8 чужденци за България – veni, vidi, placuitne*

* – дойдох, видях, харесах. Приблизителен превод

Обичаме България. Не може да се нагледаме на красотите й и всеки път когато видим природата се изненадваме по малко. След това се обръщаме, съжаляваме това, което сами сме направили и проклинаме държавата си. По средата на това противоречие питаме с учудване всеки гост от чужбина защо му е трябвало да идва тук.

В края на юли писах за проекта „Красивата България“ (англ. име See Beautiful Bulgaria) и там вече може да намерите отговори на този въпрос. 8 човека от Полша, Китай, Украйна, Бразилия и Русия обиколиха страната и описаха преживяното. За сега е само на английски, но ще бъде преведено и на български, а заедно със снимките ще сформира книжка за това приключение. Целта е да се представи една друга България като туристическа дестинация – извън курортите, хотелите, плажовете и лифтовете. Такава, каквато май доста от нас не са виждали.

Обичаме България – страната, не държавата, но колко от стоте обекта сте посетили? Какво знаем за красотите ни, за историята ни и за хората, които са я изковали? Аз за себе си знам, че не е много. Как се опитваме да представяме страната си като атрактивно място за туризъм и бизнес, като сами не знаем възможностите й и я го оценяваме? Не държавата – страната. Държавата е функция на това какво мислим за себе си.

Знам, че се отклонявам от целта на проекта, но той представяйки един различен поглед ме накара да се замисля точно над тези неща. Вие за какво се сещате? Може да прочетете повече за преживяванията им на страницата на проекта. Доколкото знам ще има скоро и фотоизложба в София. Сигурен съм, че Румяна ще пише тук или във Facebook като се знае повече.

9 коментара

  1. Pingback: Method-X
  2. Българинът приема красотата на страната си като даденост, а недоволства заради отношението, което има туристическия бизнес към българският турист. Оплакваме се от мръсотия и неуредици, а за това определено сме си виновни по-скоро ние, отколкото чужденците, които колкото и да са прости, все пак имат някакъв манталитет да не си хвърлят боклуците по улиците (разбира се и тук има много изключения). Обикаляйки 100те обекта съм попадал на местно население, което си няма идея къде се намира даденият обект в НЕГОВОТО населено място, та какво остава за тези, които изобщо не знаят за съществуването на въпросните обекти. Да не говорим, че има хиляди други места, които по никакъв начин не се рекламират или показват. Всяка една чужда държава се опитва да рекламира и да вади пари буквално от всеки камък, който е намерен. А тук какво се случва? Камъните се зариват от „прекрасни“ молове, които имат по-голяма посещаемост от който и да е туристически обект!

  3. Всичко е въпрос на отношение. У нас сега цари една повсемесна депресия що се отнася о възможностите ни като група. За себе си мислим, че сме най-добрите, но съберем ли се повече хора веднага се отказваме. Това е проблемът. Затова такъв външен поглед ми се струва полезен.

  4. Полезен е, определено! Само се съмнявам, че някой от тези, които трябва да се трогнат и да променят начина си на действие ще видят резултатите от проекта.

  5. @Алманах – Какво означава „някой от тези“. Този проблем важи за всички нас – мислим си, че останалите са ни проблема. Без да искам да те обидя, прозира и в твоите думи.

  6. Pingback: Pavel Peychev
  7. Pingback: Gergana Bozhkova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.