Медиен цинизъм

През Април трябва да пиша кратък труд на тема „Новите медии“. Какви са старите? Ако прегледате програмата на четирите основни телевизии, ще забележите, се набляга предимно на филмите и забавните предавания. Всъщност дори няма нужда да гледате програмата – включете телевизора и те са там. Останалото са новини с лигав привкус на модернизъм от Pro.bg и странно мятане на глава в различни посоки от страна на останалите медии. Интересни журналистически разследвания правят репортерите на БТВ и донякъде в „Темата на Нова“. За публицистиката сега признавам само „На четири очи“ с Цветанка Ризова, макар на много стилът й да не се харесва.

В шоу програмите основният език се квалифицира като „народен“. Попаднах на Слави покрай (честно казано сполучливият му проект) „Добре дошли в България“ и там той каза, че правят шоуто според това, което се продава. Говорят на езика на народа. Същото правят Иван и Андрей. За жалост често и Росен Петров го прави, макар, че самият той ми допада като човек. Господарите пък са на вълни, но клонят към безбрежните простотии независимо от добрите им разследвания.

Какво е това езикът на народа? Какъв е народът ни? Напоследък се чуха безброй мнения, че Биг Брадър показва истината за семейството и хората ни. Да, и бройлерът във фризера ми показва физиката на птиците, но взирайки се в него няма да науча повече за особеностите на орнитологията. По-вероятно е да и замръзне мозъка. Точно това се случва с всички гореспоменати шоу програми.

Универсална истина е, че когато една група бъде водена на нивото на най-глупавия, всички в нея се държат така. Колкото и да не си го признават, медиите имат тази отговорност. Днес попаднах на извадка от открития актьорски клас на Тодор Колев. В статията естествено наблягат на пикантни подробности от миналото му, но за мен остана реплика на Станиславски: „На сцената може да си събуеш и гащите, но ако е оправдано и ако има смисъл“. Защо в момента Иван и Андрей, актьорите на Слави, а и самият Слави, Комиците, в Биг Брадър и въобще във всички шоу програми си свалят гащите и викат „Вижте и гласувайте със sms-и“? Каква е целта? В Биг Брадър твърдят, че показват представителна извадка от българите и правят социален експеримент. Нека проверят значението им в речника.

Доколкото ми е известно журналистите в България имат етичен кодекс. При това е подписан от всички по-големи вестници, радиа и телевизии. Зачетете се – за всяка една точка може да се сетите за поне един репортаж от последните 3 месеца, където принципите са били нарушени. Ще кажете – шоумените не са журналисти. Трябва да се съгласите обаче, че все повече хора получават новините си от точно техните предавания. И на къде води това – възмущаваме се от медиите, но дори този факт става „новина“, която да ни занимава няколко дни.

Сигурен съм, че ще се намерят хора, които в коментарите ще пишат, че не можем да очакваме друго в държава като нашата, че българите сме си виновни да търпим това и че всъщност само от това разбираме. Според пазарният принцип наистина предлагането се съобразява с търсенето. Според принципът на свободното слово всеки може да пише и каже каквото мисли, стига пряко да не засегне някой друг. Тези два принципа се използват като извинение от създателите на тези програми. Мантрата им е, че те са на по-високо ниво, но правят нещо за масите.

А може би не са. Може би Иван и Андрей не могат да направят нищо с реална културна стойност. Може би Слави не е способен да направи сериозно шоу с политически коментари или поне нещо от типа на The Daily Show. Може би Росен не може да избяга от мръсните шеги. Може би на всички продуценти и сценаристи това да им са възможностите. В крайна сметка не опира всичко до публиката, а какъв е потенциала на тези, които предлагат продукта. Извинения има всякакви. Етичен кодекс явно на практика няма.

Затова и повечето хора, които познавам и смятам за интелигентни избягват да гледат телевизия. Затова и блоговете с културен език и ценно съдържание преуспяват. Затова хората вярваме повече на някое що-годе познато име в мрежата, отколкото на утвърдените национални медии и журналисти. Но дали „новите медии“ ще преуспеят – може би не. Цинизмът на „старите“ си генерира сам аудитория като я тренира в простотия. Самозахранващ се пазар измерващ се с рейтинги и цени на реклами. 15 минути по-късно същите наричат политиците ни безпринципни. Дали виждат иронията?

29 коментара

  1. Иронията е очевадна, но докато бизнесът върви на никoй не му пука за нея.

    Според мен двете гилдии са просто доста добре изолирани една от друга. Има някакви опити старите да влизат в контакт с новите и обратното, за да са „в час с нещата“, но повечето такива не са особено полезни за никoй. Ако не ползваш едните, нямаш особена нужда от тях и дори не влизаш в контакт с тях случайно и тн., поне според моя опит.

    Затова мисля, че новите медии определено ще преуспеят, ще си създадат собствен пазар и публика. Просто двата лагера все повече ще се разделят и ще съществуват паралелно, всеки с неговата си публика…

  2. Бояне, поздравления, много добра статия.
    Може би ако промениш в последния абзац „новите медии“ на „новите медий“ ще има повече изразност. 🙂

  3. @teo – не знам да ти кажа. Телевизиите, вестниците и дори радиата навлизат в мрежата доста силно. Единици се пробват в социалните медии и то много плахо. Това обаче за мен е добра посока на развитие, защото просто не е възможно да успееш в социалните мрежи и блоговете със сегашният им начин на работа и мислене. Колкото повече се засилва ролата на мрежата, толкова ще им се налага да се развият или просто да си отидат.

    Ако до преди няколко години всички си мислеха, че това е някаква временна мания и ще отмине, сега започват да се оглеждат в нещата и се чудат какво да правят. Има доста голям интерес. Затова и с няколко блогъри почти сме завършили книга за блогването. Дано да има успех.

    @Васил Светославов – Благодаря за идеята. Не е ли обаче по-правилно „медии“?

  4. Именно защото е по-правилно, и защото има адски много хора, които се дразнят на ийкането и превръщането на ежедневни неща, като например чиниите, в имена на римски философи 🙂

  5. Интерес има и това е много хубаво, но въпреки това „полетата на интереси“ няма много да се смесят според мен. По-скоро ще се появяват все повече качествени предавания по телевизията и все повече блогове за Big Brother…

    Успех с книгата 🙂

  6. @Васил Светославов – по-добре да не съм чак толокова ироничен 🙂

    @teo – Ако променят начина си на мислене телевизията като цяло ще се промени. Ако не, просто ще се запази сегашния двоен модел на разпространение на информация – разпръскване от страна на медиите и социално агрегиране в мрежата.

  7. Здравей, Боян! Чета блога ти от известно време и ми допадат нещата, които намирам тук. При ситуация, като описаната по-горе горещо препоръчвам гледането на National Geographic, Discovery Channel, Animal Planet, History Channel. Редовната употреба води до обогатяване на общата култура и по-добро разбиране на живота. От време на време гледам и новини, за да не забравям все пак, че не живея в нормална държава, а в абсурдна държава, защото почти всичко случващо се само по себе си е някакъв абсурд! Но не всеки ден, защото ми идва в повече 🙂 Е… така изтървам неща като някоя фолк певица да си свали гащите в ефир, ама се преживява!

  8. @Pavlina – NatGeo и Discovery ги гледам редовно. От History Channel съм се отказал нацяло, защото често правят уникално тъпи заключения за стари цивилизации и индивидуални събития като предполагат, че ценностната система и начина на мислене тогава е била същата като в щатите.

    Новини гледам най-редовно. Даже ги гледам по трите основни канала едни след други. Не за да се информирам, а за да чуя интервютата на самите личности и за да сравня какво и как го представят с това, което съм прочел няколко часа по-рано в мрежата. Забавно е.

    За абсурдността на държавата предпочитам да не се изказвам, защото реално не съм се сблъсквал с цялата му сила. Знам обаче, че всичко се прави от хора и често говорейки за държавата, институциите и администрацията забравяме това.

  9. Съгласна съм, че държавата това са хората, които живеят в нея! Но има хора в нашта държава, които чрез медиите се опитват да ми наложат „ценности“, които са пълна пумия! Тогава просто сменям канала.
    Много си готин, гледкай си каквото те кефи и успех на блога!!!! 🙂

  10. @Pavlina – не, не ме разбра – забравяме, че зад тази администрация има конкретни хора с имена, лица и отговорност. Имаме склонност да приемаме данъчните, НАП, парламента и дори гишетата за плащане на сметки за цялостни единици. При медиите е подобно, но в по-малка степен. Така винаги в недоволството си стигаме само до заключението, че има хора, които правят лоши неща. Държавата ни е малка – тези хора са буквално през няколко пресечки от нас, имат си имена и оставят следи.

    За начало си мисля, че трябва да се научим как реално работи една администрация и какво се иска, за да се прекара един закон, например. Много от абсурдите, които срещаме, са чисто и просто страничен продукт от една недобре смазана административна машина. Като знаем какви са точно процедурата, самите ние ще забелязваме конкретни грешки в нея и ще настояваме да се отстранят, вместо както сега да се тюхкаме, че всички са/сме маскари.

    Поне аз така си мисля, че може да се оправят нещата. Не казвам, че ще проработи, но друго не виждам.

  11. Така е, прав си! Ако всеки си гледа съвестно работата нещата може би ще се пооправят. Ако и ние като част от обществото сме по-информирани, по-компетентени и по-стриктни към институциите, което е индивудуална отговорност на всеки един, ситуацията би се променила. Силно се надявам да стане някой ден… 🙂

  12. @Pavlina – аз се надявам пък да стане по-скоро. Обмислям как да разширя следенето на проектозаконите, за да могат да се следи изцяло работата на парламента, обществените поръчки, заседанията на всички министерства, а защо не и на кметствата. Информацията е там, но е твърде разпръсната, неструктурирана, неясна и пристига нередовно.

    Малко по малко. Сега примерно се борим да публикуват индивидуалните гласове на депутатите в интернет. Доколкото знам има изготвено предложение и май не е внесено, но може би някой саботира нещата. В Европейският парламент отдавна го правят.

  13. Много хубави и креативни идеи имаш, и това че ги осъществяваш е супер 🙂 Успех!!!!

  14. Всъщност и аз до сега навсякъде наричах журналистическите принципи – „модерните,“ „новите“ и т.н. Но се оказа, че ройтерс ги наричат традиционни принципи. Обективност, независимост, най-важното най-отпред, и т.н.

    Зависи за кой регион ще пишеш – ако е за България, може да се наложи да правиш паралел не само традиционен медиен формат срещу блогове/туитър/фб, но и това, което обсъждаш в твоята статия. Шоу-измислица-шок срещу Информация-анализ-истина.

  15. Съгласна съм с това,което казваш, но за съжаление не простотията е най-големият цинизъм и падение на медиите, а продажността и зависимостта им.
    Що се отнася до ухажването на масовия вкус си мисля, че ако не се набляга на простащината, а се намери един разумен баланс, успехът ще е много по-голям. Според мен бедата им не е, че правят компромис, а че просто са некадърни и толкова си могат, понеже се назначава на стария соц.принцип- не според способностите, а според роднините.

  16. Едно изпуснато „м“ на 5 параграф, 5 ред.
    Като отворен към света, мислещ и търсещ млад човек съм се отчаял от всички български медии (и повечето „българско“ като цяло)… Четях, гледах и слушах, но се отчаях и се затворих в себе си, игнорирайки всичкия информационен шум… Отскоро намерих този блог и съм приятно изненадан от целия български потенциал, който съществувал!
    Юруков, нещо против да споделиш от къде ТИ се информираш? Искам да ти благодаря искрено за чудесните мисли, които споделяш с нас и за още по-чудесните хора, които ни представяш 🙂 Весели празници…

  17. @Златина – същността на политиката е в компромисите. Политиците са за това да балансират между крайните позиции и да правят компромиси от наше име за да са максимално удовлетворени всички. Това е най-краткото определение, което мога да дам.

    Това обаче не е задача на медиите. Те не трябва да правят компромиси. За жалост точно това виждаме. В годините на промяната са станали конформисти, а в същото време ние ставаме все по-нетърпеливи в очакванията си за повече.

    В този смисъл търсенето наистина ще си каже думата, защото все повече се виждат проблясъци на свободни алтернативи. Блоговете са само един раздел. Въобще има движение напред и въобще не съм съгласен, че „всичко в БГ е на зле“ – просто очакванията ни се движат по-бързо от развитието, което не само, че е нормално, но и точно така трябва да бъде.

  18. @justafan – Много благодаря за прекрасните думи. Ако се чудиш какво и къде да четеш, определено ти препоръчвам изданията на Икономедия и по-специално Капитал и Дневник. Понякога отварям Dir.bg и Darik. В скоро време (1-2 седмици) ще обновя блоговете, които чета и ще ги видиш отстрани на страницата ми.

    Иначе чета и гледам паралелно всички останали медии. Както писах, гледам и новините. Въпросът е с каква презумпция приемаш чутото и как го обработваш. Във всички медии има глупости – дори в тези, които ти препоръчах. Въпросът е да си ги минаваш през твоя си филтър и да си правиш изводите, които важат за твоя опит.

    Всеки си има камбанария, от която гледа на нещата и филтрира информацията въз основата на своя опит. Затова много хора са безкрайно отчаяни от ситуацията в България и не виждат смисъл от нищо – защото не са виждали положителните примери и нямат база, с която да възприемат доброто в живота им. Аз, по стечение на обстоятелствата, съм видял предимно такива и затова съм умерен оптимист за това, което може да се направи в България при правилната мотивация и доза късмет.

    Забележи – не казвам връзки, защото в България те имат по-особен смисъл. Аз лично не смятам, че връзките са нещо лошо, стига да не довеждат до нелегална дейност и корупция. По цял свят личното познанство с правилните хора може да ти даде опит и възможности. В България за жалост всичко наподобяващо връзкарство се гледа с лошо око и това пречи доста.

    Както и да е – отклоних се. Препоръчвам ти да четеш повече блогове и да посещаваш многото семинари и сбирки на различни социални и арт теми. Има учудващо много в по-големите градове, но не можеш да прочетеш за тях във вестниците. (И за това имам проект в близко бъдеще.) Дори да не се интересуваш от конкретната тема, пак ще срещнеш много умни и амбициозни хора.

  19. „многото семинари и сбирки на различни социални и арт теми…“
    Жалкото е че рядко успявам да се информирам на време за такива…
    „И за това имам проект в близко бъдеще.“ Бих се радвал да помогна с каквото мога! Твоя труд наистина е пътеводна светлина за всеки, който иска да се информира и да се срещне с амбициозни, търсещи българи!

  20. Чудесна статия! Малко хора се сещат, че за да анализират новото, трябва да видят как функционира старото и кое всъщност е старото. Днес дори вече се заговори за „new & emerging media“, вкл. мобилните медии. Обаче виждаш, че в последните месеци старите медии, напр. Дневник Лайв, Новините в 100 сек. на БНТ и други се опитват да добият статус на нови медии. И май успяват.

    Освен това, много добър анализ на моралните ценности в медиите – наистина опростачването е повсеместно и много жалко, че като ни го пробутват, ния не го купуваме, а направо го разграбваме. Вместо да се чувстваме като в магазин втора употреба с крадени дрехи, от където смърди на мухъл, ние си мислим, че сме в бутик и ни мирише на Шанел.

    Все пак, написа ли го онзи турд? 🙂

  21. @FroZzen – написах го труда, но не знам какво стана с него – нито съм чул дали са го публикували, нито са ми платили. Иначе старите медии се трансформират малко по малко под натиска на търсенето. Сайта на Капитал вече трудно може да бъде разграничен от групов блог, а повечето телевизии пускат новини във Facebook и Twitter, както и повечето си предавания на запис. Важното е, че променяме начина им на работа с очакванията си към тях, а не обратното – те да определенят това, което искаме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.