Фондация „Медийна демокрация“ за това какви са медиите и къде грешат

logo_fmd

Снощи ми пратиха два записа от пресконференцията на фондация „Медийна демокрация„, която се проведе вчера. Много ми харесаха анализите им върху отчасти неадекватното поведение на повечето медии и примерите им в цифри относно колко и какви статии и репортажи е имало в последните два месеца. Не липсват и критика за отношението на родните ни журналисти към политическата ни класа, прекалено удобната медийна среда, която се създава, крайно недостатъчните журналистически разследвания и анализи и не на последно място – обърканата представа на не малко журналисти за това какво всъщност трябва да правят. В първия запис, Мила Минева изтъква и ролята на блоговете за информиране на гражданите и как тази форма на изразяване се е оказала по-адекватна и бърза в даден момент. Препоръчвам ви да ги чуете.

0044
[audio:/share/mila%20mineva.mp3]

Мила Минева
Свалете записа от тук.

1799522387_2a8575efd7
[audio:/share/monova%20totka.mp3]

доц. Тотка Монова
Свалете записа от тук.

Тук може да намерите две статии по темата на Дневник:
Експерти: Телевизиите губят заради онлайн медиите
Експерти: Медии са „пощенски кутии“ на групировки

Благодаря на Ирен Филева за записите, както и на в. Сега и „Медиен панаир“ за снимките.

12 коментара

  1. Здравейте, всички,

    Може би малто теория ще ви заинтересува?

    За манипулативната природа на медиите и човешкия език, 8.03.2007

    Цел на манипулацията и преследван ефект

    И така, езиковите манипулативни стратегии имат за задача:

    • да прикрият неверни факти чрез изкуствена селекция и комбинация от информация, извършвани стъпка по стъпка;

    • да заместят информацията с интерпретация за нея чрез странични и несъщностни акценти;

    • да стеснят кръга за знания и действие на всеки отделен човек или големи общности;

    • да придадат приятен езиков израз чрез красиво подбрани думи, създаващи ефект на забулване или украсяване;

    • да прикрият факта, че манипулативният езиков израз е свързан с интересите на определена социална група (или политическа партия или коалиция), държава, междунационално обединение;

    • да скрият действително съществуващи връзки и да предадат променено поясняване и оценка;

    • да възпитат интензивни позитивни или негативни отношения към определени лица, групи, случки;

    • да създадат дълготрайни въздействия и комплексни многопластови ефекти;

    • да изградят мрежа от почти неуловими указания за действително неосъзната мотивация у нищо неподозиращия слушател/ читател.

    По този начин се повлияват дълбоко поведението на личността, както и представата й за нещата и изборът на конкретно желание. Всяка социална група и преди всичко всяка партия на базата на своята прагматика се стреми да изгради политическо езиково регулиране, служещо на нейните интереси. Определени думи трябва да влязат в обща употреба. Тогава самите те придобиват политически и идеологически организираща функция.

    Езиковата манипулация е на всички равнища на езика – на равнището на шлагвортите (лозунговите изрази), ключовите думи, клишетата и словесната козметика, на равнището на изречението чрез въвеждането на фиктивни субекти, чрез празни формули, стереотипи. Тя е и на равнището на текста, където се въвежда с определени стратегии на речта и стратегии за аргументация, чрез подходяща реторика. Анализът на езиковата манипулация покрива манипулаторните структури. Той изследва информацията в аспекта на интереса на автора на текста, наблюдава въздействия, постигнати чрез заобикаляне с текстове.

    Из Лингвистичния речник на Теодор Левандовски /на немски език/.

    Любима 🙂

  2. @Любима Йорданова – Напоследък започнах да оценявам, че журналистите и медийните анализатори има голям спектър от теоретични знания, които са важни когато се оценят стандартните медии в България. Не знам до колко те могат да се приложат за мрежата, но мисля, че ще видим в най-скоро време.

    @Павел Николов – Записите ми ги прати Ирен Филева, защото не е могла да събере цялата информация в нейното предаване. Публикувам ги, защото размислите и изводите са важни за всички.

  3. @Боян Юруков – Не ме плаши така. Аз затова се стреснах, като видях как пишете и това провокира до известна степен любопитството ми, защото наистина е отраснало друго поколение, при други /макар и смесени/ условия.

    Крепостта обаче винаги се предава отвътре.

    Публикувах този текст горе, за да покажа, че шашмите не са от вчера. Това, което беше характерно за случая, че много грубо и недодялано се действаше. Манипулацията минава тогава, когато благодарение на липсваща информация човек не може да се усети, че го лъжат. Не случайно посочих примера с говорителката на БСП, която знае, че лъже, но знае, че говори на симпатизантите на БСП.
    😉

  4. Съзнавам, че не е баш по темата – ама пък от друга страна си е точно по нея.
    _________________________

    Това, което ме тревожи може би най-много от всичко, е че все повече приемаме статуквото на лъжата като стандарт.

    Вече не само не ни прави впечатление, че някой лъже, а точно обратното: основното занимание за мозъчните ни клетки е да преценяваме КОЙ КОЛКО лъже. Не ДАЛИ.

    А ако случайно установим, че някой е бил 100% обективен и искрен, моментално започваме да го гледаме като част от някаква изключително изтънчена конспирация, която сме твърде тъпи, за да разберем. Или (най-малкото) по-простодушните от нас въздъхват с умиление в стил „къде си тръгнал бе, наивник…“

    Вече приехме за даденост, че длъжността „говорител“ означава „платен лъжец“ – на когото му е служебно задължение да лъже от името на работодателите си, и така е нормално да бъде. И сума ти други професии като политик, дипломат, журналист, се приближават устремно към същата дефиниция.

    Дори сме склонни да се възхищаваме на този, който ни е излъгал „най-качествено“ – може би защото си мислим, че след като е толкова дОбър да излъже нас, ще ни бъде страхотно полезен, ако лъже от наше име и в наш интерес? Без да се замисляме за рисковете на подобна „симбиоза“.

    А е имало времена, когато заради едната лъжа е можело да бъдеш осъден на смърт (или направо екзекутиран от излъгания, без всякакви формалности). Или публично уличаване в лъжа е било достатъчна причина да посегнеш на живота си. Да не говорим за „по-леките“ социални последици.

    Честно, неистово ми се иска в цялата тая кинкалерия от словесни въжеиграчи да чуя старото индианско „Howgh!“ (Аз казах!) от романите на Майн Рид. Просто за да знам, че има барем един такъв екземпляр – „за цвят“, дето викаше баба ми.
    ________________________

    Определено си мисля че, увлечени в масовото надлъгване, тотално пропускаме един критичен за обществото ни приоритет: запълването на ценностния вакуум, оставен (неминуемо) от хаоса на прехода.

    Докато не запълним този вакуум с нещо що-годе разумно и систематично, всичко, което градим, ще бъде на глинени крака. Колкото и лъскави да са автомобилите ни и гладки – пътищата ни.

  5. Е нали това е идеята тук в блоговете – да намерим златната среда и да опровергаем лъжещите. Виждаме, че медиите гледат да вървят по тънкото и не критикуват политиците и анализаторите. Затова може ние да сме нужното допълнение – анализаторите в тази система, в която те подават информацията.

  6. Бояне, опровергаването на лъжещите е всъщност РЕактивно отношение, не активно. Изглежа като активно просто защото от страна на традиционните медии (а и въобще на обществената арена) няма практически НИЩО подобно.

    Не казвам, че не е нужно такова опровергаване, напротив – от него има крещяща необходимост.

    За да се превърне обаче в ГРАДИВЕН за обществото фактор (а не да остане само „събуждащ“ – има съществена разлика), целта трябва да бъде не просто „сваляне на мишените“ по реда на тяхното появяване. Така блоговете могат да бъдат лесно замотани, както бяха замотани мнозина от журналистите с амбиции за разследващи: пускат ти еднотипни мишени, ти съвестно ги „отстрелваш“ една по една и накрая излиза, че мелиш едно и също. Оттам е много лесно да бъдеш причислен към „Едно си баба знае, едно си бае“. Което води към „Като ми пееш, Пенке ле…“
    ______________________

    Пример:

    Да речем, че ти поемеш да следиш комуникациите на родните управляващи с европейската политическа среда. Добре, ще се специализираш; ще придобиеш познания, ще си изградиш връзки; Виерсма, Мартенс и сие ще те запомнят по име и ще ти отговарят по-съвестно, като на opinion-maker (те ги усещат тия неща).

    Тук обаче мнозина ще те сведат до „Боян, дето е спец да се заяжда с Европата“. И след третия-петия случай, в който обясниш какво всъщност е било (или не е било) казано, по-нататък няма да те четат. Като погледнат, че си коментирал даден казус, ще си кажат – аха, след като Боян ги е подгонил, значи пак има нещо гнило. И туйто.

    Убеден съм обаче, че ако твоят underlying principle не е толкова да ОПРОВЕРГАВАШ некоректната информация, колкото да СИГНАЛИЗИРАШ, че ПАК има такава (и пак да я опровергаваш, но само в аргументационен порядък), това вече е друго.

    Тогава вече посланието ти не е „вижте каква е истината“, а е „лъжите трябва да спрат“ (+доказателство).

    Разликата може да изглежда нюансна, но е значителна. Ти не си вече прост коректор на лъжи, а генератор на нетърпимост към определен тип политически практики. Което може да включва първото, но е доста по-общо, по-полезно, и е несъмнено АКТИВНО отношение.

    Това е съзнателно излизане от руслото на негативните послания и преход към излъчването на градивни/позитивни такива (за чиято почти тотална липса в медиите споменава доц. Монова в края на записа горе). При все че и проблематиката, и рутинната ти работа по конкретните казуси може да са практически едни и същи.

    Давам теб за пример, защото в момента ми е най-лесно 🙂 Иначе има всякакви примери за това, че принципното отношение към дадено действие или занимание може коренно да промени дългосрочните резултати от него.
    ______________________

    Казвам всичко това, защото усещам една не особено конструктивна тенденция: да се смята, че блоговете са едва ли не автоматична панацея за обществения климат със самия факт на съществуването си.

    Всъщност, те са само един мощен инструмент. Какво ще се съгради с него (или какво ще се разруши) зависи как той ще се използва.

    Бих възразил и срещу разглеждането им като „нужното допълнение в системата“. Предпочитам да ги разглеждам като нов, „извънсистемен“ фактор. Пак е нюансно, пак е въпрос на отношение – както по-горе. Но такъв един нюанс може да промени доста неща.

    IMHO, разбира се (и с желание да допринеса за дискусията) – както винаги.

  7. @Зелен Бетон – Позитивното послание на статии като тази на Боян се свеждат до това, определени среди в обществото да се научат да разчитат манипулациите и те /манипулациите на политиците/ да не повлияват на поведението им. Затова е неебходима такава аргументация – документи, сложени един до друг. За да се научат хората за четат втория план на текста. Това са много фини механизми на езика.

    В случая Борисов в Чисаго:
    Манипулациите целят:
    • да прикрият факта, че манипулативният езиков израз е свързан с интересите на определена социална група (или политическа партия или коалиция), държава, междунационално обединение. Имаше ли опит да се прикрие фактът, че медийната история цели да създаде комфорт, свързан с интересите на БСП? Да, имаше.

    • да скрият действително съществуващи връзки и да предадат променено поясняване и оценка; Имаше ли променено поясняване и оценка на нещата? Да, имаше. „Материалът“ стана първо „човешки материал“, след това „лош човешки материал“ и “ кофти“. В съзнанието остана съчетанието „лош човешки материал“, което БСП ще използва в кампанията си за дискредитиране на политическия противник.

    • да възпитат интензивни позитивни или негативни отношения към определени лица, групи, случки; Имаше ли опит да бъде създадено негативно отношение към Борисов и асоциативно – към партията, на която е лидер, а не „формален лидер“? Да, имаше.

    • да създадат дълготрайни въздействия и комплексни многопластови ефекти; Имаше ли опит да се създаде трайна нетърпимост към Борисов в определени социални групи, обикновено избиратели на БСП – групата на пенсионерите, групата на циганите /това е социално, а не дискриминационно ранжиране на обществото/ и т.н. Да, имаше.

    • да изградят мрежа от почти неуловими указания за действително неосъзната мотивация у нищо неподозиращия слушател/ читател. Има ли такъв опит за неосъзната мотивация от страна на избирателите, но съзнателна от страна на БСП, за гласуване против ГЕРБ в предстоящите парламентарни избори? Да, имаше.

    Затова публикации като тази на Боян трябва да се множат. Едва тогава хората ще започнат да проглеждат постепенно. На 5 и 6.02. аз изгубих маса време да обикалям по форумите и давам линк към статия, в която преди две години съм обяснила как се използват медиите за манипулиране на публиката. От гледище на теорията, този факт се нарича жаргонно „запушване на форумите“, пренасочване на вниманието към друг факт, в случая разкриване механизма на манипулацията.

    В медийната си магистратура /период 2001-2003/ 3 семестъра съм изучавала Konfliktforschung – изследване и преодоляване на конфликти, разбира се политически и етнически/. Учехме на базата на емпиричен материал, такива конкретни случки, които трябваше да решаваме като задачи.

    В този смисъл мисля, че политическите блогове биха били много ценни, ако обясняват на хората лъжата чрез текста, снимката, добре подбрано кадри от видеоклип. Малко по-късно хората у нас ще свикнат да разпознават сами лъжата от истината и няма да се доверяват на медиите като достоверен източник – „чух го по радиото, значи е истина“, „гледах го по телевизията, значи е истина“:-)

    НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ БЪЛГАРСКИ ГРУПОВИ БЛОГОВЕ ОСВЕН „БЪЛГАРИЯ Е НАША“? Не говоря за блогосферата на медиите. Трябва ми за анализа.

  8. [Свежо] Позитивното послание на статии като тези на Боян Юруков се свеждат до това, определени среди в обществото да се научат да разчитат манипулациите чрез текст, снимка и умело подбрани кадри от видео и те /манипулациите на заинтересованите политически среди/ да не повлияват силно на поведението им, особено в предизборен период. Затова е необходима такава аргументация – документи на едната и другата страна, сложени един до друг. За да се научат хората за четат втория план на текста. Тогава по-малко ще чуваме аргументи като „видях го по телевизията /значи е вярно/“, „чух го по радиото /значи е вярно/, „прочетох го във вестника /значи е вярно/“. Това са много фини механизми на езика.Манипулацията е неразделна част от политическия текст – текста на новината, на коментара, на анализа. Просто трябва да се научим да я различаваме и да търсим различни източници на информация, преди да си съставим мнение за случилото се. Интернет дава богати възможности.

  9. @Зелен Бетон – Хубавото на блоговете е, че са много и разостранни. Затова колкото и да се опитваме, ни е трудно да ги затворим в една категория или определение. До голяма степен блоговете са инкубатор на идеи и различни форми на изразяване и си мисля, че моите впечатления се базират на частта от блогосферата, с който общувам и нещата, с които се занимавам. Съмнявам се някой да има общ поглед над цялата блогосфера и затова можем само да предполагаме. Това е защото нищо не е формализирано, а е още хаотично за разлика от традиционните медии, където се знае всичко и всички.

  10. @Боян Юруков – И на двете места излиза твоят блог на първо място. Такива ми ти работи. Част от тези хора са мои колеги, ние се познаваме добре, затова аз го давам малко по-лежерно, встрани, защото и без това не е в центъра на интереса ми. Сега трябва да свърша с блогърите и веднага да започна подготовката на текстовете за кампанията за избори за ЕП. Понякога си играем на демокрация, но хубавото е, че всичко се вижда. Може и да не е веднага, но се вижда.:-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.