Министерски блогове

facebook, twitter, блогове, интернет, кабинет, министри, политици

По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.

блог, николай младенов, nmladenov, министър, военен, българия, външен, кабинет Николай Младенов

Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.

блог, Симеон Дянков, simeondjankov, министър, финансов, българия, световна банка, кабинет Симеон Дянков

Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.

Защо тези блогове са важни?

Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.

Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.

министерски съвет, софия, министерство, министър, политик, twitter, блог, facebook, борисов, младенов, дянков
Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.

Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.

А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.

47 коментара

  1. Pingback: bloggingportal_2
  2. Pingback: Gergana
  3. Pingback: cougar merkin
  4. Pingback: ivanmark 
  5. Pingback: Georgi Kamov
  6. Точно както си го написал – блогът е форма на комуникация, особено за политици или други ръководни служители. За монолози си имат телевизиите. Добра е идеята и с интерес ще следя един от посочените от теб два блога 🙂

  7. @pierrot – сигурен съм, че ще има голям интерес към тах, както има към блоговете на други политици. Надявам се това да подтикне и други членове на кабинета да си направят блог. Би ми било дори по-интересно да чуя анализите и мнението на хора на по-ниските нива, които се занимават директно с конкретни проблеми от ежедневието. Това би заинтересувало много хора, а и би спряло оплакванията от това, че медиите не отразявали събитията и гледните точки правилно.

  8. Съгласен съм! Поздравявам всички политици, които са се (ще се) „осмелят“ да имат собствен блог. Съгласен съм и че няма значение дали се попълват лично или не – не всеки политик има свободното време, а и тази практика с PR отделите е напълно естествена. Обама със сигурност не post-ва в Twitter акаунта си 🙂

    P.S. Юруков, това не е ли снимка на Президентството, а не Министерски съвет?

  9. @Gombeto – Не е точно на министерски съвет, да. Президентството е част от сградата, доколкото знам – по-надолу са министерства. Във всеки случай беше най-подходящата, която имам за подобен колаж.

  10. съгласен съм с теб, но дали ще се водят правилно? Под това разбирам следното – блогът на Дянков е оформен като блог, но текстът му е като най-обикновен текст до медиите, сух, необвързващ, не подтиква към дискусия, не носи нещо ново и интересно, което няма да видиш преди това в поне пет новинарски страници. Което, лично на мен, не ми допада.
    А иначе би било интересно да се четат мненията и на други хора от администрацията, което определено би я направило по-…ясна, ако мога така да се изразя. Аз например от няколко дни сериозно съм се заел да изучавам блоговете и страниците на NYPD,LAPD, френската криминална дирекция и прочие, като целта ми ще бъда да предложа и при нас нещо подобно, тъй като определено би имало положителен ефект.

  11. @pierrot – точно това ще разделя чисто новинарските страници и PR клишетата от истинското желание за комуникация с народа. Ако политиците искат, могат да отделят време да драснат нещо елементарно като мисъл, идея, а защо не и запитване към читателите си. Така няма да се налага за тестват общественото мнение с гръмки решения, които после да оттеглят набързо. Да не говорим, че в България, а и извън нея, има добра експерти, които може да имат предложения, но да нямат достъп до правилните хора.

    Всичко това бяха причини да си направи блог един политик. Вече дали ще го направят зависи от мотивацията им да слушат хората и увереността им в решенията си.

  12. @Joko – авторът определено е Камов. Ще прегледам статиите. Май имаме нужда от каталог на блогове на БГ политици, както и на специализирани политически блогове. Последните май не са много, защото подобно на мен, доста пишат „и“ за политика.

  13. Pingback: nafocus.com
  14. Pingback: Denitsa Stoeva
  15. Pingback: Peter
  16. Pingback: topsy_top20k
  17. Pingback: petar boyadzhiev
  18. Pingback: Vladi Ivanov
  19. Pingback: TELEmaniac
  20. Pingback: telemaniac
  21. @Joko – точно това имам предвид. Изцяло политическите май не ги възприемаме много на сериозно. Ще е добре да се поразровим да извадим всички на политици и такива за политика.

    @venimus – като гледам и сега е доста активен. Евала му правя за усилието. Трябва да го прегледам пак тия дни.

  22. Може ли някой да ми назове поне една единствена фраза, с която сме зпомнили покойния проф. Беров? Може ли да назове една паметна фраза на Виденов?
    Е, съсъ същото ще зпомним и Младенов, и Дянков! Ако ще и 5 блога да списват.

  23. @Апостол Апостолов – не се знае – не са споминали още. До тогава (дано) има доста време. А и най-често тези, които остават незабелязани от историята, всъщност са свършили най-много работа.

  24. Според мен не е толкова важно колко политици имат блог, а какъв е и върши ли работа. То и Станишев си направи блог. И се регистрирах. И го помолих за помощ / Stir беше писал за Солаковия хан в Букурещ /, наивно надявайки се поне на отговор. И … нищо. Такива блогове са безпредметни. На , без да има блог, Ив. Костов отговаря на зададени му въпроси. В блога на Камов има истински диалог
    Четох и двата блога, които си цитирал. Четейки тоя на Младенов, имах чувството за реален контакт, макар не на всички въпроси да има отговор. Опитах се да видя снимките, но „Съдържанието в момента не е достъпно”. Блогът на Дянков поне за сега, за мен е кух. Не говори за характера на човека, изглежда като официоз. Или ако ползвам извадка от текста –„ типичен политик – съобщава и не отговаря” ;-).
    Странно ми е, че само 31% смятат, че болговете са полезни само, ако има дискусия и диалог. Преди имаше виц – телефоните на другарите били само със слушалка. Мисля, че не е толкова важно дали някой политик списва лично блога си, ако до него да достига мнението на хора и да има ефект от това. Преди половин година Боян написа: „Правете контакт, а не изявления”. Просто и ясно, но трудно осъществимо, ако не се прави искрено.След изборите писах: „ Ние си свършихме работата, да им помогнем да свършат тяхната”. А дали те искат наистина?! За сега всичко е „казах”, „разпоредих”, „аз лично…”,„аз…аз…аз…”

  25. @Надежда Хаджиева – един блог е такъв само, ако има дискусия. Иначе е просто новинарски сайт. Затова аз призовавам официалните личности не просто да си пуснат страница където да пишат, а да бъдат активни виртуално. Това не включва задължително блогове, а може да е само социални мрежи, twitter или видео отговори. Целта е просто да се общува с по-широк кръг от хора извън зоната на сигурност, която всеки човек има. Така идват повече идеи, различни мнения и не се загубва контакт с реалния свят.

  26. @Боян Юруков – Всъщност говорим за едно и също. Искам да дам още една тема за разговор. Няма общо с блоговвете, но както се вижда, ще трябва да се протестира отново. Дано не се стига до там. Става дума за предлаганата проняма в закона – забраняват какъвто и да е алкохол, а ако все пак някой, употребил такъв, направи катастрофа, няма да има съдебни дела, а само глоби. Все пак, досегашната мярка имаше някакъв респект. Нищо, че Ствиски успява да избегне справедлива присъда. Поклон пред това, което е направил за България, но пък зачерни две семейства, да не говорим за личния му живот това, което причиаи на Албена. Ето за това може да се пише в блоговеете на политиците. Да не трябва да се правят непрекъснато протести, а чрез диалог да ги накараме да се вслушат в гласа ни. Всичко е въпрос на добра воля и отговорност Ако наистина се готвят да управляват дълго, както заявяват, не могат да остават глухи.. Не, че присъдите могат да върнат стреса или живота на някого, но пък не може само да се мисли как и откъде да се събират пари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.