Наистина на няколко пъти са обявявали кончината на <'старата медия и сега виждаме, че не са били прави. Една истина обаче остава - след появата на всяка нова медия, начина, по който хората възприемат информацията, се променя качествено. Нещо повече - те очакват повече от самите медии. Качествената промяна при интернет медиите е, че се добавя елемента на интеракция - нещо, което липсваше до голяма степен до сега. При градацията печатни книги - вестници - радио - телевизия се изменя просто формата на изразяване и достъпността на хората до новини. Моделът на производител-консуматор остава. При online медиите обаче се променя и това - всеки е производител и консуматор едновременно. Тъй като това е коренна промяна не смятам, че можем да приложим изцяло опита при навлизането на старите медии. Съгласих се обаче по-горе, че няма да умрат - просто ще се адаптират и изменят до неузнаваемост.

Естествено има го и моментът, че масовата култура получава повече постъпления и това е допълнителен стимул да се произвежда. Не на последно място, при липсата на подходящ морал възниква въпросът защо им е на тях да превъзпитават обществото, след като и така продукта им се купува и то охотно.

П.С. Ако познавате някой които вече го прави, пишете един имейл. Ще стане невероятен документален филм!

Поздрави: Дидо Денев

Да го кажем така – разбирам аргументите ти, но за мен са еквивалентни на думите на една моя позната преди 12 години. Тя се чудеше защо са ни нужни мобифони – мъжът й имал и макар да е много удобно, според нея повечето хора нямат нужда от нещо такова и им стигат стационарните линии, а като толкова им трябва мобилна комуникация – могат да използват уличните телефони. Тогава наистина това беше разбирането. Ситуацията е аналогична – нуждата се ражда и се разраства с времето. Подобно нещо се случва е при блоговете – сега повечето хора не изпитват нужда, а и не се пробват да търсят в блогосферата, защото системата (абонамент, търсене, публикуване, локализация и синхронизация) е нова, мудна, не е интуитивна за ползване и не е толкова масова. Също като мобифоните. Трябва време да се развият нещата и горната ми статия е отражение на това, което според мен определя тенденцията на развитие.

Колкото и да ни се щеше през комунизма да сме всички равни, във всяко общество има 10% каймак и 10% утайка. Преди няколко века не само богатството е било разпределено неравномерно – изкуството, науката и образованието въобще са били привилегия само на най-горната класа. С навлизането на индустриалната революция, масата е започнала да чете, да се обогатява и да търси забавление. Така се ражда масовата култура, която има сериозни постъпления заради богатата средна класа, но ниско качество, заради липсата на усредените им нужди.

Моделът каймак-маса-утайка важи не само в финансово, но и в културно и най-вече – интелектуално значение. Простичко казано – не можеш да накараш всички да оценят Бах и Бетовен, но лафовете на Иван и Андрей могат да почешат нуждите на всеки човек. Масовата култура задушава висшата такава от край време с финансовите си постъпления и първосигналния си характер. Както във всяка тълпа, най-глупавите водят всичко.

Това въобще не означава, че 10% каймак не съществуват, не творят и не ценят сътвореното. Да се говори, че „Тук интелектуалното ниво не е никак високо“ означава, че гледаш само масовото и не си обръщал внимание на истинската култура. В това няма нищо лошо – хубаво е да има адаптирани текстове, за да могат да се разберат от всички. Нормално е да обясняват нещата семпло от медиите, за да достигнат тези с по-малък кръгозор. Хубаво е обаче да има градация и цел да се вдигне средното ниво.

Затова не обвинявам медиите, че адаптират и принизяват значението на някои новини. Прав си, че са комерсиални дружества и целта им е печалба. Както казах горе, новините са стока и трябва да се продадат в правилната опаковка. Журналистите обаче имат и други задължения, които обикновено остават на заден план – да осигурят тази градация и да повдигат малко по малко културата на обществото.

Нарочно казах „обикновено“, защото също както в обществото, и при журналистите има каймак, маса и утайка. Нормално е да забелязваш утайката, която води масата, защото също както при „повечето сме тъпи“ не виждаш, че каймака има по-голямо значение и определя всичко останало.

Извинявай за дългия отговор.

В същото време обаче тук говоря за тенденция. Слагам под една шапка вестници, радио и телевизия, защото моделът на комуникация в еднопосочен те излъчват и ние приемаме. Смятам, че това далеч не стига на хората и това е една от причините блоговете да са толкова успешни като начин за изразяване. Телевизиите в България от скоро започнаха да вникват в този модел – хората да им изпращат информация, снимки и репортажи. Видяхме, че новините генерирани точно по този начин стават най-успешни (инцидента Илинден като типичен пример). Все пак медиите няма да могат да настигнат мрежите от потребители в интернет и след като сме си изградили списък от доверени източници (личности, а не медии), ще получаваме информация много по-директно и коректно. Но пак напомням – за да се изгради всяка мрежа на доверие се иска време.

Поздрави: Дидо Денев

Мисля, че е много рано да говорим за смърт на „старите“ медии. Първо защото те включват не само вестниците, но и телевизията и радиото. И второ, защото все още новите дигитални медии не са толкова лесно достъпни до специфичната група хора за които са предназначени.

„Старите медии“ все още са най-лесния, най-бързия и най-„нормалния“ начин за информиране на по-голямата част от обществото. Освен това много от тях вече имат своите дигитални аналози, но това не означава, че аналоговите са „мъртви“ – медията е същата, просто е различен начина на разпространение.

С целият си респект към блогърите, не мисля че те са сериозен и безпристрастен източник на информация. Написаното от тях все още не зависи толкова от реклами или спонсорства, защото не е бизнес, но пък може да е твърде субективно или просто напълно невярно.
Не разбирам защо нещата изобщо се сравняват. Блоговете са много далеч да заплашват която и да е медия, и не мисля, че това им е целта.

@Ангел Грънчаров – благодаря за комплимента.

@fen – В последните няколко седмици се натъкнах на няколко случки като тези, с които започвам статията. Освен това в момента се занимавам с 4-5 инициативи, за някои от които започнах да търся медийна подкрепа. Всичко това ме наведе на горните мисли и се радвам, че най-накрая успях да ги формулирам. Интересно ми е да чуя какво мислят журналистите за това.