Я, криза!

криза, българия, ГЕРБ, Борисов, Дянков, финансова, проблеми, безработица, ДДС

Благодаря на melt_into_spring за снимката

Кризата удари щатите през 2008-ма година. Малко по малко доминото тръгна на изток – първо с банковата система, после с паниката и накрая с намалялото потребление, спрените поръчки и липсата на инвестиции. За жалост в България, както винаги, бяхме изненадани. Колкото и да не ни харесва да се съгласяваме с онези, които са на власт, тези сега са прави за едно – когато трябваше, никой не направи нужното. Това обаче не важи само са правителството, но и за хората. Според мен можем да разделим кризата условно на 5 периода:

Начало на 2008: Тъпите американци сглупиха

Когато излезе информацията за масовите фалити, никой нямаше представа за какво става дума. По-късно научихме за схемите, следствията и всякакви финансови теории, но в началото все едно гледахме епизод на „Др. Хаус“, но отпред-назад. В Европа и в частност – България, обикновените граждани следяха новините с мисълта, че американците са спукали балона на собственото си преяждане. Решихме, че това си е техен проблем и няма да засегне нас. Лошото е, че въпреки предупрежденията на отделни банкери, правителството подкрепяше тази ни заблуда с успокоителното „Всичко е наред“.

Края на 2008: Ето, нищо ни няма

По време на отпуската ми през декември 2008-ма, всички бяха спокойни и еуфорично купуваха плазмени телевизори и бяла техника от многобройните хипермаркети. Въпреки бушуващата в щатите криза, у нас нито заплатите паднаха значително, нито имаше някакви сериозни уволнения и банкрути. В производството още работеха по текущите поръчки, макар да имаше сериозни притеснения за следващите договаряния. Тези притеснения сякаш не се отразиха на плановете на населението, защото то все така взимаше малки кредити за това и онова. Кабинета в тон с това обществено настроение реши, че цунамито няма да ни стигне и предвиди излишък. „Нещата са под контрол“ беше лозунгът на деня.

Началото на 2009: Избори, избори и май някакви проблеми

Ако си спомняте, тогава всички опозиционни сили викаха, че трябва да се актуализира бюджета. Управляващите бяха предвидили растеж, който на фона на намалелите поръчки за фирмите, острия спад на инвестициите и затъналата в криза Европа изглеждаше смешно. Точно преди изборите всички разбрахме за скандални сделки сключени в последния момент, но решихме, че „Бойко ще ги оправи“. БСП и ДПС предадоха ключа от държавата и обявиха, че я оставят с голям излишък и здрав вид. Хората се стреснаха от това, че колеги и приятели биват уволнявани, но в същото време безработицата не растеше. Чу се нещо, че бюрата по труда отказват регистрации, но така си и остана – слух. Европа беше твърде заета със собствената си агония, за да ни пита какво правим по дяволите.

Края на 2009: Бойко действа, споко

Всички дадоха „кредит на доверие“ на новия кабинет. Знаеше се, че старите са крали и мамили и очаквахме, че тези сега ще разнищят нещата. БСП и ДПС потънаха в дън земя – къде от срам, че загубиха, къде от страх от обществен линч. Линча не последва, но за сметка на това заваляха доклади за нарушения, лошо наследство и прокурорски разследвания. Двете опозиционни парти малко по малко се преорганизираха и започнаха да се оправдават. Хората наблюдаваха и не знаеха на кой да вярват. Знаеше се само, че „всички са маскари“, че трябва да изчакаме ГЕРБ да разплете нещата и че явно положението не е розова. В същото време много фирми фалираха заради спрени и неизплатени поръчки, между-фирмена задлъжнялост, лоши инвестиции или просто от глупав бизнес модел. Строителството, имотния пазар, кредитирането и борсовия пазар почти спряха. От там доста хора си изгубиха голяма част от доходите и се зачудиха как ще плащат ония заеми от края на 2008-ма. Зачакахме тия новите да оправят нещата, за да започнем скоро да получаваме заплатите.

Началото на 2010: А-а-ааааа! Тия ни докараха криза!

Оказа се, че бързо решение няма, че държавата не може просто така да изземе откраднатите милиарди от 20-те години преход и че реално излишък няма. Всъщност по последната тема още се спори, но само в ония изкуствен медиен свят, в който БСП още живеят. Новия кабинет продължава да изкарва папки с нарушения и да се извинява с лошо наследство. Бизнеса видя накъде тръгнаха нещата и започна масово да уволнява. Заговори се за вдигане на данъци, банкрути, банкова, енергийна и т.н. мафии. Гърция фалира и стана ясно, че може да ни повлече и нас.

криза, българия, ГЕРБ, Борисов, Дянков, финансова, проблеми, безработица, ДДС

Благодаря на melt_into_spring за снимката

Хората изведнъж усетиха, че България е в криза. Факта, че до края на 2009-та все още говорихме за „анти-кризисни“ мерки сочи самозаблудата, че не е дошла и може да я избегнем. За жалост това доведе до продължаване на старото ни поведение – както като потребители, така и като избиратели. Не, че изборите щяха да имат по-различен резултат, но може би дебатите тогава щяха да са по-други, ако виждаме проблемите.

Криза, криза, колко да е криза

Сега никой не може да не признае, че сме в криза, но някак не го казваме директно. През 2009-та гръмките послания на специалисти и журналисти ни готвеха за нещо като това през ’89 и ’97. Работата е, че не е. Сега нямаме финансова криза, а икономическа. Има пари в държавата, не липсват стоки, но нямаме сигурност за близкото бъдеще. Има доста уволнени, но в някои сектори няма особена промяна. Всъщност май най-потърпевши както винаги са по-бедните селски и планински региони. Гласът на хората там не се чува особено, а в градовете хората са просто по-внимателни. Населението обеднява, но все още чакаме и питаме „Това ли е кризата?“. Сякаш като ни кажат, че е минала ще си отдъхнем, ще си направим сметката, че от другия месец ще ни вдигнат заплатата и нещата ще са по-добре.

Не, не беше това кризата. Няма и да свърши скоро. Може и да не свърши докато не осъзнаем за себе си защо е дошла, какво е станало, кой какво е направил и защо не сме се усетили тогава.

И не – „ония маскари ограбиха държавата“ не е верният отговор.

Ето пример как една криза може дори да помогне на бизнеса да върви напред:
Как изригването на един вулкан ни учи на умен бизнес

24 коментара

  1. Доста точен анализ си направил! Поне с моето мнение съвпада. За съжаление така стоят нещата. И ако до скоро се надявахме да се оправим, сега се молим поне да не ставаме по-зле!

  2. @Иво – точно това е проблемът сега – знае се, че ще ставаме по-зле и че скоро няма да сме на нивото на заплати и приходи, както през 2007-ма. Всъщност това е и хубаво нещо, точно защото доста фирми фалираха. В България има бизнес, който оцелява по някакво чудо без особена идея, ум и ръководство, а в същото време не се развива и пречи на тези, които наистина искат да направят нещо. Голяма част от тези, които фалираха в последната година са точно такива.

  3. Всичко, което се случва и започна от една млада държава САЩ идва, за да затвърди вековната българска поговорка : Всеки да се простира според чергата си.
    Който през всичките година досега – и фирми и граждани не се е съобразил с това – сега казва , че е в криза.

  4. Pingback: Миглен
  5. Бояне, не мога да разбера тази статия какъв ѝ бе смисъла (може би съм тъп де), но нека ти направя малък анализ на „разкритията“.

    Мне, не селските райони са най-засегнати, а градските със селско население, тоест хората, които просто нямат работа в малките градове и села и са се препитавали в по-големите градове, най-често захранвайки финансово родата останала в по-крайните райони на икономиката ни.

    Първите съкращения за разлика от САЩ не почнаха от висшите управленски слоеве, а от обикновените служители, най-често изпълняващи неспециализиран труд, такъв, че можеш да натовариш останалите работници с работата на съкратените за сметка на качество/недоволство.

    Тук, в същия този блог, много обичаш да говориш за производителност на тръда и как ние, в България, никак не го умеем това. Нека ти обясня сега няколко неща за НЕспециализирания труд (тип хамалска работа): работна група от 10 човека, изпълняваща довършителни работи на поредния търговски център, (онези сгради, които много обичаме да наричаме молове, незнайно защо, може би някой от проектантите е завършил архитектура в САЩ, но преди 20 години, преди хората да видят, че няма полза от молове и да почнат да се чудят как да ги преустройват – за справка: google), същата работа може да се свърши от 5 човека несъмнено, но „бригадира“ остава пак един, пак взима 4 пъти повече пари и само говори (колко има да му ръководиш на извозването на колички със строителни отпадъци и пренасянето на чували с пръст?). Фирмата е в криза (тоест не е много ясно финансово ѝ положение, така или иначе до висшите управленски нива кой ли ти достига) за това правят 50% съкращение; имаме сега два варианта, или работата се свърша два пъти по-бавно или работниците се натоварват два пъти повече.

    Много хубаво, естествено ще бъде избран втория вариант.

    Ето една не-представителна статистика; годишен преглед на работниците по не знам си коя програма, минават се доста кабинети. Познай какво се случва в хирургичен кабинет: 10 човека, двама (2) с хернии (ингвинална едностранна 1 брой, пъпна двустранна 1 брой). Ако случайно не знаеш (не всеки е длъжен да има медицинска обща култура) херниите не се получават от залежаване под сянката на кедрите покрай новите, достроявани търговски центрове. Да, един мъж може да носи и 2 бетонни саксии по 40 кила, така му се качва производителността. Мда….

    Разбираш ли за какво ти говоря, тук в България не става дума за увеличена производителност, тук става дума просто да бъде свършено всичко за възможно най-малко пари, а „кризата“ работодателите използват за да намаляват заплатите, да съкращават персонал и да се оплакват пред приятелите си – фирмодържатели.

    Тук, в България, съкращенията се правят не защото работата е намаляла (в някои сектори, особено тези произвеждащи за чуждия пазар сигурно е, но строителните работи са си строителни, строим си и толкова, няма как да построим нещо на половина), защото имаме подходяща причина да намалим разходите. Договорените суми за изграждането на еди си кой блок/мол/каквото си искаш са си същите, но защо предприемача да не вземе повече пари, нали е криза, ще съкратим на половина персонала, а ако не смогват ще им режем от надниците.

    Така се справяме с кризата тук, в нашата родина.

    Според мен по тези въпроси пишеш елитарно, от хората с възможности и перспектива за хората с възможности и перспектива. Никакъв поглед върху реалната обстановка и реалните проблеми на населението. Плазмени телевизори? Ами много ясно, Боян, че това ще си купят, ти какво искаш да си купят, парцели а Траката и около Златни Пясъци? Недвижими имоти? Как да стане, като поголовно фирмите осигуряват на 240 лева заплата, банките на такава сума не отпускат нищо друго освен потребителски кредит до 2 3 хиляди лева; ти какво би си купил с толкова, 1/8 кола? Или от 900 лева заплата ще спестяваш всеки месец по 80-100 лева 50 60 години за да си купиш… не е ясно какво. Да, тук повечето хора живеят ден за ден защото и преди кризата и след нея прекалено голям процент са твърде далеч от възможността да пестят по препоръчваните методи (примерно 15-20 процента от дохода), освен това трябва да се има предвид и склонността на хората живеещи в недоимък (тоест потребяващи всичките си средства за основни и необходими неща, не за развлечения и лукс): когато имат по-висок доход да „наваксват пропуснатото“.

    При всички случаи макро нивото на което разглеждаш въпроса няма никакво отношение към голям процент български граждани.

    Извинявам се за прекомерния обем текст, не съм добър в лаконичните изказвания.

  6. @Петър – Значи едно по едно.

    Казах, че селата и отдалечените региони са най-засегнати, защото разчитат на един или два цеха да им дава работа и да ги храни. Тъй като това са малки цехчета те фалират, защото живеят поръчка за поръчка. В градовете малко или много може да се намери различна работа и СРЕДНО хората са по-добре.

    В щатите от години уволняват най-вече персонал като преструктурират или изнасят фабриките. Ръководните кадри просто се прехвърлят от компания в компания. Изключение правят големите фалити, където всички отиват на улицата (без здравни и пенсия впрочем). Да не мислиш, че големите брокетри на Wall str. са си загубили работата?

    Съгласен съм, че е производителността е ниска и че много уволняват не защото кризата го налага, а защото хората ще търпят. Затова и се намаят много заплати. Това е в синхрон с последния раздел на статията, където казвам, че реално кризата не е въобще тежка, но за сметка на това ще изчисти малко пазара.

    Защо трябва да си купуваш нещо? Това не мога да разбера. Защо трябва да взимаш заем при условие, че сам каза, че голяма част от хората не могат да си позволят и да спестяват? Сам каза Ива – всеки според чергата си. Разбирам, ако става дума за инвестиция в топлоизолация или друг ремонт, който ще намали разходите, но телевизор с 10 инча отгоре за какво е на семейство, което печели по 600-700 лева общо?

    Разгледам въпросът както на макро, така и на микро ниво. Всеки от нас не си е задал тези въпроси в даден момент и е взел съответните решение. А елитарно е друга дума за „тоя па к’во изка толкува от нас“.

  7. @Ива – това си е потребителския модел на живеене – цял живот си на заеми, за да си купиш нещо, което не ти трябва съвсем. На тази база и американската икономика процъфтява – силно производство и високо търсене. За жалост това не е въобще устойчиво.

  8. Напълно погрешно си видял сегашната ситуация в България от Германия!

    „Сега нямаме финансова криза, а икономическа. Има пари в държавата, не липсват стоки, но нямаме сигурност за близкото бъдеще.“

    Как да няма финансова криза? Чуждестранни инвестиции йок, експорт смешен, производство на кота 0. Падането на борда е въпрос на време и U-завоят за еврото е поредният признак (не слушай какво говори Дянков, а какво прави!). Имотният балон не се спукал, защото банките все още не пускат имотите при ЧСИ. Къде са парите в държавата? Хазната празна. Банките изтупаха дюшеците на народа с високите лихви по депозитите, които заминават за чужбина през пропадналите вземания от кредитонабълбукалите се. Тотална междуфирмена задлъжнялост.

    „Има доста уволнени, но в някои сектори няма особена промяна.“

    Хм, в кои няма? 🙂 ИТ? Администрация и държавни служители? Другаде?

    „Всъщност май най-потърпевши както винаги са по-бедните селски и планински региони.“

    Селските райони или „малките градчета“ не са по-зле от преди! Хората там са по-зле, защото се прибират нискоквалифицираните работници от Испания, Гърция, Германия и т.н. Отделно всички строители от София и морето.

    „И не – „ония маскари ограбиха държавата“ не е верният отговор.“

    Точно това е верният отговор! Прочети това интервю на Левон ), ако все още не си. Ще ти копирам най-важното от него по темата: „Имам предвид, че ние сме сравнително бедна страна спрямо другите членки на Европейския съюз, но иначе имаме среден стандарт.“.

    Просто в България от 1998 г. се създаваше икономически балон, който се пукна! Истината е, че живеем в РАЗГРАБЕНА държава, на която КАЧЕСТВЕНОТО население е отдавна избягало в чужбина, т.е генния фонд е по-зле дори от на една Полша, в тотална демогравска криза и ЦИГАНИЗАЦИЯ, и пълен разпад на ЦЕННОСТИТЕ градени с векове!

    Реално за себе си не виждам как може нещо да се промени… Как да накараш некачествен материал да произвежда по-добра стока? Как да приравниш КПД на циганин на това на немец? Как да промениш 45 години наслагано мислене, че „от държавата най-лесно се взема“? Как да промениш 20 години наслагано мислене, че „от работа само гърбица се появява“?

    Аз съм на 25… 20 години живея в преход, по-зле става, по-добре – със сигурност НЕ. Имам добра работа, но тя ще държи стандарта ми до време, както е било с инжинерите, които сега мизерстват. Дали след 20 години ще е по-добре?

  9. Svejo: Кризата в България не е идвала, защото не си е отивала още от преди двадесет години – когато пенсионери и майки с деца се биеха за един хляб. След ˝промяната˝ – нямаше нищо – една измислена и неконкурентна икономика и един зомбиран изолиран от света народ, който нямаше телевизори и хладилници в домовете си. По законите на пазара и водата всяко по-ниско място се изпълва преди да продължи пътя си. Лошото е че до като се плълни някъде се празни на друго място. Забогатяхме материално и оглупяхме!

  10. @Тишо – без да навлизаме в икономически и исторически теми, ще те попитам само едно – щом казваш, че в България е останал само „некачествен материал“, значи определяш и себе си като такъв. Приемайки собствената ти дефиниция, не само КПД-то ти е много ниско, но и интелектуалните възможности. В такъв случай защо се опитваш да правиш такива генерални заключения?

    @Миглен – благодаря 🙂

  11. Моля споделете! Някой има ли идея как моге да се промени вси4ко това

  12. В жалкото подобие на държава България имаме катастрофа, а не криза.

    Тази пирамида скоро ще се срути, защото няма кой да я издържа.

    Трябва само да внимаваме да не останем под останките.

  13. Наистина в България почти не останаха активни хора. Имам чувството,
    че няма де се свърши тая немотия и простотия. Сякаш ни се изплъзват инвестициите и производството. Надеждата ми е в това правителство. Трябва да имаме шанс!

  14. @beti – надеждите ми са „промяната“ да дойде по същия начин, по който съм описал идването на кризата горе – неусетно. Няма да имаме момент, в който да си кажем „Ето днес е вече друго и сме по-добре“. Това е процес и дано някой ден наистина да осъзнаем, че сме доста по-добре от преди 5, 10 и 15 години, за да се пропука това национално самосъжаление.

    @Диведи – „Небето пада, небето пада!“ Идеята, че България ще се сгромоляса всеки момент интересно защо витае през последните 20-30 години. Къде е увереността ни преди ’44-та, когато сме били в много по-лошо състояние, но за сметка на това сме имали сила на духа? Сега за някакви си 20 години изпаднахме в депресия колко сме били зле. Жалко е не състоянието на държавата, а състоянието на духа на гражданите й. Състоянието на държавата идва точно от там.

    @ЖаниГлупаво е според мен да се мисли, че в България не са останали кадърни хора. Интересното е, че това винаги се споделя от хора, които твърдят, че „другите“ са тъпи, некадърни и не стават. Този начин на мислене спира и кадърните да направят нещо. Виждал съм доста примери за това – не простотия и бай-ганьорщина да провалят проекти, а отношението „е, к’ъв е тоя“.

  15. @Боян – Защо да е глупаво? Ще дадеш ли аргументи, наистина ми е интересно! Ето няколко аргумента в противното:

    1. Факт е, че циганин данъци не плаща и в производство не участва.

    http://www.dnes.bg/world/2010/04/21/es-shte-poiska-kanada-da-mahne-vizite-za-bylgari.89715. „Миналата година Канада върна визовия режим и за Чехия заради големия брой подавани молби за убежище, главно от чехи от ромски произход“.

    2. Раждаемостта при образованите българи – аз нямам познато семейство висшисти, които да имат повече от 1 дете по време на прехода. Разбира се циганите имат по 5-6-7-8.

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/03/13/689297_ban_niskata_rajdaemost_zaplashva_ikonomikata/

    3. Факт е, че КПД-то на българите е по-ниско от това на средния европеец.

    4. Факт е, че само от 2000 г. до сега почти половин милион души са напуснали страната. Знаем кои са по-търсени в западните ширини – квалифицираните или неквалифицираните?

    http://news.ibox.bg/news/id_462790942
    http://news.ibox.bg/news/id_893996275

    5. Факт е, че университетите ни и образованието в тях не струват.

    http://yurukov.net/blog/2008/11/05/zashto_moeto_obrazovanie_e_po_dobro/

  16. Не говоря за кадърност а за активност. Може да си кадърен , но да не си активен.

  17. @Тишо – вече писах по-горе защо – защото всеки твърди, че само той и кръгът му приятели са читави, а останалите са некадърници. Наистина много интелигентни и амбициозни хора са се изнесли от България, но много повече са неквалифицираните интересчии. Казвам го от наблюдения върху заселилите се от доста време в Германия.

    @Жани – активността идва с убеждението, че си кадърен. Когато всички ти втълпяват, че няма смисъл да започваш и че няма начин да успееш, как да си активен. А последните убеждения са единственото нещо, което според мен ни различава от останалите в съюза.

  18. Бояне, анализът ти е хубав и навременен. Не е достатъчно само да признаем, че има криза. Спорите в коментарите каква е кризата. Успял си да разгледаш нещата отстрани, а после всички говорите въвлечени в откъслечни проблеми. Тишо подава факти, които не дават изход, а само констатират това, което всички знаем, но не ни помага да тръгнем във вярната посока. Искам да цитирам последните ти думи:
    „Не, не беше това кризата. Няма и да свърши скоро. Може и да не свърши докато не осъзнаем за себе си защо е дошла, какво е станало, кой какво е направил и защо не сме се усетили тогава.”
    Кризата ни е повсеместна, не е нито само финансова, нито само икономическа. И не е резултат само на последните години и последица от световната криза. Тя е криза на обществото, засегнала дълбоко ценностната ни система. И няма да свърши, „докато не осъзнаем за себе си защо е дошла”. Вече 20 години повтаряме една истина – предните 45 години накараха хората да чакат от държавата, но все пак и даваха. Сега продължаваме да чакаме някой да свърши нашата работа. Не съм черногледа, но не виждам скорошен хубав край.
    Ние сами допуснахме всеки на своето ниво да ограби каквото може, а сочим само големите крадци и се „радваме” на показни акции.
    Къде ни бил ентусиазмът от четиридесетте години. Няма го! Това трябва да осъзнаем. И тогава е имало икономически емигранти, но останалите тук са работили и освен с прословутото си търпение и гостоприемство, сме били известни с голямото си трудолюбие. Де го? Три поколения се възпитаваха да търсят „на хляба мекото и на работата лекото”. Колко поколения ще трябва да се сменят, за да се промени това? Да се наричат некадърници, останалите тук, да се говори за хората като за „материал”,е обидно за този, който го е написал или казал. Ако искаме да направим нещо добро за себе си, трябва да възпитаме децата си на труд – не просто физически, а истински – кой какъвто може, защото срамен труд няма. И да не чакаме поредното правителство да ни „изкара” от кризата, а да си припомним приказката за Неволята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.