, че хората са ужасяващи чудовища.

В мита за антропогенното глобално затопляне хората са едно препятствие за нормалното развитие на природата, а според фантазиите на поддръжниците на евгениката, Земята ще се спаси, щом хората измрат. И в двете идеологии (доколкото изобщо са различни) поголовният геноцид става нещо приемливо (осъществимо).

Сър Ричард Атънбъроу изнася пламенна реч как “ненужните хора” трябва да бъдат “съкратени”, подобно на въглеродните емисии.

Сега „водачите на света“ се срещат в Копенхаген, за да решават бъдещето на вашия свят, на моя свят, света на нашите деца и внуци. Там предлагат реорганизация на световната икономика. Противниците на тези строги икономически мерки са притискани в ъгъла, за да си мълчат. Евгенични групи, прокламиращи популационен контрол, настояват ограничаването на емисиите от въглероден диоксид да се ползва и за ограничаване на раждаемостта в развиващите се страни.
http://www.ivanstamenov.com/?p=755

@Николета – благодаря за поправката.

В тази атмосфера, 16 000 делегати в Бела Сентр дискутират бъдещето на планетата. Вчера са изпратили 80 302 смс. За да могат всички да стигнат до новината първи, днес се отваря допълнителна зала с 500 места и екран от сесиите. Метрото работи. Полицията бачка 24/7.
По улиците няма човек без мнение.
Наоми Клайн постави нещата в перспектива в късната новинарска емисия на датския тв канал снощи: по отношение на климата, страните се намират на различни места в развитието си. Тези разлики трябва да се вземат предвид в окончателния модел за решение.

И няма нищо лошо в това решение да не бъде взето. Всъщност, вече няма очакване решение да бъде взето. Добре е да се стигне до пътна карта, примерно.

Снощи правителството покани гостите си в кралската опера. Брилянтни домакини, както винаги.

Разказвам ти всичко това, щото може да не си запален по турски сериали и ракийката с мезенцето може да не ти е жизнено верую.
А и е нещо, дето се надявам да преживееш един ден, в най красивата северна столица.