Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.

Пример за една такава технология наскоро беше пусната официално. Новината обяви комисарката за дигиталното развитие Neelie Kroes. Казва се ARRIVAL и накратко помага за по-добро планиране на железопътният транспорт. В една толкова сложна система с много променливи като метеорологични условия, повреди, забавяния по гари и (в случая на България) кражби, синхронът между влаковете е много труден. Ако сте се качвали на влак между Пловдив и София със сигурност сте забелязвали, че понякога спира и чака доста време, за да продължи. Това се дължи на установеният ред, че даден влак трябва да мине по разклонение след друг такъв. Тезо правила са направени, за да се избегнат катастрофи, но често създават ефект на домино в системата – един влак закъснява, а от там друг и така нататък. Една от основните цели на ARRIVAL е да създаде алгоритми, които ефективно да планират системата така, че този ефект на доминото да се намали. Също така, при възникване на непредвидени ситуации, с помощта на такива разработки може да се взимат по-добри решения. Германия, Швейцария и Холандия вече са използвали тези разработки, за да подобрят железопътният си транспорт. В берлинското метро това е помогнало да се намали средното закъснение от 4 на 2 минути.

Друга такава разработка е проектът NEON, в който участвах през последните 4 години. Целта му бе да подобри стандартите и създаде инструменти за обработка и използване на онтологии и въобще семантични технологии. Онтологиите са абстрактно описание на дадено знание – примерно структурата на една фирма или взаимовръзките между всички участници в здравната ни система. Те помагат на компютрите да „разбират“ информацията, която изпращаме и са в основата на новото поколение интернет. Този проект беше сериозна стъпка в посока използването на семантични технологии в държавните институции. Абстрактното описване на дейността им и на данните, които се публикуват, слагат началото на т.н. Web 3.0 и са безценни когато говорим за отворени данни (open data).

Не знам до колко тези неща могат да бъдат приложени в България, както и в други по-бедни страни членки. БДЖ има доста по-големи проблеми с инфраструктурата и заплатите, а държавната администрация има нужда първо да започне да публикува отворени данни въобще, а чак тогава да ги описва семантично. В същото време обаче е вярно, че може да се получи финансиране за въвеждане на такива технологии и те биха помогнали както на бизнеса, така и на самите институции. Ако успеем с инициативата да убедим държавата да публикува сурови данни и да създаде политика в тази насока, описването им семантично е само на крачка. Така ще може да се влеят както свежи средства, така и технологии в IT индустрията ни. Говори се доста за липсата на инвестиции в научни разработки и ако толкова няма пари за целта, поне може да се създава среда за развитие на бизнеса.