Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата.

В последно време обаче фокусът на блога ми се измести. Отново пиша за мислите си и нещата около мен, но все повече се концентрирам върху комуникацията. Давам мнение, разпространявам информация, участвам в инициативи и призовавам към действие. Всичко това стана около протестите и изборите тази година и цялата политика, която се изсипа в блогосферата. Когато тя свърши, си дадох за цел да се върна крачка назад, но не се получава съвсем.

Блогът не е нещо там в мрежата, където пускаш текстове и слагаш снимка отстрани. Блогът не е профил в социална мрежа, който подновяваш като се случи нещо. Блогът не е начин на живот, въпреки че за много блогъри е. Ако един блог се отгледа добре, той става виртуалното ти лице пред хората и расте с теб. Съдържанието на един некомерсиален блог се състои не от това, което другите биха харесали, а това, което ти искаш да им кажеш. Хората не сме толкова сложни – ако имаш контакт с даден човек достатъчно дълго време, ще го опознаеш задоволително добре. Блогът в не малко случаи дава тази възможност без директен контакт.

Затова ми е на мен блога – комуникация, опознаване, душевен отдушник, умствен експеримент, професионален профил и ако е дал Бог – нещо, с което да помогна. Покрай блога си се запознах с куп хора, които по друг начин надали бих срещнал. Въпреки, че през последните години се прибирам за едва няколко седмици в България, имам повече контакти от доста хора, които са там. Искрено се надявам те да ми помогнат в започването на кариера през следващата година.

И за да не става твърде сериозно това обяснение – да това тук си е моето пространство. Утре може да пиша за това, че мравките са извънземни и никой не може да ми каже нищо. Може да спрат да ме четат, но за мен това е друг вектор в отношенията. По дефиниция блогърите сме екстровертни егоцентрици и си защитаваме своето до край. Нямам представа как всичко това сработва, а и не съм сигурен, че въобще сработва. Затова отговорът на въпроса „За какво са ви тия блогове?“ се съдържа в самия въпрос – за да можем да разказваме защо ни трябват, кои сме ние и къде отиваме.

Ето версиите на Събина от entelegentno, Луцифер и Говорилня. На мен пък ми се ще да чуя мнението на Иван Бедров, Ангел Кафазов, Нели Огнянова, Longanlon, Жюстин и Бого.

Ето отговорите на Нели и Жюстин, които намирам за доста интересни.