Надето, безапелационно ТОЗИ блог и ТОЗИ човек заслужаваха наградата!!! Кефи всякак 🙂

Радвам се, че се харесаха думичките ми 🙂

@Надето Хаджиева – Много благодаря Наде. Тая седмица ме поздравиха толкова хора, че не знам какво да правя. Скочи ми настроението до небесата, което е много яко, защото сега имам изпит, което автоматично означава дупка. А за блога – след изборите ще се пробвам бавно да се отдалеча от политиката, че и на мен ми писна вече. Малко ежедневни неща. Още не съм сготвил нищо на новата печка в новия апартамент. Даже нищо за него не съм писал. Има време и за това.

@AnnaNik – Ани, волна или не грешката ти е вярна / Бояне, затвори си очите 😉 / – И е личност и блогът е уникален! А твоите думи за Словото – добре, че си ги пуснала тук! Щях да съм по-бедна без тях. Нямам вашата жива реч и може да изглежда сухо.
Надето

http://mitternacht.blog.bg/drugi/2009/06/26/logicheska-zadacha-ot-test-po-matematika-za-7mi-klas.354358

http://rustam.blog.bg/zabavlenie/2009/06/27/g-a-v-r-a.354878

Тия съм ги чела, защото си ги чета, еле пък Рустамича, но не съм търсила специално.

В началото бе Словото. И Словото влезе в Блога. И Словото стана Блог.

Всяко нещо започва със Словото. Ние имаме само него. То е единственото, с което разполагаме. Ние само знаем, че Словото е власт, но не я упражняваме. Защото сме я поверили в ръцете на други. Но не сме я подарили. И ние искаме нашето Слово да бъде чуто.
Нека да го направим. Да упражним нашата власт, властта на Словото.
Кажи това, което мислиш. Кажи това, което искаш. Какво харесваш и какво мразиш. Кажи своята дума за света, в който живееш.
Ние не сме партия, не сме политици и не сме държавници. Ние сме държавата. Хора от всички възрасти, народности, професии, мъже и жени, деца и тинейджъри, работници и пенсионери, вярващи и атеисти, майки и бащи, баби и дядовци. Ние сме всички. И ние сме Словото.
Между нас няма еднакви. Всеки един е уникален. Нашите мнения са различни. Но са истински. Без платформи и без коалиции. Без лозунги и без плакати.
Години наред ние говорим. Казваме всичко, което ни вълнува, тревожи, радва, ядосва. Не крещим по площади, не дигаме стачки, не развяваме знамена. Казваме с думи ясни и прости всичко, което трябва да бъде чуто, което ни е наболяло. Но не ни чуват. Изследват ни като явление, изтипосват ни като маниаци, изпробват върху нас рекламни трикове. Покорно понасяме всичко. Но пак не ни чуват.
Кажи своето мнение за света, в който живееш. Кажи какво искаш от тези, които диктуват живота ни. Направи това, което можеш – кажи своето Слово. Защото всяко нещо започва със Словото. А ние имаме само него. Значи ние сме началото.

Ако си забелязал, аз си падам малко идеалист 🙂 Но не съм фанатик. Всъщност не претендирам за нищо. Просто ми се ще нещо да се промени, но не знам как може да стане. Виждам невероятния потенциал, но не знам как може да се впрегне за доброто на всички най-най-най-обикновени хора с хилядите блогове. Те не са нещо фръци-пръци, не са анализатори, не пишат умопомрачителни постинги. Най-обикновени българи, които споделят това, което мислят. Като ги почетеш и ти иде да завиеш от мъка като вълк при пълнолуние. Ядосват се, възмущават се, възхищават се, радват се, плачат… и всичко това по един или друг начин е свързано с държавата, в която живеем. Все би искал да стори нещичко, ама как? По презумпция блогърът не е равнодушно добиче. Блогърът не само има мнение, но е и готов да го защитава. Ама файда? Нещо ще се промени ли? Виж, ако е свързано с бизнес, може и да бъде нещо постигнато. Но иначе… отпиши го. Ето, изпитите на седмокласниците по математика. Всички медии отразяват, че има такъв изпит и т.н. Но колко се озъбиха срещу невероятната му трудност? Ето ти линка, който намерих

Друг нямаше на първите три страници на Гугъл. В блога на един френд разбрах за това, не от новините или от медиите. Ти представяш ли си колко деца, дето са се готвили като идиотчета за този изпит няма да го изкарат? Задачите не можаха да ги решат учители, като ли ученици да го направят. Колко деца им се затвори вратата само заради кретенизма на МОН? Резултат? Няма да има резултат. Защото медиите …. (на мястото на точките е силно нецензурно изказване) пишат това, което пуска нещо в касичката. А това нищо в касичката няма да пусне. То колко такива неща има…
Стига съм си чесала пръстите в клавиатурата. Време е и нещо полезно да свърша днес 🙂

Ти с Джак, ние си бяхме викнали дружката Джони с черната шапчица :)))

Якото е, че все повече се чуват блогърите. Ето на Дзвер му е отговорил Костов вчера. От НДСВ направиха среща с блогъри, която разбрах, че е минала доста добре. По всякакви предавания канят блогъри за мнение и коментар и т.н. Почват да се случват хубави неща. Ето на „БГ Сайт“ май покрай шума в Twitter свалиха таксите за „Личен сайт/Блог“.

Според мен обаче не е от това, защото сме блогъри. Блога е инструмент, а не цел. Също като интернет. Вчера ми се майтапиха, че ще трябва да почвам политическа кариера покрай това внимание. Не е това въпроса. Една от причините да поддържам блога, освен, че ми се говори разбира се, е за да представя професионалния си опит и хората да ме опознаят. Още след първата година и първите ми няколко статии за разни технологии ме поканиха на няколко интервюта. Сега след тази награда съм убеден, че ще мога да си намеря добра работа в повечето web и рекламни агенции в България.

Та по подобен начин стоят нещата и с блогърите, които се чуват – има просто хора с мнение и инициативност, които поставени на правилното място в правилните условия, могат да свършат много работа. Един блог създава контакти и възможности. Вече номера е дали човек ще ги използвам, ще се постави на въпросното място и ще помогне на някого с нещо. От там нататък дали ще му се радват останалите или не – това е друг въпрос. Знам колко усилия хвърлям в блога и че на други не им се занимава, но не смятам, че съм направил кой знае какво и че трябва да ме награждават. Виж, ако ми дадат награда – толкова по добре де. Ей снощи с тайфата тук и с добрия ни стар приятел Джак добре ни дойде повода.

ПИБ и на мен ми харесват. Честно казано, съвършенно ми изветря от главата, че те бяха под прицела тогава.

Колкото до самия конкурс… абе май е по-добре да не си давам мнението на всеослушание. В крайна сметка няма никакво значение. Беше важно да спечели твоят блог. За мен, за такива като мен. Ние години говорим, говорим, но не ни чуват. Добре е да знаем, че поне някого от нас чуват. И е добре, когато този някой е на твоето ниво – и като визия на блога, и най-вече като съдържание. Нима можем да се мерим с възможностите на ПИБ? Те мога да си позволят всичко, имат достатъчно пари да си го купят.

По-нататък сам можеш да се сетиш 🙂

Ще си идвам в БГ през Август. Не знам дали ще си в отпуска или нещо, ама определено ще съм няколко дни в София и ще мина тогава да пием кафе. Сега чакам с нетърпение да пуснете записите в понеделник, че не можах да видя награждаването.

@mok – Благодарско.

Както вероятно знаете, наградата ви е в AnnaNik. Тя каза, че първо отиват с колегите да се почерпят за тяхната награда, и после ще се свърже с вас /или нещо подобно беше/.
Доколкото разбрах е имало бурни аплодисменти по ваш адрес. Ани ще има да ви предава много поздравления, поздрави и все такива хубави неща 🙂

Още веднъж честито!