6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни

аргументи, гени, ГМО, дебат, закон, модифициране, протест, селскостопански, храни

Протеста срещу ГМО. Снимка: Елица Стоянова

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

За

  1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
  2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
  3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
  4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
  5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
  6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

Против

  1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
  2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
  3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
  4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
  5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
  6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

И какво?
Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

82 коментара

  1. Pingback: Tomislav Savov
  2. смесване на гените на пшеницата и някои насекоми?!? ахм… как да се изразя по-меко… провери си източниците 🙂

  3. @Longanlon – грешка на езика. Ставаше дума за гени от бактерии с цел избиване на насекоми. Бях се разчел преди време из научни доклади по темата. Ето една от тях: „Genetic engineering to obtain insect resistant crops“ от 1993.

  4. Абе де да знам, Юруков, щом насекомите мрат от тея те продукти, а птиците бягат (и вероятно също мрат) ще ли искам да ям такова нещо, ще ли искам да се опрашва с насажденията в моята нива и ще ли искам изобщо да живея в близост до тая нива… Ти ще ли? Не че нещо ама щом на плъхове докарва рак, а те живеят по една две години, какво ли ще стане ако го ядем няколко десетилетия? Ма щом имаш аргументи „за“…

  5. @Петър – прочети статията до края. Давам аргументите на двете страни и след това казвам моето мнение. Прави са, че така потенциално можем да решим проблемите с глада и унищожените реколти, но не мисля, че си струва и смята, че има и други по-добри варианти.

  6. Аз съм твърдо за НЕ позицията спрямо ГМО. Не на монопола и вмешателството в природата на „Монсанто“ и сйе. Политиците ни за пореден път показват че не са достатъчно зрели за такива.

  7. @Лазаров – както писах в предишните статии – не можеш да очакваш от политиците нищо просто защото по дефиниция те са само фигури на сцената. Те реагират на общественото мнение, а този път то показа, че не иска такива храни на масата си. Пак казвам – проблемът според мен в диалога е, че заради силно поляризираните мнения и почти религиозния подход на еколозите към темата, не малка част от българите не могат да получат достатъчно информация за проблема и да си съставят мнение. Така повечето българи не биха се опълчили активно, а просто си стоят несъгласни вкъщи. А че не са съгласни съм убеден. Показвайки обаче снимки на риба/домат по новините не помага въобще.

  8. Няма да видиш еколог, който е против естествената селекция, или изкуствената, именно защото трае много дълго време, понякога векове както си отбелязал. Това време е необходимо за да се провери за всички възможни странични ефекти. Лошото започва когато на обществото се налага внушението, че 5 или 7 години са достатъчно за проверка на селекционирани и особено на генно модифицирани организми. Понякога вредният ефект на такива храни се изразява в увеличено число на мутации а то се установява чак когато засегнатите жени, родят поколение и статистически се „открие“ след многогодишно разследване, че са консумирали еди какви си храни и това излиза над нормалното за „уродливост“ и т.н. мисля, че ясно. Механизмът на селекция а не на генно вмешателство, предпазва от такива случки с нищожен процент от населението, но пък нямаме право да разсъжваваме така – що дадена генно-модифицирана храна ще засегне и увреди под 0.05% примерно от хората и хайде на пазара, пък обезщетенията ще ги платим от печалбите. Да не забравяме, че всеки може да се окаже в този процент. И че на 6 милиарда това прави 3.5 милиона души.

  9. @еко.com – а, за България това са повече от 3500 души. За много по-малко се обявява кризисно положение. Проблемът обаче е, че ефектите на тези храни върху здравето са косвени и трудно биха издържали в съда, точно защото няма изследвания по въпроса. В крайна сметка дори да предположим, че започнем с генномодифицирани и след 20 години осъзнаем, че е вредно, няма да можем да се върнем към старите култури, защото ще са изчезнали. Дори сега много от видовете, които дедите ни са отглеждали ги няма вече. Същото важи за някои домашни животни.

    Все пак колкото и да ги говорим тези неща, средностатистическия човек му е трудно да ги осъзнае, не защото е тъп и не му пука, а защото този тип проблеми са нови за ежедневието ни и няма информация. Затова казвам, че крайните изказвания и картини само пречат и създават фанатичен имидж на анти-ГМО движението.

  10. И като уточнение – не призовавам към компромиси, а към по-активна информационна кампания. Според мен на хората им трябват икономически и здравословни аргументи, а не емоционални и апокалиптични лозунги.

  11. Хората много обичат да преповтарят едни и същи фрази, дето им набиват от всякъде. ГМО културите и храните НЕ са единствения начин за проблема с глада, още вече това НЕ е най-удачния от всички останали начини.
    „… че целта на ГМО е да изхрани бедните развиващи се страни и да ги избави от глада“ – дрън, дрън! Поне проверявайте твърденията, преди да ги употребявате наляво и надясно. Всеки, с нормална логика и критично мислене ще разбере за какво става дума…
    В нашите презадоволени западни общества се хвърля тонове неоползотворена храна. Погледнете заведенията за хранене, а убедена съм и всяко домакинство. Просто този проблем е толкова сложен. Ние ползваме едни и същи планетни ресурси, обаче докато преяждаме и дебелеем, другаде по света умират от глад. И това не е защото не се отглеждат ГМО култури.
    ГМО (освен всичко друго) ще бъде оправданието ни да продължим да си затваряме очите за нашите разхищения и да приспиваме съвестта си. Няма елементарен баланс…

    Прочитане на целия коментар – при нас има свръх консумация и изчерпване на всички ресурси за отрицателно време, при т.нар. гладуващи страни – няма нищо!
    Това е нещото, за което трябва да се мисли!

  12. От едната страна хора с видим финансов интерес, а от другата – религиозни фанатици, които отричат всякакъв прогрес.. Можело да има вредни последици – ако чакахме да видим дали всяко нещо има вредни последици след две поколения, щяхме да сме още в пещерите?!

  13. Не е добра идея да заставаме против нещо което не разбираме. Като цяло хората не разбират значението, което стои зад думичките „генно модифицирани организми“ и следвайки логиката на самосъхранението, бягат от неизвестното. Цялата еволюция е резултат от безкрайна поредица генни модификации (в природата организмите непрекъснато еволюират и променят генитен си). Не виждам с какво генно модифицираните от човек организми са опасни, а и не съм прочела обосновано доказателство на противник на ГМО, сочещо с какво тези организми са опасни и как застрашават здравето ни. Разбира се, Господ е най-добрият генен инженер, а опитите на хората да достигнат божественото съвършенство ще продължат докато живее любопитството и искрата на изследователите.

    На въпроса дали е безопасно да се консумира ДНК от трансгенни растения? Още през 1977 (Curtis) е доказано, че геномната и плазмидна ДНК от Escherichia coli напълно се разгражда в интестиналния тракт на бозайници, под действие на панкреатичните нуклеази и стомашните киселини. Бозайниците, в частност човекът, от векове консумират огромни количества ДНК от най-разнообразни източници, и няма регистриран случай на вредно влияние. Трансгените не се различават по химичен състав от която и да е ДНК молекула и не представляват по-рисков фактор в сравнение с нормалната диета. Специфичните секвенции на трансгенната ДНК, които са отговорни за синтезата на специфични протеини, напълно деградират в процеса на храносмилане. Още повече, че за да е функционално активна една ДНК молекула, тя трябва да е интегрирана в генома и да е активирана към експресия от тъканно специфични фактори. Интеграцията на гени в човешкия геном става изключително трудно дори при оптимални условия при провеждане на генни терапии, а при консумация на такива орално е напълно невъзможно.

  14. „няма да можем да се върнем към старите култури, защото ще са изчезнали.“

    да ве, гмо ще са ги изяли, заедно с Бамби и няколко бебета…

  15. @Мая Б. – напълно съм съгласен – и сега има свръх производство в много страни. Всъщност това е и една от причините преди няколко години да има голям спад на цените на зърнените храни. Цикъла при този тип производство е голям и те трябва да планират няколко години напред колко ще засеят. Така се беше случило, че от 80-те нататък сееха все повече и повече и стана пренасищане на пазара. Това позволи и на много организации да изкупят евтино храна за бедствените региони. Ниските цени на тон обаче не съвпадаше с планираните им печалби и те тръгнаха по-пътя на петрола – намаленото предлагане вдига цената много и за същите усилия и инвестиции на тон получават много повече възвращаемост. Не става дума за конспирация, а за проста икономика.

    С две думи – имаме възможност да произвеждаме в пъти повече зърнени култури при същи разходи за тон, но не го правим. ГМО-тата само ще свалят разходите на производителите, но нито крайната цена, нито производството, защото не е в техен интерес всички да са нахранени и пазара да е задоволен.

  16. @Сашо, @Кирил Кирилов – така, точно това е другата страна на махалото – пълно отричане на аргументите на еколозите. Въобще не е вярно, че не се разбират проблемите и същността на ГМО-тата. Цитирането на един доклад не означава, че няма още 10 такива, които го оборват. Факт е, че няма достатъчно изследвания на тези култури и особено върху въздействието им върху природата.

    Един съществен проблем, за който се сещам и който беше засегнат в подобен научен труд, касаеше опрашващите насекоми. Както знаем някои ГМ зърнени култури произвеждат допълнителен ензим, който действа като пестицид на насекомите. В същото време нашите пестициди са горе-долу на същата основа и принцип на действие (с тази разлика, че се пръскат) и знаем много добре, че избиват печелите и другите насекоми, които опрашват. В този смисъл тези култури вредят още повече и на без това проблемите популации на този вид полезни насекоми.

    Ето това е един пример за непредвидими обстоятелства, които вредят на екосистемата. Да си мислим, че може да я игнорираме е смешно. Далеч не е вярно, че щяхме да живеем в пещерите, ако правихме селекцията бавно, защото точно затова сме излезли. Просто въвеждането на нови култури е пипкав процес и оценката на въздействието и приспособимостта им е бавна.

    Въвеждането ГМО-та е единствено с цел печалба, защото се съкращава този процес и разходите за производство, но в крайна сметка няма да се намали крайната цена. При колко производства си чул да намалят единичната цена при намалени разходи? Газта? Петрола? Храните? Цените се определят от пазара – търсене и предлагане. Далеч не зависят от цената на производство и това, че производителите са си намалили разходите означава просто по-голяма печалба за едрите земевладелци и банкрут за дребните, които не могат да си позволят да плащат за изследвания и патенти.

  17. @Longanlon – в Германия до преди 3-4 поколения е имало над 1000 вида ябълки. Това им е част от националната гордост, както млякото е за нас. Повечето сортове са били наименувани на фамилиите, които са ги отгледали и слектирали. Поради индустриализацията на селското стопанство сега са оцелели като дървета и от там като геном по-малко от 100. По магазините се продават масово едва 3-4 вида. На работа в стола имаме тематични седмици понякога и бяха закачили големи плакати с описание на оцелелите видове. Дори фамилията на шефа ми имала сорт, който е сред изчезналите.

    Същото се отнася и до сортове пшеница, домати, краставици и прочие. В България имаме дори загубени видове овце и кози, а наскоро стана дума за уникален вид говеда, които се отглеждали само в южните Родопи и били на изчезване.

    Причината е окрупняването и хомогенизирането на селскостопанското производство. По-ефективно е да се гледат само 2-3 вида, а не 20-30. С подходящ маркетинг пазара ги поема. Ако питаш някой земеделец, ще ти каже, че ако един вид пшеница не се посажда 1-2 сезона подред, той е изгубен. Тогава ще трябва да внасяме разсад от чужбина, както сме правили впрочем и преди.

    Затова и на север има глобален проект за банка за семена. Държат се в хладилници и събират видове от цял свят. Започнали са с оцелелите селскостопански видове и сега вече събират хиляди, които се срещат в природата.

    Затова не ми говори така за ГМО-тата, защото ако се засеят масово, както ще стане при такава промяна в закона и завземат посевите на малките земеделци, както е станало в други държави, ще изгубим тотално видовете, които имат вкус и се предпочитат сега от по-голямата част от населението. Говори ми за свободен избор тогава.

  18. Съжалявам за трите дълги отговора, но както сами осъзнавате темата е сложна и с две изречения може да се дадат само безсмислени лозунги и сравнения, които само на тъпите им влияят. Аз имам по-високо мнение за вас.

  19. до Кирил Кирилов „Цялата еволюция е резултат от безкрайна поредица генни модификации (в природата организмите непрекъснато еволюират и променят генитен си). “ – точно така и това става по естествен път и БАВНО. Непригодните растения, няма значение дали са ядливи или не отпадат. Същевременно пораженията за биосферата са минимални, хранителните вериги, които зависят от това растения имат време да се приспособят и евоюлират. Пускайки изкуствено ГМ растения, със гени от чужди видове, които няма как да попаднат по естествен път в даден организъм, дори и по пътя на междувидовият обмен на гени, осигуряван от различни видове вируси и т.н, и най-вече развъждайки ги изкуствено, поставяме на изпитание цялата екосистема. Диви растения, които по нормален еволюционен път ще изчезнат след милиони години (или ще се приспособят) изчеват за деситилетия. Рязко намалява биоразнообразието.
    Човешките жертви обаче са най-същественият проблем – причинени от „странични ефекти“. Въпреки нищожният процент, никой няма право да се прави на господ и да решава че 3500 българи са допустима жертва в името на прогреса. Никой няма право да решава и че 1 българин е допустима жертва. За това между Монсандо и Нацистите няма никаква разлика – Едните са убили в газови камери 6 милиона Евреи, другите ще убият в името на печалбите 3500 Българи и няколко милиона в световен мащаб. Да, няма да ги убият с химично оръжие и куршуми, но разлика няма – геноцида си е геноцид. И много ми е чудно с кой ъкъл политиците и компаниите си въобразяват, че хората няма да защитят със всички възможни средства правото на живот на децата си и няма да потърсят възмездие на тези които съдействат за това.

  20. @Кирил Кирилов – Ти акъл в главата имаш ли бре, не сме били разбирали , ТИ не разбираш ли, че няма връщане назад след това. И за да ти дам един пример с еволюцията, аре кажи кое ще е това глупаво растение което ще почне да произвежда ензими които да убиват или гонят опрашващите го насекоми? Че това разстение ще може ли да живее естествено? Ти ли ще ходиш да го опрашваш. Това въобще не е сходно с естествената еволюция, защото има изкуствена намеса!
    Аз имам избор и искам да ям чиста храна!

  21. @велин Христов
    Не само, че разбирам, че няма връщане на зад. Аз съм сигурен, че няма връщане на зад. След като науката направи такова епохално откритие и технологиите за използването на това научно откритие напреднаха до масовото му използване, никой не може да го спре да се използва. Целият този спор за ГМО прилича на спора за вредата на мобилните телефони. Едните викат вредни са, защото няма категорични доказателства, че не са безвредни. Другите викат не са вредни защото няма категорични доказателства че, са вредни. А през това време вече всички използват мобилни телефони, дори и тези които твърдят, че са вредни. Нали няма сред вас наивници които смятат, че някой вече може да забрани мобилните телефони. Същото се получава и с ГМО. Най-големият проблем остава монопола на фирми като Монсанто, точно затова сега е по-важно ЕС и отделните страни от ЕС да насърчават собствени разработки и научни открития в областта на ГМО.

    Всички в тази дискусия дават за пример само една от многото разработки в областта на ГМО, царевицата на Monsanto MON810, но ГМО е много обширна тема, има много разработки някои от които са: ароматен ориз, пшеница която синтезира 2 пъти повече витамини от групата B, ядивни ваксини срещу астма или алергии, плодове с подобрени вкусови качества и много други. Според мене дискусията трябва да се съсредоточи коя разработка на ГМО може да е вредна и коя полезна, а не да се сатанизират ГМО като цяло.

  22. След като хората не ги купуват и не ги ядат тия 1000 вида ябълки, а породите говеда и кози не са рентабилни за даване на мляко/вълна/месо, за какво е нужно да се поддържа съществуването им?

    Така или иначе тия видове и породи не са „природно богатство“ – те са селектирани от човека с цел да дават ябълки, мляко, месо и т.н. по най-добрия за съответното място начин. След като не изпълняват вече тая задача…

  23. Ето и една хубава статия по темата която открих в интернет и с която съм 100% съгласен.

  24. @Кирил Кирилов – Относно мобилните телефони – вредата от свръх високите честоти (СВЧ), които използват е факт – учи се в университетите, при това не от днес. Ползват се масово, щото са удобни, и щото на масата хора са им удобни. Баща ми и до ден днешен няма мобилен телефон, а не е като да не е в час с технологиите. Те и цигарите са канцерогенни, а се продават без ограничение, така че очевидно това не е кой знае какъв пример.

  25. Освен че съм си написал мнението в статията, линкната в горното мнение, само ще добавя нещо по отношение на цитата:
    „В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.“

    За ЕДНО дело в Канада ли се говори. Или просто се повтарят градски легенди?

    @Васил: Именно. И никой не предлага да ги забраним, а само да ги направим по-безопасни.

  26. @Михаил – Проблема е, че е много трудно или невъзможно да се направи реална оценка в рамките на няколко години. Особено е трудно да се оценят и въздействията, описани от Юруков в статията и коментарите – 1) оценка на въздействието върху целите екосистеми 2) оценка на въздействието върху човека в дългосрочен аспект – какъв е шанса да се открие някакво въздействие, проявяващо се след 20 години, особено в случая с ГМО – от къде ще се направи връзката, че хората са ядяли, примерно, генно модифицирани картофи от еди си коя марка, или други разни факти от ежедневието, които иначе не забелязваме.
    Не на последно място, не мисля, че някой следва да е в позиция да ме лиши от свободния ми избор дали да консумирам или не ГМО. А няма как някой да гарантира това, поне според казаното до тук.

  27. Оценка на вредата? Ами на метода на пробата и грешката разбира се.
    Или си пропуснал часа по-логика – Не може да се докаже негативно твърдение!
    Ако чакаш някой да то докаже, че гмо НЕ вредят, има да чакаш не 20 години, а до края на вечността.
    А колкото до свободния избор какво да си купуваш, това е въпрос на регулация на етикетирането на храни, не на ползването на семена, защо търсиш проблема, където не е?

  28. @Кирил Кирилов – виж, ти предполагаш, че ще получим „ароматен ориз, пшеница която синтезира 2 пъти повече витамини от групата B, ядивни ваксини срещу астма или алергии, плодове с подобрени вкусови качества и много други„. Дали обаче. Целта на тези изменения е увеличаване на издържливостта, а от там намаляване на разходите по поддръжка и сигурността на инвестициите. Това, за което ти ми говориш са нови типове продукти като светещите в тъмното зайчета.

    @Longanlon – изгубени са не защото не се търсят, а защото при окрупняването на производството са предпочели определен вид поради практични причини. Не споря дали трябва или не да се поддържат такива видове въпреки малката ниша в пазара, а ти давам исторически примери за геном, който е бил развиван десетки поколения и е изчезнал заради конкретни събития, по-добър маркетинг и инвестиционна политика на конкуренцията.

    @Васил Светославов – разликата е, че тук имаме избор. Масите по дефиниция не знаят какво е вредно за тях. Ако опаковаш задравословна бомба в красива опаковка и им я дадеш, те ще я изядат. И това се прави – пример: fast food. Ролята на държавата и регулаторните органи е да предпази населението от такива неща. Естествено е, че като се дадае домат, който изглежда невероятно, но е и по-евтин, хората ще го купуват. Нищо, че вътре има повече пластмаса и пестициди от бунище. И това вече го има – зеленчуците в западна Европа. Въпросът е дали действията на регулаторите и законите рабоят в полза на компаниите или в полза на здравето на хората. Затова смятам, че случаите са различни.

  29. @Михаил – Има доста документирани случаи. Ето една публикация за Южна Африка от преди 4 години, където се казва не само, че фермерите използващи ГМ царевица да фалирали, но и че заради 10% такива насаждания, продукцията на останалите 90% е станала непродаваема. Ето нещо подобно и за Англия. В Канада е имало едно спечелено дело (ето пак инфо). Това далеч не говори колко дела се водят и колко ферми не са успели дори да започнат дела.

    Оценка на вредата се получава сравнително бързо, просто защото такава има. Ето пример: изследване от преди 8 години показва, че гени за издържливост към антибиотици са преминали от ГМ култури във патогенни вируси, както и че чрез консумация, определени гени на същите храни са преминали в човешките клетки и са причинили рак. Тези неща се знаят отдавна, но се тушират като информация в медиите.

    Случаите може да са 0.05%, но това е достатъчно. Тук не говорим за задавяне с костилки или алергии, а за съзнателно пренебрегване на патогенни свойства на реколтата. Не мислиш ли, че имаме достатъчно опасни вируси, за да създаваме условия за генериране на още такива? Или че в средата ни има достатъчно патогенни вещества, за да влагаме още.

    Идеята, че „виждаш ли – това е бъдещето“ е глупава. През 19-ти век са смятали, че хероина в малки количества ще е решението на умората и затова се е продавал масово. През 18-ти век в Англия са смятали водните канали за бъдещето на транспорта. Какво ви кара да мислите, че сега ГМО-тата са точната рецепта? При условие, че далеч не са изчерпани останалите възможности за изхранване на населението, рискът предвиден в ГМ културите е неприемлив.

  30. Но това на линка не е изследване, а доклад.
    А ако гмо-фермерите фалират (очевидно „екологичните“ процъфтяват), тогава нямаме проблем, нали? Скоро никой няма да остане да отглежда гмо 🙂
    А и прощавай, но някак не мисля че FLAG е точно безпристрастен, за да е за пример.

  31. @Михаил – на мен никой не може да гарантира след употребата на гмо в България какво ще стане, по прстата причина че тук не функционира никакъв контролен орган. Може да има хора които искат да ядът такива култури но нека си ги набавят от другаде, едва България ще наклони везните в едната или другата страна в „световнито изхранване“ , тука става дума само за пари и корпоративни интереси. Абе хора нефта ще свърши това е следващата крачка за владеене на масите от тези корпораци. Както казах тук не искам да се отглеждат ГМО , просто ще се разпространят навсякаде като чума.

  32. To и производството на лоени свещи е било развивано десетки поколения, ама след появата на парафина е изчезнало, а пък изобретяването и разпространението на електрическата крушка направо ги е унищожила. Ужас!

    Виж това есе, писано преди 200 г. и още актуално:
    http://mises.org/daily/3831

  33. @Боян Юруков

    „ти предполагаш, че ще получим „ароматен ориз, пшеница която синтезира 2 пъти повече витамини от групата B, ядивни ваксини срещу астма или алергии, плодове с подобрени вкусови качества и много други„. Дали обаче. Целта на тези изменения е увеличаване на издържливостта, а от там намаляване на разходите по поддръжка и сигурността на инвестициите.“

    Аз не предполагам, ароматен ориз, пшеница която синтезира 2 пъти повече витамини от групата B, ядивни ваксини срещу астма или алергии, плодове с подобрени вкусови качества са реални ГМО които засега са в експериментален стадий в градините на научните институти. А целите на тези ГМО са поставени единствено от научните екипи които работят над тях.

    Това ви е грешката, че смятате, че ГМО се разработва само в monsanto и другите мултинационални компании, но не е така. ГМО се разработват и в големите университети и държавни научни институти. Ето някои примери:

    Генно модифицирани растения произвеждат инсулин

    Генно модифицирани растения почистват околната среда

    Трансгенните продукти – лекарствата на бъдещето!?

  34. @Михаил – добре – доклад е, който цитира изследвания, изслушвания на министъра им на околната среда и тем подобни дребни неща. Ако прочетеш по внимателно становището на FLAG, ще откриеш, че всъщност и фермерите използващи традиционни култури са в лошо състояние, точно заради генетичното замърсяване от ГМ културите в съседни поля (пети параграф). Не мисля, че ще откриеш подобна акумулирана информация и мнения в „безпристрастни“ източници, просто защото всеки, който посочи проблем в използването на ГМ, веднага бива заклеймен като противник. Не е ли така?

    А всъщност и точно такива групи са най-активни в събирането на информация за вредите от подобни култури и интересите на големите компании. По същия начин и съюза срещу рака на матката има най-добра представа за бройката заболели в България и рисковите фактори тук.

  35. @Longanlon – ако ще правим сравнения с техниката, когато са излезели касетките е имало по-качествени разновидности, но решението на Philips да ги лицензират безплатно прави техния модел доминантен.

    По същия начин електрическите коли са се развивали паралелно с бензиновите в зората на автомобилизма. Загубили са заради непрактичните батерии. През 90-те е имало работещи прототипи и дори тестове на пазара. Стотици в Калифорния са се борели да си ги запазят заради успешното им приложение. Въпреки това компаниите ги унищожават, заради интереси в петролното лоби. Сега преоткриваме наученото тогава.

    В първия пример имаме по-лош продукт за масите заради лошо бизнес решение, а във втория – корпоративни интереси, които работят срещу потребителя. Разликата в случая на селското стопанство е, че веднъж загубили вида пшеница или царевица, трудно можем да я възстановим. Поне това ни казват земеделците и такива са примерите в историята. Ще кажеш – такъв е пазарния принцип и какво му е толкова лошото? В Германия се опитват да възстановят ония видове ябълки, за които говорих, заради вкусовите им качества, културната им стойност и чистата носталгия. Поради тези причини хората ги търсят и има пазар за тях. За жалост обаче от много са останали само рисунки и хербаризирани листа.

  36. Само че ракът на матката не е икономически конкурент на съюза. А в горният случай просто виждаме група за натиск, лобираща срещу конкурентите си.
    А за ябълките – ами създадени са (забележи – изкуствено), после са изчезнали. Е, не е края на света, нали?
    Ако сега НАИСТИНА има търсене, пак ще се появят, не се безпокой. (но не бъркай носталгията с търсенето)

  37. @Кирил Кирилов – тези култури наистина съществуват, но се държат затворени в лабораториите, защото могат да причинят проблеми в екосистемата. Използването им реалното земеделие се бави точно, защото не могат още да ги направят достатъчно стабилни и да докажат, че няма да изтрепят няколко хиляди души. Наистина много от тези разработки ще помогнат много на индустрията, но ако ще говорим за право на избор на хората, трябва да се замислим дали ще остане нещо от традиционното производство за тези които не искат ГМО-та. Тук не говорим за лунатици, които отказват ваксини или такива, които живеят още в 19-ти век, а за информирано решение и недоверие в процедурите на одобрение.

    Десетки лекарства получават лиценз, въпреки неоправдания риск да предизвикат по-тежки заболявания. Пак така, колите се изтеглят чак когато компенсациите са дефекти станат повече от цената на изтеглянето. В този модел не вярват хората и не мисля, че можеш да ги виниш. В идеален свят с работеща администрация и регулаторни органи може би модифицираните култури биха били следващото велико нещо, но сега те са просто поредната атомна бомба.

  38. А, може би лекарствата получават лиценз, заради пресметнат, а не неоправдан риск.
    Аз нямам проблем да повръщам два пъти дневно, ако например ми проработят бъбреците (хипотетичен пример).
    И няколко автомобилни жертви по тази логика трябва да спрат човечеството да кара коли?
    И какво за атомните бомби – някой който доста добре се ползва от ядрената технология, не би било добре да говори срещу нея.

    Както и да е, мисля че казаното нагоре е достатъчно от мен и засега се отказвам. Благодаря за платформата за мнение.

  39. @Боян Юруков – Тези култури са все още в лабораториите защото процедурите за одобрение са сложни и отнемат много време. Нормално е да сме предпазливи, нормално е да искаме стриктен контрол почиващ на научна основа, но да се иска да се забранят всички ГМО само защото са ГМО е глупаво.

    Опитваш се да изкараш фермерите жертви на ГМО, но не е така. Самите Български фермери лобират за да произвеждат ГМО.

  40. @Михаил – е, то реално и протестите срещу ски пистите и огромните курорти в защитените зони са породени от икономическите интересни за лобито за зелен туризъм, които са конкуренция на туроператорите и тези, които искат да правят голф игрища и бизнес центрове. По същия начин можеш да кажеш, че оптимистичните доклади на лобито за ГМО-та са изкривени и не може да им се вярва. Дай ми обективен доклад и изследване тогава.

    Примерът ми с ябълките беше единствено, за да покажа, че след няколко поколения една култура може да изчезне като геном, ако не бъде засаждана. Не разбирам какво се заядохте за тази точка.

    Различно се премерва риска при условие, че си болен. При операция винаги има солиден риск да не се събудиш от упойка, но го правиш, защото шансът да умреш е по-голям. В случая на ГМ храните обаче се знае, че има изпитана алтернатива, която не се използва пълноценно (по-горе говорихме за излишъците и намаленото производство през последните 10+ години). В този смисъл аз наричам неоправдан риска, който се смята за оправдан от ГМО компаниите.

  41. @Кирил Кирилов – при обещание за голяма възвращаемост е нормално асоциацията им да лобира за това. Въпросът е дали няма да се окаже, че само едрите земевладелци ще спечелят от това и дали малките няма да могат да си позволят лицензите върху семената? Причината да „изкарвам фермерите жертви“ е не, че някои не печелят, а че някои губят много и то особено тези, които са решили да отглеждат традиционни и/или био продукти. Така в крайна сметка губя аз. Затова става дума в крайна сметка.

  42. @Боян Юруков – Ако десетки лекарства получават лиценз, въпреки неоправдания риск да предизвикат по-тежки заболявания, то хиляди други лекарства са спасили милиони човешки живота. Това значи ли, че заради няколко пробива в контрола на лекарствените препарати трябва да забраним всички фармацевтични продукти, или просто трябва да се подобри контрола?

    Производители на био продукти ще има, но те имат много малка пазарна ниша и много малко фермери могат да разчитат на производство на био продукти. В България има 6 общини които има забрана за ГМО, това са Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. Всяка община или район може да се обяви са свободна от ГМО.

  43. @Кирил Кирилов – има обаче разлика при лекарствата и храните – при определени състояния нямаш алтернатива, а на ГМ културите има такава. Има сведения, че определени гени вървят от ГМ фуража нагоре по хранителната верига и образуват рак.

    Ако може да го забраним на общинско ниво, защо не го забраним на държавно. Щом няма проблем една община да го направи, защо не направим референдум за цялата държава? Каква е разликата?

  44. @Боян Юруков – Защото както ти казах пазарната ниша на био продуктите е много малка и само по-малко от 10% фермерите могат да се изхранват с био продукти. Другите фермери просто ще фалират защото са неконкурентоспособни без ГМО. България е отворена икономика и ако продуктите които произвеждат нашите фермери е по-скъпа от тази на международните пазари просто ще се купува само вносни храни и стотици хиляди души в България ще останат без препитание.

  45. @Кирил Кирилов – значи казваш, че трябва да избираме между родни ГМ продукти и чужди ГМ продукти? Съгласен съм, че трябва да се постигне някакво компромисно решение и точно затова започнах с аргументите „за“ въвеждането на промените в закона. Глупаво е обаче да се говори, че „това е бъдещето и всички против него са простаци“ (цитат от една друга дискусия).

    В последните 50 коментара видяхме 100 аргумента за и 100 аргумента против използването на ГМО-та. Като обобщение – „за“-ата са в стил „нямаме избор и има достатъчно контрол за да не стане беля“, а „не“-тата са „има избор, не знаем какъв е контрола и никой не знае каква беля може да стане“. И едните и другите искат контрол и може би върху това трябва да се концентираме – гарантиране, че наистина няма да тръгнат да правят летящи домати, които сами се берат (!! ИРОНИЯ – не ме подхващайте за това). А вече дали и къде има алтернатива и до колко ще се гарантира био производството, може да се направи компромис. Както каза по-горе – на места е забранено отглеждането на ГМО-та.

    В крайна сметка обаче обвиненията, че страхът от ГМО-тата е безпочвен, са напълно излишни и само изострят настроенията. И едната, и другата група има право на мнение и избор. Да – с тотална забрана няма да стане нищо. Доколкото разбирам обаче с тези промени не се гарантира достатъчно контрол и еколозите имат право да протестират.

  46. @Боян Юруков – Съгласен съм с тебе, акцента трябва да бъде върху подобряване на контрола а не на забраната ГМО. И споровете трябва да се водят с научни аргументи а не с заклинания и лозунги :).

  47. @Кирил Кирилов – да, но както знаеш „научните аргументи“ са доста общо понятие и всеки може да изкара такива в полза на едната или другата страна. Затова и процедурите на законотворчество в ЕС са толкова мудни и сложни. А за лозунгите – медиите това виждат само и не биха отразили протестите, ако нямаше рисунки на бомби, нали? Притесненията на обществото са реални и донякъде оправдани. И в момента контрола над това, което ядем е слаб и явно чистия пазарен принцип не е достатъчен, за да се осигури качество като вкус и хранителна стойност.

  48. Интересно е как и единият и другият отбор отхвърлят противоположните аргументи с обвинението в недостатъчна начетеност. Защитниците на ГМО се отбраняват с “ … но вие всъщност не познавате същността на ГМО“, а нападателите с „…но вие не хаета за потенциалните вреди“! Всъщност аз не искам да съм аграрен доктор или биолог или инженер химик! Искам да имам право на избор! Свободна воля и подобни позабравени понятия! Тук съм напълно съгласна с автора?! Някой мен пита ли ме искам ли да ги ям тези храни? Искам ли да се налага да разчитам на контрол! Че контрол се купува с много пари! Те и за KFC знаят, че си пържат пилето с канцерогенна мазнина, но някой да ги е спрял?! Е там поне имам избор да не си купувам! На ако и царевичката в двора на баба е „обезобразена“ от генните биатлонисти в двора на съседа „крупен фармер моралист“ къде са гражданските ми права! Защо тогава ще забраняват общественота пушене заради „пасивните пушачи“! Дори и да чета опаковките и да избягвам потенциални храни, аз пак се превръщам в „пасивен потребител“!

  49. @Боян Юруков, @Дени

    1. Хубавото е, че все повече учени от държавно финансирани институти и университети в целият свят, които трудно може някой да обвини във финансови интереси пишат публикации на тема ГМО в научните списания.

    2. До колкото знам в ЕС вече се готви регулация която да задължава производителите на ГМО да създават изкуствена генетична импотентност на техните продукти, така те няма да могат да опрашват други растения. Това технически не е проблем за хора които бърникат в гените. А самите семена ще се произвеждат само в добре изолирани стопанства.

    3. Остава най-големия проблем, държавният регулатор, където винаги може да има корупция. Но винаги можем да разчитаме на учените от т. 1 и на журналистите да разпространят техните опасения ако имат такива.

  50. @Боян Юруков, @Дени, радвам се че осъзнахте че абсурдността на универсална забрана на ГМО-тата е абсолютно същата като абсурдността на пълна забрана за пушенето на обществени места ;-).

    ГМО-тата трябва да бъдат тествани и да се сертифицират че са безопасни за използване преди да се пускат на пазара. Няма друг начин да се контролира безопасността.

  51. @Боно – О, аз далеч не смятам, че забраната за пушене на обществени места е абсурдна – напротив – подкрепям я с две ръце. Работи добре в Германия и в доста други държави. Ако точка 2. от това, което Кирил Кирилов каза е вярно, то ситуацията на ГМО-тата се променя. Основния въпрос е дали вярваме достатъчно на компаниите и механизма за контрол. Потенциала на ГМО-тата е същата както на атома – и в двата случая най-малкия пропуск води до големи разрушения независимо от намеренията.

  52. А, и впрочем вече почти 60 коментара минаха и никой не спомена нищо за оформлението на статията ми. А толкова се постарах 🙁

  53. @Кирил Кирилов – сега видях чак, че си ми отговорил, и само леко ще вметна по тези твои думи:
    „Целият този спор за ГМО прилича на спора за вредата на мобилните телефони. Едните викат вредни са, защото няма категорични доказателства, че не са безвредни. Другите викат не са вредни защото няма категорични доказателства че, са вредни.“

    сравнението въобще е безсмислено, човек може утре да се откаже от гсм-а ама яденето трае цял живот, дори и малкото бебе иска да яде а не да говори по телефон. Както казах избора и последната крачка няма връщане назад. Както сам каза в момента и без това контрола е слаб, сигурен съм, че внасят и дори контрабанда изнасят ГМО(защото се знае че нямаме ГМО), но поне не го произвеждат тук.

    @Боян Юруков – браво за статията 🙂

  54. Юруков, оформлението просто е в типичния за блога ти (издържан и чудесен) стил.

  55. Към аргумент номер 1

    „От векове насам“

    Няма проблем, но дали думата потребител в днешния контекст я е имало преди векове?

    Към аргумент номер 2 – „измръзване“

    Питам се на шега дали има някъде домати които да раста при – 15 градуса и зимно слънце и ако има защо ядем испански или холандски парникови домати в Германия след края на август?

    Към аргумент номер 3

    „Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие.“

    Тука се изхвърляш малко. Не знам за строгостта на процедурите свързани с одобрението за пускане на пазара на определена култура, продукт и т.н., но корпорациите (без да се вкарвам в паранои) си правят каквото искат в лабораториите. И освен това имат право да го пазят в тайна, с презумцията като му дойде времето и потрбителите са достатъчно толератни към една или друга идея да извадят съответния продукт на пазара.

    Към аргумент номер 4

    „Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни.“

    Това не го знаех, но от друга страна ако животното Х бъде хранено с генномодифициран продукт се питам дали по някакъв начин това няма да му се отрази. Да си спомним лудата крава и смеските които съдържаха костен мозък от вече болни животни. Или ако сме още по-либерални да се запитаме – защо пък животните да нямат право да избират, тоест пусни я кравата на две хранилки съдържащи генно модифицирана и нормална храта и виж къде ще отиде 🙂

    Към аргумент номер 5

    „Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании.“

    Да и затова следвйки естесвения развой на нещата (или по скоро Европейския) след 20 години в България ще има Алнатура (Всеприрода), в която продуктите ще са да речем с 20 процента по-скъпи, но ако ги купуваш ще имаш гаранция, че са „“био““!

    Към аргумент номер 6

    „Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.“

    В общи линии се заявява, купувай по-малкото, по вкусното, защото имаш избор (пари). По-бедните ще се разнообразяват диетата с по-едри зеленчуци 🙂

    Това са аргументи които ми дойдоха на ума преди да прочета останала част от статията. В крайна сметка нещата в България, следват естествения си ход и наистина след да речем 10 години ще е трудно да си купиш вкусен домат толкова лесно колкото го правиш днес (през сезона в който се отглежда съответния зеленчук естествено). Това че такива законопроекти минават и си заминават под сурдинка е друг въпрос (или интерес най-вероятно).

  56. Пак ще се наострям 🙂 Значи ако разбирам правилно логиката ви не бива да пречим на прогреса. Те учените пишат материали и за генното инженерство при хора! Аз викам вместо да си губят времето да нагласят гените на храните, направо да коригират нас! Ами да нали това е бъдещето – нека ни програмират гените преди да раждаме деца така че, те да растат по-бързо /какво е това майчинство по 2 години/, да ядат по-малко /представяте ли си колко ще спестим за месечния бюджет от пюрета и памперси/, да преработват по-бързо /никакво затлъстяване и диабет/, да не ги лови студ /камо ли ангина/, да са в идеалните пропорции, изряден външен вид … е за техните качества – като умствен капацитет, морал, стойности и възпитание … какво ни е грижа, важното е, че ще са рентабилни! Ами да как не съм се сетила! Това е бъдещето! И аз съм вече за ГМХ /генно модифицирани хора/!

  57. Изчетох внимателно всички мнения. Общо взето видна е заблудата на поддръжниците на ГМО – те смятат, че ГМ храните и фуражите ще решат хранителните проблени и недостига на храна по света, с цената на приемливи жертви (смърт и мутации на малък процент от населението), ефемизъм за приемлив риск.

    Внушава се, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за решаване на хранителният недостиг – няма как да се произвежда повече храни, освен чрез повишаване на добивите. А щом няма друг начин, то трябва да приемем известен процент от нас гражданите да измрат или да получат генетични аномалии. А, и малко от природата да пострада и да изчезнат цели екосистеми.

    Разбира се това е лъжа – има много други начини за произвеждане на повече храни и тяхното разпределение и стимулиране, но те не са предмет на тази дискусия.

    Какво друго прави впечатление – Лъжите на защитниците на ГМ храните, че щом били изследвани за безопастност върху хора, те били безопастни. Засадени на полето обаче, ГМ биомаса попада в почва, вода, реките, природата, океаните. Това което е „безопастно“ за хора, може да е опасно за други растителни и животински организми. Не въм видал компания за ГМО, която да е направила изследване за целият спектът и няма и да видим – защото е АДСКИ скъпо и отнема много време. А понеже целта е печалба и нищо друго – омайването за животоспасителното действие не ГМ (примера с негърчетата в Африка) храните е просто подвеждане на потребителите. Ако бяха толкова благородни мотивите на компаниите, то щяха да направят пълен спектър изследвания за вредни въздействия. Да не забравяме – много други култури и животни служат за храна или суровина и замърсяванията от ГМ ще ги направят непродаваеми или ако въздействието на ГМ отпадъците е много вредно, направо ще изчезнат от биосферата. Възможни са и тежки екологични катастрофи – какво ще стане ако някоя ГМ култура порази пчелите например в дадена местност – това означава поне 2/3 от всички останали култури с намалени или никакви добиви и тотална катастрода. А въздействието на ГМО върху почвените бактерии? Има над 200 полезни бактерии в почвата, които участват във формирането на хумуса. И те са в симбиоза по-между си – Една да отпадне, натровена от ГМО и плодородието ще намалее рязко. Примери за недомислие много, и всичко това доказва че ГМО се произвеждат за печалба, само за печалба и без да се държи сметка за многократно по-големите щети, измерими финансово, които могат да причинят.

    Поредното заблуждение е , че който произвежда ГМ храни ще стане по-богат – това е невярно. Ако потребителите знаят че дадена храна съдържа ГМ съставки, то болшинството от тях няма да я купят.
    ГМ храните са предназначени за влагане в състава на хранителни продукти без знанието на потребителите или за тяхна заблуда чрез използване на навика да не се чете всичко по етикета.

    И основно се работи именно в тази посока – да няма ясно и видимо предупреждение, подобно на етикетите на цигарите, че ГМ храните са опасни за здравето и могат да причинят смърт,алергии и генни мутации.
    Подобно е/ще е положението и с месото – никъде не се етикира, че това е пържола от животно хранено с ГМ храна. И не се контролира и се прави всичко възможно да не се контролира. Ако имаш ясно обозначение на всяка пържола че това е говежда пържола от крава хранена с фураж, произведен от ГМ култури, то пласмента на такива пържоли ще е под въпрос.

    И именно заради това е глупаво да се разрешават въобще ГМ храни и организми за открито отглеждане. Неминуемо следват злоупотреби с правата на потребителите и лишаване от правото им на избор да не консумират опасни за здравето храни.

    А какво да кажем за отговорността? След 10..20г, когато се появят първите пострадали хора и бебета и какво ще стане – ще получим от политиците едно голямо оправдание -ама те учените ни уверяваха..
    И декларации че поемат политическа отговорност за станалото, което се изразява в преместване от единият крачол в другият.

  58. Искам да коментирам върху това изказване:

    „Longanlon каза :
    1 февруари 2010 в 11:35:54

    След като хората не ги купуват и не ги ядат тия 1000 вида ябълки, а породите говеда и кози не са рентабилни за даване на мляко/вълна/месо, за какво е нужно да се поддържа съществуването им?“

    Моят коментар: След като Longanlon един ден бъде уволнен от фирмата си и стане безработен, той ще бъде нерентабилен за обществото. Защо е нужно да се поддържа съществуването му?

  59. Бояне, учудвам се как си събрал 6 аргумента ЗА..
    Не знам, но в моята глава нито един не звучи логичен, още по-малко пък оправдан..

  60. @Romina – пак повтарям – събрах аргументите на защитниците на ГМО. Не ги споделям. По-долу в статията се вижда, че ги оспорвам.

  61. Ето нещо върху, което може да се замислим. Нека си представим, че някоя фирма или крупен производител отдели примерно 2 години и 2-3 милиона лева за нов вид пшеница. Обаче накрая се оказва, че новият вид пшеница би имал вредно въздействие върху хора, които имат проблем със щитовидната жлеза. Дали е възможно въпросната компания да си затвори очите и да изхарчи примерно още 200 000лв. за да може вде пак този сорт пшеница да получи разрешение за отглеждане и консумация? Вероятно това ще е възможно да стане (особено в България)

  62. С малко закъснение прочетох актуалната позиция на асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицирани организми №902-01-50 , внесен в НС от Министерски съвет на 27.11.2009 г. Заслужава си да се прочете едно по-различно мнение, а и задават интересни въпроси:

    И най-вече:

    „Според официалните данни ЕС внася повече от 30 милиона тона соя, която е основно ГМ RR и още няколко милиона тона царевица от същият вид. Общо около 80% от фуражите в ЕС са ГМ. Тук задаваме логичния въпрос: защо да се забранява на земеделските производители в България и в ЕС да произвеждат ГМ продукти, които така или иначе се внасят в ЕС?“

  63. @Александяр Кирилов:
    Тази логика може да се приложи за АБСОЛЮТНО всичко ново на пазара – битова химия, оцветители и какво ли не вкл. нехранително свързано – добавки за горива, изкуствени влакна и безжични мрежи.
    Ти какво предлагаш?
    Да забраним всичко ново? Или да измислим механизми за контрол и наказание на провинилите се?

  64. Гено модифицираните продукти винаги ще ги има. Докато не спрат да внасят домати и други продукти от Турция. Тъй като живея в югозападна България доста често ми се случва като искам да си купя ябълка и попитам „Български ли са ?“ продавачите не отговарят.

    Надали ще спрем да се храним с гено модифицирани продукти.

  65. @Михаил – всяко нещо има вреди и ползи. Непростимо е когато реалните вреди се крият. Често причина за това е пестенето от разработки за по-безопасни продукти. Примери за това са телефоните и дори колите.

    Никой не говори за спиране на прогреса, а за синхронизирането му с разбирането и морала както на обществото, така и на производителите. Когато са започвали да използват ядрена енергия за мирни цели е имало идеи дори за коли с малки реактори. Можеш ли да си го представиш сега предвид свързаните проблеми? Същото е с ГМО – всичко си има граници, но трябва време и дискусия за да ги определим.

    @Илизер Янузов – Това, че са от Гърция и Турция, не означава, че са ГМО-та. Все пак са незаконно внесени и вредят на БГ производството по друга линия – нелоялна конкуренция, а на държавата – с невнесени мита. Интересно ми е обаче, ако все пак митниците се стегнат и ги спрат, как ще реагират хората във вашия регион.

  66. Pingback: 17 истини срещу ГМО! | Даниела и Михаил
  67. Pingback: EcoChemVision » Blog Archive » Генно модифицирани храни-за и против
  68. Pingback: Мариновано телешко в гърне
  69. Pingback: domina

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.