Новият изборен кодекс – няколко съществени точки

избори, интернет, електронно гласуване, закон, изборен кодекс, фидосова, парламент, сайт, чужбина, секцияУрната в началото на изборите във Франкфурт миналата година.

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

  • Регистрираме се на сайта на ЦИК до 18 дни преди изборния ден
  • Получаваме парола за гласуване
  • Гласуваме в периода от 5 до 2 дни преди гласуването с тази парола
  • Може да променяме гласът си в този период
  • Може да гласуваме в секция след това, но гласът ни в мрежата се заличава
  • Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

    Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

    Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

    Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.

    18 коментара

    1. Pingback: Method-X
    2. Pingback: methodx
    3. Гласуването по Интернет, звучи примамливо и лично бих се възползвал. Въпреки това, прогнозата ми е, че това (интернет гласуването) ще отпадне, по няколко причини:
      1. Използвайки Интернет се нарушава се анонимността на вота.
      2. В следствие на първото пък, няма да може да се следи кой е гласувал вече през Интернет и ще опита да гласува по конвенционалния начин.

      Разбира се, могат да бъдат предложени варианти за „прескачане“ на този вариант.

    4. В текста си много правилно си отбелязал това, което те притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“.
      Аз бих добавил към притеснителните текстове и друг:
      „Чл. 206. (1) След регистрацията на избирателя за гласуване по
      електронен път чрез интернет, избирателят получава от Централната избирателна комисия парола за гласуване.“
      Записано е „избирателят получава“, но не става ясно по какъв точно начин ще получи тази парола.

      Изобщо в този вариант на кодекса има едно огромно противоречие между две тенденции – от една страна, в Изборния кодекс са въведени допълнителни чисто физически мерки, насочени срещу вече известни практики за опорочаване на гласуването (например, въвежда се изрична забрана за използване на мобилни телефони и други средства, с които би могло да се извърши „заснемане на начина на гласуване”, има и изискване никакви други лица да не се намират на по-малко от 3 метра от „кабината за гласуване”) – и в същото време се предвижда, макар и „експериментално”, да се проведе и „гласуване по електронен път чрез интернет” – при което всички тези мерки са на практика неприложими (а същевременно е записано, че „За гласуването по електронен път чрез интернет се прилагат изискванията за гласуването с хартиени бюлетини.”).

    5. @Bashev – има доста добри системи да се запази анонимността на гласуването. Примерно, достатъчно е да се криптират всички гласове с ключ, който само председателите на комисията да имат. В същото време избирателните секции да имат достъп само до списък гласувал/негласувал online и да могат да го променят при желание на някой да гласува по нормалния начин. Идеята за възможност за промяна на вота също е добра. Трябва обаче да се намери начин да се пресекат опитите за измама – примерно като някой тръгне да регистрира цяло село за интернет гласуване и им вземе паролите.

      @Любомир Сирков – да ти кажа, най-добре ще е да я получава лично. Регистрира се и в удобен за него/нея ден отива и си я взима от общината. Така ще се пресече отчасти проблемът, за който писах по-горе. Иначе това въобще няма да е удобно за такива като мен в чужбина. Най-вероятно ще го направят да се получава по мейла.

    6. Не прочетох нищо относно Турските екскурзианти, които идват на всички избори. Пак ли ще бъде същотото? Не виждам нищо за принципа на оседналост. Не трябва ли само хора от Европейския съюз да гласуват?! Но това си е лично мое мнение.

    7. @Димитър – За европарламента ще могат да гласуват само хора, които живеят в ЕС. За останалите избори ще е както до сега, но се предвижда много по-добър контрол. Това, което се случва в Турция не може да се оправи със закон, а със спазването на закони. При последните избори в секциите там просто не се спазваше досегашните разпоредби и това трябва да се промени.

    8. Първо Б.Борисов ни излъга за закона за изборите че щеше да бъде порвия закон за гласуване а се оказа закона за Натариусите.След това Фидоскова Председател на Комисията.При анализа какво им пречи в чужбина да гласуват по интернет,а не да пътуват по 200 до 1000км.В тези избори няма да се гласува за депутати.По важно е за Герберите да се пробутат с купуване на гласове като Кметове и Президент.От Турция ще пътуват по 100 да 150 км. и макар и да не живеят в кметствата ще гласуват за ДПС.Тази фалшификация защо мълчат Герберите.Зделкат с Б.Б.е готова.Къде Ви е демократичния избор Граждансно общественна портия.

    9. @Хари – Човек, първо вземи си оправи правописа и после си оправи фактите. Българите в чужбина ще могат да гласуват online. Радвам се, че законът за изборите не беше първия внесен, защото щеше да го направят набързо. Проблемът с изборите в Турция не е, че гласуват – те имат същото право на това, както и ти, а в двойното гражданство, за което Турция не си признава и в фалшификациите по време на избори. И двете неща не могат да се оправят от никой закон – трябва работа на място и контрол.

    10. Ето я „перлата“ (в короната) на новият „изобрен кодекс“!
      В чл. 196 четем: „Гласуването е лично и тайно.“
      До тук – добре.
      В един следващ член обаче попадаме на един такъв израз на волята на законодателя:
      Чл. 204.
      (4) „Гласуването по електронен път чрез интернет е лично.“

      🙂 Да … Забелязвате ли разликата – във втория случай липсва една важна думичка…

    11. Не, тук не си прав. Махнали са „тайно“, защото държавата не може да гарантира, че докато гласуваш няма да има някой около теб, който да види гласа ти. В тъмната стаичка това е гарантирано.

      Личните данни при гласуването в интернет ще се пазят по закона за личните данни, което означава, че не могат да споделят дори че си гласувал. Също така, виж членовете по-долу:

      Чл. 208. (1) След извършване на гласуването по чл. 207
      електронният глас се съхранява в електронна избирателна урна.
      (2) Съхраняваните в електронната избирателна урна гласове не
      съдържат информация, която да позволи разкриване на самоличността
      на избирателя.

    12. Именно. Цитираните от мен два текста всъщност са признание от страна на законодателя, че не само на практика, но дори и само в нормативно-пожелателен смисъл е невъзможно да се гарантира равнопоставеност на гласуващите – а последното е основно изискване според следния текст, поставен в самото начало на Изборния кодекс:
      „Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо,
      равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.“

      Обърни внимание, че в чл.2 е записано, че самото „гласуване“ трябва да бъде „тайно“ – т.е не е достатъчно само да се гарантира, че СЛЕД като гласът е попаднал в урната, той ще си остане таен (каквато е идеята на чл. 208).

      Друг проблем:
      В изборния кодекс (член 189 и следващите)
      е предвидено как точно става удостоверяването на самоличността на избирателя, а именно: с лична карта (в общия случай) или с друг документ (паспорт – за българите в чужбина, военна карта – за военнослужещите в чужбина, моряшки паспорт за моряците и т.н. ).
      Единствено за гласуващите по Интернет не е предвидено никъде в кодекса по какъв начин те удостоверяват своята самоличност – и пред кого.

    13. @Любомир Сирков – въобще не съм съгласен с интерпретацията ти. Идеята на гласуването е, че държавата трябва да гарантира, че след като гласуваш по определен начин, никой няма да разбере как си го направил. При гласуването по интернет е достатъчно да си сам в стаята и това ще е гарантирано. Държавата не може да влезе в дома ти и да инсталира тъмна стаичка. По твоята логика трябва да ти забрани да говориш за гласа си след изборите, нали?

      Идентификацията наистина е проблем що се отнася до гласуването в мрежата и затова предположих, че ще става с електронен подпис. Това няма да е практично, но ще е сигурно. Друг начин, който може да бъде въведен е получаването на паролата лично с лична карта в удобен час. В Германия правят нещо съвсем друго, което се надявам да направят и нашите – пращат всичко по пощата.

    14. Именно при пращане по пощата е доста по-несигурно. И все пак има принципна разлика – когато гласуваш в секция, твоята самоличност се удостоверява от лице, което е специално упълномощено да направи това – председател или член на секционна комисия. А когато получаваш парола или друго по пощата, то тогава твоята самоличност се удостоверява от лице, което няма никакви специални пълномощия да го прави – това е просто един пощенски служител.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *