Само на мен ли така ми се струва или има нещо притеснително около новата власт? Не виждам тъмни сделки, защита на частни интереси или кръгове от фирми, но затова пък показно се проявява желание за работа, активност и реални мерки. Медиите ламтят за всяко парче внимание на Борисов и охотни ни показват как хората му са запретнали ръкави. Сегашната опозиция, за разлика от предишната, не скандира за бездействие и корупция. Двата им реални упрека са, че няма приемственост (че нали точно затова избрахме новите) и че парламента изоставал от техните темпове (законодателството не е маратон).
Цветя и рози.
Все пак някак вътрешно усещам, че нещо не е наред. Може би съм свикнал да ми замазват очите с медиен цирк и да въртят сделки зад сцената. Сделки, които едва след години да излязат наяве. Сега властта изглежда така, все едно смазва ръждясалите колела на държавата и мъчно започва да ги върти. За целта трябва време и ние им го даваме. Съществува негласен консенсус в обществото за 6 месеца, през които да влязат в роля. В един анекс към този консенсус обаче си остава нетърпеливото и почти мазохистично очакване и те да се издънят – да покажат сигнали за корупция, мързел и некадърност до края на гратисния период. Не защото искаме, а защото винаги така е ставало.
Историята се повтаря.
А какво ще стане, ако този път е различно? Ами ако тези вземат, че се окажат (и останат) свестни и наистина тежката държавна машина тръгне напред? Аз знам – тогава темите на дневен ред ще се променят. Няма да си говорим за братски подялби на еврофондовете, корумпирани министри и чалгаджийски спорове между управници, а за детайлите на сериозни теми като здравеопазване, образование, външна политика и малцинствата.
Сега не говорим за сериозни неща – те ни биват съобщавани с очакване за реакция. Реакция обикновено няма, защото обществото няма мнение. Единствено за вдигането на пенсионната възраст реагирахме и то защото въпросът бе първосигнален и засяга пряко стотици хиляди. И не я приеха. Ето това е активна позиция. За останалите теми обаче такава липсва. Всички говорим убедено за Марио Николов, Доган и Мургините, но не и за инвитро-то, интеграцията на циганите, модернизирането на образователната система и боклука. Темите са безкрайно сложни, а мнението ни се ограничава в простото „Трябва да се оправи!“. Тези теми не се оправят от някого като Борисов или Дянков, а с дискусия в обществото. Не искаме закон за амнистия – поставяме натиск на парламента, а не 6 месеца по-късно да овикваме света през свършен факт. Така стоят нещата в едно гражданско общество. Или поне би трябвало.
Медийна политика и телевизионни зомбита
Може би точно това ме притеснява – в България досега не сме имали възможност, а и не сме изпитвали нуждата да изразяваме активна позиция по широка гама от теми извън прекия ни интерес. Този аспект от демокрацията не сме успели да го усвоим през тези 20 години. Гласуването не се брои тук, но и то ни е такова – никакво. Затова и може би управлението на Борисов за сега е успешно – не се допитва много до обществото, държи голямо доверие, не зачита много разделението на властите и действа. Заради това, че действа му се радваме сега – просто е нещо ново и различно. Кога обаче ще дойде момента, в който ще опрем до детайлите и те ще действат без да се допитват до нас? Ще имаме ли капацитета да реагираме? Те ще ни чуят ли?
Тези въпроси ме терзаят. Притеснението ми идва не толкова от новата власт, а от отношенията й с нас. А ние – обществото – сякаш сме доволни и на толкова. Ще се научим ли да си искаме без да просим?
Благодаря на Yoz за снимката.
с дискусия в обществото ще се измисли начин за интеграция на циганите? :)) шегуваш се. Не разбирам ти какво имаш предвид под дискусия, дай пример как си я представяш, дано не е чрез блогърите
@voxy – пример – местните проблеми на даден квартал да се решават след среща с гражданите и искане на мнението им. После това мнението да се отчете, а не решението да се вземе централно в общината от някой чиновник или по-лошо – от министерство. При промяна на учебния план в училищата и въобще цялата образователна система, да се говори с учителите, родителите, висшите училища и работодателите.
Принципа е да се дава властта и парите там, където е проблемът.
Това са все комплексни теми, решенията на които сега се взимат в най-честия случай набързо. Не можеш да вземеш обществено-значимо решение, без да се допиташ до засегнатите страни. Всъщност можеш, но се получава това, което имаме в момента – приема се закон, прилага се, последват масово недоволство и медиен цирк, закона започва да се кърпи, но често не може, а и вредата вече е причинена. Управляващите трябва да са медиатори в обществените дискусии и изпълнители на постигнатите компромиси, а не да определят мнението и да го регулират.
Един прост тест, както за институциите, така и за НПО и гражданите. Докато може да се поспори колко добре се представят последните две групи, очевидно поведението на първата е меко казано разочароващо, но е със сигурност красноречиво.
http://ivanbedrov.com/?p=1392
Споделям твоето мнение, че мисленето ни и масовите теми за разговор в обществото ще са други, ако управляващите си свършат работата през този мандат и след това държавата работи както трябва. Но дори и всеки от министерски съвет, парламента и местната власт да работи оптимално, съвестно, честно и за интересите на България (което е невъзможно да стане), то и тогава процеса с промяна на съзнанието ни, на народопсихологията на българина ще отнеме доста години. Може би следващото поколение ще е друго, говоря за тези, които все още не са се родили. Дано те видят света по различен нчин. Дано за тях България като институция да е една стабилна и здрава държава.
@Хари – мисля си, че ние сме въпросното „следващо поколение“. Просто ни липсва мотивация и възможност за изява.
@Боян Като се замисля може и да си прав, а що се отнася до полето за изява всички млади трябва да разберат, че не управляващите ще ни го дадат, а ние сами трябва да си го направим.
Както казваш в One Young World „… it is more important to develop the minds of the young than to change those of the old.“
Повечето от нас имат мотивация, но нямат кураж от онзи истинския, при който ти пука и за другите. Може да съм пристрастен, но мисля че полето за изява трябва да стане в интернет и по-точно, чрез някаква конкретна платформа. Както стана със здравеопазването в САЩ и Youtube.
Мотивация – лесна работа.. Аз не съм ял бой по протести, ама мои познати са.
Мотивацията идва с надеждата и вярата в нещото. Като се мотивирам да си купя хляб, вярвам, че като дам парите, ще ми дадат хляб. А тука тъй в какво точно да вярвам? Отвикнал съм от това.
Не че се дърпам аз да си искам, каквото ми се иска. Ама трябва да видя, че дават, пък тогава. Иначе съм чувал че боляло. Да се надяваме да се появят хора дето не са чувствали и чували тия работи.
Като минат още два избора с такава избирателна активност и резултати. Може и политиците да осъзнаят от къде (би трябвало да) иде хлябът им. Така че чакахме 20 години да се пенсионира последното поколение на комунизма. Сега обаче трябва да пенсионираме поколението на мафията. не става с чакане, ама и за два дни не става само с едни избори.
Не, ние винаги сме недоволни, но само на приказки. То заради това 20 години нашите управници си правят, каквото си скат и колкото могат. Че не могат е ясно, то се вижда и от слепите, но за апатията на тоз народ, не искам да говоря, че ме е яд. 20 години не се научихме на нищо, само вечер на салатка с ракия сме силни, тогава можем всичко.
Здравей Бояне, беше се поизгубил и отдавна не беше писал в блога. 😉 Добре дошъл… Последните материали са чудесни имного хора ще ги прочетат (уверявам те) Не ни оставяй пак да нямаме какво истински да прочетем. Вече внимателно четем и си подбираме медиите. Наслушахме се на лъжи и не им минават номерата. Надявам се осъзнаваш колко много значиш за нас, читателите на твоя блог!
Поздрави: Дидо Денев
@Хари – Проблемът с интернет е, че в много случаи там си и остава активността. Причината в щатите интернет кампаниите да са толкова ефективни е, че там обществото внимава какво се случва в мрежата и придава тежест на мненията и кампаниите там. Спомни си преди 2 години кой в България обръщаше внимание на блоговете. От година някъде нещата се промениха и то точно защото протестите се организират в интернет. Мрежата е инструмент за активност, но на този етап в България трябва да се действа много и offline. А винаги в различните инициативи крайната цел е да седнат всички на една маса и да говорят.
@mc_martin – това, за което ти говориш е надеждност и предвидимост на системата. За да има надежда и вяра в това, което човек прави последните две не са нужни. Мотивацията идва във всякакви форми и „оправяне“ на системата е един от тях. Един силен демотиватор обаче е липсата на преки и бързи резултати. За жалост част от културата ни е да търсим точно такива и това е причината масата да не е активна. Слава богу има достатъчно младежи, които се открояват с инициативност и постоянство и виждаме добри резултати. В България познавам доста такива.
@fen – да си призная и аз мислих, че народа ни е изгубил всякаква вяра, но заради няколко искрици, които забелязах около изборите и януарските протести си промених мнението. Надежда има, желание има, но цинизма, който сме натрупали през десетилетията неволи спира всяко действие. Номера е да повярваме в нещо. Сега не вярваме в себе си пък какво остава за национални идеали, светло бъдеще, демокрация и т.н.
Не е като да не сме вярвали в идеали. Проблемът е, че след това са ни предавали набързо и това е допълвало цинизма ни. Първия, който грабне това доверие и надежда и не предаде народа ще направи голям пробив. Дано да са тези в Парламента. Трябват обаче и много локални лидери, а не само един голям вожд.
@Дидо Денев – Благодаря за добрите думи. През последните 2-3 месеца наистина писах по-малко по няколко причини. Първо беше отпускарски период, а аз имах доста изпити. Второ достъпа ми до интернет беше доста разкъсан. По-важното обаче беше, че трябваше да осмисля какво пиша, за какво го пиша и да се върна по стъпките си малко назад. Много залитнах в една посока и бях решил да не пиша повече за политика, но се оказа доста общо понятие. Ще видим как ще тръгнат нещата – план няма.
Точно затова ти харесват хората блога, щото си си ти, щото си естествен, и най-вече … ПЪРВО МИСЛИШ и ПОСЛЕ ПИШЕШ (разбрали сме разликата). Напоследък всички медии в България пишат и говорят само това за което спонсорите и силните на деня им плащат!!!
Има телевизии за които се чудя, що ли изобщо ги има!!!
Поздрави: Дидо Денев
Бояне, ти си много стойностен (аз никога не хваля) не за това което пишеш, а с това как го пишеш! Бих чел всичко от теб, понеже знаеш как да го напишеш. Често не казвам четох еди какво си, а четох в Блога на Юруков.
Това са си факти, не похвали! Който ме познава, знае що за студен темерут съм.
С възхищение!
@Дидо Денев –
Според мен, защото не яде всеки ден л…та, като нас, Боян може да погледне малко отстрани на проблемите ни в България. И най-вече не се поддава на внушения. За това и аз му казвам Браво! на ентусиазмът и позициите.
По темата по-горе: Мисля си, че този мандат ще е натоварен с много очаквания и внимание да не се повторят простотиите на предишният (Господ да ги порази!!!!) И блогосферата ще измести постепенно кръчмарските препирни и политиканствания, защото публиката тук е много по-образована и мотивирана за промяна. А и политиците вече ще знаят, че е възможно да им бъде бит шут веднага след като се издънят. Та се надявам поне от кумова срама (в началото) или от ясно осъзната нужда (към края на мандата си) да се допитват до тези, които са ги избрали. Иначе авторитарният стил на Б.Б. ще си остане един смешно-тъжен каубойски филм без happy end.
@Боян Юруков- не мога да не се съглася с теб. Принципно няма, какво да добавя. Явно ти по-добре виждаш нещата и умееш да ги формулираш. А, надеждата умира последна:)
Успех.
Прав си, че от повдигането на един въпрос, от поставянето му на дневен ред в обществото и от усилията на самите хора зависи много дали ще започне някой да работи по този въпрос.
Ние в България сме наистина като в някакъв цирк, в който всички търпеливо чакат представлението да свърши и тогава дружно започват да обясняват какво не е харесало и какво са сгрешили клоуните.
Блогърското общество в България (доколкото го има като организирано такова) се опитва да промени този начин на мислене и действие през последните 3-4 години. Според мен имаше успешни инициативи – инициирането на протестите, формирането на убеденост, че трябва да се гласува, а също и идването на ново, необременено с власт правителство.
От нас зависи доколко ще се развие този потенциал и дали ще продължим да бъдем фактор във всяка една област. Досега точно това ни е липсвало – заетите и интелигентни хора по принцип не обичат и нямат време да се обединяват и оставихме по-други прослойки да ни управляват и да определят живота ни. Интернет ни дава възможност да променим това.
Ще се радвам да прочетете поста ми „Българският блог феномен“ на
ДА, и то заедно!
Определено тези сега ще имат доста работа и доста неща в администрацията, процедурите и законите трябва да се оправят. Дано наистина това да стане и се надявам критиките ни да им помогнат. Преди това да стане обаче, наистина трябва да се оформи наново една цяла прослойка от идейни, амбициозни и активни хора, които да дърпат напред. Без тях пак ще се връщаме назад в развитието на държавата, защото просто няма да има кой да води.
Не казвам, че тези амбициозни и активни хора ги няма сега, но просто не се забелязват кой знае колко. Дали такова нещо е започнало да се оформя в мрежата сред блогърите, не мога да знам – историята ни учи, че такива процеси се забелязват едва след като са си свършили работата. Надявам се обаче да е тръгнало нещо в тази насока, защото без такова ядро от интелект и воля на никъде не сме тръгнали.
Не мога да кажа, защо не го виждам в момента. Някой биха казали, че комунизма го е унищожил, но не съм убеден. Мисля, че многото промени, социални и политически гонения са разкъсали интелигенцията. Точно това ни трябва – интелигенция. Писатели, поети, учени, филантропи, философи, актьори и общественици. Колко такива може да изброим сега и колко от тях правят нещо заедно? Далеч съм от мисълта, че хората сме еднакви. Конституцията и възпитанието ми казват, че имаме равни права, но далеч не мисля, че задълженията ни са еднакви. Просто някои личности в обществото трябва да си стъпят на мястото и да действат.
Одобрявам начинът на анализиране на проблемите от автора, както и дискусиите . Имам обаче свое виждане за интеграцията на малцинствата. Много сполучливо започна интеграцията на племената синти и рома . Нещо повече-един поне от тях е дори министър (без портфеил). И външно изглежда като такъв, прави много успешна чалга с историята и политиката . Името му непрестанно се дъвче в медиите, а незабравият му образ краси екраните на всички телевизии. Инициативите му по отношение на българите в чужбина : раздаване на български паспорти на хиляди желаещи, за да превърне Боико Борисов в нов Роналд Реигън, българите в иранци, македонците в българи ,крадците олигарси в патриоти , социалистите в гербовци и много още нечувани и невиждани цигански номера… Тои притежава и едно много характерно качество- „лъже като дърт циганин“. Маисторски жонглира и с „разкритията “ си за сексуалния живот на Левски , а в същото време премълчава сексуалните престъпления (секс с непълнолетна триперлиика ) на съагента си Гоце . И трите неща са истина : 1.лъже , 2. дърт е и 3. циганин е . Моля да не изтривате коментара ми – тук не става въпрос за расизъм, а за коментар на успешен ход във вътрешната политика на Новото правителство . Постарах се да пиша истината, самата истина и само истината за интеграцията на един циганин .
@PLAGIAT – трия коментари само по изключение и макар че твоя е на границата на приличното, оставял съм и по-лоши. Не съм съгласен с определенията ти за Димитров и политиката на новото правителство, но все пак всеки има право на собствено мнение.
Не мога да разбера обаче откъде изкара тези неща със сексуалните престъпления. Целия ти коментар ми звучи като статия в жълт вестник. Разбирам ненавистта ти към споменатите с половин уста политици, но хипербулите не помагат много.
Двете галерии
2 Октомври 2009
Едвин Сугарев
……………………………………………………………..Всъщност „Уикенд” има твърде различен тематичен обсег от „Опасните новини” – една единствена тема е обща и за двете издания: и тя е темата, свързана с личния живот на президента Първанов.
Най-жълтият текст в „Опасните” е статията „Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка”, в която се разказва за потреса на медицинския екип на президента, установил заболяването, и за това, че всъщност държавния ни глава се заразил, докато бил на лов някъде в Старозагорско, когато гардовете му били изпратени да доведат въпросната девойка, с която имало предварителна уговорка за интимната среща. В „Уикенд” не се говори за никакъв трипер и никакви ученички, но пък в няколко статии обилно се коментира личния живот на президента – като се посочват поименно негови любовници и се цитират техни изказвания. Като се има предвид тиража на „Уикенд”, в пъти надвишаващ този на ВАЦ-овите вестници, подобни публикации биха могли да донесат сериозни неприятности на всеки държавен глава – пък бил той и родното Гоце…
За такова поведение в нормалните държави президентите биват принуждавани да освободят високия пост и дори ги съдят .Примери-бол! Защо не се възмущавате а мълчаливо одобрявате деянията на един престъпник? Или таино му се възхищавате (и завиждате)? Не се ли питате защо и МВР и „Империята на злото“-ДАНС учатвуват в прикриването на престъпления , та били те и на президента на България? Невиждате ли, че държавните специални служби са се превърнали в частни служби на големите крадци и мафиоти в държавата ?Ето поради това поведение на „електоратът“ в България на власт идват мафиотите и олигарсите . Поради това поведение на такива „лица“ като споменатите истинските виновници за проблемите на българина остават ненаказани и благоденствуват .
Здравеи Бояне! Благодаря ти, че обърна внимание на моето субективно мнение ! Извинявам се, че вчера изпратих като „коментар“ само цитати от източниците на информация, на които се осланях при писането на предишния си коментар . Просто бързах, поради липса на достатъчно време, естеството на темата и като доказателство, че не си измислям . Правилно си забелязал , че коментарът ми „звучи като статия в жълт вестник“. Да, информацията е взета от жълт вестник, но е „изпрана“ няколко пъти , а последната „варка“ е на Едвин Сугарев . Моето лично мнение е, че на дъното на „ковчега“лежи истината , а не измислица . В противен случаи защо споменавания „агент Гоце“ все още не е завел дело за клевета и уронване престижа на държавния глава и гражданин Георги Първанов ?
По отношение на Божидар Димитров , мога да твърдя, че го познавам лично и по-добре, и от бившите и от сегашните му съпартиици . По-добре и от водещият го офицер от Д.С. (крил се под псевдономите „Венелин“ и „Крум“ ) . По добре от неговия приятел, които го направи министър (макар и без портфеил). По добре от екзалтираните и недостатъчно образовани зрители на телевизионните му чалгаджииски изстъпления . По-добре от читателите на компилаторските му „исторически“ словоблудства .
Като професионален историк, се старая да се придържам максимално до истината и фактите . В момента пиша оценка на научното творчество , политическите метаморфози и личността на Б.Д, което ще бъде отпечатано като книга . Оценките ми се базират на личните контакти и доброто познаване на публикациите и персоната на „енциклопедиста„ известен като „агента с три хански имена“.
Все още не съм се опитвал да давам оценка на деиността на новото правителство ,не защото не желая да изкажа личното си мнение, а защото то не е направило достатъчно, за да се издигне над нивото на което взе „старт“. Оценки (положителни и отрицателни) ще давам, едва когато забалежа движение над или под„хоризонта“ . Изказах само моето субективно мнение за един „успешен ход във вътрешната политика на Новото правителство“ по отношение на интеграцията на една личност , носител на характеристиките на любимото малцинство на българина . Готов съм да отговарям или споря за всяка невярност и неточност в моите оценки .
Желая ти всичко наи добро и късмет !
Преди няколко часа по случай „отбелязването“ на 20 години от началото на прехода по бтв чух един политолог да казва: „Старите отказват да забравят, а младите отказват да запомнят. А това е много лошо.“ Новата власт не е забравила, защото е твърде стара. Доста мисли ми изникват тук, но трудно описвам с думи.