Втори ден на дебата „Медии ли са блоговете?“ в Капитал

blog, блог, блогове, блогър, дебат, интернет, капитал, медии, медии ли са блоговете, регулация Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса. 🙂

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. 🙂 Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба… 😉

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски 🙂

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.


Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

53 коментара

  1. Тъй като гледам интересен дебат, но като че ли повечето коментиращи (вкл. вие двамата с Инджев) пропускат основната причина той да се води сега в Капитал – идеята на правителството да регулира медиите по време на изборите и дали блоговете ще влизат в числото на регулираните.

    Мисля, че като се погледне от тази гледна точка, проблемът изглежда малко по-различно…

  2. @Longanlon – проблемът наистина е, че всеки подема темата от различна гледна точка, а такива има много. Трябваше да започнем със заглавие „Трябва ли да се регулират блоговете по време на избори?“ Имаше един коментар, че в действителност може да се съди всеки за клевета и без такива промени в закона и класификацията на блогове и соц. мрежи като медии е излишна. Аз започнах от друга гледна точка – какво всъщност са блоговете и защо не можем да ги сравним с телевизията и вестниците. Може би затова и дебата се лута насам-натам. Надявам се, че в твоето становище ще засегнеш повече темата с регулацията.

  3. @Longanlon е прав. Не може ли да се модифицира заглавието или да се сложи пояснителен текст… нещо което да сложи рамка на дебата и да го фокусира малко в правилната посока?

  4. Ако погледнем откъде произлиза думата медия, то блоговете са медии, както езика, вестниците и т.н. По-различна, но медия. По отношение на това, че блогъра изкривявал информацията, според собствените си разбирания, да не забравяме, че и те и журналистите са хора. Ерго, не малко журналисти внасят своята гледна точка по въпроса, който отразяват (да не говорим, че тъй като са публични, подлежат на натиск и в нашата реалност това явно е по-големия проблем, а не дали внасят мнение). Нещата в случая опират, до непрекъснато повтарящото се упражнение напоследък:“Нема се плашиш, ще вкарам само главичката.“ Само дето, на тая главичка не й се види края. Явно след като съсипаха вестниците и телевизията, е ред на хората в интернет. Ако бяха предполагали, че блогърите могат да бъдат проблем за тях, отдавна да се е повдигнал тоз въпрос. Спете спокойно деца, Големия брат бди над вашата сигурност.

  5. зависи от блога. може да е медия, може и да е личен дневник, графит в уеб и т.н.

    това е като да питаш „перат ли пари телевизиите в българия?“. за кои телевизии питаш? 😀

  6. http://en.wikipedia.org/wiki/Media_(communication)

    In communication, media (singular medium) are the storage and transmission channels or tools used to store and deliver information or data. It is often referred to as synonymous with mass media or news media, but may refer to a single medium used to communicate any data for any purpose.

    Noun

    S: (n) web log, blog (a shared on-line journal where people can post diary entries about their personal experiences and hobbies) „postings on a blog are usually in chronological order“

    Verb

    S: (v) blog (read, write, or edit a shared on-line journal)

    Според тези две дефиниции за медия и блог, последният е медия защото съдържа и доставя информация и/или данни. За това мисля че Иво Инджев е прав.

  7. @Явор Иванов – За това се надявам да помогне Longanlon. Като цяло обаче темата на дебата за мен е в две части – философският и законов въпрос дали може да сложим блоговете в същата категория като телевизията и вестниците от една страна и от друга – независимо от класификацията, трябва ли правителството да регулира блоговете и социалните мрежи. Съмнявам се, че някой ще каже да за вторият въпрос, затова остава първият, на който отговорих.

    @Ariorm, @bruno – Проблемът в този начин на мислене е, че се възприема медията като нещо професионално и нещо, което би трябвало да е обективно и точно. В същото време, и в блоговете, и в медиите се вижда една масовост, която кара всички да се чудят кои блогове са медии и кои драсканици на този или онзи. Според мен логиката е обърната – някои блогове може да са медии, но това е само подмножество на възможностите им. Медиите само доставят информация, а блоговете са част от общуване.

    @Стефан Манчев – Иво Инджев е прав за себе си и за блога си. Проблемът е, че работи със стари понятия и разбирания. Дефиницията на „медия“ и „блог“, които даваш, идват от точно това неразбиране на блогосферата. Индивидуален блог в очите на незапознат може да се разглежда като медия, защото на пръв поглед има всички характеристики – статии, автор, публика и някаква степен на масовост. Ако разгледаме съвкупността – или блогосферата – виждаме нещо, което липсва при медийното пространство – взаимосвързаност, диалог, свободен обмен на инфорамация и най-вече – самото общество да участва в този диалог.

    Затова Инджев не е прав за блоговете въобще. По същият начин можем да кажем, че поршето става за носене на покупки от магазина – става наистина, но не е направен за друго. И да – някой хора го ползват за пазаруване.

  8. Боян Юруков – Би ли споделил своите определения (дефиниции) за медия и блог кратко и ясно с едно или няколко изречения. Така ще знаем дали спорът е за едно и също нещо. Според мен първо трябва да се уточнят тези определения за да има смисъл в този спор.

  9. @Стефан Манчев – точно това съм направил в становището към дебата на Капитал. Виж линковете в началото на статията.

  10. Вашата дефиниция за медия, ако правилно съм разбрал, е:

    „В основата си, „медия“ е средство за разпространение на информация. В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост. Нещо типично за този модел е, че информацията се разпръсва – било то аналогово (вестници, списания) или дигитално (радио, телевизия). Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.

    1. Вашият личен блог, който харесвам и редовно чета, също „събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост (Интернет)“.

    2. Вашият блог също се разпространява цифрово (дигитално).

    3. В много случаи, които стават все повече, потокът на информацията не е еднопосочен. Пример са всички итернет издания, я които може да се пишат коментари след статиите. Мисля че информацията във всяка статия може, и се допълва, коригира и уточнява от коментарите. Следователно потокът на информацията в никакъв случай не е еднопосочен.

  11. @Стефан Манчев – блоговете като платформа могат да се използват за разпространение на информация, също както медиите. Това, че интернет изданията на телевизии и вестници имат коментари, не означава, че потокът на информацията е многопосочен. Стъпка в тази насока е използването на блогове и снимки от зрителите като източници, но не е достатъчно.

    Това, което постигат блоговете обаче е на съвсем друго ниво. Наистина блогът ми „събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост“, но основната му цел е да представи моето мнение като част от дискусия/инициатива в мрежата. Моята цел не е да бъда медия, а да разговарям с другите. Това в блога ми, което другите оприличават на медия, е само страничен ефект.

    Забавното в случая е, че в онзи дебат в Капитал двама блогъри защитават, че не сме медия, а двама журналисти, които са (били) част от традиционните медии, твърдят, че сме. Започвам да си мисля, че журналистите предпочитат да са на наше място. 🙂 А за блогърите, които искат да ги наричат медии дадох добро обяснение в становището – искат да ги вземат на сериозно, защото смятат, че медиите са такива. В Twitter се каза същото, но се намесиха и комплексите им в обяснението.

  12. 1. Очевидно вече не мислите че абсолютно „Във всички случаи потокът на информация е еднопосочен.“ и че има стъпки в тази насока. Доказателство е и самият дебат във в. Капитал. Без коментарите, той щеше да бъде съвсем друг.

    2. Цитирам:
    „Наистина блогът ми „събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост“, но основната му цел е да представи моето мнение като част от дискусия/инициатива в мрежата. “

    Основната цел на всяка една медия не е ли точно това, да представи мнението на нейния собственик чрез редакционната и политика. В този смисъл вашият блог също е медия.

    3. Цитат:
    „Моята цел не е да бъда медия, а да разговарям с другите.“

    Тогава би трябвало да използвате някоя от многото социални мрежи, където има огромен избор от теми за разговор.

  13. @Стефан Манчев – както казах по-горе, блоговете и социалните медии транформират традиционните такива. Капитал е един добър пример в тази насока. Виждаме, че все повече прес-отдели на институции по света използват Twitter и Facebook. В ЕК почти всички комисари блогват активно и има специална институция, която да ги съветва как да участват в социалните мрежи. (Пример – К. Георгиева в Twitter) Те и блоговете определено променят начина на комуникация, но за сега в България тези са изключение от правилото. Коментарите в сайтовете не се броят, защото за разлика от Икономедия, останалите не им обръщат никакво внимание.

    Първата разлика с медиите е, че аз споделям моето мнение в контекста на това, което останалите блогъри говорят и участвам в тази дискусия. Традиционните медии информират и правят анализи за да продадат информацията като продукт. Втората разлика е, че блогът – това съм аз или по-точно съвкупността от мненията ми, опита ми и дори дребните неща, които съм забелязал през деня. Медиите – това са моментните новини и събития. Един вестник е толкова добър, колкото големи новини е изкарал и колкото броя е продал. Медиите/журналистите, които си правят блогове, отговарят на същите критерии, но аз не спечелих „БГ Сайт“ заради големи новини и сензации, а с участието си в блогосферата, дебатите и разговорите online с читателите и другите блогъри.

    Социалните мрежи, микроблогинг системите и блоговете са само част от екосистемата, за която говоря. Те имат различни плюсове и минуси и са просто инструменти с различна цел. Аз използвам всички тях, а има и още доста типове мрежи, които не са толкова популярни, но пак имат принос. Пример за това са url съкращенията, open ID, 4sq и т.н.

  14. Блогът е медия.

    По определение медия е всеки канал на комуникация, използван за разпространение на информация. Но тук идва спорната част – дали блогът е масова медия, каквито са радиото, телевизията и вестниците?

    Не всеки блог е предназначен за голяма публика. Плюс това блогът изразява лично гражданско мнение, а един вестник споделя репортерската гледна точка, подкрепена от организацията, която го е назначила. Блогът не представлява организация, а е просто една лична инициатива на автора. И няма абсолютно никакъв начин да определите дали един личен блог е създаден с целта да конкурира уебсайтовете на вестниците, или просто да споделя информация с познати на автора и случайни посетители от интернет. Тоест блоговете не са масови медии и не би трябвало да принадлежат на контрол по време на изборите.

    Цензура и контрол по време на изборите трябва да има, когато блогът представлява вече установена масова медия (примерно блоговете на NYT), но не и един автор-създател. Въпросът не е дали трябва да подлежат на контрол, а кои?

  15. Цитат: „Коментарите в сайтовете не се броят, защото за разлика от Икономедия, останалите не им обръщат никакво внимание. “

    Това е грешно съждение, защото мнозинството от коментарите в сайтовете не са предназначени за медията, която побликува статията, а за читателите. Коментарите са за читателите и ефекта от тях пак върху читателите.

  16. Димитър Николов – Мисля че спорът е дали блогът е медия, а не дали е масова медия, въпреки че много блогове са по-популярни от много масмедии.

  17. @Димитър Николов – точно това обсъждам – някои блогове могат да бъдат определени като медия, но това би било само част от функцията им. Не всеки сайт базиран на WordPress и Blogger може да се нарече блог. Има едно понятие – социални медии, което отчасти описва какво са блоговете и социалните мрежи.

    @Стефан Манчев – именно – самата медия не участва в дискусията между читателите/зрителите/посетителите си, а го оставя сами да си говорят. За тях коментарите са просто начин да ги задържат по-дълго на сайта, а не ествествено продължение на статията и дори целта й. За сметка на това за мен статиите в блога ми са продължение на разговорът в Twitter, Капитал, Facebook, offline и това, което правим с теб тук.

  18. „именно – самата медия не участва в дискусията между читателите/зрителите/посетителите си, а го оставя сами да си говорят.“

    Пак неточно, защото има примери за медии като Капитал, Дневник и други, когато авторите участват активно в дискусиите.

  19. @Стефан Манчев – точно затова по-горе ти казах, че те са изключение от правилото – защото са медия, която e миналa на следващото ниво на общуване с читателите си. При това са доста активни и в Twitter и Facebook. Дай ми пример за друга медия, която го прави? Отделни PR агенции предлагат такива услуги по медийни проекти (пример – Стъклен дом във фейса) и това е. Други?

  20. БУяне, ти уж „studieren in Deutschland“ правиш, а не си чул немеца как ги нарича. Немеца говори за „neue Medien“, а един от тях е мн. по-умен от много от нас, та не е нужно да се чудите, а вижте как всъщност е, че им е смешно от този т.нар. дебат.

  21. @Мин4у – това, че си умен и учил не означава, че не можеш да сгрешиш. И за кой немец ми говориш? За немците по принцип, че ги наричат така в медиите ли? То и в нашите така ги наричат. И какво като немците наричат блоговете „новите медии“? Да не би да си от тези, които като „Европата“ или „дойчландия“ каже нещо – значи е вярно и правилно? Тук медийната и политическата обстановка са доста по-различни от България, а явно половината спор в дебата е свързана точно с регулацията и класификацията на блоговете у нас.

    Също така искам да ти напомня, че когато някой е учил дадена дисциплина – да кажем журналистика – при появата на нови феномени, които излизат от стандартите, в които е работил, той или тя срещат проблем. Той се изразява в това как да определят нещо, което не пасва в тяхната среда и не може да се определи с техните правила и термини. Точно това виждаме и при спорът блогове/медии. Журналистите искат да ги определят като медии, защото виждат белези от собствената си работа в тях и не искат да си признаят, че този нов модел на комуникация обезсмисля до някъде работата им до сега.

    Също така, на много медийни експерти не им харесва това да не разбират трансформацията на собственото им медийно пространство, която идва отвън и затова казват, че то онова „блогърското“ си е същото като това, което те правят, но само „качественият материал“, а не морето от привидно безсмислени постове и коментари. Това, което не виждат е, че точно в това море е смисълът на всичко и в него се крие успехът на блоговете.

    Точно за този разрив в разбиранията говоря. А немецът какво е казал – не ми пука.

  22. Цитат: „Дай ми пример за друга медия, която го прави?“

    Във http://www.segabg.com редовно побликуват избрани коментари, когато е имало големи и интересни дискусии след някоя статия.

    Всяка сряда има статия от Димитри Иванов с общо мото „Писмо от „България“ 1″. Неговите статии са много интересни и винаги след тях има няколко стотин коментара.

    Във „Сега“ има възможност за писане на коментари години преди Дневник и Капитал. Като доказателство може да видите „Досието на автора – Чарли Дарвин“ който е коментирал горната статия. Той е регистриран на 30.11.2004 г. 17:32:10 и има 4941 побликувани мнения. Освен това може да видите всички теми които е коментирал и мненията му. В Дневник и Капитал няма такава възможност.

    Друг автор „ловкия“ е направил 10411 коментара от 26.11.2008 г. 12:49:18.

  23. @Стефан Манчев – Първата разлика на Сега с блоговете е, че тези коментари са в рамките на сайта им и изявата на посетителите им се изразява единствено там. Ако някой от тези посетители, които спомена, сподели свое мнение в друг сайт или в блог, това няма да им значение, защото участието му в Сега е ограничено в сайта и в коментрите им. Същото важи и за Капитал и други вестници. Много такива въведоха форуми и коментари доста отдавна, но както казах, това не е участие в социален диалог.

    Втората разлика с блоговете и донякъде с Дневник е, че до колкото ми е известно те не използват активно други мрежи и средства за общуване с читателите си. Online присъствието им – това е сайта и нещата стигат само до там. Това е разликата – с блоговете и социалните мрежи, защото присъствието на един блогър не се ограничава само до сайта му, но и дори то е доста по-широко от това на традиционните медии в интернет заради комуникацията с останалите блогъри и споделяне на информацията.

    Не мога да формализирам това определение и съм сигурен, че журналистите ще си измислят класификация, за да пасне в техните рамки. В крайна сметка обаче определенията нямат, значение, защото дигиталната среда се развива твърде бързо, за да могат учените да я догонят.

  24. Цитат: “ Много такива въведоха форуми и коментари доста отдавна, но както казах, това не е участие в социален диалог.“

    А в какво ако не е тайна?

    Цитат: „присъствието на един блогър не се ограничава само до сайта му, но и дори то е доста по-широко от това на традиционните медии“

    Мислех че коментираме дали блоговете са медии, а не блогърите.

    Цитат:’В крайна сметка обаче определенията нямат, значение, защото дигиталната среда се развива твърде бързо, за да могат учените да я догонят.“

    Точно обратното, определенията имат огромно значение, защото разкриват същността на всяко едно нещо. На вас ви е трудно да дадете точно определение за блог и това е разбираемо, защото това означава кратко и ясно да формулирате неговите основни характеристики.

  25. @Стефан Манчев – коментиращите под статиите или в съответните форуми си общуват помежду си, но дори някой журналист от медията да се включи от време на време (и то обикновенно да се защити), за самата медия тези изяви са просто начин да се задържат читателите на сайта. Доколкото си спомням дори точно такъв беше стандартният съвет на интернет специалисти преди години и куп фирмени сайтове си навъдиха форуми.

    Блоговете са част от дигиталната самоличност на блогърите. Това, което съм писал в този блог отразява промяната на мнението, знанията и опита ми през годините. В медиите не е така, защото медията е някаква организация, за която и от името на която журналистите пишат. Медиите като дигитални персони почти нямат памет в интернет и са това, което служителите им са написали в последно време. Точно затова когато някой се опитва да нарича блога ми медия, това е все едно да нарече мен медия. Аз медия ли съм? Ти пишейки из блогове и социални мрежи медия ли си?

    Трудно е да се даде определение на нещо, което 1. не се е стабилизирало, 2. за което няма термини заредени с правилното значение в ума на широката общественост и 3. което се прелива в толкова много с различни други форми на общуване, а и в самите медии. За да дадем точно и ясно определение за нещо, то трябва да го познаваме добре, то да не се променя много и да имаме ясна доказума теория за него. При блогърите тези неща не са налице.

    Затова преди време казах, че в света на блогосферата и социалните мрежи няма такова нещо като експерти – има гурута, които имат голям опит и могат да ти свършат работа, но не могат да формализират защо нещата, които правят, работят.

    Не се опитвам да превъзнасям блоговете и блогосферата, а да кажа, че изхождаме от грешна гледна точка. Блоговете в основата си са просто платформа. Телевизията също е платформа, но по икономически причини, не всеки може да си инсталира студио вкъщи и да общува с останалите като разпръсква сигнал. Блоговете като платформа дават възможност на много да правят каквото си искат безплатно и бързо.

    Точно затова – защото много правят каквото си искат – е невъзможно да сложим блогосферата в някаква кутия от определения и да я наредим заедно с останалите медии. Да – част от блоговете пасват в тази кутия, но зад тях има още доста неща, които се случват, които не пасват в кутиите, които според теб „разкриват същността на всяко едно нещо“.

    Според мен е точно обратното – определенията скриват същността на нещата, за да формализират сложни концепции за лесна консумация. Когато някой новак научи тези концепции, първо си мисли, че е разбрал целият свят, а после малко по малко започва да разопакова тези определения и да вижда всичко, което е недоизказано в тях.

    Точно това искам да кажа – „блог=медии“ скрива прекалено много от същността на блоговете, за да го приема.

  26. „Сори, че стана толкова дълъг коментара.“

    Няма проблем. Аз винаги си избирам дебели книги, защото иначе ги прочитам много бързо. 🙂

    Цитат:“Според мен е точно обратното – определенията скриват същността на нещата, за да формализират сложни концепции за лесна консумация.“

    Не сте прав. Точните определения разкриват същността на нещата, която много често се крие под много и разнообразни „опаковки“. Това се отнася и за блоговете.

  27. Не аз, а други вече са го дали. Аз просто го цитирах.

  28. Древните са го казали много добре: „Всяко обобщение е погрешно!“
    Каква медия е блог, в койтп авторът пише какво е ял, кога е с..ал и
    т. н.?
    Или пък блог, в който поредният графоман публикува идиотските си стихове?

    Има, разбира се блогове, които са си истинска медия. Тук на първо място поставям Matt Drudge с неговия „Drudge Report“. Но у нас такава фога съвсем определено няма. У нас преобладават комплексарите, празноглавците и графоманите.

  29. Апостол Апостолов – Цитирам: „Каква медия е блог, в койтп авторът пише какво е ял, кога е с..ал и
    т. н.?
    Или пък блог, в който поредният графоман публикува идиотските си стихове?“

    Тези медии са същите като вестник „Уикенд“, и другата жълта преса, в който всяка втора дума е откровенна лъжа.

    Това че дадена медия се занимава с прозаични проблеми като кой „какво е ял, кога е с..ал и т. н.“ или „публикува идиотските си стихове“ не я прави по-малко медия от другите, които коментират сериозни и важни теми.

  30. @Стефан Манчев – добре. Нека ти го кажа по друг начин:

    Какво се случва като влезеш в едно студио? Срещу теб има камери, зад теб декори, а около теб хора, които четат новини и разговарят по темите на деня. След това, сигналът от камерите се предава до телевизорите, за да можем всички да ги гледаме какво бърборят. Нали?

    След това какво става? Ако темата е скучна, сменяме канала. Ако ни интересува обаче, започваме да говорим със семейството, приятелите и познатите си по нея. Често споделяме личен опит и сравняваме мнения от различни канали или на други наши познати.

    Блоговете са същото, както това, което последно описах, но в мрежата. Обсъждаме темите на деня, споделяме опит и прочие. Това не означава, че сме медия и че трябва да в разговорът си с останалите да спазваме някакви абстрактни журналистически стандарти.

    Не е ли така?

  31. Аз вече написах в Капитал, че блоговете не трябва да се подчиняват на никакви стандарти, още по-малко журналистически.

  32. 3.Трябва ли да спазват определени журналистически стандарти?
    Не

    Защото във „Всеобща декларация за правата на човека“ е записано „Право на свобода на мисълта, съвестта и религията“

  33. @Стефан Манчев – добре, но смяташ ли, че разговорът на хора пред телевизия е медия?

    А ако телевизорът е в бар и пред него има 200 души, то тогава разговорът медия ли е?

    А ако един или двама от тях са по-гръмогласни и говорят увлекателно, те медия ли са?

  34. http://en.wikipedia.org/wiki/Media_(communication)

    In communication, media (singular medium) are the storage and transmission channels or tools used to store and deliver information or data. It is often referred to as synonymous with mass media or news media, but may refer to a single medium used to communicate any data for any purpose.

    Отговорете си сам на въпроса.

  35. @Стефан Манчев – точно затова в самото начало на дебата дадох да се разбере, че говоря за медии в смисълът, в който е поставена темата – масови, традиционни медии подлежащи на журналистически стандарти. Дебата тръгна от там, че се иска приравняване в закона на блоговете и традиционните медии от гледна точка на регулацията.

    Затова е излишно да обощаваме термините, когато искаме да ги напаснем. По тази логика, можем да определим и хвърлянето на камъни със закрепени за тях бележки като медия, но е това същността на спора.

  36. Прочетете това от:(http://en.wikipedia.org/wiki/Media_(communication)

    Electronic media
    Main article: Electronic media

    In the last century, a revolution in telecommunications has greatly altered communication by providing new media for long distance communication. The first transatlantic two-way radio broadcast occurred in 1906 and led to common communication via analogue and digital media:

    * Analog telecommunications include traditional telephony, radio, and TV broadcasts.
    * Digital telecommunications allow for computer-mediated communication, telegraphy, and computer networks.

    Modern communication media now allow for intense long-distance exchanges between larger numbers of people (many-to-many communication via e-mail, Internet forums, and teleportation). On the other hand, many traditional broadcast media and mass media favor one-to-many communication (television, cinema, radio, newspaper, magazines, and also teleportation).
    [edit] Social impact

    Media technology has made communicating increasingly easier as time has passed throughout history. Today, children are encouraged to use media tools in school and are expected to have a general understanding of the various technologies available. The internet is arguably one of the most effective tools in media for communication. Tools such as e-mail, MSN, Facebook etc, have brought people closer together and created new online communities. However, some may argue that certain types of media can hinder face-to-face communication and therefore can result in complications like identity fraud.

    In a large consumer-driven society, electronic media (such as television) and print media (such as newspapers) are important for distributing advertisement media. More technologically advanced societies have access to goods and services through newer media than less technologically advanced societies.

    Media, through media and communications psychology, has helped to connect diverse people from far and near geographical location. It has also helped in the aspect of on- line/ internet business and other activities that has an on-line version. All media intended to affect human behavior is initiatied through communication and the intended behavior is coucned in psychology. Therefore, understanding media and communications psychology is fundamental in understanding the social and individual effects of media. The expanding field of media and communications psychology combines these established disciplines in a new way.

  37. Смисълът на този цитат е, че под медия най-общо се разбира всяка възможност за комуникация между хората. Вие очевидно имате в предвид не това общо понятие, а нещо по-близо до масова медия, със спезиално предназначение да се информират много хора.

    Може би въпросът е трябвало да се зададе по друг начин. Но отговорът на така зададеният въпрос е този, който вече дадох.

  38. @Стефан Манчев – значи просто не си чел становищата в дебата, които споменах в началото на статията, и за които е цялата тема на тази страница.

  39. Вярно е. Когато писах първите си коментари прочетох само твоята гледна точка и тази на Иво Инджев. Не съм и подозирал, че някой си прави илюзии за възможен контрол над блоговете. Това просто е невъзможно без тотална цензура на интернет.

  40. @Стефан Манчев – от там тръгна цялата работа. въпросът дали блоговете са медии или не има много измерения и един от тях е чисто законовият. Той обаче е в пряка връзка с философският въпрос какво всъщност са медиите, какво са блоговете и каква е връзката между тях. Затова така тръгна диалогът в Капитал – как нашите медии са супер зле, как блоговете ни спасяват отчасти, как те са новите свободни медии, как са журналистика, но ако са качествени (защото не може журналисти започнали блог да са „просто блогъри“ – трябва пак да се чувстват журналисти) и прочие. В крайна сметка дефиницията ни за медии и блогове се завърта около моментните ни настроения по казуса и статуквото на медиите, а не около същината на феномена.

    Моето мнение е, че работим с термини, които сме заредили със стари разбирания и това омаловажава онова, което са блоговете. Може би наистина трябва да наречем блоговете медии, но не защото са просто метод за пренос на информация или са просто филтър и излъчвател на новини, а защото по този начин самото значение на думата „медия“ ще се измени в общественото мислене. Както знаеш, думите рядко запазват значението си и точно такива продължителни феномени ги променят.

    Предполагам, че това е ествественият път на нещата, но просто не искам да има грешно разбиране за същността на блоговете, за да не се стигне до там, че от философкото значение на блогове/медии, на някой да му хрумне, че БНТ/БТВ/НТВ са еквивалентни като задачи и цели на моят блог, например и да реши, че трябва да ме регулира по същият начин. И не само мен де.

  41. Твоят блог не е нищо повече от един дневник, който ти побликуваш в интернет. В него ти споделяш всичко, което смяташ за важно, интересно, забавно и т.н., и хората могат в почти реално време (защото ти модерираш мненията) да ти отговорят какво мислят за това което си споделил.

    Ако някой си мисли, че един личен дневник в интернет може да се приравни с телевизия чиято основна цел е печалба на пари, толкова по-зле за него.

  42. @Стефан Манчев – явно така мислят, а и не само в България. Работата е, че блогърите трябва да отстояваме свободата на словото си във всяка отделна държава и резултатите са съответно различни според разбиранията и ситуацията там.

    Академичният спор, дали това, което описа ти, е медия, остава. Ако говорим за медията като просто нещо, което пренася информация, то да – блоговете са медии и така терминът „социални медии“ или споделянето на информация, новини и мнения в дигитална социална среда, има смисъл.

    Проблемът е, че повечето хора влагат повече в думата „медии“ – журналистика, филтриране на съдържанието, морални и качествени норми, задължение за обективност и точност към читателите, регулация и прочие. Така простият вик „царят е гол“ пред/сред тълпата (който и сега законово може да се третира като клевета) изведнъж се превръща в морален и журналистически проблем, ако викащият има блог. Този аспект на третиране на думата „медии“ ме притеснява, а не дали някой си мисли, че аз съм медия или не.

  43. Не само блогърите трябва да отстояват свободата на словото, а всички хора трябва да отстояват спазването на основните човешки права.

    Разбирам, че почти всички когато чуят думата медия в същност си мислят за масова медия (телевизия, радио, вестник), но това не е причина да не признаеш окончателно, че блогът е медия в по-общият смисъл.

    Това разбиране за медия е наложено от самите масови медии, по същия начин както наложиха глупостта да наричат всяко число цифра (цифрата е 1 223 432 лева или хиляда и петстотин е голяма цифра). Всеки първокласник знае че цифрите са 1,2,3,4,5,6,7,8,9 и 0, всичко останало са числа, но „журналистите“ „депутатите“ и други самозвани мъдреци казват друго.

  44. @Стефан Манчев – Точно затова в началото на становището започнах с уговорката, че използвам медии в смисълът, който обществото приема, а именно – масови медии или традиционни медии. Доколкото разбирам, Иво Инджев го използва в същият смисъл, но смята, че едва ли не блогосферата е развъдник за медии и чак когато блоговете достигнат някакво качество и „стандарти“, те могат да се гордеят като такива наравно с телевизиите и вестниците. Много грешна представа според мен.

  45. @Боян Юруков

    „В контекста, в който водим дебата обаче, медия е организация, която събира, филтрира и публикува информация на вниманието на широката общественост.“

    Може би сте имали в предвид „масови медии или традиционни медии“ но горното ваше определение за медия се покрива на сто процента с вашият блог. По същото определение медия е и всяка една политическа партия, която също събира, филтрира и побликува информация (програми, листовки и др) особено по време на избори.

  46. Хай, погледни последните коментари – изглежда дискусията добива нова посока.

  47. Основният проблем в тази дискусия е разликата между МНЕНИЕ и ФАКТ.
    В новините се очавква да бъдат съобщавани ФАКТИ, а не МНЕНИЯ.

    В един коментар от журналист в медия, се очаква да има и МНЕНИЕ, и ФАКТИ, които да го подкрепят (но не непременно доказват).

    В един блог може да се предложи само мнение – необосновано на никакви факти. Просто спекулация за някаква възможност от събития.

    Въпрос на образованост и култура е дали публиката ще си съставя мнение за света от всяка спекулация, колкото и неподкрепена да е от факти (което и наблюдавам масово в България), или ще търси публикация, базирана на посочени обстоятелства и факти, свързани в логика.

    Когато става въпрос за общестени въпроси, публиката трябва да търси ПОДКРЕПЕНИ с факти мнения, а не просто мнения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.