Блъфове и барикади

Спомняте ли си как в началото на мандата Борисов плашеше, че ще подаде оставка, ще отиде на избори и пак ще спечели. Така парираше атаките на опозиция и партньори. Сега изборът на хората не се е променил – макар и с паднало доверие, ГЕРБ пак ще спечели. Останалите политически партии знаят това и не искат да ходят на избори. Дори вота на недоверие имаше за цел не да свали кабинета – нещо невъзможно към този момент – а да фокусира вниманието към определена тема на недоволство. Опозиционен PR с две думи.

В началото на мандата Борисов беше и по-твърд. Същото се отнасяше и до министрите. Дянков, например, говореше, че ще дава пари само срещу реформи. Постепенно тази закана залиня пред ударите на опозицията и браншовите организации. Какво се получава сега обаче – синдикатите плашат с масови протести и барикади, искат повече пари, никакви уволнения и запазване на досегашното статукво. Опозицията от една страна крещи, че се харчело много, от друга – че не се давали достатъчно пари за болници, образование, социални и следователно трябвало да се вдигне дефицита, от трета, че бюджета бил завишен и трябвало да се орежат разходите, от четвърта – че се уволнявали много хора и не се слушали синдикатите и от пета – че не се правили реформи.

В цялата ситуация не разбирам две неща. Не са само две, но сега за тях ще си говорим. Първото е какво искаме ние? Реформи, никакви уволнения или просто разместване на пешките. Забавянето на пари на болници, университети, полицаи и съдилища е наистина погрешно и дори незаконно, но е вярно също така, че точно тези четири сфери са най-нереформираните в България. Може би не е случайно, че тъкмо в тях реформата трябва да дойде отвътре – от хората, които сега плашат с протести. С изключение на полицаите, кабинета не може да им влияе пряко и да налага реформи. При полицаите вината е на Цветанов. За липса на реформа в съдилищата кой е виновен? А за университетите? Искат се пари, но няма реформи. Така се хвърлят милиони в продънената кофа на една наработеща система.

Тъй като тези институции обаче са от съществено значение, те не трябва да спират да работят. Затова всички искаме да се наливат още пари. Но искаме и да работят както трябва. Но не искаме има уволнения. Искаме същите хора да работят по-добре, нищо, че ни е ясно, че половината не си разбират от работата. Но не трябва да се променят много нещата. Стига да не се харчат толкова много пари и да няма злоупотреби. Но да им се дават повече пари.

Изглежда ли ви всичко това на шизофрения?

Така стигаме до втора точка – Борисов. Казвам Борисов, не защото той взима всички решения (което не е вярно), а защото неговата роля беше да залага решителност и отговорност в действията на правителството. Отговорността е налице – подават се оставки при грешки и не се прикриват проблеми. Къде обаче е решителността? Къде е г-жа Тачър? Защо се слушат синдикатите, щом е ясно, че интересите им далеч не са на една права с тези на трудещите се. Да има диалог и да се обсъждат вариантите е нещо прекрасно – точно това липсваше до този момент. В края на деня обаче ролята на Борисов е да излезе и да отсече какво е крайното решение. Диалогът трябва да се води от кабинета, а не обратното.

В случая вината е както наша, така и тяхна. Наша, защото не искаме промени, но искаме реформи. Тяхна, защото сякаш се опитват да угодят на всички и загубват инерция в нерешителността си. Дано да не съм прав, защото имаме двоен проблем – очакваме някой на власт да оправи държавата, а нямаме способността като общество да го изискаме. Няма политик, който да ни го втълпи това. Ние трябва да се научим – не обратното.

Впрочем тия дни се зачетох в някой от статиите ми малко след изборите. Интересно как се променят настроенията за година:
Какво трябва да направят те след изборите
Ще се научим ли да искаме без да просим?

19 коментара

  1. Pingback: Method-X
  2. Който възнаграждава протести, получава повече протести. Който възнаграждава аналитична дейност и реформи, получава повече от тях. Въпрос на избор.
    http://ikonomika.org/?p=4619

    Това правителство само се забатачи, забрави предизборната си програма и мина само на евтин популизъм. Наистина жалко.

  3. @Кирил Кирилов – за евтиния популизъм не съм съвсем съгласен, но наистина се забатачиха промените, които очаквахме. Очакваше се, че въпреки доверието и изборните резултати, като започнат работата си всички ще им скочат. Реформите означават болезнени промени, уволнения и съкращаване на разходите. Надявахме се обаче, че ще издържат на политическия натиск и известно време удържаха. Сега изглежда все едно, че синдикатите са ги вързали.

  4. @Боян Юруков – Реформите означават болезнени промени, но в момента реформи се правят в зяла Европа, защото са необходимост. Бойко да погледне как се правят реформи в Франция, Великобритания, Гърция, Румъния и много други страни в момента. Само в България се отказват от реформите при първите закани от синдикатите, още преди дори да са започнали да стачкуват. Реформите са крайно необходими иначе сме обречени на вечна мизерия.

  5. @Кирил Кирилов – не бъди толкова уверен, че се правят реформи. От това, което съм чул се правят предимно орязване на бюджетите и съкращаване на разходите. Реформа означава да се прави повече с по-малко. За целта трябва да се покачи ефективността и ефикасността, което става с добро планиране, дългосрочни стратегии, правилни размествания, обучения, въвеждане на технологии и т.н. Тъй като всичко това отнема време и пари, доколкото виждам повече се задоволяват само с орязването на разходите, а наличната администрация да се справя с това, което им се дава. Това се случва в Гърция и във Франция. За Румъния не съм сигурен.

    Точно това се опитват да направят и нашите и напълно естествено всички овикват света. Въпросът е, че тези бюджетни намаления няма да постигнат нищо друго, освен спестени пари тук и сега, ако няма някаква инициатива въпросните болници, съдилища и университети да се реформират.

  6. @Боян Юруков – Орязване на бюджетите и съкращаване на разходите, намаляване на администрацията в комплект с преструктурирането и увеличаването на нейната ефективност, увеличаване на пенсионната възраст, това са част от реформите които всички европейски държави, кои по-малко, кой повече в момента правят.

    Само в България увеличаваме държавните разходи и понеже се мислим за тарикати се връщаме в 1944 г. когато за последно национализирахме частни пенсионни фондове.

    http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/10/20/979413_profesionalnite_pensionni_fondove_shte_se/

    Всички знаем какво стана след 1944 г.

  7. От 1989 да сега непрекъснато се говори за реформи. За много от тях се знае защо не се правят

    – как да угодиш на лекарската и лекарствена мафия и едновременно да направиш информационна система на Здравата каса, персонални здравни карти и контрол върху ценообразуването на лекарствата едновременно

    – как да не направиш пенсионен фонд с лични сметки, ами да се чудиш колко по-размит и неопределен да бъде и ако може да се плащат пенсии след показване на смъртен акт

    – как да блокираш монополизма в икономиката и да дадеш път на средния бизнес, когато мобилните оператори дружествата за енергийно разпределение плащат луди хонорари за консултации по този въпрос

    – как да прибереш имотите на БАН, под формата на необходима реформа, като не можеш да направиш закон, който да издържан конституционно за д азапочнеш все пак..

    – и т.н. – университети с пернишка регистрация и лекции в София на мястото на Софийския, който пък защо не го закрием като старомоден.. .

    Единствено май в земеделието на министъра му е ясно с какъв ресор се занимава и мисли и работи година поне напред.

  8. Във всичко са оплетени интереси и това е една от големите пречки пред реформите. Но не толкова заради „комисионни“, а защото тези с интереси водят политически и медийни кампании срещу желаещите да реформират. Критиката ми към кабинета не е заради грешна посока, а заради липсата на решителност пред въпросните очернящи кампании.

  9. Хубаво си представил нещата, така както ги виждам и аз. На всички им се ще да има промяна, но без да има промяна, което е невъзможно.
    Аз лично не вярвах в Бойко Борисов и в желанието му за реформи и „оправяне“ на поне част от нещата, но се оказва, че има желание, но не и волята за реформи. Имам силното желание това да се промени, макар че много хора ще пропищят. По-добре да се управлява с по-твърда ръка, особено в настоящите условия. Валдис Домбровскис – латвийския премиер – е много добър пример за Бойко Борисов и начина по който ще си спечели доверие, което няма да е безпричинно.

  10. @Боян Юруков – А каква е тая нерешителност пред очернящите кампании. Ами нали медиите всички са негови и му се кланят като на жив бог. Чисто шубе си е и има до някъде основание, защото народа е прост. А иначе относно лекари, синдикати, образование и полиция(най вече би имало резултат относно синдикатите и полицията) се чудя: Защо не изиграе едно театро, и някой страничен или даже опозиционен кадър, който неясно защо получава често думата, да се разговори на висок глас че:
    – имаме най-много полиция на глава от населението(или сме в челото)
    – беден лекар няма, а от друга страна качеството е под всякаква критика, и че пари се получават за свършена работа.
    – за образованието там проблема е малко по-сложен, но дори това да вземеш, че софийския прави луди специалности и генерира дипломирани безработни само да гушне някоя субсидия.
    – че синдикатите са шайка межитурки, които са долу горе толкова зле колкото някоя изпаднала лелка от администрацията.
    Дето се вика народа може и да е прост, както казах горе, но може и да е страхлив, и някой да трябва да ги каже тея неща вместу него на посочените горе групички хора. А пък току виж населението се сетило, за поговорката: Думам ти дъще, сещай се снахо.

    А иначе лекарите с протести могат да плашат точно колкото си искат. Миналата седмица в нашето звено във фирмата се бяха разболяли точно 2/3, нямаше човек който да не е отишъл при лекар и да е оставил по малко от 25 лева за труда му. За тези пари за 20 мин. работа ще се намери кой да работи. А и по-добре стачка и малко количество жертви(да ме извиняват засегнатите, разбира се че на никой не го пожелавам) и промяна в системата отколкото неефективна система която гълта средства като ламя и оставя след себе си неизлекувани хора – т.е. намалена работоспособност за бизнеса и некачествен живот за индивида.
    А, и да добавя накрая, това с което трябваше да почна, вярно си го загатнал:
    Борисов може и да е голям мъжага, но е с малки топки. Виж Костов беше друга бира.

  11. Тази година Нобелова награда за икономика получи моделът, който обяснява как засилването на влиянието на профсъюзите води до намаляване на работните места и на реалната заплата.

    За съжаление ГЕРБ и Бойко Борисов правят точно това, правят всичко каквото им кажат синдикатите, но това е пагубно за България.

  12. @soregashi – в началото имаше волята – сякаш по инерция от изборите, но в последно време реалността на политическия живот го направи по-предпазлив. Затова е по-добре да има по-твърда ръка що се отнася до решенията. Прекрасно е да има диалог и това определено липсваше преди, но в тези условия, решенията трябва да се взимат уверено, защото сякаш честите промени на мненията вредят повече, отколото която и да е мярка.

  13. @Кирил Кирилов – едно е да се прилага модел на теория, а съвсем друго на практика в реалния живот. По същата линия, има консенсус, че пенсионната система в този си вид по цял свят е обречена на провал. Вместо това трябва всички да минат на лични сметки, а текущите разходи за пенсии от порядъка на милиарди евро – да се поемат от бюджета. Макар в рамктие на 10-15 години да е много тежко, това е бил начина да се предпази системата от колапс в дългосрочен план. Всичко било доказано от икономисти и математици, описано и планирано. Май Калифорния минавала плавно към тази система.

    Кажи ми обаче, кой политик ще се наеме да го направи това, при условие, че ще създаде няколко милиарда дефицит само с едно решение? Профсъюзите са били винаги лоши за бизнеса, но точно те са онези, които подобряват условията на труд, осигуряването и отпуските. Забравяш, че работните места и заплатите не са всичко от уравнението. Синдикатите може да пречат на бизнеса, но са част от баланса. Икономически растеж за сметка на елементарните права на работниците е повече вреден, отколкото полезен за обществото.

    Все пак в случая синдикатите са спирачка за реформите и кабинета наистина трябва да ги слуща по-малко.

  14. @Боян Юруков – Не само Калифорния минавала плавно към тази система, има и други примери. През шестте години когато държавният бюджет формираше 2-6 милиарда излишъци на година можеше да се използват тези пари за подобна пенсионна реформа вместо да се изхарчват тези пари за глупости.

    И сега не е късно, има все още много държавно имущество и държавни фирми които могат да се приватизират и да се използват тези пари за пенсионна реформа с лични сметки (само армията има имущество за над 10 милиарда лева което не използва и се руши) и то без да натежи и един лев на бюджета. Само трябва политическа воля, която в момента липсва.

    Правителството обаче направи точно обратното, национализира частните пенсионни фондове с лични пенсионни сметки.

    Това си е типична антиреформа или по-точно малоумщина.

    А колкото до българските синдикати, ако работеше в България щеше да знаеш, че те защитават лични интереси, а не интересите на работниците. Доказателство за това е, че в предприятията които са на челните места в класацията „най-добър работодател“ практически липсва синдикална дейност.

  15. @Кирил Кирилов – виж, на практика това не е национализация, защото не се изземва собствеността на банките. В този смисъл това, че някое министерство да си премести сметките от една банка в друга, пак може да се нарече национализация.

    Що се отнася до ония митични 2-6 милиарда излишък – същото е като да имам 100 лева в джоба и 1000 лева дълг към банката. Кабинета на Станишев харчи и поръчва на поразия, а после като се дойде да се оправя сметката, запищяха, че виждаш ли – оставили пари и къде били изчезнали. По същия начин преди време ми разказаха как разни местни бизнесмени вече не можели да си обслужват кредитите, но продължавали да се правят на гъзари с ланци, джипове и харчове по клубове.

  16. @Боян Юруков – Много си далеч от нещата. Това си е 100% чиста националицация защото принудително се изземват от държавата ЧАСТНИТЕ пенсионни сметки на работниците от ЧАСТНИТЕ пенсионни фондове. Което като вторичен ефект и срина капиталовия пазар, защото половината от тези активи са инвестирани в акции на борсата.
    http://dnevnik.bg/pazari/2010/10/20/979554_ideiata_za_nacionalizaciia_povleche_nadolu_indeksite/

    Колкото до парите от излишъците, това бяха напълно реални пари които всяка година се харчеха експресно през декември по възможно най-корупционен начин.

  17. Маргарет Тачър също е правила национализация – на железниците и на Ролс-Ройс май -защо – за да поеме държавата (т.е. данъкоплатците) ПАСИВИТЕ. Може би тези фондове отдавна са източени и национализацията само отменя финансовия скандал и лавинообразната инфлация и финансова катастрофа при подобна новина.

    Изобщо митът за стабилната финансова система на банките в България (чуждестранни, като собственост) се осъвременява при всеки подходящ медиен повод.

    Аз бих си задал въпроса имат ли наличните пари в бюджета покритие в момента?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.