Чу ли сте, предполагам, за разстреляния делфин. Ако не, прочетете това, това и това. В този случай има три факти, които са неоспорими:
Дори да не харесвате животните, да не одобрявате закона против насилието над животни и да смятате защитаването на видове за глупост, не може да отречете, че тук говорим за престъпление. Ако продължавате да четете това, значи искате наказание за виновните. За жалост полицията и прокуратурата не са на вашето мнение. Също както редица държавни служби, агенции и агенцийки.
За да няма анонимност, много ми се щеше да изровя имената на хората, които са били на смяна или са отговаряли за местните служби. Да извадя лицата им и да кажа – ето, на тези хора не си вършат работата. Също както при статистиката за парламента. Тук реално говорим за едни 20-тина души, които просто са решили, че въпреки буквата и смисъла на закона, случилото се е напълно нормално и не заслужава внимание. При това не се свенят да го обявяват в медиите. Заради тези 20 души обвиняваме цялата държава и това е напълно нормално. За жалост обаче не успях. Намерих имената на няколко шефове, но на практика тук говорим за драстично безхаберие на много нива и няколко имена не стигат.
Дори да не ви пука за делфина трябва да си признаете, че този провал е симптоматичен за администрацията. Приема се закон, създават се структури и после никой не знае кое чие задължение е. В крайна сметка или е твърде късно да се реши даден проблем, или законът се променя и всичко започва отначало. През останалото време не им работят компютрите или са в отпуска.
Безхаберието е по-лошо от корупцията. При корупцията чиновничето знае, че нарушава закона. Той или тя може да бъде хванат с парите в ръка и да бъде евентуално съден. Вече дали ще бъде осъден е друг въпрос, но може да се направи нещо. При безхаберието на администрацията се намираме в потъващи пясъци – опитваме се да се движим нанякъде, а чиновника пред нас само свива рамене и ни гледа тъпо.
Искам някой да си свърши работата.
За това си говорим тук – за системни пропуски. Ако някой някъде не си върши работата, очакваме, че тези над него ще го санкционират. Ако и те не го направят, ще се намеси министерство, община или полицията според ресора. И така нагоре по веригата. Тази структура е създадена точно, за да предотвратява такива безхаберия, но очевидно не работи. Затова аз казвам – искам да видя някой от администрацията да си свърши работата. Не заради делфина, а за да видим, че има последствия. Това, че Атанас Русев е имал гражданското самосъзнание да преследва проблема не е решение, а просто показва, че гражданското общество работи в известна степен. Искам и държавата в лицето на администрацията да работи. Не заради някакъв труп на делфин, а защото по закон има престъпление и нужда от наказание.
Дали ще има последствия? Мисля си, че всички ще се съгласим, че не. Този консенсус свидетелства за типичния за нас национален нихилизъм – другият голям проблем на обществото пречещ да направим нещо по случаи като горния. Това обаче е тема за друг път.
Прочетете и това за случая с делфина:
Как един разстрелян делфин доказа че в България няма институции
Изравянето на делфина
Благодаря за снимките на ClubExtreme.org
„…Искам и държавата в лицето на администрацията да работи…“
И аз искам!
Не само в България има убийци-психопати:
Това е абсурдно с тоя клип по-горе – да, убиват, но не делфини, а китове и не поголовно или за забавление с откос от автоматично оръжие, а месото от лова се разпределя солидарно между жителите…Айде малко да се интересувате преди да се качвате на върха на недоволството на тълпата.
@Боян, може да провериш думите ми за клипа. Всъщност има филми за това и тн. Има квоти, които парламента гласува, броят е стрикно регулиран и какво ли още не.
А относно делфина, даже не знам какво да коментирам.
@Борис – Не знам за случая с клипа горе. Наистина има места, където си се ловуват, но има и такива, където ги убиват просто заради икономически причини или забавление. Пример е Япония, където рибарските флоти целенасочено ги изтребват, защото се конкурират за малкото останала риба в океаните. По подобни причини изтребват и тюлените в Канада.
1) Това са делфини. Наричат ги китове-лоцмани, но са делфини:
2) Това не е лов, а си е чиста проба клане. Делфините се гонят на стадо към брега и залива се превръща в касапница:
http://en.wikipedia.org/wiki/Whaling_in_the_Faroe_Islands
3) Разгледайте хубаво снимките. Почти всички участници в клането са млади момчета. Твърди се, че с този акт те заявяват своето възмъжаване:
http://www.thepetitionsite.com/2/stop-the-calderon-dolphin-slaughter-in-denmark/
Тук:
http://www.truthorfiction.com/rumors/w/whale-killing-denmark.htm
„According to a 9/14/2003 BBC News story, residents of the Faroe have been hunting for pilot whales for centuries, giving them valuable food stocks for the winter. The island has had a Norse settlement since the Viking age (800-900 AD.)
The shore-based hunters in the Faroe Islands of Denmark continue this practice and it is a community effort for storing whale meat and products for the winter. Pilot whale meat and blubber is considered by islanders to be an important part of their staple diet. The whale meat is never sold, instead it is divided evenly to everyone who wants it. What ever is left over is donated to the local hospital and senior citizens on the island. There is very little of the whale that is actually wasted. The islanders use the blubber for processing oil, the skin for ropes and lines, stomachs for floats, and the esophagus for shoes. Pilot whales register high in mercury so pregnant mothers are warned against partaking in the meat.“
и тук:
http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/3104494.stm
Лично аз не одобрявам и не ми допада идеята, но пък мога да се обзаложа, че всяка заклана крава е в състояние да хвърли в ужас всеки редови индиец, но не съм чул у нас да питат на месарския щанд телешкото от щастливо умрели животни ли е.
Не искам да игнорирам случилото се, но се дразня, когато нещата се вадят от контекста за да бъде изкривена историята. Показното безхаберие на институции, чиновници и мишоци по канцеларии е пословично, което ме караше да мисля за вариант/опция сходна на crime.bg за споделяне на подобни случки. После като размислих стигнах до извода, че не мога да измисля как една толкова малка карта да поеме сигналите, които щяха да завалят…и все пак това е и си остава тъжна история, много по-тъжна за хората, отколкото за животното, макар и убито.
Това, че „нищо не се губи“ и раздават на всеки който пожелае или на болници, не променя начинът по който е извършено убийството. В случая то е доведено до оргия. А всъщност отношението ни към убийството ни определя като човеци или психопати.
самото деяние и реакциите от страна на институциите са много гадни.
но аз за друго –
поклон пред гражданската съвест на Атанас Русев. Малко повече такива хора и тази държава ще е съвсем друга. Всичко което им трябва на институциите е някои постоянно да им показва че са наблюдавани и да им се повтаря, че трябва да си вършат работата. Пак казвам – малко повече такива хора като г-н Русев и всичко ще е много по-добро.
@Борис – точно затова започнах така статията – дори да не ни пука за животното, дори да не одобряваме закона, а сега ще добавя и „дори да не е било застреляно“, проблемът е в това, че никой не си е свършил работата по веригата. Мен това ме засяга най-много – да видя, че някой признава вина за несвършена работа или поне някой да поеме отговорност за разследване. Вместо това след медийния отпор се появиха няколко мърморещи в медиите, които дадоха някакво несигурно обяснение и се аргументираха с проверки, които според свидетели и самите полицаи просто не са се случили.
@ivo_isa – Наистина е възможно да е рибар и това да е случай с удавен делфин. Снимките според мен показват друго, но да – не съм специалист и май никой тук не е. Факт е обаче, че престъпление има и не само никой няма да бъде наказан, но и никой няма да направи разследване. Това е проблемът.
@nedko – Абсолютно съм съгласен. Мисля си, че при повече такива случаи, в които хора като Русев просто не се отказват и повдигат въпроси около истинските проблеми, малко по малко ще се изградят по-високи очаквания и стандарти у обществото. Политиците и чиновниците винаги се движат по ръба на обществените очаквания и търпимост и единствения начин да ги дисциплинираме е да вдигнем летвата нагоре.