Днес ходих по магазините. Всъщност всеки ден от ваканцията ми в Пловдив съм по магазините. Гледам да си купувам колкото се може повече неща тук по три причини – стават ми и ми харесват повече. Първата е, защото в Германия дрехите се шият за високи хора, а аз съм кинт и 70, а втората е, защото в Германия дрехите се шият за немци. В третата и най-важна причина се корени философията ми, че ако харча повече пари в България, то аз помагам на българската икономика. Сещайте се за кампаниите „Избери българското“ и статистиката за донесените пари от емигранти.
Имайки всичко това в предвид, не е учудващо, че когато вляза в магазин търся български стоки. Какво се получава обаче – влизам, разглеждам няколко дрехи, харесвам нещо и преди да го пробвам, питам къде е произведено и дали е българско. На този етап има три варианта – България, Китай и Турция. Останалите са редки и ако ги срещнете, има вероятност да ви лъжат. В някои случаи се оказва, че стоката е българска, след което пробвам и евентуално купувам. В много чести случаи обаче се получава нещо съвсем различно – продавачката ми се сопва, че не е българско и добавя „какво от това“.
Ето малко от онова „какво от това“. Не знам какви мисли минават през главите на милите дами в този момент (да, предимно дами са), но мога да предположа. Според мен си мислят, че ги обвинявам, че продават некачествени стоки, само защото дрехата е от Турция или не дай се боже – Китай. Сигурно си мислят и че ги обвинявам, че не подкрепят българските производители, защото не продават тяхна стока. Не, аз за такива неща не се заяждам. Не съм маниак на тема българско, въпреки че някои мои приятели биха казали обратното за мен. Не може да изискваме от бизнеса да продава дадена стока, само защото е произведена у нас. Всичко зависи от свободния пазар – търсене и предлагане, а при него нещата клонят към по-евтини стоки като вносните. Аз обаче като потребител мога да повлияя дори и малко на търсенето и затова предпочитам български стоки. Не че ако си купя нещо друго няма да помогна поне на търговеца – все пак нали пак си оставям парите в България. Въпросът е, че просто се чувствам по-добре като купувам българско.
Затова мисля, че няма да се учудите, че когато някоя продавачка ми се сопне, за това как съм имал наглостта да питам за производителя, аз благодаря за вниманието и излизам. Това е нещо друго, което искам от търговеца – учтивост и уважение. Не е много и предостатъчно продавачи ми го дават – уважение към това, което търся. Негативното отношение не е добър подход за разбиване на лошия имидж на вносните стоки. Най-много да си помисля, че нещо китайско е пуснало токсин за да ги направи груби. Не е като да не се е случвало.
За да бъда честен трябва да кажа, че има и изключения. Днес примерно си купих портмоне, защото старото се разпадна. Не е от много пари и затова сигурно да е от много стотинки. Купих го от Гранда до центъра в Пловдив и беше турско производство от естествена кожа. Обиколих няколко магазина и нищо не ми пасна. Това конкретно много ми хареса, защото се разделя на две части и може да се носят само документите в задния джоб. В този случай язвителния глас на продавачката като каза „Турция!“ беше притъпен от факта, че наистина харесвам стоката и я взех. В много случаи обаче това не е така. Затова бих препоръчвал на всички търговци, които са изпадали в подобна ситуация – бъдете по-внимателни, защото клиентите може и да се обиждат от дреболии като тази и да седнат да пишат фермани като този по темата. Благодаря.
Влизам аз в един магазин миналата година да пробвам якета. Харесах си едно, но си оставих парите вкъщи и питам съвсем учтиво – „утре ще работите ли?“. Продавачката ме изгледа така, сякаш и се карам и ме погледна много странно. Момичето до нея и прошепна – „а, това е най-гадния въпрос“. И още се питам. Какво му е на въпроса?!? Аман от такива продавачки…
Сигурно очакват, че ще искаш да ти запазят дрехата, за да можеш да я купиш на другия ден. В такива случаи (дори и да я запазят) най-често клиентът не се връща. Не знам обаче сега който и да е магазин да „пази дрехи“ за клиентите точно поради тази причина. Все пак не е трябвало да реагират така.
за нищо не си мислят тези пикли на по 20-25 години, каквито са повечето, най-малкото за икономики
То това, като всяко нещо на балканите си има трик. Не че не съм и аз същия с търсенето на на Българско (може би с по-висока доза шовинизъм) ама знам че повечето фабрики за дрехи и обувки outsource-ват испански и италиански марки. Правят ги тука, лепят етикетче „made in Spain“ и заминават. После част от тях ги внасят обратно.
Ако не се целиш в много скъпи марки, купувайки испански обувки или италиански дрехи всъщност стимулираш и родната икомомика. Купувал съм си от showroom-ове на фабрики в Плевен за под 100 лева същите костюми, дето ги продават за 300-500 за италиански в София, пък сигурно и в самата Италия. Не почти или менте – същите ;). Проблема е че просто трябва да го знаеш това.
Чувал съм че така стоят нещата и с кожените палта, ама от Варна.
Аман от недоразбрана цивилизация! Настоящите „бизнесмени“ обикновено са бивши селски гъзета, вратове или соц-комплексари, твърдо убедени че сичко гречко е по-густо и българина не би избрал българското при наличие на вносно.
Ами да, аз действитено бих платил за български продукт, колкото за испански да речем. Стига да го намеря изобщо.
@voxy – не става въпрос за възраст – всъщност повечето са на 30-40 години и с опит тъй да се каже. Става въпрос за прословутото отношение, заради което се оплакваме толкова.
@crowd – това наистина е така. Добрите марки обаче или пишат истинското място на производство, или не го пишат въобще. Засичал съм доста български дрехи в магазини в Германия и наистина същия вариант е относително по-евтин в родните магазини. Не съм съгласен обаче, че ако си купя от там нещо „made in Bulgaria“, то аз помагам на родното производство. В действителност голяма част от цената се изготвя не от стойността на стоката, а от транспорта, заплатите на продавачките, наема на магазина, няколкото надценки от различните посредници и накрая данъците. Така към 70% от парите ми ще останат в Германия.
много се кефя, като видя мъж продавач – много по-добро отношение имат към клиентите (като цяло де)
Аз съм ги забелязвал само като отида в магазин за официални мъжки дрехи. Когато има мъж е много по-представително и кара посетителите да се чувстват по-удобно. Особено ако е облечен семпло, но официално, а не по дънки.
Писал си за 2 неща и си ги омешал, та… За отношението на продавачите няма да коментирам.
Да си купуваш българско има много малко смисъл – повече смисъл има да си купуваш най-качествената стока, независимо от произхода й. Специално за дрехите например много от суровините са вносни – нормално, а това което се добавя в България са 1) труда и 2) търговските надценки. Надценките са еднакви независимо от произхода – за разлика от Турция, Китай или Индия, където марковите стоки се продават на много по-ниска цена, защото се правят там, в България цените са съизмерими и по-високи от други страни с по-висок стандарт, Германия да речем. За труда – ми няма смисъл – това е ниско квалифициран, ниско заплащан труд. За БГ икономиката като цяло е лошо да се профилира в производства с ниска добавена стойност, каквито са шивашката индустрия или туризма да речем… но се случва. Т. е. купувайки не особено качествени български дрехи на практика в дългосрочен план вредиш на икономиката. Strange, ain’t it 😉
ами аз за всякакви магазини за дрехи говорех – и то звучи сексистко, ама мъжете продавачи, на които съм попадал винаги са много по-компетентни по това, което продават, от русите пикли, които обикновено са наслагали собствениците.
отивам да си купя маратонки за баскетбол и в магазина (спортен, на адидас) две изрусени кукли. Един мъжага с вид на мутра и сто кила ланци мери футболни бутонки – ония ме могат да му кажат даже от естествена кожа ли са бутонките, камо ли да му обяснят разликата между различните модели, които пробва. „Ами … то… такова… ми…“ това им е речниковия запас.
Да не говорим, че половин час не можах да разбера имат ли моя номер от това, което си харесах или нямат. Добре, че обувките бяха изложени на надписани витринки по спортове, иначе ако ги бях питал къде са им баскетболните маратонки щеше да настане едно пънкаме, мънкане, въртене на руси кичури на пръст, сумтене че им развалям рахатлъка с интелектуални напъни…
@пламен – Не разбрах какво съм омешал?
За икономиката не съм съгласен. В западна Европа вече не се шият дрехи – 99% от производството е изнесено в източна Европа или Азия. За да може да е конкурентен този отрасъл, цената за производството трябва да е възможно най-ниска. Затова и шивашките цехове не могат да си позволят да плащат добри заплати на работниците.
Мнозинството от българските цехове произвежда за чужди марки. Доста от тях получават частите на дрехата на готово, но все повече имат собствени моделиерни, в които се подготвя цялостния продукт. За жалост много малко от тях имат дизайнерски отдел, който работи ефективно и дава реален резултат. Това са и фирмите, които продават на българския пазар, а някой дори и на чуждия. За да се намалят разходите и надценките при посредниците, доста от тези фирми имат собствена мрежа от магазини, което сваля крайната цена. Точно от такива гледам да пазарувам аз. Подкрепяйки тяхното производство, аз подкрепям и вътрешния пазар, които е все по-важен в тази криза. На този етап е важно да не фалират шиваческите фирми, защото голяма част от тях са тръгнали точно в тази посока поради многото отказани поръчки.
И впрочем дрехите в Германия стават на цената на тези в България едва когато им сложат 30-50% намаления, което е доста често. Иначе вече не е вярно, че там е по-евтино от тук. При нас просто вдигнаха цените с няколко месеца по-рано.
@Longanlon – и на мен ми са се случвали подобни неща, но като цяло не може да се каже, че мъжете са по-свестни от жените, защото процентно са много по-малко. Попадал съм на много вещи продавачки и на много тъпи. Всъщност във фирмените магазини ситуацията е доста по-добра. Мисля си, че сега като падне кризата и в България и доста хора бъдат уволнени, няма да наемат всеки срещнат за продавачи и ще има по-старателни хора. Струва ми се, че досега част от причината да не им пука е, защото просто имаше много свободни работни места.
Аз това за икономиката не го разбрах, щото съм изрусен. Примерно.
Обаче en realité гледам да си купя български обувки, защото:
* тези, на които пише „произведено в Испания“ няма как да знам къде са произведени, защото (интересно) всички надписи са заменени с български, не вярвам в Испания да са си приготвили етикетчета специално на БГ. Говоря за стоките в така наречените Молове (на български му казваме търговски център, но нали сега е модерно да употребяваме чуждици, белким някой ден достигнем виртуозната им употреба от журналистите на щат в бТВ и се научим да произнасяме правилно „колайдар“, каквото и да значи това), никнещи като гъби по родните паланки (такова строителство и в САЩ не са виждали, на град с 450 хил. жители – 12 мола….)
* дори и да е произведено там, нямам опит с качеството на точно тази фирма, нито познавам техния пазар, за да знам коя фирма там е утвърдена и позната с доброто си качество
* цената е изготвена за европейския пазар, заплатите на шивачите в обувната фабрика са европейски – няма как да са много евтини
* обувките не са дошли от Испания до България вървейки по широките им магистрали до родните надупчени пътища, тоест увеличен е въглеродния им отпечатък
* гаранцията, ако има такава, със сигурност не се покрива по родните места (макар, че по закон се полага 1 месец срок „против разпад“).
* нашата родна икономика не хваща нищо от това, защото истинската цена на обувката е отишла в Испания и при превозвача, вносителя, а търговеца, като си прибере печалбите от баснословните надценки ще иде на почивка с жена си на Фиджи, а не в Банско примерно
Имам и други доводи, но те пък са толкова далеч от икономическите и рационалните, че ще ми се смеете.
Искам да кажа нещо специално на господина влязъл под номер 8 (aka Пламен): Най-качествената стока (в моя пример с обувките) би била да ида да ми вземат мярка на крака (какво да се прави, прекалено широко и късо ходило, много рядко ми стават стандартните размери, или са ми много тесни или са ми прекалено дълги) и после да ми ушият обувките специално за мен. Ако го направя в Милано колко парици би ми излязло, така, приблизително? А ако съм много капризен, мога да имам претенции и за това как точно е отгледано и живяло животинчето, от чиято кожа ще става обувката. Мога дори да искам да е билo лидер на банда в стадото. Това е най-доброто. Но дали е икономически оправдано? И смислено? Изглежда сте привърженик на старата (и все още преобладаваща) икономическа теория, в която не се взимат под внимание цената на природните ресурси, а се приемат за даденост и клонят към безкрайност, изчислява се само цената за добива им. В един идеален свят бихте имали абсолютно право, но в реалността, в която се намираме днес, избора на локални стоки и услуги е най-разумния вариант. Що се отнася до качеството, ако и да има не до там качествени български стоки, то предприемача просто ще фалира, да генерализираме цялото родно производство като некачествено е неправилно и подвеждащо. Тъй като не съм икономист и определено съм лаик в темата за макро-икономиката ще спра до тук и ще кажа, че е напълно възможно да греша. Но пък това му е хубавото да си прост потребител, можеш да избираш и твоят избор е този който влияе, а не измишльотините на икономистите. Ако не искам да си купя Испански обувки и китайски часовник няма пък. Ако ще да ходя бос и да не знам колко е часа.
ПС. Купих си български обувки от Ямбол. Не ми пасват идеално. Платих 70 лева за тях. В Мол Варна доста подобен модел струваше 370 лева. С надпис Испания на него. И те не ми ставаха. Дали са по-качествени не знам, но според мен закупуването им не би било оправдано от никоя гледна точка. И от Испания си купих обувки миналата зима. И те не ми стават. Някой да знае къде във Варна правят обувки по поръчка? Нали най-оправдано е да си купим най-доброто, е**л съм му икономиката и цените:) Искам удобни обуща!
ПС2 извинявам се за дългия отговор, Боян, нямам възражения, ако решиш да го съкратиш.
Дрехите и храната са доста общи продукти и наистина могат да се внесат и от Китай, както и се получава. Съгласен съм с Петър относно това, че е по-добре да се пазарува локално, а не да се използва внесеното от другия край на земята.
Когато прочетох новината за нарушения договор за доставки на газ първо се сепнах тия в Могилино как ли са. Дарик остави името и мястото на замръзналия от студ възрастен човек с увреждания, намерен десет дни след смъртта си.
Междувременно обаче бг производство, което се явява конкурент на глобалната фирма за която работя запря. Нямат си газ хората, което за нас ще е екстра запитвания и производство над планираното, или пак – клиентите ще са удовлетворени, цените ще са по-високи срещу гарантирано качество и иновативност на доставяното, но отнемаме пазарен дял. Клиентите мразят да ги изоставяш, хеле пък в кризи.
Пазарът е най-великият регулатор, да знаеш. Този който си познава клиента и го информира/снабдява според нуждите, има устойчив бизнес. Ако ще на Луната да е правено.
Голяма част от дрехите продавани в Германия са шити навън. В скандинавско няма как да нося бг дрехи, същото важи и за немски дрехи в монархията..но пък аз имам собствен стил, който се влияе от фактори като функционалност, качество и стойност дето ми прилягат, не произход на производството.
Светът който обитавам е глобален, няма как да се изолирам и инатя че съм землянин, но и шовинист твърдоглавец. Разбирам какво правиш и го приемам обаче.
Пламен е абсолютно прав. Нископлатеното производство на оборотни, лошокачествени стоки убива икономиката.
Наливайки вода в мелницата на нормиран труд при лоши условия наяве погубваш семейства, които ако нямаха този лош късмет да са заети в сивата икономика на поддоставчиците (продукт с дизайн и иновации, често суровини внесени отвън), щяха да се образоват и получават по-висок доход, генерирайки блага за устойчив икономически модел.
Техните деца щяха да учат в по-добри училища, следвайки примера на образованите си родители и – научно доказано – нямаше да са така изложени на индивидуални кризи, депресии, натиск от връстниците си, а щяха да са критично мислещи личности.
Бедните и глупавите струват адски много и са тежест в здравеопазването, представлявайки 40% от ежедневните прегледи на хора с вредни навици – тютюнопушене, алкохолизъм, свръх тегло.
Можем да продължим, ама стана като лекция по макроикономика. Пламен бе прав ми е мисълта
Лошите навици не са запазена марка на ниско образованите. Въобще не можеш да квалифицираш една цяла група така. В интерес на истината, една такава „нископлатена индустрия“ като шивашката дава работа на огромна част от ниско квалифицираната работна ръка. Друг голям ресор, който заема тази част от обществото, е строителството. Последното вече залязва и сега е ред на текстилните предприятия. Познай колко хора с ниско образоване и без специални качества ще останат без доходи от тази криза. Високообразованите могат лесно да се преориентират, но къде ще отидат останалите?
Въобще не разбирам идеята, че ако давам пари на един такъв отрасъл, то аз подпомагам ниското заплащане. Когато българските фирми стават по-конкурентни, то те могат да си позволят оптимизация на производството, намаляване на загубите и увеличаване на заплатите. Когато един бизнес, като българските дрехи в случая, е конкурентен, то повече фирми ще се опитат да вземат дял от него. Тези фирми обаче имат нужда от работници, които са относително твърда бройка. Повишеното търсене на работна ръка качва доста заплатите. Точно това видяхме през изминалата 2008.
„Когато българските фирми стават по-конкурентни, то те могат да си позволят оптимизация на производството, намаляване на загубите и увеличаване на заплатите.“
Когато продукцията на тези фирми се купува единствено защото е произведена в България, те нямат никаква мотивация да я подобряват или да инвестират в персонала. Т. е. няма как да стават конкурентни. Протекционизмът (а тук говорим за нещо подобно) реално отслабва националните предприятия и те умират на свободния пазар. Като розов пудел на пешеходна пътека.
Въобще аргументи като „дават хляб“, „българско качество“, „производствени разходи“ са мнооого далеч от макроикономическата същност на проблема.
Не разбирам от макроикономика и е много възможно да греша, погледнато в глобален план. Мога обаче да ти предствя друг поглед над нещата – аз не давам пари на българските предприятия, само защото произвеждат български стоки. Аз и много други с индивидуалните си решения разширяваме българския пазар, в който тези фирми да се конкурират. Не сравнявай ситуацията с дарения и протекционизъм – аз не избирам тази или онази фирма. Аз слагам пари на масата и давам възможност на българските фирми да се конкурират за тях. Ако никой не може да постигме изискванията ми, то се обръщам към чуждите.
Не Бояне, ти изобщо не си маниак на тема българско 🙂
Е стига де Алекс 🙂 Има и по-зле. Малко са ама има. Все пак минах на уиски нали? Ракията застоява вкъщи.
Не мога да слагам пари на масата на нещо, което не управлявам.
Имаш ежедневни примери, че шивашките предприятия създават хора с вредни навици и продължават омагьосания кръг на нископлатените, нискообразовани индивиди.
странно е, че не си попаднал на проучването, идеята че по ниско образованите и тези с лоши доходи умират почти 15 години по рано не е моя. Изследвано е, доказано е. И не веднъж.
Конкуренция не е нещо дето се създава с пари или разширен пазар, а с капацитет и познания. По зна ни я. Това вече е микроикономика.
Както заявих, български стил, колкото и да е качествен е нещо което хората на бг пазар могат да си позволят да си купят и носят. Аз не живея и нямам планове да ходя да живея и се обличам по български, за да не се различавам от останалите.
Извинявам се, че се намесвам, но така – между другото, гледам да се информирам, та не ми стана ясно:
* какво точно трябва да се случи с необразованите и неквалифицирани хора, ако ние решим тотално да лишим българските производства от подкрепа, била тя и такава непряка, като закупуване на стоки произведени в БГ – те автоматично ли попадат в онзи привилегирован кръг образовани и адаптируеми семейства, които са конкурентни и не натоварват държавата с болестите и зависимостите си? Питам си аз така, ‘щото макроикономическите анализи не съм чел за 2008, но зачетох изследване, според което 40 до 45% от 15 годишните младежи са полуграмотни или изцяло неграмотни. И тези, които показаха по телевизията със сигурност не ми изглеждаха лишени, най-малкото имаха GSM апарати в порядъци по-скъпи от моя. Напомням, че началното и средно образование в България е БЕЗПЛАТНО и това дали майка ми и баща ми имат яхта и въртолет няма много общо с това дали имам 2-ка по химия и българска литература, освен ако не я карам на рушвети.
* това „аз не живея по български“ напълно не го разбрах. Нещо обидно ли има в това да носиш ръчно плетена шапка или ръкавици? Това си е по български. Аз не се срамувам от тези неща. Според мен последния недъг на нашето общество е как се обличаме. Иначе е много метрополитно и дори космополитно да си в нещо на Версаче плюс някой и друг скъп аксесоар я на Карден я на Картие. И после да седнеш на надуваем стол поставен директно на пясъка на централен плаж. Ултра е. Марките са направени за такива хора. Style over speed или over anything.
Според мен тезата на Боян просто не е добре развита и всички се втурнаха да критикуват. Истината е, че има родни производства, които си струва да се подкрепят, които са с доказано качество, които ползват поне частично fair trade правилата, които се опитват да бъдат екологично отговорни, които се опитват да наложат устойчиви модели, които се стремят да бъдат конкурентни не само на вътрешния пазар и т.н. Другото, което според мен е пропуснато са занаятите. При тях изделията винаги са по-скъпи, което обаче не значи че качеството е по-ниско.
В крайна сметка потребяването на стоки и услуги няма за цел да подкрепяме този или онзи, въпросът е да правим информиран избор, преценили за себе си всички плюсове и минуси. И стига с тази икономика. Тя няма нищо общо, когато тръгне някой да си купува дрехи и обувки. За някои качеството е най-важно (много ми е смешно това, защото на практика няма как да прецениш качеството на дадена обувка, а ако се ориентираш по цената – просто грешиш, защото ценообразуването е направено от търговеца, а не от производителя), за други е цената, за трети дали е произведено локално и при незамърсяващо производство, за други пък е важно дали е модно … комбинацията от фактори се преценяват и се взима решение. За какви икономики ми говорите? А-ма-ха! Да не би някой тук да гледа борсови индекси преди да си купи яке?
За Петър
Конкурентноспособност е равно на знание, защото създава устойчив бизнес модел. Последният, създаден по този начин, е труден или не може да се копира. Носителят му са хората. Хората са уникални източници на конкурентно предимство. Ако Боян искаше да инвестира в бг икономика, трябва да инвестира в ограмотяване. То създава устойчиви блага.
Дрехите – утре ги изнасят в друга държава, дето труда е по-ниско платен и така до безкрай. Тук може никой да не чете борсови бюлетини, докато пазарува. Но производителите на якета го правят, когато местят продукция.
В макроикономиката е известен примера на Япония, която се вдига на крака след ВСВ с текстилната си индустрия. Днес обаче аз не нося японски облекла, а Япония прави коли. Дизайнът на дрехите им не приляга на обществото в което живея
(тук предполагам отговорих и защо не нося български – климата е друг, стила ми се промени, трябва да се съобразявам с обстановката защото имам клиенти с очаквания. На баба ми шапчето за домашна употреба – може)
Ако хората са необразовани и зле платени, риска от заболявания е по-висок. Това са разходи, дето те няма как да посрещнат. Затова не си обръщат внимание и умират по рано. Те са риск за работодателя, а и за държавата. Иди обяснявай на необразован човек че цигарите са лоши за здравето му.
Неграмотността навсякъде е финансов риск, после – здравословен.
Неграмотността е грешки, дето резултират в развалени машини, спряни поточни линии, отпадък и загуба на работоспособност. Пред всеки работник от производството, където седя в момента стои плосък монитор управляван на английски. Няма място за невежество.
Боян обяснява какво мисли и получава критики не към него лично и тезата му, а как работи икономиката. Така Боян научава как да строи по добри аргументи, без да го приема обидно.
Икономиката има всичко общо с избора.
Затова големите фирми имат по два етажа маркетингови отделения, които се занимават с превод на пазарни данни и статистика.
Шампоанът ми е правен за водата в града дето си мия точно конкретен вид коса. През сезоните, кожата на лицето ми и ма нужда от специфичен крем с много конкретни съставки, в който аз инвестирам..дет казваш, правя информиран избор.
Продуктите на фирмите които не отчитат тези детайли не се купуват.
Фирма дето не реализира продажби и отчита печалба, един ден бива затваряна. Дракър, нашия гуру в управлението твърди, че такава фирма няма и моралната база да съществува.
@in2h20 – нямам ежедневни примери, че текстилната промишленост създава „хора с вредни навици и продължават омагьосания кръг“. Имам точно обратното. Баща ми работи в такова предприятие и знам нещо за индустрията. Защо си мислиш, че една честна, макар и нископлатена работа, гарантира ниско образование на децата им. Както напомни Петър, образованието в България е безплатно, а по мои лични наблюдения, висшето образование е по джоба на мнозинството българи. Друг е въпроса вече дали решават да си вземат плазмен телевизор или да изучат детето. Това няма връзка с работата им, а с възпитанието.
Възможно е хората с по-ниски доходи да имат по-голяма смъртност – не бих се учудил. Не мога да разбера обаче накъде биеш. Да ги избием ли? Това, че има по-ниско платен отрасъл на индустрията, не означава автоматично, че няма други. Ако има по-доходоносна работа, тези работници биха се прехвърлили там. До скоро много от тях го и правеха, заради ръста на заплатите и високото търсене на общи работници и строители.
Не съм казал, че конкуренцията създава разширен пазар. Колкото по-голям пазар има, толкова повече възможности за бизнес, по-големи фирми и повече работни места. Когато една фирма има повече ресурси, те могат да закупят по-добри машини и специалисти, които да намалят разходите по производството. От там производителността на всеки индивид скача и съответно – заплатата му. Колкото повече печалба има една фирма и по-сложни са машините, толкова повече те ще обучават работниците си.
Няма такова нещо като „обличам по български“. Стилът така или иначе е почти един и същ навсякъде. Има разлика в нюансите, шаренията и навиците. Тук обаче не говорим за стил, а за локално производство и икономика. Ако някоя дреха не ми хареса, няма да я взема независимо къде е шита. Въпрос на свободен избор на потребителя.
Ако ще говорим за козметика и лекарства – тогава опредено трябва да се купува локално. Напрочно не го казах досега, защото е дълга тема. Старите лекарства произведени в България са тествани на българи и са подходящи за нас. За жалост много от тях замират. Внасят се други, които пасват по-добре на биохимията на чужди народи. Каквото и да си говорим, има малки разлики между хората, отрасли в България и Германия, например, и то не толкова генетични, колкото акумулирани от влиянието на различните метеорологични условия и бактерии. Българската козметика е по-добра от вносната за българите и доста хора имат опит с това. На мен лично българските лекарства ми помагат повече, отколкото немските. Може да е ефекта на плацебото, но е трудно да се каже кое колко влияе.
Внимание: По-долното изложение не е заяждане, а кратка сценка, която разиграхме с моя колежка, докато четем отговорите по темата на Боян, вашите отговори in2h20 бяха сред най-плодотворните за малкото ни шоу.
-И ти сега, когато си миеш косата с шампоан, който е направен специално за водата от душа, в който живееш и специално твоят тип коса, притесняваш ли се да взимаш душ във фитнеса.
-Ми да ако не съм сигурен, че водоизточника е същия? Във Варна водоснабдяване ползва три различни водоизточника и аз все се притеснявам кой точно шампоан да си нося с мен, а ако случайно се смесят водите направо ще полудея – толкова много фактори…Освен това мисля, че за топла вода ползват локалния минерален извор и това съвсем ме стъписва…
-Добре че са маркетинговите отдели да ти казват какво да правиш….Обади се (Х), дошла ми е поръчката от Орифлейм. Но сега вече не съм сигурна, че ще стана хубава… Не е направена специално за водата във Варна тая измиваща емулсия…
-Ти остави това,ами тоалетното пате и то не е пригодено за водата във Варна, все си мисля, че може да се удави. Пък нали знаеш, че фирмите които не взимат тези детайли под внимание не се купуват! И затварят! Трябва да алармирам маркетинговия отдел на проктър и гембъл, че нещата на локалния пазар са критично изострени и се налага да се излезе с макроикономически маркетингов план за действие за да останат на върха с патките…
-Според мен трябва да подкрепим локалното производство на патета…. -Естествено, само докато не намерим по-евтина работна ръка и не изнесем производството, някъде където все още има деца, които се съгласяват да работят за по 2 долара на месец. Канадски.
-Не бива да си толкова макроикономичен, има общности в България, които също ще работят за хляба само.
-Макро-микро, не ме интересува, искам пате!….
В този момент двамата герои поема към локалния магазин, за да си купят една локално произведена меденка от локални суровини добити от локалните природни ресурси и да подкрепят локалното, нашенско си производство.
Аз дори съм „за“ малко печена тиква. Нашенско си е, ще го подкрепя. ***л съм им макдоналса.
Всъщност доста се посмяхме. А сега наистина тр да вървим, да не затворят магазина. После къде да ходя да ти търся най-качествената и евтина меденка произведена в Китай…
много ми харесват тезите на in2h20, определено смятам за адски погрешно да купуваш нещо по-нискокачествено само защото било произведено в България, или ще се правят качествени неща, които ще са конкурентно-способни не само на българския пазар, или по-добре изобщо нищо да не се прави, а това за работната ръка е прекалено социална теза и смятам пагубна за пазарната икономика
@Петър + колежка – Мао одобрява. Радвам се на майтапите. Приятна меденка и дано да не хрупа от оловото.
@voxy – Първо, никой никъде не е говорил за закупуване на ниско качествени продукти. Няма да си взема нещо лошо само защото е българско. Гледам внимателно какво купувам, но ако е българско съм склонен да дам някой друг лев отгоре. Това е разликата – имам доверие на (добрите) български стоки и съм склонен да дам повече за тях, вместо някоя вносна, която изглежда по същия начин.
Второ, защо реши че тезата ми е твърде социална и дори да беше – защо социалния подход да е вреден за икономиката. Досега говорех само за свободен пазар на труда и работната ръка. Не съм споменавал ограничения. Говоря само за лични предпочитания на определена част от консуматорите, които по етнически, културни или патриотични причини избират една стока вместо друга. Тук не става дума за протекционизъм и контрол, а за свободен пазар. Както рекламите и медиите могат да го моделират както си искат, така и всеки друг може. Защо обаче когато някой тръгне срещу глобализацията, веднага бива обявяван за националист или анархист?
А дори и да ставаше дума за по-социален подход към пазара на труда – в краткосрочен план той би намалил печалбата, но в дългосрочен би повишил бързо квалификацията, здравето и покупвателната способност на цялото население. Точно за тези проблеми говореше in2h20 и сега като спомена, решението им настина е социален подход, а не богати компании и предполагаемо високи заплати. Много мразя израза „ами как е в Европата“, но в случая ще дам Франция за пример, където социализма направо разцъфтява.
нямам предвид теб за първото, а принципно, за второто – не смятам че има нещо хубаво в изкуствено създадените работни места, които ако в един момент вземе че ни писне да си купуваме българското ще отидат на пазара на труда, отделно не виждам особено голяма полза от шивачи за българската икономика, по-скоро да вземе да се стегнем и да стигнем момента и ние да си изнесем производството
нито див социализъм, нито див капитализъм ясно че истината е някъде по средата, но с лек уклон към капитализма
разбира се нека се има предвид, че не съм икономист, от което е много вероятно да плямпам глупости, но да става лафа 😉
Извинявай, последното нещо, което искам е да те обидя, но в момента говориш абсолютни глупости. Какво изнасяне на производството? Голяма част от България се изхранва точно, защото западните компании са изнесли производството и услугите си при нас. Nearshore outsourcing. Няма добро и лошо производство.
Навремето през комунизма са мислили точно като теб – хайде да не сме вече селяни да к’опаме – хайде да градим индустрия. И какво са направили – Кремиковци до София и металургични заводи в Добрич. Съсипали са земеделието, защото не било престижно в техните очи. Няма такава карта в тестето. Към този момент леката промишленост е още печеливша. Каква индустрия искаш да развиваме като нямаме кадри. То за сегашното ниво на производство едвам имаме. Инженерите, които са на 35+ години вече не си спомнят нищо, защото не са го работили 15+ години. Тези, които сега излизат от университета пък нямат грам опит. И това даже не е най-големия проблем.
Цялата ти постановка принципно, е изцяло правилна, последователна и логична, но само, ако си немец и когато се завърнеш в Германия си похарчиш парите за немска стока, което е малко вероятно и много възможно и там да те минат, като ти пробутат немски гащи шити в Булгариен.
извинявам се, ако се случи да повторя някого от предишните писали, но съм уморен и не ми се чете. сори
Боян, шивашкото производство, хахаха, другите как така ще ги изнасяме нали трябва някак БВП-то да си поддържаме, фактът че го има означава че сме евтина работна ръка, ако станем скъпа ще се изнесе
@БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – Те немците го правят това. Много са шовинистични в това отношение. Не знам защо обаче доста хора в България го възприемат като прост идеализъм и ирационално мислене. Всъщност знам де, но не ми се мисли по въпроса.
@voxy – Всъщност то вече се изнася, защото работната ръка е твърде скъпа. Това е защото работниците не стигат и излиза по-доходно да си продавачка или касиерка, отколкото шивачка, например. Текстилната индустрия не може да си позволи да привлече скъпите кадри и се изнася на изток. Това е естествен процес. В един момент сигурно и ние ще станем като немците почти да не можем да си купим немски дрехи. На този етап обаче можем и гледам да го правя.
Петре, Имах някои подозрения, че ходиш с шапка заради проблем с главата..пардон, косата, но не знаех че е от неправилен избор на шампоан)))
Важното е, че ме четете и – при натрупан жизнен опит – ще почнете да стопляте какво бе написано.
Всяко инфо си иска времето и конкретната мозъчна територия, на която да се закачи.
Точката в която е Варна – от моята абаносова кула – е около 80 години назад от мястото където живея. Значи, аз ти говоря за бъдещето. Страшното, интересното…но трябва да си малко по-зряло човече, да си доставил поне първите си осем камиона с тестилни артикли до голяма европейска верига, както правех аз през личната си фирма 1998 и да си похарчил парите за нещо за себе си, както направих аз и си взех МВА.
Иначе
живея да разсмивам
Приятен ден
Боян, грешно е да си мисли дори че образованието в бг е безплатно.
Кое му е безплатното ?
Текстилната индустрия я познавам от времето когато си бил в гимназия.
Качих се на един връх в Сатовча, дето двама братя имаха манифактура и създаваха препитание на мюсюлманки на три смени.
Шиеше се за гръцка фирма. Обърнах етикета – това бяха дрехите, които носех. Дизайнът, материалите, маркетинга и логистичната верига, всичко от което се печели, бе скандинавско. Жените вземаха по 14 ст за 50 операции, сравнително сложни.
Братята с манифактурата търсеха някои с познания по дизайн, маркетинг, продажби и цялата верига за доставки – щото ги нямаха.
Настрана от трите им работилници имаха и обувна фабрика.
Хората заети в производството бяха нискообразовани и получаваха заплащане отговарящо на нивото си. Децата им щяха да направят същото, защото са расли в такава среда, това познават и така се чувстват комфортно. Няма да повтарям отново резултатите на изследването, което цитирах пет пъти гори пак.
Единадесет години по-късно, тия хора пак са там и някак преживяват.
Гръцките фирми едва ли ще имат капацитета да поддържат нивото на заявките, за да има нормален приход. Европейският пазар се сви и с нея, поръчките от скандинавско.
Понеже в този период братята не направиха нищо за вдигане нивото на познание на хората – да ставаха по сръчни в 50 операции, но друго нищо не се промени – най вероятно фабриката ще се продаде, евентуално затвори.
поуката
чакай да чуем Петър аккво ще напише
@in2h20 – е сега, не започвай така. Момчето се посмя над определена част от изказа ти, защото наистина не беше съвсем наред. Не се взимай толкова на сериозно. И аз живея на място, което се води, че е много напред. В някой области от живота Германия наистина е 30-50 години напред – толкова, колкото сме загубили покрай комунизма. В други е на същото дередже.
В България образованието е също толкова безплатно, колкото в Германия.
На тези хора, на които си им плащал 14 ст. повече и да искаш, не можеш да им плащаш. Надеждата е, че с донесените вкъщи пари ще образоват децата си и те ще получат по-добра работа. Каквото и да си говорим обаче, винаги ще има едни 70-90% от населението, които ще работят нископлатената и неквалифицираната работа. Въпрос на дефиниция. Баба ми мина 80-те и представите и за високоплатена длъжност е чиновник, който списва документи. Добрата работа за нея е във фабриката при машините. Много се е променило от тогава и много има да се променя. Така вървят нещата – развива се индустрията и паралелно с нея заплатите и изискванията към работниците.
Проблемът е, че поколенията не могат да се образоват и организират със същите темпове, както технологиите и промишлеността. Въвеждат се машини, които да заместят ръчния труд и се отварят също толкова работни места, колкото са загубили работничките (поддръжка, части, маркетинг…). За тях обаче трябва поне колеж, а онези са завършили средно. Получава се инфлация на образованието и темповете се ускоряват. В крайна сметка стана ясно, че бурния растеж на икономиката е бил въздух под налягане. Не може едно производство, в най-общия смисъл на думата, да върви по-бързо от набавянето на ресурси. Хората с образование са ресурс. Ако не достигат, колкото и некачествен материал да използваш, в един момент системата се срутва. Затова си направих устата горе за социалния подход.
Нямам си идея как стигнахме до горните теми, но ми стана интересно. Още повече, че току-що ми влезе в употреба новата функция на блогът.
Поздравления за новата функция на блога ти.
Вземам темата на сериозно, щото дискутираме принципно. Като взема да вземам себе си на сериозно ще проличи.
Както разбираш добре, за да разбиеш омагьосания кръг трябва да инвестираш в стоки с добавена стойност, ерго познание.
Иначе пълниш директно джоба на някой трети или десети по веригата.
Темата е интересна за мен в икономически план. В персонален няма стойност, не се засягай. Колко пари имаш на месец за дрехи и къде ги инвестираш – няма псилютно никакво значение, замерено към изоставането на Германия спрямо страната в която аз живея (построила социализма през 60 на миналия век, с най-устойчивия икономически модел в Европа, където живеят най-щастливите хора и понастоящем модел на работен пазар, който Обама ще прави – всичко това се намира във вестниците)
Немските работници тук ми носят вестниците, карат бусове, работят в производството като технически специалисти, а за жените – обслужват възрастни и болни по домове. Причината е проста – заплащането е три пъти над немското. Макар че данъците са високи, тия хора имат препитание дето им гарантира жизнен стандарт над този в страната им. Затова са тук, както правят и българите, между впрочем, в Испания.
Технология е нещо развитите икономики вграждат в образованието от най-ранна възраст, за да могат да продължат устойчивия си икономически модел. Бизнесът инвестира в образованието, за да му подготви нужните кадри. Държавата, която държи пълен монопол върху образованието, създава рамката. Много се съмнявам че Германия и България инвестират еднакво в образование, оттам образованието в Германия е безплатно, но едва ли по същия начин по който е то в бг
Всъщност образованието в Германия струва на един студент точно толкова, колкото и в България. Живота там е по-скъп, но се компенсира с щедри студентски заеми от държавата.
Така и не разбрах, за коя държава говориш, но ако трябва да предположа, бих казал, че е някоя от скандинавските. Във всеки случай много бих с усъмнил, ако там има текстилни предприятия и солидно производство на храни. Също така мога да предположа, че голяма част от тях се внасят точно от страни като България. Не мога и не смея да критикувам икономическия и социалния им модел, защото не ги познавам. Съдейки обаче по аналогични връзки (твоята страна->Германия ; Германия->България), мога да кажа, че те разчитат изключително на внос за тези стоки, които изискват ниско квалифицирана работна ръка. Доколко могат без вноса – не знам. Съмнявам се обаче, че този модел (включващ вноса) се различава много от това, което описах във втория параграф преди малко.
Предполагам разликата е, че немското образование е правено за нуждите на развита индустриална държава и се ползва с опита на поколения хора, израстли с тези идеи.Същото с техниката, лабораториите, тестовите зали и библиотеки.
Образованието в бг излиза скъпо, щото се преподава материал от миналото, от възрастни и поизтощени специалисти с поостарял поглед, които не може директно да се ползва в бизнеса и не носи така нужното конкурентно предимство.
Затова немското образование излиза евтино на Германия, а българското – скъпо на България.
Скандинавската държава в която живея произвежда храната, която им трябва за прехранване и изнася всичко свръхпроизводството си. Имат най-ефективното земеделие в Европа, организирано по кооперативи където стопаните са собственици.
По-добра е само текстилната им промишленост, с дизайнерски марки из цял свят.
В страната се произвеждат изключително новите колекции, с тестови модели които не са тествани на пазара. Всичко дето може да се аутсорсне е изнесено, за да се намали себестойността му.
Както и при образованието, така и в индустрията, страната има абсолютна система проверена във времето. За пример, през август 2008, безработицата бе 47 000 души.
Това са хора с трайни увреждания или инвалиди, които не могат да поддържат нормално работно темпо.
Макар че е два пъти по-малка от републиката, има повече от 20 глобални фирми.
Знаеш за Лего, чувал си за Мерск, Карлсбърг и Вестас са още две имена, които населяват деня ти.
Монархията е един от най привлекателните пазари заради високата покупателна способност на населението си. И всичко почва в училищата.
А какво става ако и като не могат вече на outsourceват?
Питам, защото имам чувството, че изпускаш момента с outsource-ването – тяхното общество не е затворено за да кажеш, че е толкова близко до идеала. Може само да кажеш, че съдържа повече от доброто. Просто лошата част са си я изнесли при другите. Никой при тях няма да иска да шие, както (почти) никой немец в Германия не иска да мие улиците. В България също никой българин не иска да мие улиците. Започнахме да говорим много общо, но мисля, че тук се пропуска момента, че един цял дял от производството им липсва, защото е някъде другаде. Другаде ниско образовани хора го вършат и ако ги няма, държави като скандинавските ще трябва сами да си шият дрехите (грубо казано).
Попрочети нещо за икономиката на Ирландия (Celtic tiger) и сферите, в които инвестират финансирането от ЕС.
@in20…whatever. Прощавай, че не съм крупен капиталист, преплувал вече сивата икономика на България и озовал се 80 години напред в бъдещето. Ако всички бяхме такива, ти нямаше да си имаш абаносова кула, а керпичена. Няма достатъчно блага за всички на света, поздравления иначе, че си от тези, захапали голямо парче.
Надявах се да схванеш шегата… ама то е нужно да си 80-100 години назад, за да се шегуваш без да печелиш кинти от това.
Всички не може да имаме абаносови кули от идеи.
Не всички имаме капацитет за това. Затова не мога и да отговоря по горе на Боян какво да се прави с хората с – по твоему – кирпичени.
За всеки случай, нямаш нужното търпение за дискусия просто щото ти е кратък пътя. Което не винаги е лошо. остани си със здраве
Винаги и по всяко време някоя част от целия процес ще може да се аутсорсне. Важното е мисленето да остане в страната майка.
Economy of learning. Влез в Економист и прочети акква фирма иска да стане САП под новия си СЕО
Трябва да имаме предвид, че мисленето при нас – мисленето на национално ниво, изостава с, около 75-80 години от немското и е нормално тук нещата да не са, както са в Германия. Реално нещата, които са се случили на германците и са ги докарали до днешните им възприятия, у нас се случват в момента. Хиперинфлацията при нас мина 96-97 година, а в Германия е било преди няколко поколения, назима при нас едва сега набира скорост, а немците са го преживели доста отдавна. Има и друго – те са се научили да си взимат бележка не само от собствените грешки, а и от чуждите. Ние от своя страна сме на тяхното ниво по отношение на мисленето, но както е било през 1919-20 година.
Много леп и боп имаме да изедеме още, преди да се мерим с тях.
назима* – да се чете, като НАЦИЗМА
@БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – донякъде съм съгласен с мисленето, но не 80 години, а 30-40. Толкова сме загубили от комунизма. В това всъщност не виждам нищо нередно – 50 години сме градили един социален строй, който по редица вътрешни и външни причини се е сринал. Преди 20-тина години започнахме да градим нов строй, който немите и останалите около тях са имали 30-40 години в повече да изчистят.
Всъщност относно мисленето – немците да същите като българите. В същата степен гледат да прекарат някого, да минат тънко и да не се прекарат. Разликата е, че за това време са успели да се заключат в такива рамки и правила, че никой да не може да мръдне. Там никой няма да посмее да прегреши сериозно, но като дойдат тук се правят на каубои.
А с това с нацизма пък въобще не съм съгласен. Това, че са се вдигнали някакви клоуни и се правят на националисти, не означава, че имаме фашизма идва при нас. Повечето им „поддръжници“ са дали отрицателен вот срещу циганите, а не положителен, за глупостите, които ония говорят.
Предпочитам ти да излезеш прав, ще е по-добре за всички.
И аз така се надявам. Все още имам илюзии, че човек може сам да си изгради съдбата, така че ако достатъчно хора вярват, че може, нещата ще се променят към добро.
Аз пък гледам да не пазурувам много стоки произведни в България. Не за нещо, просто много често са некачествени, не са хубави платовете, лесно се късат и още някои причини. От Германия съм си пазарувал много дрехи, винаги съм си намирал точен размер, а не съм много висок. За продавачите имаш право. Много често се намират такива работници, а и не само в магазините за дрехи. Има ги и в ресторантите, барове и заведения. Блогът ти е много хубав и ти предлагам да разменим линкове, ако искаш ме сложи в твоя, аз ще те добавя при мен. 🙂
Аз също бях се вманиачила на тема ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ. До прди две-три години. Стоките, българско производство, бяха по-качествени от турските и китайските и на по-ниска цена от вносните европейски. Говоря за всички стоки – храни, текстил, обувки, мебели… Милите български производители бяха решили, че ще могат да се конкурират с китайските и турски боклуци. Уви! Как да се конкурираш в държава, която угодно си затваря очите пред нелегалния внос /основните постъпления в партийните каси са от митническата корупция/. Ако заложиш на качество, добро заплащане на труда и конкурентна цена, си обречен. Кои магазини в България са най-пълни? Т.н. Китайски-Всичко по един лев. Така е, защото средностатистическия българин гледа първо в портмонето си, а после се замисля за качество, за опасните и вредни стоки, за експлоатацията на детския труд, за авторските права,за екологията… Българинът не се замисля, че с купуването на китайска стока, пълни джоба на някой бизнесмен “ с бяла якичка“. Мотото на т.нар. български потребител е КУПУВАЙ ЕВТИНО. И как постъпва българския производител – изнася качествената продукция, произведена с качествени материали, а за българския пазар остава плявата – 3-то и 4-то качество. Съответно българинът си казва “ Аре бе, к’во ще им купувам боклуците!“ и се нарежда на опашката пред китайския магазин.
@Боян Юруков – ami opitaI NIakoga ще имаш касмет вярвай ми
Само ще кажа браво да философията която изповядвате ,пазарувайки в БГ се стимулит БГ търговците.но много от хората предпочитат да пазаруват от чужбина неясно защо