Снимки: BBC и Actualno
Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).
Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.
Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.
Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.
Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава
Така е, но е нужна организация и то независима такава. Триста човека от 40 сдружения, партии и тем-подобни не ми звучи организиарно.
Е, нали се събраха на едно място? А и основната организацията е била от шепа хора, както винаги. Не мисля, че това е от някаква значение.
Не успях да си изпиша добре мисълта. Казвам, че трябва единна (или няколко) организация, която да е ясно какво и как прави и кои са хората. Не ми харесва Зелените да са хем партия, хем да са гражданско сдружение, хем техен лидер да води друго сдружение (бого). Студентите пък да са част от това, вместо да си имат собствено движение – аз за това съм писал по-миналия декември с първите протести. Точно студентите могат да се обособят около избистрена сърцевина-предмет на дейност. Както и Зелените можеха да го направят около environmentalism, но не им стигна движещата сила на идеите и организацията.
Това е един вид брандинг, нали разбираш. Както не може хем син, хем червен, хем комунист, хем реформист – както се опитаха БСП.
… защото възприятието в България е, че демокрацията е нещо, което служи *само* на мнозинството.
Някакви си малки „малцинства“ – като протестиращите срещу ЗЕС – нямат никакво значение по българската „логика“.
Следователно не са „новина“.
А по света, в най-развитите и напреднали страни, демокрацията, граждандското общество, се правят от малки, но активни групи хора.
И им обръщат внимание.
@stir – Не мисля, че може да се сложи един общ етикет на хора излезли да протестират. Най-малкото всеки си има собствени причини да е недоволен. Наистина за да има по-голям ефект е добре да имат общ лозунг, искания, представители и прочие, но не е задължително. По време на Януарските протести миналата година на протеста имаше всякакви. Важното е хората да възприемат тази форма на изказване за полезна и да няма изстъпления като тези в Лондон да имаш нужда от регистрация да протестираш и определени места в града.
@Красимир Гаджоков – имаш странна представа за „най-развитите и напреднали страни“. В Германия дори не се допитват до хората по важните въпроси. За да може един значителен протест като този на стотиците хиляди студенти в провинция Хесен, те трябваше да блокират в рамките на няколко дни основните влакови линии на Франкфурт. В Англия има регистрационен режим за протестиращите. В други Европейски държави има подобни мерки. В щатите могат да те арестуват, ако носиш тениска, за която се смята, че е с политически послания и нямаш разрешително за протест. В повечето пък „най-развитите и напреднали страни“ лобирането пък е напълно законно, а познай твоите малки малцинства колко могат да си го позволят. Поинтересувай се за правата на турците в Германия, например. Или за тези на мюсюлманите в Холандия.