Тази статия е написана от Александър Николов, завършил магистратура Финанси и Информационен Мениджмънт в Goethe Universität Frankfurt, Германия. Специализирал е Инвестиционен, Портфолио Мениджмънт и Пенсионно Осигуряване. След работата си в Deutsche Börse сега работи като ETRM консултант.
Поради небивалия, признавам неочакван от мен, интерес към предишната ми статия- „Пенсионната система по света – една некачествена измама„, реших да допълня темата. В гореспоменатата статия поставих много въпроси, сега ще се опитам да потърся техните отговори. Нищо от това, което ще напиша, не е моя идея. Както обичаме да казваме в България- „Няма да откривам топлата вода“, просто ще ви запозная със световните тенденции и както намеква заглавието с „Бъдещето на Пенсиите“.
Първо, кратък преговор. Пенсионната система на земята в този си вид е обречена да се разпадне. Нужни са спешни и решителни действия от правителствата на Земята. Сегашните мерки- увеличаване на пенсионната възраст и на осигурителния стаж, както и вдигането на осигуровките просто отлагат неизбежното. Трябва да преминем към лични пенсионни сметки, колкото се може по-рано. Поставихме проблема. Нека видим сега няколко варианта за неговото решение.
Ще си позволя да разширя обхвата на темата и ще ви запозная с корпоративните пенсии, които представляват част от статуквото. Корпоративните пенсии се делят на пенсии с дефинирани доходи (defined benefit) и такива с дефинирани вноски (defined contribution). В миналото почти всички пенсии са били с дефинирани доходи. Какво означава това? Работникът X започва да работи за компания Y и получава гаранции, че в момента, в който се пенсионира ще започне да получава определена пенсия Z. Разбира се, за да се случи това, X трябва да работи през целия си живот за компания Y. В един момент се оказва, че компания Y не осъзнава в какво се забърква. Фирмата приема редица рискове, за да може да изпълни едно подобно обещание. Основните рискове са инвестиционен риск през всички години до пенсионирането на работника X, инфлационен риск и риск от дълголетие на работника X (longevity risk). Като прибавим и факта, че фирмата Y има 100,000 служители като X, проблемът вече става със заплашителни размери. Редица световни компании имат сериозни дилеми с пенсионните си фондове. За да не бъда голословен, ще ви дам и пример. General Motors имаше нерешим проблем със своите задължения към бившите си служители. Ситуацията допринесе и за фалита на компанията в последствие.
За да не изпадат в подобни патови ситуации, редица корпорации, а и правителства от десетилетия насам се насочват все повече към пенсии с дефинирани вноски. Какво представляват те? Най-общо казано компанията Y се задължава да внася определена вноска в личния пенсионен фонд на служителя X за периода, в който той работи за нея. Компанията няма повече задължения към служителите. Инвестиционният риск, както и всички останали рискове, се пренася от корпоративния към частния сектор. Какво би било оптималното решение за частния сектор в тази ситуация е много сложна тема, която бих могъл да разгледам в отделна статия. Това, което ни интересува за момента е, че частният сектор не обича рискове. Хората не обичат да работят и да знаят, че месечната им пенсия ще бъде между 0 и 4000 лева например.
Подобен проблем съществува не само в корпоративния, но и в публичния сектор. Какво ще стане ако личната ни пенсионна сметка претърпи масивни загуби и фалира? Очевидно това не е сценарий, който трябва да е възможен. Следователно имаме нужда от гаранции или казано по-образно, трябва ни застраховка. Ако нашите лични пенсионни сметки фалират, някой трябва да ни гарантира достойни старини. Хората са готови да се откажат от част от средствата си, за да получат гаранции, че ще имат достатъчно пари при всяка ситуация на финансовите пазари. Ако се върнем към нашия пример, пенсионерът X би предпочел неговата пенсия да варира между 1000 и 3000 лева, отколкото между 0 и 4000 лева. Тук за жалост изникват редица нови проблеми. Кой ще осигури тази застраховка? Как дефинираме понятието „достойни старини“? Това са все въпроси без категорични отговори досега. Нека ви покажа какви са вариантите.
Основният въпрос, който ни вълнува не е кой точно ще ни плаща застраховката, ако пенсионните ни сметки фалират, а кой ще плати, за да имаме тази застраховка и колко точно ще струва това. Единият вариант, разбира се, е ние сами да си плащаме застраховката. Според последния анализ на пенсионните системи на Уортън Юнивърсити (Wharton University of Pennsylvania), това е възможна опция. Зависи обаче как дефинираме „достойните старини“. Този анализ разглежда три варианта. Първо, ако искаме просто запазване на капитала с 99% сигурност, застраховката ще бъде много под 1% от нашите пари. Това е много евтино, но и не много ефикасно. Ще събираме пари 40 години, инфлацията ще ги „изяде“ и накрая никой няма да е доволен. По естествен път стигнахме до втората опция, обвързването на нашия капитал с инфлацията. Според горе-посочения анализ, застраховката, която би гарантирала запазване на парите ни и тяхното увеличаване с инфлационната ставка всяка година, би струвала около 2.5% от началния ни капитал при 99% сигурност. И третият вариант- гарантиране, че нашият капитал ще се увеличава всяка година минимум с процента на възвращаемост на държавните облигации. Този вариант би бил най-благоприятен за пенсионерите като крайни доходи, но и с най-скъпа застраховка. Със същото ниво на сигурност, тази застраховка би струвала 16% от началния ни капитал. За хората с ниски доходи, застраховка струваща 16% от началния капитал би била непосилна. Тук евентуално може да се намеси държавата като поеме част от застраховката на хората, чиито доходи са под определено ниво. Влизаме вече в сфера на преговори, където още няма намерено решение.
Независимо кой точно вариант ще бъде предпочетен и как ще дефинираме застраховката и нейното плащане, това е бъдещето на пенсионните системи. Лични сметки, в които всеки осигуряващ се внася за собствените си старини. Пенсии с дефинирани вноски, които обаче съдържат и гарантиран минимум. В своята същност тези лични сметки биха представлявали комбинация от двата вида пенсии. От една страна инвестиционният и другите рискове ще бъдат в пенсионерите, което е характерно за пенсиите с дефинирани вноски, но от друга страна ще имаме гарантиран минимум, което е в идеологията на пенсиите с дефинирани доходи. В тази кратка статия ви представих бъдещето на пенсиите такова, каквото би могло да бъде. Бъдеще, което би гарантирало разумни и достойни пенсии на населението без да довежда до финансовия колапс на корпорации и пенсионни фондове. Бъдеще, към което би трябвало да се стремим. А ние какво правим… чудим се дали да закрием частните пенсионни фондове!
Прочетете и първата статия на Александър Николов в този блог по темата – „Пенсионната система по света – една некачествена измама„. Дискусията в коментарите също е доста полезна.
Независимо кой точно вариант ще бъде предпочетен и как ще дефинираме застраховката и нейното плащане, това е бъдещето на пенсионните системи, лични сметки, друга алтернатива няма.
Но има и още нещо. Държавните администрации трябва да ограничат задължителното, принудително осигуряване. Какво имам в предвид.
Сега държавите смятат всички свои граждани за пълни идиоти, които не могат сами да се погрижат за себе си на стари години, но фактите показват, че това не е така.
1. Пенсионните системи са на малко повече от 1 век, преди това човечеството се е оправяло и без пенсионни системи;
2. Огромното мнозинство от хората оставят наследство на роднини, фондации и т.н. Това показва, че повечето хора могат сами да се погрижат за себе си, да си направят сметката за старините си, даже да оставят нещо на следващото поколение.
Естествено има и такива които не могат да се погрижат сами за старините си. Затова ролята на държавата трябва да стига само до там, да осигури на всички една минимална социална пенсия, която да гарантира, че никой няма да умре от глад. Всичко останало трябва да е доброволно, без намесата на държавата. Всеки сам трябва според знанията си и възможностите си да реши къде, как и колко да осигури старините си.
може ли да коментирате тази статия, като се обстрахирате от сайта кадето е постната http://strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=184&aid=2 – защото ми се струва, че в бъдеще като това описано в нея, дори застраховките нямам как до ни помогнат
а и другото, което ме притеснява, е че ако в тези застраховки сегарантира минимума на пенсиите, как се гарантира, че застрахователите няма да направят всичко възможно, за да изплащат само минимума?
@Име Не съм съгласен с направения анализ в постнатата от теб статия. Има наистина проблем в сферата, но той далеч не е толкова сериозен и нерешим, колкото е описано във въпросната статия. Добре е да не се позволява на втора икономика в Европейския Съюз да последва Гърция, защото тогава ще стане страшно. Изглежда ми, че колегата умишлено е засилил проблема. Не казвам, че го няма, просто не е необратим, както той го е представил.
Относно застрахователите, не си ме разбрал правилно. Проблемът, който описваш се нарича moral hazard. Естествено, че застахователите биха искали да плащат само минимума. Точно затова те няма да имат достъп до средствата. Казано по друг начин, организациите/фирмите, които управляват и застраховат средствата ще бъдат различни. Застрахователите получават определена сума да покрият загубите, ако се появят такива. Разбира се, фирмите, които управляват средствата също трябва да бъдат регулирани и не могат да правят, каквото си искат.
@Кирил Кирилов Напълно съм съгласен с твоите допълнения.
Хората трябва да имат повече деца, които да ги гледат на старини.
Ок, личните сметки са бъдещето на пенсионната система. Изглежда логично и честно! Обаче! Как баба ми ще внася в личната си сметка като е пенсионер и в момента аз й плащам „солидарно“ и дефакто пенсията? Вероятно, за да има и лични, и „солидарни“ в преходните години ще трябва да се вдигне пенсионната вноска на 50% от заплатата ми?
@Лаик Споменах за проблема, който ти описваш в предишната си статия. Пенсионната вноска няма да се вдигне на 50%, както предполагаш ти, а всяко правителство ще трябва да намери определена сума външно финансиране, за да покрие преходните години. В немската провинция Хесен например вече изчисляват каква сума ще им бъде необходима, за да го направят. Има доста варианти тези пари да бъдат намерени и ще бъде истинско престъпление да се оставят нещата по този начин, защото само засилваме проблема и последствията.
Аз лично не сам против солидарната система. Нужно е ясно да се дефинира нейната цел.
Не очаквам от солидарната система много – по-скоро толкова колкото човек да живее над екзистенц минимума. Не очаквам на 80 да обикалям казина и да се возя на лимузини с пенсията си. От системана бих искал минимални ресурси за храна, ток, вода … и основно здравно осигуряване (друга важна тема).
Ако искам нещо повече в материално отношение бих разчитал на собствени инвестиции. Също така искренно се надявам с възрастта да се ориентирам повече към духовни отколкото към материални блага.
Това е актуалният проблем в Европа – солидарната система може да покрие само основните разходи а много хора искат да живеят на същият материален стандарт както когато са работили.
Иначе най-големи печалби от личните сметки, частното здравно осигуряване и подобни ще направят частните застрахователи и wealth management компаниите. Ако човек погледне dividend history на по-големите такива (често по няколко процента годишно) може да се замисли, че тези пари „излизат“ и се изплащат на акционери.
Не забравяйте – целта на една компания е да носи печалби на акционерите си!!! Това не е лошо, но е важен факт, с който трябва да се съобразяваме.
Не искам да звучи грубо, но управляващите си оправят законите в полза на Полицаи и военни – т.е. поличейска държавица – това е!
Другите хора – само ще мечтаят за пенсия
@Павел – Не мисля, че можеш да сравняваш България с полицейска държава. Нищо общо няма. Това понятие се използва страшно свободно просто, за да се оплачем по някакъв начин.
@Боян: ти си се запознал по-подробно с темата. Какво мислиш за моята теза?
@котарак – Всъщност не аз разбирам от материята, а Алекс. Съгласен съм, че в сегашната солидарна система има нещо много сбъркано, но не мисля, че с даване на тези фондове в частни ръце ще се промени обстановката. При всяко подобно решение има някои аксиоми.
В сегашната система, аксиомата е, че ще има относително постоянен растеж без резки спадове в икономиката и лихвите и повишаването на доходите на работещите след 30-40 години ще могат да плащат пенсии за нас. Аксиомата на Алекс, до колкото разбирам, е, че ще има достатъчно добър контрол, за да не могат частните компании управляващи пенсионните фондове да спекулират с тях и да ги оберат.
Проблемът с първата аксиома е, че няма такова нещо като постоянен растеж, а както виждаме – кризи има доста. Проблемът с втората е, че толкова добра регулация няма. Ако някой фонд фалира (лоши операции, черно счетоводство и т.н.), това означава, че работещите в тях ще си изгубят пенсиите изцяло. В този случай ще трябва да минат пак на солидарни пенсии, за които също някой трябва да плаща.
@Боян – замислих се за още нещо, за което хората често забравят – в недалечно минало основната „осигуровка“ са били децата, които са се грижили за по-старите.
Подпомагането на неработоспомобните от работоспособните членове на семейството е симтема, която успешно работи от хиляди години.