Вече съм в Германия. Пак съм във влак, но посоката е друга. След час и нещо ще имам интервю за един internship. В София беше приятно и полезно. На срещата на Тук-Там не дойдоха толкова, колкото бяха заявили във фейса, но това въобще не е изискване да се запознаеш с приятни хора. Стана ясно, че през Декември ще има отново форум за кариера в България, който няма да пропусна. Не че ще си търся възможност за кариера, а заради контактите и чистото впечатление докъде са стигнали фирмите в отношението им към нас.

В петък се срещнах с доста задочни познати. Видях се с PR екипа на ПИБ (много свежи хора впрочем), взех си грамотата от Българските Уеб Награди, срещнах се с блогъри и активисти, за чиито проекти ще пиша скоро. Нещо интересно ми се случи на площад Народно Събрание. Исках да снимам грамотата на фона на Парламента, но тъкмо се приготвях и някой ме почука по рамото. Пита ме „Ти не беше ли… Юруков?“. Шаш на кутийки! Оказа се един от интернет познайниците ми. Имал среща в Радисън с Коритаров и ме покани. Темата беше блога на последния. Поговорихме за интернет и политика и обещах да дам някоя друга идея.

На следващия ден имах интервю в националното радио. Гостувах с Джуди Халваджиян на Ирен Филева. Записа е тук – изглежда дълъг, но минава бързо. Сградата на БНР е в типичен комунистически стил. В студиото се виждат много стари и много нови машини и всички влизат в употреба. Обяснението е, че качеството и надеждността на новите все още не може да надмине аналоговата технология. Разговора беше приятен и мина бързо. Едно да пишеш блог, друго е да записваш репортажи, а съвсем различно е да участваш на живо. Знаех го досега, но тогава го осъзнах. Разликата между теорията и практиката. Подхвърлих идея на Халваджиян да използва блогъри за еднократни репортери, но не знам дали я хвана.

Пътуването към Германия мина неочаквано бързо. Въобще не усетих пътя от самолета до апартамента. На следващия ден бях труп – не толкова от физическо, а от емоционално изтощение. Замислих се над това, което опита ни дава и дали аз на 24 имам база за да си вадя някакви коректни изводи. В последно време се отнасям страшно цинично към всякакви определения за нас – блогърите, интернет и въобще силата на гражданското общество. Спомням си, че преди няколко месеца не беше така. В Twitter ме уверяват, че ще ми мине. Не знам дали е от някакъв натрупан опит или просто от разочарование от новата медийна хватка, в който се намира България сега. За това ще има доста работа и писане, но аз, както и много други, съм уморен. Време е главата ми да слезе малко на земята и да се концентрирам върху моите неща за малко. Като начало – интервю с Google след час. Да видим дали ще ги одобря.