Задача на медиите е да ни информират за света около нас. Поне така е по дефиниция. Работата е там, че светът и всички преплитащи се истории са толкова сложно нещо, че неизменно и традиционните медии се оплитат в мрежа на интереси и тайни.

Ако медиите са едно донякъде изкривено огледало на света, но и самите те са част от него, кой ни информира за медиите? Знаем, че има търговия на влияние, подмолни игри, изкривяване на истината и прочие. Кой у нас съставя подробен отчет на тези неща?

Фондация „Медийна Демокрация“ прави анализ на медийната среда, но техният фокус е по-скоро върху темите, за които се говори, а не връзките между разказвачите. Обединение от медии поиска осветляване на собствеността на всички издания и това е стъпка напред. Икономедия, като част от тази група започна кампания срещу няколко други вестника заради изкривяване на информация, клевети и обслужване на интереси. Дали това е достатъчно?

Причината да пиша всичко това е огромното впечатление, което ми направи едно предаване по AlJazeera – Listening Post. Какво знаете за AlJazeera? Преди да забележа Ричард Гизбърт и подробните му репортажи за това как медиите оформят обществата по света и аз си мислих, че е просто арабска телевизия, която се опитва да даде алтернатива на CNN и другите подобни. От това, което чуваме от западните медии, разбираме, че арабският международен канал е просто инструмент в ръцете на диктатори и терористи в Близкия Изток и толкова.

Зареден с такива впечатления предаването на Ричард Гизбърт обяснимо ме учуди. Направено е изключително грамотно, а и би трябвало – преди AlJazeera той е работил 11 години за ABC където е отразявал конфликтите в Босна, Чечня, Сомалия и Руанда. В Listening Post той не само проследява медиите по света, но и ни показва как си взаимодействат и влияят от световните събития. Погледът му е глътка свеж въздух на фона на откровената пропаганда на американските телевизии. Говори както за атаките срещу WikiLeaks и Джулиан Ансандж така и за дупките в цензурата на Китай. В едно от предаванията си той направи цялостен репортаж за филма South of The Border, където Олвър Стоун обикаля Южна Америка и говори с почти всички т.н. диктатори там. В интервюто си за The Listening Post, той показва, че тези държави имат и друго лице, което не виждаме – къде заради заглушителното боботене на медиите, къде заради културните ни различия. Учудих се да разбера, че всъщност почти всички лидери като Чавез са избрани демократично на избори одобрени от ООН и имат огромна популярност сред населението. Нещо, за което не се говори в черно-белите истории на ABC, BBC и CNN е, че те се борят с олигархия (предимно бели) създадена от предишните режими, която контролира повечето ресурси за сметка на местното население.

Доколко истории като тази за Южна Америка са верни или не, няма значение. Когато прекарате достатъчно време в наблюдаване на хората разбирате, че няма прави и криви – има гледни точки от които фактите се наблюдават и интерпретират. Задачата на медиите – нови или стари (колкото и да не обичам тези определения), е да ни дават тези различни интерпретации. Медийните конгломерати – като Труд/24 часа, Капитал/Дневник, Стандарт или Дума – застават съзнателно или не на на своята камбанария и не могат да се определят като обективни.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Не мисля, че може да има обективна медия, както не може да има обективна личност. Когато съберем повече хора на едно място те почти никога не са коректив един на друг, а по-скоро натрупват грешките си. В този смисъл не виждам лошо да има субективни медии. И сега имаме такива, но това не е ясно заявено, защото се стигматизира както всяка публична тайна.

В този контекст смятам, че би било много полезно да имаме един такъв навигатор из медийното пространство като този, който Ричард Гизбърт създава в AlJazeera. У нас този тип говорене е по-скоро част от сблъсъците между политически и икономически интереси. Господарите и Слави просто докосват повърхността, а останалото се изчерпва с изчитане на печата. Мисля си, че е време да видим такова предаване и в България.

Нещо друго, което The Listening Post ни показва е, че можем да получим много качествен медиен продукт (както го наричат журналистите) от източни медии. Това мисля, че може да е вдъхновение за нашите журналисти, защото показва, че с малко инвестиции и използвайки социалните мрежи може да се постигне много. Друг дори по-добър пример е Russia Today. И те както AlJazeera публикуват всичките си предавания в YouTube и са удобни за гледане. Макар, че повечето наши телевизии пускат записи на сайтовете си, те още нямат смелост да се откажат от контрола върху съдържанието и това кой как го гледа. Чак тогава може да осъзнаят голямата полза от това да пуснат всичко свободно в такива мрежи. Просто има разлика между това да присъстваш в мрежата и да участваш в нея и това беше съществен момент в онзи дебат в Капитал.

И говорейки за мрежата като социална среда, друга важна особеност на The Listening Post е, че след всяка новина, която обсъждат, включват няколко минути с видео-коментари на техни зрители от YouTube. Накрая обикновено пускат някое viral видео, което е имало определен отзвук в медиите, за да покажат как нещо обикновенно може да получи широко внимание без непременно да има някаква художествена или медийна стойност.

Може да следите The Listening Post всяка седмица в YouTube. Публикуват новини и събират мнения във Facebook и Twitter. English Russia има аналогични канали: YouTube и Twitter.