Преди около два месеца писах за няколко български блогъра, които участват в третото издание на Th!nk About It – блогърско състезание организирано от EJC. Ако си спомняте, аз участвах в първото издание на тема европейски избори, а във второто – за климатичните промени, също имаше българи. Задачата сега е да се фокусира общественото внимание върху целите на поставени от ООН за развиващия се свят. Този септември ще се проведе преглед на развитието по всички тях.

Съвместния блог на TH!NK 3 беше открит в края на Март и ще продължи официално до Август. Сега може да се каже, че сме почти в средата на този период, но ясно може да се види насоката, в която пишат всички. За разлика от първото издание, където бяхме само европейци, сегашните блогъри са избрани от цял свят, което означава, че донасят със себе си най-различен опит и проблеми. В същото време се забелязва значително намаляване на бройката статии, а доколкото чувам – и на посещения. Може би това е защото всяка следваща тема става все по-широка, а от там статиите – по-разнородни. Това може на пръв поглед да привлича повече читатели, но както писахме в блогърската книга Блогопедия – ефектът е точно обратен.

Независимо от това, в TH!NK 3 може да се открият страшно интересни истории и анализи, за някои от които дори не сте предполагали. Сега обаче ще разгледаме представянето на някои от българските блогъри:

Ивайло

Започваме с Ивайло заради най-големият му принос към каузата. С 14 статии той е в челната десетка за най-много статии и коментари, както и на четвърто място за най-голяма обща активност. Той пише както подробни анализи, като например за разпределението на богатство и интересите на бизнеса, така и такива на гостуващи автори, сред които и моята за конгреса One Young World и последствията от него.

Мартина

Мартина има 8 поста, което е над средното в блога. Интересни са например тези, с които поставя под въпрос основните концепции и стереотипи, с които се борави при обсъждане на проблемите на развиващия се свят. Нещо, което много ми хареса е текста й за игрите като начин за търсене на решения. Добре е да погледнете и какво се случва с големите проекти, след като заглъхнат шумните акции по събиране на пари и задоволство, че се помага на някой в нужда.

Вихър

В статиите си, той се концентрира върху две теми. Първата е за Киргизстан и проблемите там – какво може да научим от тях и дали ще се възстановят. Втората е за нарастването на населението на земята – как е разпределено демографски, какво трябва да се направи точно сега, увеличаването на мегаполисите и така нататък.

Георги

Георги започва подобно на Мартина с въпроси относно гледната точка, от която преценяваме проблемите. Следват статия за един много важен проблем, който тормози стотици хиляди семейства по света – остатъчните минни полета и текст, в който по интересен начин сравнява работата на новият външен министър на ЕС с популярната игра Farmville.

Иван

Иван описва интригуващата история на момче от Африка, което само успява да построи вятърен генератор от нищото за семейството си. Споделя също така собствени размишления върху неща, за които не се замисляме.

От опит знам, че към края на такива инициативи всички се активизират и пишат повече и по-интересни неща. Искрено се надявам да видим още от нашите блогъри, а в същото време ви съветвам да погледнете и статиите на останалите блогъри. Например идеята, че Twitter може да от полза за контролиране на заболяванията, поставянето на еко туризма в нова рамка и какво не виждаме от това, как Световното влияе на Южна Африка.

Също по темата, може да погледнете инициативата за добавяне на още една цел за развитие – диалог между религиите за мирно съжителство. Тъй като това беше едно от темите на конгреса One Young World, всички делегати подкрепихме това предложение.

Останалите ми статии за тази прекрасна инициатива може да намерите тук.