Незабележимата тишина и как глухонемите си имат вече блог

глухонеми, блог, интернет, слух, увреден, жестове Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и не исках да ги обидя. После се сепнах на глупавата ми мисъл и в последствие често съм ги наблюдавал. Нямах никаква представа какво си казват и ми се щеше да науча. Предположих, че наблизо има специализирано училище, но така и не си направих труда да разбера къде е и има ли курсове.

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чувамеблог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. В блога има рубрика „Стълба към успеха“, където се говори за успели хора, които по една или друга причина са останали без това си сетиво. Има също така и споделен личен опит и интересни наблюдения отстрани на реакциите към тази група хора. Определено ви препоръчвам да прочете статиите и да разгледате както имат да кажат. Последният им добре илюстриран призив е да се обърне внимание на тези 4000 деца с увреждания, които учат в масовите училища, но не получават специална подготовка или програми, за да могат да се развиват наравно с останалите.

Що се отнася до езика на жестовете, така и не го научих. Дори не знаех, че можеш да го научиш вкъщи, както и че дори има безплатни курсове. На сайта на Съюза на Глухонемите в България може да намерите указания, ръководства и учебни помагала за целта. Всичко може да свалите безплатно от торент. Аз лично мисля от Април да започна малко по малко да уча. Не познавам хора с увреден слух, но ще е върховно удоволствие да срещна случайно някой на улицата и да го заговоря. Както се казва – езика е богатство, а при толкова милиони глухонеми и такива с увреден слух, езика на жестовете сякаш се нарежда сред най-полезните.

41 коментара

  1. Pingback: theyhear
  2. Pingback: Tweets that mention Незабележимата тишина и как глухонемите си имат вече блог | Блогът на Юруков -- Topsy.com
  3. Няма защо! 😉 Хареса ми темата…

    П.П. Трябваше да е Thumbs UP, ама нали няма кирилица и 🙂 трябваше да го „преведа“ lol

  4. Браво) Жестомимиката е много лесна и се учи бързо, а веднъж усвоил ли си основното няма да имаш проблем с комуникацията. Успех

  5. @rinsoind – сестра ми я учи сега като част от програмата и по психология. На мен хич не ми се струва лесно. Най-малкото, не ми е естествено, ръцете ми са схванати и мотивацията ми е по-различна от един човек с увреждане на слуха, например.

  6. Pingback: Georgi Kamov
  7. Pingback: Petia K.
  8. Pingback: Maria
  9. Бих искала да изкажа специална благодарност на Боян Юруков за този материал, посветен на блога ни 🙂
    Радвам се да видя, че все повече хора са съпричастни. Докато съществуват човещината и разбирането, не можем да говорим за дискриминация. Има още какво да се желае, но по-важното е, че пътят, по който да се върви, вече е проправен – не без ваша помощ 🙂
    Поздрави и успешна 2010 година! 🙂

  10. @Боян Юруков – И аз съм я учила в университета. Според мен когато почнеш да общуваш с хората става по-лесно, отколкото на книга)

  11. Много ме зарадва тази твоя статия и ще разширя темата. Снощи попаднах в нета на факт, който също ме зарадва. Големият пианист и диригент Даниел Баренбойм / Daniel Barenboim/ свири заедно с хора с увреждания – певци, цигулари. Нещо повече. Успял е да наложи Вагнер сред другите композитори в Израел. След войната Вагнер е бил забранен заради използването на музиката му от Хитлер. Баренбойм е един от посланиците на мира. Дано повечето от посланиците на мира са като него.

  12. @Хриси – Радвам се, че помагам така. Написах го не защото идеята има социална насоченост, а защото статиите са наистина добри. Изчетох ги всички на един дъх и ще следя за в бъдеще. Дано да успея да науча и един от езиците. С кой би ми препоръчала да започна? Кой ще мога да практикувам повече, ако срещна хора с увреден слух?

    @rinsoind – да, с всички езици е така. Въпросът е, че трябва да влезеш в такава компания, за да се упражняваш, а както казах, не познавам глухонеми.

    @ljubima – има доста такива примери. От блога „Ние ви чуваме“ научих за Бел, който се е занимавал основно с глухонеми и това го е подтикнало да изучава звука. Наскоро вървеше филм за Бетовен и дадоха интерпретация как в живял.

  13. Боби (ако мога така да се обръщам към теб), аз самата не владея жестовия език, което също е пропуск за мен 🙂 Тъй като при мен степента на слухозагуба не е свързана и с говорни проблеми, винаги съм предпочитала да използвам гласа си 🙂
    Поласкана съм от факта, че толкова високо оценяваш стила ми на писане (вероятно не направих грешка, като се насочих към журналистиката) :))
    Бих ти препоръчала обаче като начало дактилна (едноръчна) азбука, защото с нея се изобразяват предимно букви и определени думи. Предполагам, че започвайки с нея, постепенно ще бъде по-лесно и включването на двуръчната, която изобразява смислово и изрази 🙂

  14. От това имаме нужда за да живеем в един по-добър свят.
    Хуманност и разбиране. Умението да погледнеш светът през очите на човекът срещо тебе и да успееш да видиш своето място в него.

  15. @Хриси – благодаря. Ще го имам в предвид.

    @Stanimir – да, и далеч не важи само за глухонемите. Успеем ли да се поставим в ситуацията на другите, нещата ще вървя по-гладко за всички. В крайна сметка не е и толкова затормозяващо да сме по-внимателни.

  16. Затова дадох пример с Баренбойм, който лансира идеята за равнопоставеност на хората с увреждания, като свири заедни с хора с такъв проблем. Пианист от неговия ранг!

  17. Идеята да помогнеш на глухите е чудесна. Само едно уточнение. Терминът „глухонеми“ не е много подходящ. Твърде много глухи изобщо не са неми. Сега особено след въвеждането на кохлеарните импланти, терминът „глухонеми“ съвсем става неприложим. Става дума за хора с увреден слух, много от които говорят.
    4000 хиляди деца с увреждания, които учат в масовите училища при все че интеграцията в България се осъществява по по-скоро карикатурен начин, получават повече от сегрегираните в специални училища. Пиша ти това като човек работил както в специално, така и в училище с интегрирани деца. В държава като Дания например, специалните училища са напълно премахнати.
    Иначе, чудесно е повече хора да се ангажират със съпричастност към проблемите на хората с увреждания, за което все пак адмирирам постинга.

  18. Привет и от мен.

    Да ви призная честно, когато се включих в създаването на този блог, обратната връзка беше най – същественото нещо за мен в това начинание. Както за мен, така и за Хриси, общуването е една изключително важна тема, а тя намира много експресивен израз с помоща на Интернет. :))
    Признателна съм за подкрепата и за интересната статия. Вярно е, че сега май повече живеем виртуално, отколкото реално, но нека все пак това е една крачка напред към обогатяване на нашия личен свят, разширяване на кръгозора ни, приемане на различното и нека да сме отворени към всичко ново и интересно, което е направено с истинност и красота. 🙂 Като разбира се далеч не става дума само за подкрепа на хора с увреждания.

    Искам да кажа и друго – отнсно жестовия език. За разлика от Хриси, не бих препоръчала да се започне с едноръчната азбука. Както някой по – горе каза, жестовете се заучават лесно. Започва се с елементарни жестове за основни думи – здравей, чао, как си, аз се казвам и т.н. Буквите се учат накрая. 🙂 Ще я видим Хриси как ще учи. :))) Аз се научих на около 28 години, заради работата ми. Да кажа само, че имам загуба около 70% и на двете уши. 🙂

    С пожелания за успешна и полозотворна във вяско начинание Нова Година. 🙂

  19. @Калин – много добро уточнение, благодаря. Мислех, че това е събирателен термин за всички с увреден слух и/или говор. А за училищата е спорен въпроса, но съм склонен да се съглася с теб. То преди е имало подобен спор за децата с епилептични припадъци.

    @Бени – то се тръгва от виртуалното и все повече се минава към offline след това. Ето виж например следващата ми статия.

  20. Много се радвам, че някои проявява интерес към хората с увреден слух в България!:-))
    Аз съм една от тези хора, но съм завършила масово училище, и бях само една година в специализираното училище за глухи в София.
    Жестомимиката не е трудна за научаване стига да влагаш сърце, душа и да имаш приятели сред глухите хора за да може да я запомниш по лесно и по бързо да свикнеш.:-)))Аз не я знам много, но нямам проблем с общуването.Аз съм от тази категория която не чуват, но могат да говорят.
    Съгласна съм с закона в Дания, че не трябва да има специализирани училища, а да се учат в нормални училища.:-)))
    Ако някои се интересува повече за глухите, и иска да си намери приятели сред тях, може да се призъедини към моята група в facebook \“Хора и семейства с близки с увреден слух от София и страната\“!:-)))

  21. @Valia

    Здравей Валя. 🙂

    Възможно е да се познаваме дори. 🙂 Радвам се, че се включи. Ако проследиш линка в статията на Боян, в блога ни ще видиш линк и към групата ни във фейсбук. Ще се радваме да се присъединиш, а така и ние към твоята група. 🙂

    Поздрави

  22. @Бранимир Парашкевов – Здравейте приятели. Радвам се за вашата съпричастност към проблемите на глухите. Имам само една забележка. Моля ви не използвайте термина “ глухонеми“, като цяло той се смята за обиден от хората със слухови увреждания. Има достатъчно други синонимни термини. Глухи, хора с проблеми на слуха, слуховоувредени, тежкочуващи и т.н. Благодаря от тяхно име))

  23. Благодаря за забележката. Не виждам да съм използвалтози термин по-горе, но откровено признавам, че не знаех, че е обиден. От сега нататък е извън речника ми 🙂

  24. Може би терминът „хора със слухови увреждания“ е най-подходящ, макар и по-дълъг. Става дума за т.нар. евфемистично /добро/ говорене от гледище на социума и за поставяне и представяне на тежкия, нелицеприятен проблем в по-благовидна, по-благоприятна за възприемане форма. Лингвистичният термин е „евфемизъм“/добро говорене/.

  25. @Силвана Павлова, @ljubima – Наистина този термин е по-подходящ, но донякъде непрактичен. Последното може да попречи да не слагаме всички под една шапка. Впрочем в блога, за който говоря горе има интересна статията за социалното разделение в самите специализирани училища между децата с пълна загуба на слуха и тези с частична.

    @Valia – не мисля, че се познаваме, но е възможно да си попадала на блога ми преди. Беше доста оборотен по едно време.

  26. Забележката ми е принципна , не лична. А, за социалното разделение…ох, болезнена тема. Дано намеря време да изчета всичко тук и обещавам да ви давам информация от извора. Все пак работя с тези хора всеки ден. Ще ви бъде интересно.

  27. Г-жо Павлова, радвам се, че сте тук, и използвам момента да ви напомня за интервюто, за което ми се иска да вярвам, че не сте забравили 🙂
    Поздрави!

  28. Pingback: theyhear

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.