Ето тук са всички номинации в наградите. Може да гледате утре на живо гласуването в Кабината.com.
Ето тук са всички номинации в наградите. Може да гледате утре на живо гласуването в Кабината.com.
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
Успех.
Благодаря. След час започва представянето. Ето тук може да се гледа. Ще се опитам да кача видеото и горе в поста.
Мина ми презентацията. Картината и звукът не се виждаха добре, затова дадох линк във Facebook и Twitter който иска да го гледа тук. Започнах и таг в Twitter и другите го подеха – #webawardsbg.
Благодаря за пожеланията и поздравите на всички. Очаквам тук и въпросите на журито. Ще се радвам да отговоря.
Стискам палци!
На представянето в категория „Блог“, всъщност само твоят блог е блог според собствените ми представи. Да, на архитектите блога не е лош, но той има само своята си затворена аудитория. Блогът на ПИБ пък съвършено е далеч от това, което не само аз, но и всеки един светнат разбира под това понятие.
Яд ме е, че презентацията ти почти не се чу и не се разбра. Ама в крайна сметка ако някой от присъстващите там не е чел блога ти или неизброимите препратки към него, само губи.
Не съм уебър, блогър съм. Е, моят блог е типично личен и не претендира за нищо, освен да ми бъде кошче за душевни отпадъци. Но това не означава, че ми е все тая какъв блог ще бъде награден!
На твърдото мнение съм, че независимо от визия и дизайн, именно твоят блог трябва да спечели. Защото именно твоят блог нещо променя, нещо мащабно, нещо значимо. Майната им на комерсиалните блогове. Кой ги чете? Пиша текстове за такива. Знам за какво иде реч. Нацвъкали са разни машинарийки за дигане на ранка, а реална полза от тях? Та те имат значимост и ефективност за шепа хора!!!
Успех!!! Много искам да спечелиш, много! За да е справедливо, за да е честно. Не че това ще промени с нещо теб и твоя блог. С и без наградата теб пак ще те четат и ти пак ще пишеш. Защото си блогър!!!
П.П. Тези два дена писах коментари за събитието и всичките му там неща в блога на Кабината. Затова съм светната по въпроса 🙂
И между другото, не всички пощи с *.ru са спам. Моята например, със сигурност не е :)))
Благодаря за пожеланията. В действителност се чувствам малко странно около тази история, защото участието ми стана чисто случайно и то заради Калоян. В същото време има доста по-добри блогове в мрежата и ако моя спечели в категория „Блог“, някак ще стане без наличието на истинската конкуренция. В случая бих се радвал много повече ако спечеля примерно в категория „Дизайн“ или нещо такова.
Затова ни трябват истински блог награди, но без такса за участие и с жури съставено от журналисти, изкуствоведи и други блогъри. Не трябва да има публично гласуване, а точно жури, защото иначе блогове като този на голата Гери (дето май спря да пише) ще вземат всички гласове. Не, че блога й не е добър и не привлича внимание, но не е по-добър от този на Мишел, например.
А иначе ако не получа награда пак ще ми е супер кеф. Аз съм малко media whore и обичам да ми се обръща внимание, но това си е малко страничен ефект от блога. Въпреки това не мисля, че това, което правя е кой знае какво – хубаво е като му се радват хората, ама чак пък награди. Ама няма да откажа все пак ако ми дадат нещо довечера.
За руските пощи, не съм гледал наскоро филтъра какво е спирал. Може да го махна да видя какъв ще е ефекта. Може да са ме махнали от списъците им. Кой знае. И други са ми отбелязвали същото, така че ще го махна тия дни.
Знаеш ли, имам си своя теория за писането. За журналиста е важно КАКВО пише. За писателя е важно КАК пише. За блогъра е важно КОЛКО го четат. Не че за другите това не е от значение, но те не могат да го разберат, а ние го виждаме веднага.
Няма блогър, на който да не му пука колко прочитания има. Всеки един от нас обича да му се обръща внимание. Хе-хе, нали половината от писаниците ни са за това 🙂 Но трябва да си наистина много навътре, за да можеш да отсееш писаното за публиката и писаното за блога, за себе си (надявам се схващаш полета на мисълта ми). Мен например ме кефят постинги с личен пълнеж, макар че и на публичните съдържания често се спирам. Гризе ме тръпка, когато чета умело нарисувани с думи картинки. Нещо като словесен воайор съм 🙂 Сред твоите постинги няма много такива, но това не значи, че не си ми интересен. Имаш готини, нестандартни позиции, караш ме да мисля и това предизвикателство ме кефи.
Защо казвам това? Ами защото съм абсолютно съгласна с теб за истинските блог награди. Искам да ги има, много бих се радвала, но… Блоговете са толкова, ама толкова различни, че ставаш разноглед. Имат аналитичност бетер дамското бельо (а това са едни от най-най-аналитичните стоки, ако не знаеш :)) Само че не ми се вярва това да стане в БГ. Защото сме твърде шуробаджанашки във всяко отношение. Ако пък не надделее шуробаджанащината, ще се намеси комерсионалното. Ти, например, можеш ли да си сигурен в едно българско жури? Аз – не. Аз и в това жури, дето ще ти оценява блога не съм сигурна. Прекалено ми е гадно, когато членове на журито излизат отпред да си защитават проектите, и то неведнъж. Смешно е! Или участваш с проект, или си в журито. Ама две в едно…
@AnnaNik – Не гледах цялото представяне и не знам кои от журито са учасвали, но не може да се избегнат такива неща – малка държава сме и хората в бранша не наброяват повече от няколко-стотин, а опитните са още по-малко. Наистина е кофти да слагаме блоговете в рамки, защото те сами по себе имат за цел да излизат от тях.
Имам едно любимо определение за блоговете, до което стигнах в началото на годината – блогърите сме като маймуни и всеки от нас си има пръчка. 90% от времето се бием по главите, кикотим се и ръчкаме другите в джунглата с пръчките. В останалите 10% обаче успяваме на налучкаме покрай ръчкането такова чувствително място в обществото, че започваме сериозна дискусия и постигаме нещо. Ако не промяна, то поне началото на такава. Затова не може да се каже коя маймуна е първа и коя ще сръчка обществото на правилното място – просто всичко е толкова случайно и инцидентно, че няма накъде.
Определението ти определено добре ни определя :)))
Но все пак, дори маймуните си имат йерархия. А с тях сме си рода.
Колкото до „ръчкането в чувствителното място“, ценя много мнението ти, защото то от думите ти светка червена лампичка. Което значи, че ти пука и че не си пратил социума български да оножда най-близката си роднина от женски пол.
Казах мнението си за „ръчкането по чувствителни места“ в коментар на друг твой постинг тук, така че няма да се повтарям.
Ей, да гледаш обявяването на наградите! Ще ти драсна като започне. Нали в Кабината бачкам, барем това знам 🙂
В понеделник на ще има записи от двата дена. Поне трябва да ги има, така са го изчислили нашите сладури-отворковци 🙂
@AnnaNik – те по едно време излезе едно понятие „елитен блогър“. После се говори за „професионален блогър“ и веднага „гилдията“ ги заклеймихме като елитарски. Сега като ми пишат журналисти слагат „именит блогър“. Определения много. Не знам дали има и трябва да има йерархия. Аз поне не съм мислил за това, не ми трябва и не ми пука. Пиша не защото някой иска да го чете или очаква от мен нещо, а защото ми е кеф да споделям впечатленията си (или вчипитлиенията си – второто по-ми харесва). Вече който иска да определя и награждава – по-добре. В Алабала в началото се появи класация, която ми хареса, но сякаш Тодор няма намерение да я продължава. Идеята ми как трябва да изглеждат наградите беше в случай, че някой тръгне да прави награди, а не че ще се юрна да ги организирам.
А за тези довечера – след час трябва да излязат в нета. После след още час ще е награждаването. Ще видим какво ще стане. Не мисля за възможността да взема нещо, но ми се ще. Както казах – media whore и искам внимание. Довечера ще се пие обаче във всеки случай.
А в Кабината какво правите всъщност? Минавал съм през сайта, ама не съм гледал много. Нещо обучения виждам.
Това са курсове онлайн по чужди езици. Удобно е, поне от стандартните курсове е в пъти по-удобно. Лично аз съм спеца по „ру“ (в твоя блог вече ме е шубе да го напиша на латиница, че току виж, ме изкара руски хакер :)). Просто владея двата езика еднакво добре, или еднакво зле, в зависимост от четящия ме.
Като се замисля, прав си за йерархията. То май и на мен ич не ми пука. Ако трябва да отговоря на въпроса „Защо ти е блог?“, ще има бая да си чеша тила, преди да дам отговор. Но в никакъв случай не е, за да се намъквам в някаква йерархия. Псилютну нье! Почнах го, за да цивря и врещя, колкото ми глас държи, защото много ме болеше (разни „радини вълнения“ от ранга на мексикански сериал). А после се зарибих по уникалната възможност хем да си кажа безценното мнение за кво ли не, хем да си писателствам.
Прав си. Майната им на наградите. Честно казано, най-голямата ми награда са коментите под постингите ми. На живи ора, дека са ми френдове от най-готините. А и немя нужда да се арча да ги черпа, оти са из целото свет разсипани, не мой издеяни само на куриерските услуги, ако рекна да ги черпа по бира 🙂
@AnnaNik – Коментарите наистина най-радват. Случвало ми се е да имам по 300-400 клика на статия за ден и нито един коментар. Това ме кара да мисля, че съм си направи web PR-а добре, ама след статията на никой не му е останало нищо или не е му възбудил мисловен процес. В други случаи 2/3 от посещенията стават на коментари. Много е яко тогава.
А това с курсовете е хитро. Аз от край време искам да науча руски, ама съм точно от поколението дето ни го спряха като чужд език – ’84. Тук имаме някакви безплатни курсове, ама аз на лекции не ходя към още курсове ще записвам. Ще седна да го науча тоя език някой ден. Ценен си е.
Не винаги липсата на коментар значи слаб постинг. Понякога е точно обратното. От шест години си бройкам един форум, чета, пиша и т.н. Преди 4-5 години ми правеше от време на време вчипитление :), че след моя постинг „ноу комент“. Брех, мама му стара! Толкова ли смотано пиша, че никой не ще нищо да каже след мен? Много ме тормозеше това, голям кахър си ми беше. Същото беше и с теми, които пусках. Две-три хилави мнение и толкоз. Един ден се разлафихме с една приятелка от форума. Викам й „Бени, много кофти бе. Никакви мнения след моите. Толкова ли смотано съм се изразила, че барем една псувня не ми тегли някой?“. Отговорът й лекинко ме шашна: „Цъ. Точно обратното. Така си го рекнала точно и добре, че никой не се престрашава да пише след теб, щото ще изглежда плоско и глупаво.“ После вдянах, че не е изментрила, че не е било вид четка.
Те го на, прочетох неща из блога ти. Но коментирам само два постинга. Защото имам какво да кажа по темата, какво да добавя и т.н. Ако имах какво да кажа на друго място, било то и да ти тегля една, щях да го направя. Но ти си изчерпал темата с постинга си. Мога само да чета и да се съгласявам мълчешком. Читавият читател в нета не оставя коменти от рода на „И аз така мисля!“, „На същото мнение съм!“ или „Точно така.“ – това си е чиста проба спам. Коментът е вид лаф, както ние с теб сега лафим половин ден 🙂 Нъл тъй? кат му викат по Търновско 🙂
Колкото за руския, като ти гледам писаниците, можеш само да съжаляваш, че не го владееш. Рунета е такава вселенна необятна, с такъв егати потенциала за всичко, абсолютно за всичко, че нямам думи просто!!! Ако вземеш само невероятният им интернет сленг и хумора в рунета, можеш да не се отлепяш от компа с месеци. Но там измеренията са други, много други. Ето, ей сега влязох в „Мой мир“ на мейл.ру, ето ти инфото от моментната статистика „Сейчас на сайте: 186056 человек“. Тук пък http://blogs.yandex.ru/top можеш да видиш рейтинга на блоговете в рунета. Критерият авторитетност е многокомпонентен интегрален показател, въз основа на броя препратки към блога от постингите на други блогери, брой коменти, брой конкретни читатели и други джаджи из блогосферата. Тематиката е естествено многообразна, но силно впечатлява нивото на изказ и стилността на блоговете в рунета, имам предвид водещите. Може би съм малко пристрастна, но се надявам да ми простиш 🙂
@AnnaNik – За руската мрежа знам – огромна е. И има страшно много информация. Да не говорим, че цяла Азия говори езика. Трябва си.
Впрочем спечелих БГ Уеб наградите в категория Блог:
Яко! Заради довечера утре няма да си го спомням.
Ей! Честито!!!!!!!!
Блогър и половина си!!!!!
Апропо, ние също спечелихме в нашата категория. Отиваме да поркаме колективно 🙂
@AnnaNik – Да, видях. Ама с поркането малко трудно, че съм в Германия. 🙂
Да бе, де те завя и теб 🙂
Като си дойдеш в БГ, камон тъдява! Огромният плюс на нашто екип е, че винаги си имаме по една „черна капачка“ за готини „наши ора“ 🙂
Всъщност в Кабината бачкат десетки хора, че вече и стотици. Нали си представяш що даскали имаме – английски, немски, френски, италиански, испански, португалски. Отделно имаме партньори в Турция, сега се нахендрихме и в Русия. Отделно наши са редица популярни сайтове в БГ. Сюрия уеб-дизайнери, програмисти, чишити бол!
Но колкото се радвам за това, че ти печелиш блога, не е истина!!!!!
Нали бях там по време на презентациите. Видях и тях, и самите блогове. Могат само прахта да ти дишат, друго не става!!!
@AnnaNik – браво бе – вие цял университет сте си направили. Може да давате платформата под наем на университети и тем подобни за обучения и курсове. Нашия университет се опитва от няколко години да направи нещо такова.
Давай да трампим, колко му е 🙂
Тъкмо съм направила такъв отбор даскали-руснаци, че се чудя какво да ги правя. А всичките са от лъв нагоре. Имаме един, на който само научните му титли по лингвистика не се събират на два реда 🙂
@AnnaNik – Еми тръгвайте из Балканите и Европа. Който е успял е България отваря офиси из всички съседи. Като има хора, търсете навън пазари.
Правим, нали с това се занимавам в Кабината – Русия 🙂
Пратих ти честитка и от блога на Кабината!
Леле, къф кеф!
Юруков рулит!!!!!!
Само не ме карай да го превеждам 🙂
Оспамих ти темата тотално
@AnnaNik – Ще ходиш ли на награждаването? Някой трябва да ми вземе наградата.
По принцип не смятах да ходя. Но за теб мога да си разходя дупарата до „Интерпред“ 🙂
@AnnaNik – Супер. Аз му казах да те намери и сигурно затова сега ме търси.
Намериха ме. Отивам
@AnnaNik – Супер си!
Честито за заслужената награда!
Както вероятно знаете, наградата ви е в AnnaNik. Тя каза, че първо отиват с колегите да се почерпят за тяхната награда, и после ще се свърже с вас /или нещо подобно беше/.
Доколкото разбрах е имало бурни аплодисменти по ваш адрес. Ани ще има да ви предава много поздравления, поздрави и все такива хубави неща 🙂
Още веднъж честито!
Благодаря за пожеланията. Супер, че е успяла да отиде на време. За жалост нещо видеото ми не работеше и не успях да гледам на живо, но ще гледам записа в понеделник. Като се връщам през Август ще се видя с нея.
Ами да се отчета 🙂
Успях навреме да стигна. Тъкмо преди номинациите за Блог, бяха наградите, където спечели ПИБ. При награждаването казаха, че се радват на наградата, но биха предпочели наградата за блог, защото им бил по-свиден като проект. Да, ама не. Наградата си е твоя и ничия друга.
После беше номинацията за Блог. Мислех да мина метър с речите, но в последния момент реших, че е редно да се кажат две думи за единственото некомерсиално нещо в тези награди.
Благодарих, че наградата отива не в комерсиален, не във фирмен, а в единствения блог, който е истински. Блог, който не зависи от „уникални посещения“ (тук забравих думичката и стана много намясто), тъй като е блог на УНИКАЛНА ЛИЧНОСТ.
И после, както се оказа впоследствие, пуснах бомба. Казах, че нашата рода, форумците, показаха, че могат да закрият банка. Какво могат блогърите… Ще видим 🙂
Значи, банката, за която иде реч е именно ПИБ. Форумът е БГ-Мама, но ти сигурно знаеш. Общо взето много са се пазили да не излезе това нещо, защото е твърде неудобно и показателно.
Наградата ти ще я пазим в офиса ни. И много ще се радваме да ни дойдеш на гости 🙂 Пихме фирмено за твое здраве и за здравето на всички блогъри 🙂
Сега малко се коря, че изобщо си отворих устата, без да съм съгласувала нещо с теб.
Много хора казаха прекрасни думи за блога ти, особено от журито. Надявам се да ти ги кажат и лично, в блога де 🙂
Дано не съм те подвела.
Колега, честито за победата, хубав блог. Май ще започвам да го следя 🙂
@AnnaNik – Много благодарско, че си ми взела наградата. Това с ПИБ е малко кофти за тях, но те са си малко виновни, че тогава не се справиха добре със ситуацията. Иначе сега наистина правят много добри неща и им се кефя много на блога. Иначе видях, че не са писали за състезанието въобще. В Дневник са писали и са ни линкнали всички. Ако имам днес време ще пиша и аз.
Ще си идвам в БГ през Август. Не знам дали ще си в отпуска или нещо, ама определено ще съм няколко дни в София и ще мина тогава да пием кафе. Сега чакам с нетърпение да пуснете записите в понеделник, че не можах да видя награждаването.
@mok – Благодарско.
Отпуска не се очертава. А и мен да ме няма, в офиса винаги задължително има хора. Съпорта си е съпорт, та няма мърдане.
Надявам се нашите отворковци да са се справили със задачата. Всъщност с пича по видеото сме в една стая, така че одма ще те уведомя, когато стане готово.
ПИБ и на мен ми харесват. Честно казано, съвършенно ми изветря от главата, че те бяха под прицела тогава.
Колкото до самия конкурс… абе май е по-добре да не си давам мнението на всеослушание. В крайна сметка няма никакво значение. Беше важно да спечели твоят блог. За мен, за такива като мен. Ние години говорим, говорим, но не ни чуват. Добре е да знаем, че поне някого от нас чуват. И е добре, когато този някой е на твоето ниво – и като визия на блога, и най-вече като съдържание. Нима можем да се мерим с възможностите на ПИБ? Те мога да си позволят всичко, имат достатъчно пари да си го купят.
По-нататък сам можеш да се сетиш 🙂
Еее, ти ме изчетка от четки значи! 🙂 Много похвали получих тия два дни и особено снощи и почнах да се изчервявам да знаеш 🙂
Якото е, че все повече се чуват блогърите. Ето на Дзвер му е отговорил Костов вчера. От НДСВ направиха среща с блогъри, която разбрах, че е минала доста добре. По всякакви предавания канят блогъри за мнение и коментар и т.н. Почват да се случват хубави неща. Ето на „БГ Сайт“ май покрай шума в Twitter свалиха таксите за „Личен сайт/Блог“.
Според мен обаче не е от това, защото сме блогъри. Блога е инструмент, а не цел. Също като интернет. Вчера ми се майтапиха, че ще трябва да почвам политическа кариера покрай това внимание. Не е това въпроса. Една от причините да поддържам блога, освен, че ми се говори разбира се, е за да представя професионалния си опит и хората да ме опознаят. Още след първата година и първите ми няколко статии за разни технологии ме поканиха на няколко интервюта. Сега след тази награда съм убеден, че ще мога да си намеря добра работа в повечето web и рекламни агенции в България.
Та по подобен начин стоят нещата и с блогърите, които се чуват – има просто хора с мнение и инициативност, които поставени на правилното място в правилните условия, могат да свършат много работа. Един блог създава контакти и възможности. Вече номера е дали човек ще ги използвам, ще се постави на въпросното място и ще помогне на някого с нещо. От там нататък дали ще му се радват останалите или не – това е друг въпрос. Знам колко усилия хвърлям в блога и че на други не им се занимава, но не смятам, че съм направил кой знае какво и че трябва да ме награждават. Виж, ако ми дадат награда – толкова по добре де. Ей снощи с тайфата тук и с добрия ни стар приятел Джак добре ни дойде повода.
Честито за наградата „най-добър блог“!!!!!!
@Ивелина Атанасова – Благодаря.
Съгласна съм, че блогът не е цел. Превърне ли се в цел, пиши го аут 🙂
От време на време срещам инфо за блогъри. Но не виждам в България блогът да институция, както всъщност е на доста места навън. А той Е институция. Това е говорилнята на социума. Мястото, където се казва какво ли не. Отличава го това, че казаното винаги е истинско. Може мненията да са диаметрално противоположни, но те винаги отговарят на истината за индивида, който си е казал думата.
Преди време бях написала едно текстче. Въртеше ми се в главата, че някой би могъл да направи нещо като събирателен чувал на блогърски мнения за света, в който живеем.
Ситуацията в България е твърде, твърде отчайваща в много отношения. Едно от най-гадните е това, че твоето мнение, мнението на всеки един от нас никого не го интересува. Разните му там популистки прийоми от типа на срещи с тези и онези не дават резултати. Нямам нищо напреки срещите, нека се правят. Но каква е файдата от тях?
Ако не те отегчавам прекалено, ето ти текстчето, което бях надраскала. Може пък да свърши някаква работа някъде за някого, дори само като идея 🙂
В началото бе Словото. И Словото влезе в Блога. И Словото стана Блог.
Всяко нещо започва със Словото. Ние имаме само него. То е единственото, с което разполагаме. Ние само знаем, че Словото е власт, но не я упражняваме. Защото сме я поверили в ръцете на други. Но не сме я подарили. И ние искаме нашето Слово да бъде чуто.
Нека да го направим. Да упражним нашата власт, властта на Словото.
Кажи това, което мислиш. Кажи това, което искаш. Какво харесваш и какво мразиш. Кажи своята дума за света, в който живееш.
Ние не сме партия, не сме политици и не сме държавници. Ние сме държавата. Хора от всички възрасти, народности, професии, мъже и жени, деца и тинейджъри, работници и пенсионери, вярващи и атеисти, майки и бащи, баби и дядовци. Ние сме всички. И ние сме Словото.
Между нас няма еднакви. Всеки един е уникален. Нашите мнения са различни. Но са истински. Без платформи и без коалиции. Без лозунги и без плакати.
Години наред ние говорим. Казваме всичко, което ни вълнува, тревожи, радва, ядосва. Не крещим по площади, не дигаме стачки, не развяваме знамена. Казваме с думи ясни и прости всичко, което трябва да бъде чуто, което ни е наболяло. Но не ни чуват. Изследват ни като явление, изтипосват ни като маниаци, изпробват върху нас рекламни трикове. Покорно понасяме всичко. Но пак не ни чуват.
Кажи своето мнение за света, в който живееш. Кажи какво искаш от тези, които диктуват живота ни. Направи това, което можеш – кажи своето Слово. Защото всяко нещо започва със Словото. А ние имаме само него. Значи ние сме началото.
Ако си забелязал, аз си падам малко идеалист 🙂 Но не съм фанатик. Всъщност не претендирам за нищо. Просто ми се ще нещо да се промени, но не знам как може да стане. Виждам невероятния потенциал, но не знам как може да се впрегне за доброто на всички най-най-най-обикновени хора с хилядите блогове. Те не са нещо фръци-пръци, не са анализатори, не пишат умопомрачителни постинги. Най-обикновени българи, които споделят това, което мислят. Като ги почетеш и ти иде да завиеш от мъка като вълк при пълнолуние. Ядосват се, възмущават се, възхищават се, радват се, плачат… и всичко това по един или друг начин е свързано с държавата, в която живеем. Все би искал да стори нещичко, ама как? По презумпция блогърът не е равнодушно добиче. Блогърът не само има мнение, но е и готов да го защитава. Ама файда? Нещо ще се промени ли? Виж, ако е свързано с бизнес, може и да бъде нещо постигнато. Но иначе… отпиши го. Ето, изпитите на седмокласниците по математика. Всички медии отразяват, че има такъв изпит и т.н. Но колко се озъбиха срещу невероятната му трудност? Ето ти линка, който намерих
Друг нямаше на първите три страници на Гугъл. В блога на един френд разбрах за това, не от новините или от медиите. Ти представяш ли си колко деца, дето са се готвили като идиотчета за този изпит няма да го изкарат? Задачите не можаха да ги решат учители, като ли ученици да го направят. Колко деца им се затвори вратата само заради кретенизма на МОН? Резултат? Няма да има резултат. Защото медиите …. (на мястото на точките е силно нецензурно изказване) пишат това, което пуска нещо в касичката. А това нищо в касичката няма да пусне. То колко такива неща има…
Стига съм си чесала пръстите в клавиатурата. Време е и нещо полезно да свърша днес 🙂
Ти с Джак, ние си бяхме викнали дружката Джони с черната шапчица :)))
А, ето линк към блог.
http://mitternacht.blog.bg/drugi/2009/06/26/logicheska-zadacha-ot-test-po-matematika-za-7mi-klas.354358
http://rustam.blog.bg/zabavlenie/2009/06/27/g-a-v-r-a.354878
Тия съм ги чела, защото си ги чета, еле пък Рустамича, но не съм търсила специално.
Филмчетата още не са готови. Тук, в офиса, пак говорят на „китайски“ 🙂 Нещо се борят с тях, но аз абсолютно нищо не вдявам. Е, то и няма нужда. Имам си мои си задачки, значително по-приятни за мен. Руснаците искат да учат английски и това може само да ме радва 🙂
В момента превеждам смехории. Добре, че шефът ни е снабдил с удобни, готини столове, иначе да съм паднала няколко пъти 🙂
Вече са качени. Можеш да видиш филмчетата.
Ето линк
live.kabinata.com/bwa/
@AnnaNik – Сега ще ги видя. Не съм сядал на едно място от няколко дни. Шантава работа. Даже нямам време да пиша за наградата тук.
Ей, че ме подсети! Нали специално я снимахме, за да ти пратя фотка бе!!!! Утре я имаш.
Бояне, мъчих се да намеря по-добрата дума за да те поздравя за наградата и все ми се виждат недостатъчни! Не по малко от Ани исках и знаех, че ще те оценят. Твоя блог ми отркри нов свят, а сега и още един човек ми грабна вниманието. Напълнихте ми душата, бе хора, вие двамата!
@AnnaNik – Ани, волна или не грешката ти е вярна / Бояне, затвори си очите 😉 / – И е личност и блогът е уникален! А твоите думи за Словото – добре, че си ги пуснала тук! Щях да съм по-бедна без тях. Нямам вашата жива реч и може да изглежда сухо.
Надето
Нещо не разбирам, часът е 01:07 , а от изписания горе час излиза, че трябва да ви поздравя с Jily morning 🙂
@AnnaNik – О да. И това ще е яко да го имам. Впрочем между 1-ви и 22-ри Август съм в БГ. По принцип в Пловдив, но няколко дни и в София. Ще звънна да пием кафе тогава.
@Надето Хаджиева – Много благодаря Наде. Тая седмица ме поздравиха толкова хора, че не знам какво да правя. Скочи ми настроението до небесата, което е много яко, защото сега имам изпит, което автоматично означава дупка. А за блога – след изборите ще се пробвам бавно да се отдалеча от политиката, че и на мен ми писна вече. Малко ежедневни неща. Още не съм сготвил нищо на новата печка в новия апартамент. Даже нищо за него не съм писал. Има време и за това.
Бояне, ако ме светнеш как да те снабдя със снимката, няма да е зле. Все пак аз продължавам да си оставам не само „чайник“, но и безнадежден пън в разни умнотии из нета 🙂
Надето, безапелационно ТОЗИ блог и ТОЗИ човек заслужаваха наградата!!! Кефи всякак 🙂
Радвам се, че се харесаха думичките ми 🙂
@AnnaNik – прати ми я направо на мейла – yurukov@gmail.com
Опс, тя е на телефона на шефа. Утре ти я пращам
@AnnaNik – Споко, не бързам.