Робите на 21 век

Преди две години писах писмо до Меглена Кунева с въпрос за правата на работниците, които произвеждат вносните стоки. Основната идея е, че се възползваме от евтините дрехи и машини, които идват от Азия, но си затваряме очите, че се произвеждат с детски труд, мизерни условия и заплащане. Това поставя една морална дилема, която беше в ресора на бившата евро-комисарка. Отговорът, който получих, беше, че се работи по въпроса и има проекти за регламенти. За жалост не знам какво се е случило по-нататък.

Този проблем не може да се реши лесно поради липсата на контрол във въпросните държави и липсата на юрисдикция. В действителност подобни случаи има и в Европа – на всички са ни известни случаите по гръцката граница и „робските“ плантации с българи в Испания и Италия. Тези случаи се прикриват заради корупция и от срам. Обичайно се приписват на „пропуски на контролните органи“, а не на системно толериране.

Auret van Heerden – трудов активист – предлага едно решение, което прескача бюрокрацията и дипломатическите спънки. За да можем да сме сигурни, че по телефона ни или другите стоки made in China няма детска кръв, ще трябва да изискваме от компаниите да вложат в договорите с производителите клаузи изискващи справедливи условия на труд и заплащане. Независими организации могат да правят проверки на място, с каквито местните органи явно не могат да се справят. Логиката зад този подход е, че международните договори и икономическото влияние на мултинационалните компании са много по-силни от дипломатическия подход и политическия натиск над отделни държави. Ако успеем да ги убедим да са по-социално отговорни, това до голяма степен би решил проблема.

Повече за идеята му може да видите в лекцията пред TED. Когато я видях се сетих веднага за писмото ми до Кунева. Добре е, че вече има напредък по въпроса. Впрочем може да проверите кои компании са се включили в инициативата на сайта на Fair Labor.

20 коментара

  1. Pingback: Ilia Markov
  2. Pingback: Method-X
  3. Pingback: methodx
  4. Pingback: Tweets that mention Робите на 21 век | Блогът на Юруков -- Topsy.com
  5. Повечето от тези деца работят по собствено желание и със знанието на техните семейства, думата робство не е адекватна в този случай.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

    Много от тези деца работят защото техните семейства не могат да им осигурят храна. Ако те не работят най-вероятно ще умрат от глад. Не съм сигурен, че ако им се отнеме възможността да изкарат малко пари за храна ще е по-добре за тях.

    И един съвсем актуален пример как добрите намерения и изкуственото налагане на западните ценности в Азия могат да доведат до плачевни резултати. Китайската компания Foxconn която работи предимно за западни компании през последните години има страшно много самоубийства на работници (деца не работят за тях). Поради натиска за западните компании които работят с Foxconn тя е една от най-добре платените в Китай и социално отговорна по западни стандарти (50% по-високи заплати от подобните в Китай, по-голяма отпуска, много добри условия на труд и т.н.) но въпреки това почти всеки ден там се самоубива някой работник. След дълги разследвания от специалисти от цял свят мистерията беше разкрита. Оказа се, че всички работници в Foxconn са застраховани и семействата на самоубитите получават от застрахователната компания колосални за техните стандарти пари от застраховката, което всъщност е и мотива за самоубийствата.

    Във всеки случай трябва да се действа много внимателно, всеки случай да се преценява поотделно и в никакъв случай да не се преувеличават и преекспонират нещата.

  6. @Кирил Кирилов – съгласен съм, че често методите на обществата в Европа носят повече лошо и по-малко добро, но не може да говорим за това при експлоатацията на работна сила. В рамките на програмата, за която се говори във видеото не става дума за драстични мерки, а за елементарни условия на труд, работна сигурност, добро заплащане спрямо средното в страната и неизползване на детски труд.

    Твоята логика е, че на места децата трябва да работят, защото родителите им нямат пари. Не мога да започна да ти описвам колко погрешен начин на мислене е това. Ако се вдигне надницата на родителите на детето дори с няколко долара на ден, това дете ще може да ходи на училище и да се образова – нещо, което е задача на децата. Социалните организации инвестират в училища и медицинска помощ, но от бедност и насилствен труд, децата не стигат до тях.

    А що се отнася до самоубийствата – има различни интерпретации. В някои региони на Китай по-специално, ако някой се самоубие, роднините му заплащат солени глоби. Затова не си мисли, че е винаги от финансови подбуди.

  7. И все пак, има много проблеми на този свят. Ако за всеки от тях изискваме печат, как мислиш ще издържат пазарите и колко ще се увеличи бюрокрацията.

  8. @stir – тук става дума за множество малки стъпки на големи компании. Идеята е не да се вкара регулация в пазара – защото това очевидно не работи – а да се накарат компаниите да видят публичното търсене и да отговорят подобаващо. Така пазарът се саморегулира и всичко започва от моралната дилема пред нас потребителите, които обаче не могат сами да наложат решението, защото страданието е толкова отдалечено и размито, че не се замисляме за него. Затова се работи с тези, които създават пазара за насилствен труд – корпорациите. Както се вижда, доста от тях са се включили в инициативата. До колко са съвестни ще видим тепърва.

    А що се отнася до многото проблеми по света – отнякъде трябва да се започне с решаването им. Стоейки пред планина със задачи и проблеми няма по никакъв начин да я помръдне – затова се започва камък по камък да я местим. Пазарите пък няма да се сринат, защото както казах – това е саморегулация, която дори помага на икономиките, защото създава устойчиво производство и по-добре образована работна ръка с по-висока производителност. Не може сериозно да мислиш, че трябва да затваряме стотици хиляди деца във фабриките, за да си опазим икономиката!

  9. „ще трябва да изискваме от компаниите да вложат в договорите с производителите клаузи“ – т.е. ЕС да изиска? Това е точно „печат.“ А ако нямат печат, какво?

    Използваш прекалено много риторика/аргументация, това (от опит знам) обикновено е заблуждаваща маневра, която показва, че не знаеш много-много за какво говориш.

  10. @stir – не ЕС да изиска – международна неправителствена огранизация, която да може да дава гаранции, че продуктите се произвеждат без насилствен или детски труд. От това, което прочетох за Fair Labor, тя ще е нещо средно между Amnesty и Fair Trade – ще прави доклади за ситуацията в дадени държави и производители от една страна, а от друга – ще прави одити на фабриките и условията в тях.

    И да – не съм специалист по трудово право в Азия и Африка. Затова пиша статията като потребител, който се интересува от темата. Не писах преди на Кунева като специалист, какъвто не съм, а като гражданин. По същия начин пиша и сега – от лично ми мнение за обстановката и проучването, което бях направил тогава и сега.

  11. Pingback: Vasil Petrov

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.