Образованието – реформа или революция

образование, революция, реформи, бъглария, тед, кен робинсън, ted, ted robinsen, гимназия, занаят, учители

Гимназистки от 40-те години на миналия век.
Източник: Изгубената България

Днес хиляди ученици завършват средното си образование. Много от тях ще се впуснат към университети у нас и в чужбина. Някои няма да могат, но няма да го споменат от срам, че не са били приети. Единици ще са тези, които са преценили, че ще се захванат с някакъв занаят и започнат да работят веднага.

Може би точно днес е подходящ ден да си говорим за образованието в България. Да, знам, че отдавна се обсъжда нуждата от реформа, за ниските заплати на учителите, за лошата инфраструктура и нежеланието на децата на учат. Всъщност всяко следващо поколение има чувството, че „сегашните“ деца са по-необразовани, по-невъзпирани и въобще по-разхайтени от тях. Всъщност, няма особена разлика – и преди 20 години е имало тези проблеми. Същото можем да кажем и за преди 40 и 60. Достатъчно е само да си спомните какво са говорили вашите родители за вашето поколение.

Може би единствената разлика е отношението към самото образование. Днес говорим, че децата оглупяват, а на учителите не им се преподава. Децата влизат в час по задължение, а учителите си изпяват урока и излизат. Крайната цел на занятието е едните да получат определени оценки от другите, да продължат в университет и възможно най-бързо да започнат скъпо платена работа, която може дори да не им харесва. Всичко останало се смята за провал, който трябва да се компенсира цял живот. За да се оправи този проблем, сега говорим за реформи, които да оптимизират програмата, да я направят по-атрактивна за децата и да вдъхновят учителите така, че те от своя страна да могат да вдъхновяват учениците си.

Вдъхновение – не се ли усмихвате мислено като споменавам тази дума в контекста на нашето образование. Колко учители сте имали, които наистина са ви вдъхновявали. Не говоря за страх, строгост или начетеност, защото това са само едни от начините да се предаде материалът определен от системата за дадения срок. Говоря за това на децата да им харесва това, което правят и правилните хора да ги напътстват, за да постигнат всичко, което могат. Вместо това, в момента децата се движат на конвейер, по който ги тъпчем със стандартни знания и малко практика, които много от тях забравят скоро. Този модел не се е променил с десетки, а на места и стотици години. Никоя реформа не може да оправи този проблем – може само да оптимизира конвейера и да направи стандарта по-„готин“.

Студентите днес – пра-внуци на децата от горната снимка

Образователната система в България е счупена и надали има някой, който да не е съгласен с това. Може би не трябва да говорим за реформи, а за революция в образованието. Така или иначе нещо трябва да се промени – защо това да не е моделът, по който децата ни получават образование и въобще начина, по който се ориентират в бъдещето си и биват вдъхновявани. Дебатът около реформата се върти около това, кои елементи от чуждите системи трябва да възприемем – системи, които ние възприемаме за работещи. В същото време в други страни се опитват да избягат от недостатъците им и да осъществят точно тази революция, за която говоря.

Не знам каква е формулата за една подобна революция и не мисля, че някой знае. Знам само, че не трябва да се обосновава на стандартен модел, в който се инструктира кой какво трябва да учи и кога. Не трябва да се смята, че всички деца са празни кошници, които трябва да бъдат напълнени с нещо. На тях трябва да се гледа като парчета глина, които някой трябва да оформи, като всяко парче има своите особености и скрити възможности. Както няма скулптор, който оформя всяка статуя по един и същи начин, не можем да очакваме от учителите да „произвеждат“ ученици по един и същи калъп.

Едно добро начало за дискусия в тази насока са мислите на Сър Кен Робинсън и Майк Роуе. С работата на първия може би сте запознати, ако следите TED (описание ще намерите тук, а тук е българското й издание). По-долу ще видите двете му лекции (на английски), където той подробно описва какви са недъзите на образователния модел по целия свят и как той буквално унищожава способностите на децата ни. Факт е, че повечето успели личности, с които цивилизацията ни, ако можем да говорим за такава, се гордее, имат по-различен път в живота, отколкото учителите са им задали в училище.

В лекцията на Майк Роуе, той говори за работата си в шоуто „Мръсна работа“ по Discovery Chanel (Durty Jobs), което също вероятно сте гледали. Ще насоча обаче вниманието ви към последните две минути от записа (отново на английски), които съм сложил тук. Там той обръща внимание на проблем, който отбелязах в началото – желанието на всички да отидат в университет. Много от студентите у нас го правят, „за да си починат“. В същото време се усеща остра липса на заварчици, дърводелци, техници, автомонтьори и други майстори. Този тип професии са били на почит по време на комунизма, но в момента на тях гледаме като професионален провал. Явно същото се случва и в щатите. В същото време много висшисти се насочват точно към тях, просто защото са взели „нещо висше“, което не е било за тях. Ако сте строели къща или сте се занимавали с майстори, може би сте забелязали колко много пари взимат добрите дърводелци и дори плочкаджиите. Вижте цялата му лекция, за да разберете как той лично е стигнал до тези заключения.

Снимки: Монитор и D.Rotsoff@Flickr

41 коментара

  1. Абсолютно съм съгласен, че трябва да се правят реформи които насочват креативността на ученика, а не лудото заучаване на огромни количества суха материя, с единствената цел получаването на отлична оценка.

    Кен Робинсон е много прав като твърди, че учениците трябва да се насърчават да допускат грешки и да поемат рискове. Аз лично имам съученици които просто се страхуват от провала и рядко се опитват да се докажат, че знаят и могат, а са страшно добри в своята сфера.

  2. Темата е много актуална в целият сват. Сигурно е нужна революция в образованието на базата на променящите се изисквания и технологии. Образованието вече е преминало през такива революция следствие на индустриалната революция от преди 2-3 века.

    Хубавото е, че и в България има учители които също гледат Сър Кен Робинсън и си задават подобни въпроси:

    Но преди да правим революции опита на тази учителка показва, че е необходимо съвсем малко изобретателност за да се подобри значително образованието.

  3. След църквата най-консервативното нещо е образователната система.

  4. За добро или лошо най-голямата промяна, която трябва да стане е в мисленето на всеки българин – средата в която децата учат. Сегашния страх от всичко ново и кътане на каквото докопаш, без да знаеш защо е може би някаква форма на психоза, която граничи с патологията.
    А примери за това как се прави реформа в училищното образование има много. В Далечния Изток имаме пресните примери на Южна Корея, Сингапур и Тайван. В САЩ Масачузетс наскоро направиха реформа в образованието по математика. Те непрекъснато правят малки промени, за да не им се налагат големи сътресения. В Европа често за пример служи образователната система на Шотландия.
    Настоящата посока – децентрализирани бюджети, държавна субсидия и за учениците в частните училища – определено е правилна. Една поука, която можем да си вземем от опита на Англия (и не само) е, че определянето на учебните планове все пак се налага да става на централно ниво, защото иначе става непосилно да се следи качеството на образованието по места.
    Иначе не мисля, че има защо да се притесняваме от недостиг на неквалифициран персонал. Тази нужда я има на много места и масово се решава с автоматизация и имиграция, което помага за изглаждане и на други дисбаланси в обществото.
    Така че за една реформа човек трябва да се огледа и да види кои от използваните идеи са адекватни предвид условията на конкретното място. Изглежда Игнатов е наясно с това. Разбира се хората, които трябва да бъдат съкратени и пенсионирани няма да харесват това и ще се надяват да продължат да получават своя по-богат еквивалент на социални помощи и пенсии от МОМН.

  5. А иначе темата за радикалната промяна в начина на учене не е нова:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Deschooling_Society
    Въпросът е, че когато говорим за образованието на деца, не трябва да се взимат непремерени рискове и подобни промени е по-добре да стават отдолу-нагоре. От предишния ми коментар се вижда, че аз не мисля, че на този етап това изобщо е възможно в България. Не и преди хората да проумеят какво означава промяна от отдолу-нагоре.

  6. @Stoimen – Точно затова използвах думата революция, а ня реформа – защото с реформа просто не става. Сър Робинсън го описва доста добре във втората си лекция.

    @Кирил Кирилов – Не е нужна инициатива отгоре, за да започне една такава революция – така се правят реформи. Достатъчно е да не се санкционират подобни желания на учителите и учениците. Примерът, който даваш, е много добър и определено ме раздва, че има очители, които са започнали процеса по свой начин.

    @mc_martin – за жалост това сега е така – независимо, че едното се счита за светска власт и би трябвало да може да се реформира лесно. Някой го отдават на строгите правила в науката, но аз мисля, че е заради дъргия „производствен процес“ на кадри в системата. Един учител има нужда от години за да започне, навлезе и да се утвърди, а в същото време с регулация държавата се опитва да предпази всички от провал, като в същото време осигурява посредственост.

    @Мартин – Конкретно за щатите мисля, че е лош пример, защото там масовата практика е да има точна програма за всеки час, всяка минута на всеки ден. Учителите имат определен скрипт и трябва да го спазват точно. Единици са експерименталните училища, за които говориш и обикновенно са концентрирани в щати, където определени дейни хора са решили да размътят нещата.

    Мисля, че в България ни трябват повече такива „мътещи водата“ хора. През комунизма е имало една много добра идея – експерименталните училища. Тогава те са се смятали за най-свободни и най-добри и мисля, че тази концепция трябва да се върне и сега. Не мисля, че това не е невъзможно в България, защото, както Кирил показа по-горе, има учители, които го искат и могат да го направят.

  7. Pingback: Ivaylo
  8. Налага се… И трябва да обучаваме децата за живот в 21-и век, където всичко научено трябва да върви паралено с туитър, гугъл. Не може да караме по старите модели.

    За съжаление темата е толкова комлексна, че не мога да разбера процесите. Подобно теб надушвам някои по-важни моменти, но колко точно важни са, кое е по-нужно, как ще помогне…

    Мисля, че поне първоначалните решения ще дойдат от бизнеса. Т.е. от индивидуални решения. Bottom-up и може би някой, който е минал през подобни успешни проекти ще успее да измисли стратегията за образованието. Но съжалявам, точно като теб, че мислим назад. А толкова малко хора надушват този проблем…

  9. @stir – всъщност аз си мисля, че много хора виждат проблема и имат усещане накъде трябва да се стигне, но изпитват трудности в това да го формулират и да посочат конкретни стъпки в тази насока. Не сам у нас, но явно и в чужбина, обществото очаква, че трябва да има централен регулаторен орган като МОН, който да насочва това, което аз наричам „революция в образованието“. Проблемът е, че не може да поставим „регулация“, „насочва“ и „революция в едно изречение.

    Определено трябва да има някакъв контрол и централизирано оценяване, но определено не като сегашното и определено не трябва да се поставят рамки за това как децата трябва да учат. Може би единствено трябва да има една обща рамка какво трябва да бъде научено накрая, а оформянето на процеса и моралните възнаграждения на учениците да се остави на училището и учителите. Чак тогава мисля, че ще видим някои наистина сериозни пробиви в образованието и креативността на децата.

  10. Покрай коментар на читател се сетих за една моя стара статия на Елизабет Гилбърт за креативния гений. Там обаче нещата се въртят повече около арт аспекта на нещата, но в същото време се развива интересна теория за музите и как в древността креативността е била нещо идващо отвън. Това е помагало на художниците, поетите, скулптурите и прочие да избегнат лудостта, депресията и рязането на уши. Вижте я – отново от TED е.

  11. Offtopic:
    Всъщност първата снимка е на гимназистки от 1940 г. Тогава училищата са били мъжки и женски и учениците са се обличали в красиви униформи.
    Има малко объркване на понятията кои са 50-те години, според мен са 1950-1959. Тогава е ужасно мрачен период и учениците изглеждат малко като затворници.

  12. В педагогиката е добре известно, че cognitive scaffolding (подкрепата при учене?) е много важен фактор. Едно дете, което е напътствано, е способно да научи и постигне много повече, отколкото самостоятелно.
    Но учителите не само напътстват децата, те (както и всички останали в заобикалящата среда) служат и като модел за подражание (role model).
    Може би и вие сте забелязали това когато сте били в училище.
    Така че е много важно какви са учителите. Това е въпрос на ценности, опит и мотивация. Едва ли има обучение, което може да гарантира, че който го мине ще стане добър учител и добър човек.
    Затова, онова което се случва в класната стая има много по-голямо значение от всякакви министерски стратегии и визии.

  13. @Марин – въобще не бих казал, че е бил мрачен. По сегашните стандарти методите на Ботев, Даме Груев и останалите революционери са били прекалено кървави, но всяко нещо идва с времето си. Тогава са култивирали масовата образователната система на по-горните нива. Още преди освобождението е имало гимназии и килийни училища, но не е било толкова масово и е нямало култура за образование.

    @Мартин – това, което министерството наистина може да осигури е подкрепа за ЕС финансиране на срещи между преподаватели по такива теми. На тях може да се водят обучения, разиграват такива случаи и дори да се канят лектори като Сър Робинсън. Мисля, че това ще има много по-голям ефект от която и да е стратегия.

  14. Аз само мога да споделя някакви разпокъсани мои впечатления като преподавател по общ английски (без претенции) на смесени групи – работещи и ученици в горните класове. По принцип водя по един курс годишно на хонорар и винаги задавам въпрос: „Защо сте тук – какви са целите ви, за какво ще го ползвате този език?“ Опитвам се да помогна и на тези, които ще ходят на изпити по университети и на тези, които ще го ползват в работата си. За учениците, които попадат при мен, мога да кажа само, че 80 % от тях са наясно в кой университет в чужбина ще учат, за работа не сме говорили – все пак те са още далече от тази реалност. Това, което не одобрявам, е, че страшно се спекулира с желанието на родителите за по-добро бъдеще на децата им, а същевременно, за съжаление, рядко се дава възможност на самия преподавател да бъде част от процеса на оформянето на един съзнателен гражданин. Най-често поради икономически причини. Филолог съм – в университета ни плашеха – или ще бъдете преводачи, или учители, като някак второто никак не изглежаше добра алтернатива… А както сподели една от моите вдъхновителки, все пак ние сме ви учили на това, над което преподавателите в университета надграждат…

  15. @Margon – няма концепция – това е. И то не само в образованието, а в много други неща. Липсва концепция за това, което трябва да стане. Програмата за учение и целта не е концепция. В случая липсва концепция какво искат децата, кариерийни центрове, посещения във фирми и т.н. И наистина липсва участие на учителите в процеса, но е вярно, че много от тях самите не знаят какво да посъветват децата.

  16. Аз съм крайно против образованието да бъде диктувано изключително от индустрията. Както се надявам, се разбира и от предишните ми коментари, смятам, че в училище се изграждат характерите на хората и се поставя основа за по-нататъшното им развитие. Не искам да си представям дори как би изглеждало кариерно-ориентирано начално или основно образование. Дори в средното, само професионално-ориентираните училища (техникумите) смятам, че е уместно да са кариерно-ориентирани, защото има хора, които не смятат, че трябва да продължат да учат след училище. А съвременните мислители и практици говорят за life-long learning.
    От друга страна не смятам, че някой трябва да „дава“ на учителите да оформят личността на децата. В крайна сметка това трябва да е избор на самото дете и най-доброто, което един учител може да се опита да направи, е да предложи своята перспектива и да остави детето да вземе за себе си това, което го впечатли. Всичко друго рискува да предизвика у детето анти-реакция.
    Независимо от нашите желания и нагласи, децата са независими същества и те единствено имат (някаква по-точна) представа за процесите, които протичат в главите им.

  17. Ми – всичко това звучи много хубаво, ама според мен един недобре образован човек няма да познае какво е избор дори и изборът да го потупа по гърба, ако ми позволите да се пошегувам така. Освен това все нещо те формира и изкривява в този свят – професията, на която се спираш един ден прави точно това. Не можем да избегнем тези неща. Разбира се, всеки сам си избира моделите за подражание. За даскалята, дето формирали ученика – те не го правят, но: от това, което ужасеното ми око е видяло, повсеместно много родители смятат, че някой друг е отговорен за възпитанието на техните деца. И последно – защо да не е кариерно-ориентирано – като няма да продължаваш, значи си избрал да готвиш, да поправяш коли и прочее – а това в други страни са едно много скъпо заплатени услуги 🙂

  18. Мисля, че се съгласихме, че е необходимо образование, за да могат хората да видят по-голямата картина. Надявам се ще се съгласите, че ако от 8ми клас учиш двигатели с вътрешно горене и не обръщаш внимание на история, математика и чужди езици, няма как някога да усвоиш нещо ново и различно.

    За мен проблемът е, че и сега в България е пълно с хора, които цял живот са правили едно и също нещо в предприятия, от които е спорно дали някога е имало реален смисъл (напр. Булгартабак, Кремиковци). Когато останат без работа, единственото, което тези хора правят, е да се редят на опашки в бюрата по труда и псуват държавата, че не им намира работа. А нуждите на пазара се променят. Днес в повече са ни тютюнопроизводителите и металурзите, утре това ще са например специалистите по двигатели с вътрешно горене, атомните енергетици, полицаите и касиерките. Тези хора рано или късно трябва да се научат, че ако има работа, която за 50 години не се променя, най-вероятно някой ще измисли машина, която да я върши по-добре и по-бързо.

    Именно затова развитите икономики се опитват да възпитават хора, които са креативни и иновативни предприемачи, а не закоравели работници, на които им е спуснат някакво фиксирано кариерно развитие, или в най-добрия случай българския вариант на предприемачи, които чакат да видят къде пада парата и докато започнат и те да правят нещо се оказва, че пазарът е претрупан с такива като тях. Справка: обменни бюра, квартални магазини, внос на стари коли, строителство, а мисля скоро и еднотипни вятърни и соларни паркове с технологии от 90те години.

    Не твърдя, че знам идеалното решение или, че такова изобщо съществува, но в перспектива хората имат нужда от гъвкавост и самостоятелност, а не от занаят. Такъв урок би се възприел много по-лесно на деца, отколкото на възрастни – такава е биологията на мозъка.

    Разбира се, независимо от образователната система, винаги хората масово ще търсят някой да им казва какво да правят, но е важно обществото (чрез някаква, може и неформална, форма на образование) да създаде критична маса от лидери, които да умеят да се справят в непозната ситуация и да напътстват масите. Защото каквото и да учиш днес, утре, когато трябва да го приложиш, то ще е различно.

    Което ми напомня, че нещо много основно, което трябва хората да научават в училище е, че съвършена истина в реалния свят не съществува, че всичко е относително и променливо и че контекстът (както време, така и среда) е критичен фактор.

  19. Разбрах, и пак ще кажа – звучи хубаво, ала нямаме исторически предпоставки за този тип предприемачество, което споменавате. Иначе сте прав и даже ми стана забавно (в добрия смисъл на думата). В историята е отговорът на много от въпросите, които си задаваме.
    За профилираното образование – то си има своите плюсове и минуси. Моите впечатления са, че доброто образование, което води и до добра работа и създаване на полезна мрежа от контакти още докато учиш, струва много пари 🙂 Българите май имат криворазбрана представа за това, че всички трябва да са висшисти. Защо? Аз нямам нищо против да си уча за тези двигатели и примерно да си изкарвам парите с технически, занаятчийски занимания, ако ме влече.
    А иначе от чисто културна гледна точка сте прав – и тук се сещам за една инициатива на дъщерята на Жельо Желев: http://www.capital.bg/light/lica/2010/04/30/894453_risuvaneto_e_drug_nachin_da_gledash_sveta_stanka/
    Нямам никакво мнение за жената, но наистина смятам, че познаването на литературното, музикално, художествено и прочее наследство, също както и на историята, би помогнало на един индивид, който желае да бъде гражданин, да взима много по-информирани решения. И още нещо – вашите притеснения в тази част се споделят и от хора, които живеят в развитите икономики. Но там просто има повечко пари за музеи, концертни зали и прочее и хората, които работят в тях се чувстват по-сигурни в позициите си. Вероятно и заради вековните традиции и липсата на турско владичество 😀

  20. Надявам се да не съм прекалено агресивен с коментарите си. Моята академична работа е много тясно свързана с тази тема и затова напирам да популяризирам малко известни в България факти и тези. Моля за извинение, ако това дразни. Старая се да не предизиквам такъв ефект, но със задочна комуникация това е много трудно.

    Устройството на хората и обществото са нещо изключително сложно, но и динамично. Културата, която един човек носи в себе си е тази, която той сам, под влияние на заобикалящата го среда, си създава през живота. С други думи, ако си говорим за история (и образованието по време на комунизма в България е пример за това), селекцията от факти, които се поднасят може да създаде радикално различни представи за национална идентичност и култура.

    По въпроса за българските традиции, искам да Ви напомня, че през българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. В случая искам да наблегна на предприемачите, които евентуално биха могли да служат като модели за подражание. Отново напомням, че не става дума за идеални образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:
    Иноватори: Добри Желязков, Цветан Недков, Лалю Метев, Димитър Паничков
    Инвеститори: Стоян Бочев, Атанас Буров, Пенчо Семов
    Меценати: Евлоги Георгиев, Иван Денкоглу, Иван Калпазанов, Димитро Папазоглу, Димитър Ценов
    За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.

    Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите са писани и книги, напр.
    * Й. Коев, Предприемаческата идея. Преглед и реинтепретация, Стено, 2005
    * Р. Аврамов, Комуналният капитализъм, Фондация Българска наука и култура, 2007

    Познавам и няколко предприемчиви наши съвременници, които са постигнали значителни успехи, но се стараят да не добиват известност, заради последващите от това проблеми с организираната престъпност. Аз смятам, че именно това стоене в сянка заради престъпността е причината в България да не се открояват съвременни модели за подражание. Голяма част от бизнеса на моите познати е извън България, мисля по подобни причини.

  21. 🙂 Ок – и тук съгласна. Но това е съвсем нормално, че са пътували и прочее. Както е и нормално да има и меценати, и предприемачи и така нататък. За престъпността – едва ли е било по-спокойно, ако съдим по литературни и исторически източници от времете на цитираните от Вас господа 😀 Общо взето, наистина средата е много решаваща за изграждане на нуждите на индивида и гражданина от по-адекватно образование. И в крайна сметка, аз съм много „за“ проследяване на всякакви процеси и тяхното осъзнаване, но нито можем да променим историята си, нито мястото си на картата. Всяка държава има своите най-разни смени в интерпретациите на историята си, за мен нашата не прави изключение. Интересно ми е каква е крайната Ви идея и всъщност какво ни предлагате. Поздрав 🙂

  22. P.S. Сега прочетох един коментар на автора на блога от 26.05. Вие не сте се сблъсквал наскоро с преподаватели от средностатистическо училище :D:D:D:D:D:D:D:D:D:D:D Аз имах такава среща на тяхна територия покрай работата си миналата година и се покрусих… Бях с моя колежка, която има малко дете. Тя се натъжи още повече…

  23. Ето още нещо интересно… оказва се, че в развитието на индивида има някои сравнително прости принципи, които са определящи за успех в живота. Разбира се нещата са по-сложни отколкото изглеждат, но има някои базови уроци, които всеки от нас трябва да научи:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Mindset_%28book%29

  24. Според мен, в училище децата трябва да учат под форма на беседи и колективна дейност (КАК?), поне до седми клас така че да им е интересно и полезно. Трябва да учат знанията, които са от жизнено значение за оцеляването на всеки: Здраве, Икономика (предприемачески умения), Право (законите), Управление (политика, мениджмънт, контрол над структурите на властта), Философия (психология, контрол над емоциите, знания за религиите и световната култура, риторика)(КАКВО?). Точните науки (особено физика и химия) ще се ограничат до познания за природата на явленията, без подробности. Всяко дете ще може да избира произволна област за развитие в зависимост от уникалните си таланти. Класният ръководител ще се грижи за израстване (познавателно) на децата до седми клас, като лично ще провежда беседите и дейностите по тези пет предмети и ще бъде коректив в избора на всяко дете за предпочитана област на развитие. Той ще разкрива талантите на децата пред самите тях.
    След седми клас детето ще има основа, на която да се облегне при избора на професионална насоченост на образованието си.
    Тези идеи отчасти (в част КАКВО?) са изложени в Петицията за промяна в образованието:

    там са посочени и аргументите, за да настъпи тази Еволюция в образователната система в България.
    Всеки коментар или критика са добре дошли.

  25. И какво точно значи креативност в пишлигари на по 13-14 години. Спомняте ли си вие на тези години колко „креативни“ сте били. Проблемът в извратяването на цялото общество. Далече съм от това да защитавам догмите комунистически, но дали имат проблеми с образованието в Куба примерно или ок, Китай? Или пък още повече в една напълно пазарна страна – Япония? Проблемът не е в децата или учителите, проблемът е в модела, обществото, морала. Че децата една проста матура не могат да изкарат. Какво да му реформираш на това образование. Изостанало? Ми то винаги ще е изостанало.

  26. Ти си „пишлигар“. Във всеки момент е важно как и в каква обстановка и от кого са обкръжени децата (и не само те).

    A warning from history – how evil creeps up on you: Michael Burleigh’s book, ‘Sacred Causes: Religion and Politi… http://bit.ly/e4B45D

  27. @Матура – Ако вземеш една група хора и ги караш по цял ден да трошат камъни в каторгата, някои ще са по-добре от други, но на всички няма да им хареса – нито на работниците, нито на пазачите, които ги натискат да работят и да трошат повече. От една страна това ще ги подготви идеално за свят, в който работата им ще е да трошат камъни, но в никакъв случай няма да е добре за повечето. Простата причина е, че някои от тях имат други заложби, които нямат нищо общо с камъните или пък подходът към тях трябва да е различен, за да са по-ефективни.

    Ето това ти е образованието сега. За какъв морал ми говориш? Системата, че е сбъркана, сбъркана е. „Произвеждаме“ завършили ученици на конвейер и се чудим защо някои деца изостават, а други изглеждат мързеливи. Не всяко дете има заложби, но много малко нямат, просто тези, които изостават, не са ги открили и не са били насърчавани по никакъв начин, а онези, които ги „мързи“, са задължени да маршируват в една крачка с изостаналите. Говорим за това колко бил лош „комунизъмът“ – ето ти върхов комунизъм дори в държава като щатите – всички в училището са равни – получават еднакви стимули, еднакво отношение, еднакви тестове и еднакви знания. Защо?

  28. Наистина ли мислиш, че всички в заветните Съединени щати получават еднакви условия? Не ми казвай, че го вярваш. Нима негрите в общинските училища имат такива условия какви богаташките чеда в ЛА примерно. И какво значи равен шанс? Ами у нас? Да „произвеждаме“ безработни. Но тук нещата опират до народопсихология. „Учи за да не работиш“, нали така? И така е било винаги, бай дъ уей, да ме прощавате за израза. Впрочем проблема според мен не е в това, че децата не искат да работят. Проблема е в това, което получават. Защото не ми казвай, че един шлосер изкарва толкова пари, че да храни себе си и семейството си доволно добре.

  29. @qwert – Уверявам те, че повее няма накъде да се стягам 🙂 Ама както кажеш.

  30. @Матура – първо, познавам хора дето правят дърворезби, които получават повече от програмисти. Просто са добри в работата си. Второ, „произвеждаме“ безработни, защото последните не им се учи като е трябвало да учат и не им се работи като трябва да работят. Това, че имаш хартийка в джоба не означава, че си кадърен и знаеш нещо. Как да му дадеш заплата, като трябва 6 месеца да го обучаваш. А като му го кажеш, ония се цупи. Друг е въпроса, че доста работодатели го експлоатират това и не дават и след това по-голяма заплата.

    А за щатите не ми говори – и там имат същите проблеми, но това означава ли, че не трябва да се опитаме да ги решим. Те се опитват – промените, за които говоря вече са започнали там. Дано да се усетим да дадем достатъчно власт на някой с визия, за да ги направи и у нас.

  31. Алоооо разбирачите, я кажете сега какво ще покажат сега резултатите на кандидат-студентите. Според вас сигурно това са новите бъдещи безработни….

  32. Нещо не схващам, защо трябва да кажа и какво точно и каква връзка има това ?!:)

  33. Доста време не съм се включвал, но намерих за уместно да го направя пак. Така понеже излязоха резултатите и от последната матура – тази през 2011 г., не се сдържам вече 🙂 Та така какво показаха те. Продължава пълната неграмотност на хлапетата. И тук сигурно всички ще кажат пак – че е виновно образованието – понеже учим все още на учебниците, а не през Фейсбук примерно. Не ме разбирайте погрешно, аз съм далече от идеята, че технолгиите не трябва да присъстват в образованието. Но дали все пак не опират нещата и до желанието на самите учащи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.