Знам, че отдавна не съм пускал рецепти, затова ето ви една много добра от последния час. Взех я от тук, но както винаги добавих нещо свое.
Взимате телешкото месо и го разрязвате на хапки. Варите го на затворен капак с щипка сол и черен пипер докато е почти сварено. За да проверите, взимате една хапка и я разрязвате през средата – трябва само средата да е малко недоварена. Когато това стане, измивате леко с топла вода хапките, слагате малко мазнина (олио) на дъното на една тава и ги подреждате равномерно. След това нарязвате 2-3 средни глави лук на 4 части и ги подреждате (без да ги дробите). Наредете и малко дафинов лист и черен пипер на зърна, ако имате. След това изливате върху месото около 100 мл. червено вино. Една екстра е да направите чашка от алуминиево фолио и да сложите две чаени лъжички горчица вътре. При печенето аромата на горчицата се пропива в месото. Накрая покривате плътно с още фолио и печете на 200 градуса. Не знам точно колко беше, защото всъщност го бях забравил, затова след първия половин час го проверявайте през 10 мин. Сега го хапвам с остатъка от виното и е просто невероятно. Лукът и той си го бива.
Ей, впрочем сега ми хрумна, че тази рецепта става за Дюкан. Enjoy.
По-голяма снимка може да видите във Flickr.
Изглежда добре и е наистина доста диетично. Непременно ще го опитам.
@Апостол Апостолов – Благодаря. То това за диетичното зависи от каква ти е диетата, но ако е Адкинсън или Дюкан – става. Сега се опитвам да му измисля някаква заливка.
Впрочем пропуснах да кажа, че е хубаво да се хапва още докато е топло, защото тогава е най-добро.
Прав си, Бояне, много е вкусно, пробвах от желание за сравнение рецептата ти. Предлагам ти една, още по-лесна за изпълнение и не по- малко вкусна, при условие,че имаш глинен съд, за предпочитане с капак. В краен сличай може да се покрие и с фолио, но горния слой става малко по-сух. Ето и рецептата на специалитета на мъжа ми: Всичко, както си го описал, с тази разлика, че няма предварително варене – хапките, лука, нарязани гъби / винаги, когато имаме под ръка/, сол, черен пипер и задължителната чаша вино / за предпочитане – бяло/ – се поставят в глинен съд с тясно гърло. За да не изсъхва отгоре месото, се нареждат филийки картофи, които после също са много вкусни. Добре е съдът да се постави в тавичка с вода. Пече се на 150 градуса за около 3 ч. Няма нужда да се проверява дали е опечено. Винаги става. Идеята с горчицата е чудесна. Прилагаме я вече. Ако случайно 😉 остане нещо и на следващия ден, след повторно подгряване е не по-малко вкусно. Поздрави! Надето
Ммм! Това с гърнето е идея. Имам гърне, което си взех от България специално за правене на боб, но правя и други манджи в него. Ще го пробвам това и така. Има си капак и всичко. Проблемът обаче е, че съм го сложил високо и като не ми е пред очите не се сещам за него. Определено ще го пробвам това. Утре ще си купя още телешко.
Впрочем знаеш ли как правя боба в това гърне? Нашите ми казаха рецептата – всичко както си е нормално за боб (2-3 преваряния и т.н.) и после го слагаш в гърнето на 120-130 градуса за цяла нощ. На сутринта го изключваш и е прекрасен. Печенето на слаб огън си е класика просто. Особенно в глина. То затова и агнето в яма си е най-доброто.
Винаги много приятно ме изненадваш . Това с боба ще го направя, макар да не обичам много, много най-българското ядене / поне сме си го нарекли така/. Ама, с агнето в яма … :-)! И това ли знаеш?! И пак си прав! :-0
Това с ямата не съм го правил, но знам, че е прекрасно. Иначе на мен любимото ми ястие е пълнени варени чушки с ориз и месо. Иначе боба най-обичам да е цветен като този, които расте на село. Белия е много тежък, а онзи си има много як дъх. Иначе задължително трябва да се превари 3 пъти, че става лошо.