Изнасяне на картина зад граница

Купих картина от Джумаята в Пловдив и реших да я занеса в Германия. В Twitter обаче ме стреснаха, че ми трябва сертификат, че не е национална културна ценност или открадната от някой музей или колекция. За да не ми правят акции и на мен, реших да се разровя. Изчетох закона и документи като този, обадих се на митницата в Пловдив, които ме препратиха към митническа агенция и изчетох оплакванията на куп хора в мрежата. В крайна сметка се оказа, че трябва да се явя в Националната Художествена Галерия или някой музей с попълнена молба по образец, две снимки на картината и да чакам известно време тричленна комисия да се изкаже и да я впише. Бюрокрация.

Тъкмо се бях решил да мина без въпросния сертификат и да я изнеса така, когато kunstdrom@Twitter ми даде идеята да питам в Градската Художествена Галерия в Пловдив. Писах им на мейла и ми отговориха доста бързо. Оказа се, че просто трябва да занеса картината на място във Вторник и Четвъртък сутринта. Никакви снимки или молби. Отидох на следващия ден, 5 минути и 5 лева по-късно имах сертификат, печат отзад на рамката и законен начин да изнеса картината.

Всичко това е доста удобно, но на практика е леко претупване на закона. Сертифицирането се прави във фоайето на галерията и въпреки, че доста подробно прегледа картината, не беше тричленна комисия, а един служител, който се подписа за тримата. Предполагам, че когато имат съмнения за някаква ценна творба, която всеки добър художник би трябвало да разпознае, извикват повече експерти. Надали обаче.

От друга страна, вчера на границата минах през частта „За деклариране“ и казах, че излизам с картина и имам сертификат. Поискаха ми сертификата и дори не погледнаха картината или печата на нея. Всъщност не погледнаха и сертификата, а само си го прибраха. Със същия успех бих могъл да си мина с куфар пълен с миниатюри или разглобен иконостас от някоя малка българска църква. И явно се прави. В този смисъл законът за регистрация на движимото културно наследство не само, че не работи, но дори и пречи. Според него, всеки турист купил картина или икона е в нарушение, защото никой не го е информирал да я регистрира.

Все пак, радвам се, че спазих закона, но е притеснителен и показателен горчивият вкус, че нямаше смисъл да го правя.

Благодаря на abac077@Flickr за снимката

26 коментара

  1. Pingback: От Блога
  2. Подобна е процедурата и в София, з тази разлика, че комисията е в царския дворец (Нац.галерия) и поне аз като минавах преж нея се събираха понеделникл, сряда и петък преди обед. Само че искаха да има и снимка. Вероятно сега са го отменили послендото изискване, защото вече цифровите апарати са повече 😉

  3. @Стойчо – в Пловдив изрично питах за снимката и не искаха. То изкарването на такива само струва доста вече, защото не е толкова използвано.

  4. Да малко е стряскащо да има правила , и те да се пренебрегват от тези които уж трябва да ги налагат…
    Според непотвърдени слухове в Българските галерии и музеи над 30% от експонатите са фалшиви. Оригиналите отдавна били в частни колекции или кой знае къде. Силно се надявам това да се само приказки на хора вярващи в някаква глобална конспирация. Силно се надявам картините на Дечко Узунов, Ненко Балкански, Майстора и д.р. да са си истинските, ама едва ли някой ще се заеме да ни каже как е всъщтност…

  5. @kunstdrom – въобще не бих се учудил това да е вярно. Особено като се има в предвид хаоса, който е бил в последните години на комунизма и началото на демокрацията.

  6. Преди 3 години изнасях една картина и не трябваше нищо да й вадя, защото художникът имаше за всяка от картинисите си сертификат за оригиналност. С него без проблем минах на летището, като пак не ми гледаха картината, а само това листче лепнато от обратната й страна…

    Може от тогава законите да са станали по-сложни де. А смисъл на много закони им липсва, точно защото са прекалено бюрократични за да са ефикасни.

  7. @teo – май е същото, но много малко художници имат такъв сертификат. Сигурно твоя е участвал в комисиите или ги е познавал и си ги е вадил безплатно. Иначе ще му струва много скъпо.

  8. Значи, взимаш си картина с антикварна стойност. Отиваш в галерията в Пловдив с друга обикновена картина и взимаш сертификат за нея. След това си грабваш антикварната + сертификата за втората и си минаваш границата спокойно 🙂 На тези сертификати описани ли са по някакъв начин вида и съдържанието на картината или е просто сертификат за нещо си?

  9. Момент, момент! Коя година сме? България е член на ЕС и митническа граница с Германия не съществува. Така че не разбирам защо въобще си се занимавал с тая бюрокрация.

  10. @Комитата – защото законът в България е такъв – не можеш да изнесеш нищо, за което може да има съмнения, че е старинно, без удостоверение, че не е. Истината е, че на практика системата не работи и предразполага към своеволия от страна на митниците, но реших да си спазя закона.

    Мисля, че и немците имат нещо такова, но май логиката е обратна – ако те хванат, че изнасяш нещо ценно – да ти е яка гърбината. При тях обаче няма нужда от такива мерки, защото нямат такива ценности. Повече са внасяли ценности… преди 70-тина години… с влакове. Сега даже се налага да ги връщат. Всяка държава в ЕС си има конкретни проблеми. Гърция е в нашето положение и законите са драконови. Работата е, че и работят … малко повече от нашите.

  11. Някой знае ли какво представлява документа „а така нет“ (или нещо подобно, незнам точно как се изписва), в който е описана художествената и търговска стойност на всяка една картина? Такъв документ ми търсиха днес на влизане в България…
    Благодаря.

  12. @иво – на влизане не трябва да ти искат никакви документи. Иска се само при излизане от дадена страна, за да не излезе, че си откраднал нещо. Правиха ли ти много проблеми?

  13. Разбира се.
    Сигурно, защото по принцип тези картини могат да се продадат и този, който ги е притежавал може да спечели… в този случай и държавата иска да се замеси, и да вземе част от стойността. Аз така го разбирам, но каде може да се намери информация за документите, които митницата търси… най-вероятно в някой закон.

  14. @иво – не, основната идея е да се пресече нелегалния износ/внос на антики. А мита и данъци когато има продажба трябва да се плащат така или иначе – това е ясно. Документите и изискванията може да се проверят в закона за движимите паметници на изкуството. Виж в нета – намира се лесно.

  15. В този ред на мисли, ако си купя картина на известен български художник(Майстора, Златю Бояджиев, Илия Бешков и др.) и искам да си я изнеса в къщата, която е в Англия например, имам ли право да го направя или задължително трябва да си седи в територията на България, независимо, че аз съм нейн законен собственик?
    Предварително благодаря за отговора.

  16. Всъщност, авторите могат да изнесат свои картини зад граница, единствено с декларазия за тяхната автентичнот. Прочитайки законите, можем да направим заключение, че Сертификати се изискват само ако картината е собственост на клиент, който трябва по някакъв начин да я идентифицира. ЗАЩО смятам така? Позовавам се на 1. Закон за културното наследство и 2. Закон за авторското право и сродните му права.
    В раздел IV на ЗКН се разглеждат условията за ‘износ и временен износ на движими културни ценности’.
    Чл. 128. (1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение или сертификат за износ.
    Обаче, във същия закон чл.7 ал. (4) са изброени кои произведения НЕ СА културна ценност по смисъла на този закон.- т.3 на алинеята гласи:
    (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Не са културни ценности по смисъла на този закон:
    3. произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години;
    т.е. произведенията на живи български и чуждестранни автори, както и такива не по-стари от 50г. НЕ СА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ и съответно, не е приложимо да им се издава сертификат по реда който е посочен.
    Продължавайки, ще се позова на Закона за авторското право…
    Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
    От тук следва че когато на картината има постваен подпис или друг идентифициращ знак на автора, то тя се смята за негова до доказване на противното.
    Така с една декларация, в която да има поместена и снимка на картината с подпис на автора, никоя митническа служба не може да спре изнасянето и в чужбина. Ако картината бъде спряна, може да се обърнете към съда. АКО НЯКОЙ ИМА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ, ще се радвам да я сподели.

  17. В този ред на мисли при вноса на картината за Германия трябваха ли ви някакви документи на английски или немски или там нищо не се показва на когато се вкарва картина?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.