Забързан ден в София. Минаваш през Попа и изведнъж мяркаш човек с черни очила и черна лента. После още един. После трети. Оглеждаш се и след малко наоколо от нищото се насъбира цяла тълпа такива. Ако си чувал се понятието флашмоб, може да се сетиш какво се случва. С малко късмет медиите ще отбележат, че е имало внезапен протест за спасяването на Странджа.
В центъра на Амстердам едно дизайнерско студио събира доброволци, които поставят стотици монети с различна степен на потъмняване директно на плочките. След известно време се получава красива картина с съобщение към преминаващите хора. Част от идеята е да се проведе експеримент дали те ще оставят скулптурата заради красотата й или всеки ще си вземе няколко монети с нищожна стойност.
На центъра на Берлин се вижда странна група ентусиасти с плакати „Безплатни прегръдки“. От време на време някой се престрашава и им позволява да го прегърнат. Не, не са умни джебчии – целта им е да скъсят разстоянието между хората с едно просто и естествено действие. След като получиш прегръдката ти става по-леко и продължаваш с деня си.
На почивка си в Лондон. Естествено отиваш да снимаш Биг Бен. Малко встрани виждаш палатки и плакати. Бързо осъзнаваш, че това е политически протест. Ако се зачетеш, ще разбереш, че не е един, а няколко – всеки с различна цел и искания. Наоколо няма медии – само туристи и забързани бизнесмени. Всички ги подминават сякаш са просякът, който виждаме всеки ден на път за работа.
Какво общо имат всички тези привидно отдалечени и несвързани събития? За тях научаваме от медиите. Идват новините в 8 и набързо се изброяват ключовите думи от деня. Ако нещо е хванало вниманието им, може да получи 80 секунди слава между бройката убити и времето. Толкова са много случките, че е невъзможно да се поберат всички в един толкова скъп сегмент. По принцип целта на протестите, флашмоб-овете и другите подобни е да хванат вниманието на медиите, за да може пророкуваното съобщение да стигне до цялото общество. Защо?
Анатомията на една инициатива се състои от едно ядро активни граждани с някаква амбиция. Кръвта на тази инициатива е ентусиазма им. Методите им са различни, но по възможност най-стряскащи (пример – хора в червена боя и опаковани в найлон като метафора за месото идващо от кланиците). Този организъм говори пряко с минаващите хора, но очите му са в камерите и репортерите наоколо. Защо?
Една медия се състои от репортери, фотографи, редактори, директори, рекламен отдел и т.н. Целта на една медия е да продава новини. Генерират се сензации и хората гледат. Медиите в съществото си са търговски дружества, които купуват информация, слагат й панделка и я препродават. Когато преценят, че една новина ще се харчи, те наблягат на нея. Ако твоята новина може да се представи популярно, тя стига до лавиците им. И сякаш това, което не е в медиите остава извън вниманието ни. Защо?
Защо инициативите трябва да се правят за медиите? Истината е, че много не се правят за тях. Идеята с прегръдките се прави за хората на улицата. Правят се изложби за минувачите. Организират се фестивали и събори. Група студенти замръзват за пет минути в Халите сякаш времето е спряло. Обществото прави нещо за обществото. Няма нужда да има смисъл. Слага се нещо на вниманието на останалите с надеждата, че то ще им даде някаква стойност. Виждаш го, взимаш го, харесва ти и казваш на приятел. Той го споменава на друг и новината върви.
Питали са ме много дали блоговете са новите медии. Стереотипът във въпроса е погрешен. Директната комуникация между хората не може да се сравни с тази на медиите. Хората произвеждат съдържание и консумират. При медиите само консумираме. Блогърите не са гилдия от нови журналисти, които да предоставят новините по малко по-модерен начин. Блоговете са продукт на нуждата, за която медиите само компенсираха през цялото си съществуване – възможността да говорим бързо с всички останали. Много се говори за предизвестената смърт на вестниците и като причина се посочва желанието на хората да четат в интернет. Затова и Капитал вече слага препратки към сайта си в печатното издание. Според мен проблемът е не в мястото на информацията – на хартия или на файл в някой сървър, а във формата. Не чета вестници не защото новините са остарели за разбиранията ми, а защото знам какво ще пише. Езика, формата, спектъра и анализа, с които се разисква случващото се, е толкова познат и стандартизиран, че прелиствам страниците само за да търся малкото ключови думи, които ми носят някаква стойност. Защо ми е да чета интервю с министъра на отбраната в някое издание, след като съм го добавил във Facebook и в Twitter и мога да говоря директно с него? Защо да чета за някой протест, след като се случва под прозореца ми или под този на някой познат? Живея на 2000 километра от София и научих 2 часа преди първото съобщение в новинарските сайтове за инцидента в Челопечене. Минути по-късно имах и снимки.
Инициативите не трябва да се правят за медиите и дори с медиите. Трябва да се правят с хората и за хората. Медиите помагат, но неизбежното препакетиране на информацията и очакванията на зрителите за подправен продукт донякъде развалят ефекта. Вина за това нямат журналистите – това е просто работата им. Дори да изключим автоцензурата и натиска под формата на ситен шрифт в договорите им, ако те не пакетират новината правилно, тя просто няма да се поеме от зрителите. Получава се затворен кръг на грешни очаквания и порочно предлагане. Същите тези журналисти с контактите, знанията, аналитичния ум и афинитета им към новини ще се и се справят прекрасно в т.н. нови медии.
Затова като говорим за смъртта на старите медии, не мисля, че трябва да гледаме към аматьорските (от гледна точка на журналистиката) прояви на блогърите. Трябва да гледаме в общуването между хората и в опитите на обществото да говори със себе си без посредник. Скъсявайки разстоянието между самите нас и то предимно извън интернет, променя разбиранията ни за достоверен източник на информация и предпочитанията ни към темите. Медиите няма да си отидат, а вече са започнали да се адаптират. Според мен ще се превърнат в открити официози на този или онзи интерес и просто още една брънка в голямата мрежа от говорещи хора.
Може и да греша, но по-скоро не.
много си харесах един пасаж в текста ти – тоя защо не четеш вестници 🙂
Текстът е много смислен и предразполага към размисъл; бравос! Констатирам прогрес в осмислеността на писането от автора…
Статията е доста добра, мисля, че никой от нас не е задълбавал толкова навътре в материята. Браво.
@Longanlon – Основата от този пасаж ми дойде на ум след като участвах по радио Христо Ботев преди месец и нещо. И там стана дума за вестниците и новите медии.
@Ангел Грънчаров – благодаря за комплимента.
@fen – В последните няколко седмици се натъкнах на няколко случки като тези, с които започвам статията. Освен това в момента се занимавам с 4-5 инициативи, за някои от които започнах да търся медийна подкрепа. Всичко това ме наведе на горните мисли и се радвам, че най-накрая успях да ги формулирам. Интересно ми е да чуя какво мислят журналистите за това.
И на мен би ми било интересно да ги чуя. Само се питам, кои от тях са журналисти в онзи, истинския смисъл:)
@fen – Писах на Медийна Демокрация да си кажат мнението за мислите ми. Не знам какво е определението за журналист. Предполагам, че те го учат в университета. Знам само какви очаквания имаме ние към работата им по принцип и знам че отчасти сами сме си виновни, че не ги получаваме.
Май е по-добре да видим отговорите, отколкото да задълбаваме в темата -Кой, какъв е:)
Интересна статия, Бояне 🙂
Мисля, че е много рано да говорим за смърт на „старите“ медии. Първо защото те включват не само вестниците, но и телевизията и радиото. И второ, защото все още новите дигитални медии не са толкова лесно достъпни до специфичната група хора за които са предназначени.
„Старите медии“ все още са най-лесния, най-бързия и най-„нормалния“ начин за информиране на по-голямата част от обществото. Освен това много от тях вече имат своите дигитални аналози, но това не означава, че аналоговите са „мъртви“ – медията е същата, просто е различен начина на разпространение.
С целият си респект към блогърите, не мисля че те са сериозен и безпристрастен източник на информация. Написаното от тях все още не зависи толкова от реклами или спонсорства, защото не е бизнес, но пък може да е твърде субективно или просто напълно невярно.
Не разбирам защо нещата изобщо се сравняват. Блоговете са много далеч да заплашват която и да е медия, и не мисля, че това им е целта.
Медиите в голямата си част са се поддали на комерсиалното. За каквото им се плаща, който им плаща, той говори в слушалчицата на говорителя от новините по телевизията. Говори се само онова което се харчи, говори се по лековат начин, без анализи, със стандартни заучени фрази (затрудняващи понякога и журналистът който ги изговаря) без да им се осъзнава значението и без дори да има вложено такова значение вложено в тях (просто защото няма пряк превод от английски език)…
Поздрави: Дидо Денев
… дори флаш-моб трябва да се разтълкува (от някого) и да се обясни на прост, ама много прост (каквото е населението тук) Български език. Не знам дали не повдигам старият въпрос за това дали изкуството на писане да се снижи до масите или масите да вземат да се изучат и възвишът за да разберат изкуството на писане. Лично мое (неангажиращо) мнение си е, че времената, времето е такова, че масите умишлено са направени тъпи (в България) и се налага да се попринизи ДОРИ изкуството на писане… та за да схванат тези модерни начини на гражданска активност като флаш-мобовете, първо някой трябва съвсем простичко да им го напише. Съмнявам се дали между две „свалени“ ем-пе-тройки са зърнали някъде из нета, че има вече Web 2.0/3.0 или блогове… (дано не ги подценявам, но със сигурност не надценявам нашего брата) Тук интелектуалното ниво не е никак висого…
Привет Бояне,
Предложил си много интересна гледна точка и аз съм съгласна с много от тезите ти. Според мен обаче блоговете са медия на активните и млади (и нетолкова млади) хора, с достъп до интеренет. А все още не всички българи имат интернет, а има много, които не са работили с компютър.
От друга страна мнозинството от хората предпочитат да не търсят информацията, а да я получават наготово селектирана и „смляна“. Те нямат потребността на хората в блогосферата да знаят първи, да знаят всички гледни точки, да си направят сами изводите … или още по-малко сами да участват в правенето на събитията. Така че на тях традиционните медии им вършат прекрасна работа.
Аз харесвам блоговете и следя примерно 100 от 1000. Но съм избрала тези 100, защото са като мои „клубове по интереси“, съдържанието им ме кефи и отговаря на мои потребности. Но дори и да науча първо от тях за инцидента в Челопечене, съвсем не очаквам блоговете да ми дават пълна и обективна картина за случващото се.
Хубавото е, че има традиционни медии, които напипват пулса на времето и се насочват точно към тези млади и активни хора, които могат да бъдат открити само в нета. Цитираният от теб Капитал и Дневник например. Имат си блогове, имат си профили във Facebook, в twitter. За мен това са напредничави медии, които никога няма да са аут от пазара. Защото съзнават, че аудиторията става все по-сегментирана, все по-претенциозна и търсят всички адекватнии канали да стигнат до тях.
В този смисъл не смятам, че можем да говорим за „смърт на старите медии“, както и вече не бива да приемаме блогърите като „аматьори“ (от гледна точка на журналистиката).
С поздрави, Марина Кирова
@Николай Ангелов – Не смятам, че блоговете могат да заместят медиите напълно поне на този етап. Двете основни причини с доверието и професионализмът. Медиите ги притежават, както и ресурси, инфраструктура и мрежа от контакти, с които да генерират новини. Това е положението сега и ще трябва доста време докато блогърите можем да конкурираме ефективно тези ресурси.
В същото време обаче тук говоря за тенденция. Слагам под една шапка вестници, радио и телевизия, защото моделът на комуникация в еднопосочен те излъчват и ние приемаме. Смятам, че това далеч не стига на хората и това е една от причините блоговете да са толкова успешни като начин за изразяване. Телевизиите в България от скоро започнаха да вникват в този модел – хората да им изпращат информация, снимки и репортажи. Видяхме, че новините генерирани точно по този начин стават най-успешни (инцидента Илинден като типичен пример). Все пак медиите няма да могат да настигнат мрежите от потребители в интернет и след като сме си изградили списък от доверени източници (личности, а не медии), ще получаваме информация много по-директно и коректно. Но пак напомням – за да се изгради всяка мрежа на доверие се иска време.
@Didan Denev – грешиш, че интелектуалното ниво е ниско, също както, че журналистите са прости.
Колкото и да ни се щеше през комунизма да сме всички равни, във всяко общество има 10% каймак и 10% утайка. Преди няколко века не само богатството е било разпределено неравномерно – изкуството, науката и образованието въобще са били привилегия само на най-горната класа. С навлизането на индустриалната революция, масата е започнала да чете, да се обогатява и да търси забавление. Така се ражда масовата култура, която има сериозни постъпления заради богатата средна класа, но ниско качество, заради липсата на усредените им нужди.
Моделът каймак-маса-утайка важи не само в финансово, но и в културно и най-вече – интелектуално значение. Простичко казано – не можеш да накараш всички да оценят Бах и Бетовен, но лафовете на Иван и Андрей могат да почешат нуждите на всеки човек. Масовата култура задушава висшата такава от край време с финансовите си постъпления и първосигналния си характер. Както във всяка тълпа, най-глупавите водят всичко.
Това въобще не означава, че 10% каймак не съществуват, не творят и не ценят сътвореното. Да се говори, че „Тук интелектуалното ниво не е никак високо“ означава, че гледаш само масовото и не си обръщал внимание на истинската култура. В това няма нищо лошо – хубаво е да има адаптирани текстове, за да могат да се разберат от всички. Нормално е да обясняват нещата семпло от медиите, за да достигнат тези с по-малък кръгозор. Хубаво е обаче да има градация и цел да се вдигне средното ниво.
Затова не обвинявам медиите, че адаптират и принизяват значението на някои новини. Прав си, че са комерсиални дружества и целта им е печалба. Както казах горе, новините са стока и трябва да се продадат в правилната опаковка. Журналистите обаче имат и други задължения, които обикновено остават на заден план – да осигурят тази градация и да повдигат малко по малко културата на обществото.
Нарочно казах „обикновено“, защото също както в обществото, и при журналистите има каймак, маса и утайка. Нормално е да забелязваш утайката, която води масата, защото също както при „повечето сме тъпи“ не виждаш, че каймака има по-голямо значение и определя всичко останало.
Извинявай за дългия отговор.
@Марина Кирова – както уточних в този коментар, далеч не смятам, че блоговете могат да изпълняват тази роля сега. Хубаво е, че медиите се ориентират към информация подадена от зрителите/читателите си и тази тенденция определено ще се задълбочи, но вярвам, че в един момент доверието към опредлена група от личности ще стане достатъчно голямо, че да замести официалните емисии. Това включва в себе си и нуждата от по-широк достъп до интернет, който в един момент неминуемо ще има и който ще промени начина ни на търсене на информация.
Да го кажем така – разбирам аргументите ти, но за мен са еквивалентни на думите на една моя позната преди 12 години. Тя се чудеше защо са ни нужни мобифони – мъжът й имал и макар да е много удобно, според нея повечето хора нямат нужда от нещо такова и им стигат стационарните линии, а като толкова им трябва мобилна комуникация – могат да използват уличните телефони. Тогава наистина това беше разбирането. Ситуацията е аналогична – нуждата се ражда и се разраства с времето. Подобно нещо се случва е при блоговете – сега повечето хора не изпитват нужда, а и не се пробват да търсят в блогосферата, защото системата (абонамент, търсене, публикуване, локализация и синхронизация) е нова, мудна, не е интуитивна за ползване и не е толкова масова. Също като мобифоните. Трябва време да се развият нещата и горната ми статия е отражение на това, което според мен определя тенденцията на развитие.
Новините наистина са стока и трябва да се продадат в правилната опаковка, НО и на правилните потребители и то по начин подходящ за възприемането и (, а не с клишета и заучени фрази и чуждици). Ако целевата група за даден тип новини не е обучавана да ги разбира, то тогава нека журналистите лека полека я учат в хода на представяне на новините (с времето, с годините дадената обществена група ще дорасте). Кой в момента определя и изследва Тенденциите в развитието на потребностите (и съответното ниво на разбиране на поднасяната информацзия)? Любопитно ми е хои целеви групи кои медии използват. Къде човек може освен инфото да чуе и види анализи (недай си боже да поискам нещо повече от някоя медия като например да има достъпна и обща среда за дискусии…)
Поздрави: Дидо Денев
Привет Бояне, да не забравяме, че и преди век бяха отписали вестниците. Радиото щяло да убие пресата, а появата на телевизията – радиото. Факт е, че все още има аудитория за тези медии. Но безспорно времето променя форматите и каналите за разпространение. На пазара ще останат тези медии, които са в крак с времето, с потребностите на аудиторията и се адаптират към новите технологии.
Да, интересна статия, наистина. Това мнение е гледна точка на много хора в днешно време. Само че – смъртта на печатните издания е предсказвана много пъти. Имаше даже виц навремето, как двама души си говорят и единия заявява: „Ще дойде време, когато всички хора ще гледат телевизия и тогава вестниците ще изчезнат.“ -„Глупости. – срязал го другия – нима можеш да увиеш нещо в телевизор?“
Е, виждаме в какво се е превърнала телевизията сега. Вече не става за гледане, поне не е кой знае колко значим източник на информация. А вестници продължава да има. Човек си задава въпроса – дали пък това няма да се случи и с новите медии? Не е ли всъщност именно „печатът“ вечен, поради причини, които не са ни известни
@Alissa Кой човек си задава въпроса дали новите медии ще изчезнат? 😉 Според мен е абсурдно. Другото нещо което май забравяш е, че телевизията също е от „старите медии“, и е все още единствен източник на информация на повечето хора, особено в България. Не знам как така определи, че не става за гледане, и така обрече съществуването и 🙂
А за „вечния“ печат, няма да го бъде. Скоро хората ще започнат да използват хартия за все по-малко неща. Тази тенденция вече е стартирана. Много фирми слагат подпис под имайлите си да „помислим за дърветата и околната среда“ преди да изпринтим писмото. Така че нищо чудно да започнем да увиваме неща в телевизори 🙂
П.С. Ако познавате някой които вече го прави, пишете един имейл. Ще стане невероятен документален филм!
@Didan Denev – точно за това задължение на журналистите и въобще работещите в медиите говорех – да се развива културата и очакванията на хората. Основната част от отговора защо това не се случва се съдържа отново в статията – какво при обществото, така и при журналистите има една малка част, която може да се нарече елит. Останалите журналисти са морално и интелектуално на същото ниво, както съответната група от обществото. Как можем да очакваме тогава развитие, след като тези, които посочват примерите не могат да гледат напред.
Естествено има го и моментът, че масовата култура получава повече постъпления и това е допълнителен стимул да се произвежда. Не на последно място, при липсата на подходящ морал възниква въпросът защо им е на тях да превъзпитават обществото, след като и така продукта им се купува и то охотно.
@Марина Кирова, @Allisa и @Ники – При появата на електронните книги, много хора отпидаха печатните. Видяхме обаче, че Kindle не успя и причината е, че хората имат нужда от физически допир до продукта, който купуват. Това е единия основен проблем на електронните медии. Втория е че online медиите много трудно печелят пари поради изобилието на източници и неразработения пазарен модел.
Наистина на няколко пъти са обявявали кончината на <'старата медия и сега виждаме, че не са били прави. Една истина обаче остава - след появата на всяка нова медия, начина, по който хората възприемат информацията, се променя качествено. Нещо повече - те очакват повече от самите медии. Качествената промяна при интернет медиите е, че се добавя елемента на интеракция - нещо, което липсваше до голяма степен до сега. При градацията печатни книги - вестници - радио - телевизия се изменя просто формата на изразяване и достъпността на хората до новини. Моделът на производител-консуматор остава. При online медиите обаче се променя и това - всеки е производител и консуматор едновременно. Тъй като това е коренна промяна не смятам, че можем да приложим изцяло опита при навлизането на старите медии.Съгласих се обаче по-горе, че няма да умрат - просто ще се адаптират и изменят до неузнаваемост.