През последните дни попаднах една след друга на няколко лекции свързани с щастието и работата. Реших да ги споделя в логичния им ред като започнем с лекцията на Стийв Кейл на TEDxBG, от която всички бяха възхитени. Там той разказва за играта, забавлението и креативността и как не трябва да слагаме разделение между тях и работата. Говори основно за България и си мисля, че идеите му ще помогнат много, ако се вслушаме. Следва анимирана версия на лекцията на Алекс Богуски за паричните и непарични възнаграждения на работа. Там той показва различни изследвания сочещи, че в интелектуалния труд, щом заплатата премине нивото, в което не се притесняваш за парите, последващите бонуси влошават работата ти, а не обратното. Последната лекция е на Джейсън Фриед, който говори за средата на работа и в какви условия успяваме да свършим нещо полезно. За жалост всички лекции са на английски, но ако знаете езика, определено си струва да се чуят.
Първата лекция не бях я чувал, може би защото TED BG не ги пускат на официалния сайт или поне не попадат в РСС-а им.
Просто исках да спомена, че заставам твърдо зад последната. Единствения вариант да свърша нещо в офиса е когато си замине управленското ниво. За това отивам доста късно и си тръгвам късно. А най-„изящния“ пример за мениджмънт разконцентриране е влизането по 3 4 пъти на ден в стаята и питане: „К’во става, как вървят нещата, ще стане ли?“ … по няколко пъти на ден … кеф:)
@Петър – има много неща в мениджмънта, които са сбъркани. Микромениджмънта е много лошо нещо.
Аз малко засрамено да си кажа, че не бях чувала за тези изследвания, споменати във второто видео, много благодаря, че чрез теб чух за тях 🙂 Много добре се връзват с един проект от работата дори…. 10х
Не знам дали е било интуитивно или тези изследвания са известни на всички други хора, но на повечето ми работи организацията е била точно като в Atlassian, дано да се популязира още повече 🙂
@teo – изглеждат доста интуитивни, но за определен тип хора. За останалите трябва изследвания и много успешни примери, за да се решат да ги приложат. В най-честия случай използването на такива стратегии не се случва заради егото на ръководните кадри, например. Всичко това е жалко. В България май не се случва тази промяна просто защото никой не се замисля, че това е важно. Отмятат се с ръка такива нововъведения и се взимат само „модерните“ им американски имена, наименуват се старите привички с тях и всичко това се пише като реформа на работното място. Глупости на търкалета.
Мисля, че не се случва, особено в България, заради дълбокото убеждение на някои хора, че ако няма кой да ти диша във врата, никаква работа няма да свършиш. Това мислене е и много логично, ако когато ти самият работиш, работиш само когато шефа гледа, а през останалото време си клатиш краката, гледаш смешни клипчета и крадеш каквото може да се открадне от офиса…
За щастие съм убедена, че такива хора все по-рядко се срещат 🙂
Лекциите определо са интересни, а третата особено ми допадна, защото това е проблем, който съм дискутирал с моите шефове не веднъж. В днешно време с развитието на комуникациите е напълно възможно да извършваме работата си от там, където ни е най-удобно а не непременно от офиса. Достатъчно е да се организират няколко виртуални срещи от време на време за координация и всичко върви добре. Интересно е че младите студенти в унивеситета работят именно така по зададените им проекти. Доста от тях предпочитата този начин на работа и след време в професионалната си кариера. Аз лично смятам, че бъдещето върви натам, децентрализация(намаляване на разходите за офиси) и увеличаване продоктивноста на персонала. Защото при такива условия работодателя оценява работата по това какво е свършено в действителност а не колко време работника е бил офиса. А като дадеш свобода на човек, като цяло става по-отговорен, тук визирам специално квалифицирания персонал. Това до колкото знам го има и в гугъл там работниците имат ако не се лъжа повин или един ден в седмицата за развиване на собствени иновативни идеи.
Лекциите определено ми допаднаха:)
@teo – Затова промяната трябва да дойде от ръководните кадри. Ако те не променят начина на работа – никой не може.
@x_lunatic – Това е определено добра концепция, но за жалост не винаги приложима за всички видове работа. Когато обаче работиш с информация и се изисква креативност в труда ти, задължително според мен трябва разчупване на стандартната офис среда. Това е нещо страшно нужно, за да е спокоен служителя, да му идват идеи и да се среща с хора, които да му ги дават. Особено в София си мисля, че това е много възможно. Още повече, че има нет във всички кафета и паркове.