Е, нали е модерно да сме най-зле

Е, нали е модерно да сме най-зле. Защо да не сме най-зле и за самоубийствата, сигурно е част от модата.

Цитирам коментар на Темелков (блог, twitter) под статията, която ще обсъждаме тук. Става въпрос за сензацията на д-р Михаил Околийски, която Дневник са цитирали. Не съм бил на пресконференцията, не познавам работата на доктора и въпреки, че много уважавам Дневник, те явно сериозно са преувеличили. Или това, или за една иначе добра кауза е използвана злокобна сензация с цел привличане на вниманието.

Е, успяха – 130 коментара и 2000 прочитания за 5 часа. Заглавието, за което говоря, е „България се оказа с най-много самоубили се в Европа„. То започва с това, че сме на първо място по успешни самоубийства в малкия ни континент. Това просто не е вярно. Замислете се само – кои страни са пословични със самоубийствата си? Скандинавските разбира се. За да не голословнича, ето ви списъка в Wikipedia на световната класация по самоубийства. На първо място е Литва. Ние сме на 43-то. Но да кажем, че данните са непълни и че не се доверяваме на списващите там. Ето ви официалната статистика на EuroStat. Тук съм ви я събрал по-нагледно – брой успешни самоубийства на всеки 100000 души:

1Литва31.5
2Унгария21.8
3Латвия20.7
4Словения18.7
5Естония18.3
18Румъния11.2
Средно за Европа10.1
20България10.1

Това са официални данни от 2009-та година. Тези за България са от 2008-ма, но дори да приемем, че е имало леко покачване (въпреки понижаването преди това, но все пак навсякъде имаше криза), пак ще се движим около средното за Европа. Цифрите, макар и доста тревожни, пак са в пъти по-ниски от тези на „първенците“. Но нали е модерно да сме най-зле. От нас по-зле няма, ние сме най-отъпкани, никой не прави нищо за нас и дай да се хвърляме на боклука, защото нито ние, нито държавата ни става за нещо. Нали това е психологията? Е как искате хората да не мислят за самоубийство? Тази насаждана депресия просто се стича като кал от всички медии, филми, пресата и дори мрежата, от където човек би предположил, че някой стон на оптимизъм би се чул.

Не смятам, че трябва да се въвежда правилото за „добрите новини“ – това е различно. Всяка новина може да се разкаже като трилър, комедия, филм на ужасите или документален филм. Е, благодарим ви на всички за трилъра – ежедневен, натискащ, подтискащ, депресиращ, сплъстен, катранен, задавящ, убиващ и необорим негативизъм. Ако търсите причините за самоубийствата – ето ви добро начало! Не трябва да си слагаме розови очила, а да свалим черните. Говорили сме си и преди за Бразилия. Ето – те си седят кротко в дъното на класацията, живеят си тежкия живот пълен с отвличания, крайна бедност и болести, за които вече сме забравили в Европа. Те нямат розови очила, но са реалисти – защо да се чувствам зле, като мога да си направя сам да ми е добре. При нас е обратното и общественият шум не помага въобще. Тук не нападам Дневник – просто първия параграф на тази статия ме накара да пиша.

На останалото в нея обаче наистина трябва да се обърне внимание, защото е доста на място. Явно наистина липсва стратегия за справяне с този проблем. Разбира се, за „решаването“ му няма стигнат чиновнически подписи и няколко оглозгани от корупция европроекти. Може обаче да се направи така, че да не се пречи на тези, които искат, знаят и могат да направят нещо по въпроса. Знам, че няма стратегия за общественото психологическо здраве, защото явно липсва такава и за физическото. Липсата на внимание към такива привидно дребни теми е симптоматична – преди 2 дни изтече срокът за въвеждане у нас на специалния общо-европейски номер за безследно изчезнали деца – 116000. Защо? Някой чиновник не си е свършил работата, а това става винаги, когато няма политическа воля – пъдар на място, който да развява редовно тоягата. А ако следваме горната статистика, през тази година ще се самоубият поне 700 души. 300 от тях вече са си отишли. За много по-малко се слагат забрани върху продукти, въвеждат се регулации и прочие.

Съвсем естествено е да кажете – „еми ти Бояне не си тук, не знаеш какво ни е“. И ще сте прави. Какво значение има това? Написаното тук не е ли все пак вярно?

Благодаря за снимките на Corrie и jason.kuffer @Flickr

29 коментара

  1. Всъщност, заглавието подвежда, данните, които се цитират, сочат, че България е на първо място по дял на успешните самоубийства, което разбира се не казва нищо за бройките. С лека доза черен хумор, може би това означава, че сме по-кадърни…

  2. Еми точно това не е вярно – в статистиката на Eurostat пише „смъртност породена от самоубийства“. Т.е. успешни такива. При това техните цифри са дори повече от цитираните 800 успешни опита през последните 2 години. Затова се ядосах. Вярно е, че точно този доктор трябва да има най-точни данни за ситуацията в България – все пак той с това се занимава. Тезата обаче, че сме най-зле според мен не само не е вярна, но и в никакъв случай не помага на това да се подобри ситуацията. Напротив – пречи й.

  3. Pingback: Yuksel Saliev
  4. Има много начини да се самоубиеш
    можеш да си наложиш автоцензура
    да се откажеш от идеята да имаш семейство
    да зарежеш амбициите си някога да ползваш знанията си по предназначение
    да забравиш че си мечтнал
    а могат и да те самоубият, като ти откажат всички тия свободи горе
    това в бг е най лесно
    Статистиката…200 000 искат да – всъщност липсва една нула

  5. Странно – информацията е била оповестена на пресконференция на БХК, а те са сериозни. Като напъна социологическата си интуиция, виждам, че вероятно се ползва различна отправна точка. Ти говориш за успешни самоубийства на брой хора. Те говорят за успешни самоубийства спрямо общото количество на опити за самоубийство. Това е прекрасен пример как статистиката може да манипулира дори когато е коректна, без да се лъже в цифрите. В зависимост от това, което ни интересува, можем да я представим по възможно най-удобния за нас (в случая – на представителите на „Психично здраве“ начин. Без измама.

  6. „Не трябва да си слагаме розови очила, а да свалим черните“

    Евала! Редовното гледане на новини по телевизията и четенето на ежедневници води до сериозно затъпяване, но то не е най-голямата беля. По-голямата е, че води до хронична депресия. И всичко това ние обичаме да го смесваме с твърд алкохол, плюс вредна храна, богата на консерванти и холестерол. Като добавим трудностите в материален план, предизвикани от ниския жизнен стандарт (който, сам по себе си, никога не е беда, кейс стъди – Куба), аднем и стреса от работното място, плюс чувството за изгубена свобода, липсата на перспектива и несигурността, предизвикана от беззаконието (корупцията в съдебната система), получаваме един готов, завършен самоубиец…

    „Готините“ неща, които изреждам, не са халюцинации, те са ежедневието на милиони българи.

    Но изход винаги има и спасение дебне отвсякъде 🙂

    Изход не е да бягаш, а да пътуваш.

    Не да се страхуваш, а да експериментираш.

    Не да следваш, а да водиш.

    Не да преписваш, а да създаваш.

    Няма закон на света, нито сила, която да накара един разумен човек да поглъща помията по телевизията и ежедневниците, барабар с всичките реклами, че и да си плаща за това. Въпрос на навик е – един вреден навик, досущ като цигарите, който, обаче, също подлежи на отказване – волево, целенасочено и напълно съзнателно, при това. Системната злоупотреба с алкохол, решението какво да си слагаш в устата – те също са въпрос на избор. Парите не са фактор в избора – у нас здравословната храна е безбожно евтина, по селата дори е безплатна. Тук само джънкът и цигарите са скъпи…

    Въпрос на избор е дали да работиш за 300 лв на месец. Има авиокомпании, които за една шеста от тази сума ще те закарат в страни, където напълно законно ще упражняваш същата неквалифицирана професия, за същата сума…на ден. Хем така ще принудиш някой неразумен феодал да си свърши 160 часовата работа сам. И да си похарчи спестените 300 лв с кеф 🙂

    Въпрос на избор е кои интереси ще намерят по-висок приоритет в съзнанието ти – дали резултатът от сблъсъка на личните амбиции при его-маниаците, наречени „политически лидери“ или…духовното развитие, примерно. Проблемът с политиката не е у политиците, а у големите маси от хора, които ги поддържат със своето внимание и пари. Доброволно. И несъзнателно, може би, но със собственото им съгласие. ЕЖЕДНЕВНО.

    Това въобще не е задължително. Ако само един милион българи направят друг избор – да се интересуват повече от себе си и собственото си благополучие, вместо от това на политиците и тяхната неблагодарна „кауза“, палавниците, облечени във власт, вече няма да се наричат „лидери“, а ще отстъпят място на истинските такива. И ще спрат да ги дават нон-стоп по телевизията, защото никой вече няма да се интересува от тяхното хипер-его. Всеки ще ИЗБЕРЕ да се занимава повече със своето собствено. Примерно.

    За да може някой да играе своята игра с твоите пари му е нужно само твоето СЪГЛАСИЕ. Аз моето избирам да не го давам повече на хора, въоръжени само с идеи. Стига толкоз. От всички идеи в света, политическите са ми най-скучни. Освен това, те имат нужда от моите пари, за да ги реализира някой друг. А плават ли ми танкери в очите?

    Политиците да си влязат в ролята на администратори и изпълнители на моята, гражданската воля, или да си намерят друга, по-перспективна професия. Трябва да постигнем съгласие с тях, че двамата сме еднакво важни за този свят. Трябва да постигнем съгласие, че беззъбият и малоумен Пенчо от Павликени е също толкова важен, колкото нас. Но, докато аз съм поел ангажимента да работя за себе си, те са се клели в Конституцията, че ще работят за мен. И за Пенчо. С времето това няма да се промени към по-лошо. Все повече хора ще стават осъзнати егоисти и все по-нерентабилно ще бъде да „работиш“ като политик. И да лъжеш, че обслужваш обществения интерес, докато, всъщност, обслужваш своя. Такава е епохата, просто. Времето на Хитлер и Сталин отмина безвъзвратно с 20-ти век…Сега Пенчо е точно толкова важен, колкото всеки диктатор. И на лъжата краката са по-къси от всякога…

    Избирам, също така, да чета л’ Еуропео, вместо Труд. Избирам да се информирам за събитията от личната, неповлияна гледна точка на блоговете, вместо от телевизията. Избирам да не гледам, а да правя реклами. И да ми плащат за това. Избирам да дам 5 лева за здравословната храна на прегърбената бабичка от село, вместо 10 на макдоналдс или 15 в кварталния супермаркет, пълен с джънк за притопляне на микровълновата.

    Избирам да обръщам повече внимание на начините за решаването на проблемите, отколкото на самите проблеми. Избирам да се занимавам с решаването на собствените си проблеми повече, отколкото с чуждите, като такива. За тях нищо не мога да направя, така или иначе.

    Избирам да съм активен участник в моя живот, вместо пасивен зрител на чуждия. Избирам да пътувам пеш или с велосипед, вместо с автомобил. Избирам да се забавлявам без наркотици и алкохол. Те, така или иначе, ми пречат да чувам музиката. Добре.

    Избирам да обичам жените, без да ми се налага да ги подкупвам на всяка цена. И на всяка цена да искам да ги притежавам. Има си специални жени за тая работа. И за другата. Но тях е малко по-трудно да ги заобича човек.

    Избирам да казвам НЕ, когато трябва и ДА, когато искам.

    Избирам живота пред смъртта – бавната, мъчителната.

    А знаете ли колко малко усилия трябват, за да направи човек такъв избор? И колко големи са наградите…

    Изборът дали да проверите го оставям на вас…

  7. @Светла – Точно тази аспект коментирахме снощи в Twitter. Наистина има някакво объркване в новината и изглежда искат да кажат, че сме на първо място по успеваемост на опитите за самоубийство. За жалост не успях да намеря намеря добра статистика за неуспешните случаи, за да ги съпоставя. Имам съмнение обаче, че доста от тези въобще не биват обявят по места, така че реалния брой на неуспешните опити може да е доста по-голям. Факт е, че има проблем, но определено не помагат с такива заглавия и бомбастични (и неверни) изказвания.

    @asktisho – съгласен съм с почти всичко от мнението ти. Наистина е въпрос на избор, но когато цялото общество е надало мъчителни стонове на умирачка, е доста трудно да се покажеш като оптимист. Мен, например, редовно ме пишат за ненормален в тази връзка.

  8. Впрочем сега се сетих нещо. Преди 2 седмици един се опита да се самоубие в блока ми в Германия. И то по най-мъчителния начин – заля цялото жилище с бензин и драсна клечката. После размислил и се хвърлил от втория етаж да се спасява. Резултатът е три обгорени жилища и моите съседи, които сега са без апартамент. Въпросния самоубиец е бил с лабилна психика и месец по-рано са го нанесли по някаква социална програма в това жилище. Май е било обзаведено и всичко му е платено. Явно и това не е било достатъчно.

  9. Заглавия или бомбастичности, Дневник ти предлага буквена храна, дето другите още пазят табу..затова от мислещата им публика се очаква да влязат в блога си и дистрибутират заглавието.

    Това не бе най интересната статия от вчера. Нито събра най много хитове и коментари.

    Статистика в бг е малко силно казано.

    Някак не разбирам сравнението самоубийства бг:скандинавия
    В скандинавско живеят най щастливите хора на земята (това го чухме няколко хиляди пъти), въпреки че се мръква рано, зимата е дълга и студена, езика – кофти и бирата им е по-хубава от предлаганото в немския супермаркет о))
    Обяснява се с прага на очакванията им, много по нисък от други места.

    И въобще, как стана че сравни хора дето си тръгват, щото не са достатъчно щастливи, със самоубийства на хора дето нямат друг изход
    За мен, по шокиращото е, че в бг почват на 8 (което си има научно обяснение). Осемгодишните не виждат друг изход ! Това вече е рекорд
    Много калпав, много тъжен и адски срамен

  10. @in2h20 – замених „умрели“ с „са си отишли“ от благоприличие. Не говоря за емигриралите. Сравнявам статистиката за България с тези за скандинавските страни, защото става дума за самоубийства. Причините са нещо друго. А 8-годишни се самоубиват на много места. Нека да спрем да си мислим, че сме феномен някакъв и да започнем все пак да си решаваме проблемите. Останалото е демагогия.

  11. В БГ преобладават два типа хора – първите смятат ,че „т`ва е най-скапаната държава и по-зле не може да е“, въпреки т`ва, „все по-лошо става“ и „т`ва само в България го има“; вторите смятат, че ние сме най-умните, най-красивите, най-работливите и всички други ни мразят и мачкат, и за т`ва не владеем света, а трябва.
    Та като им казваш „Нека да спрем да си мислим, че сме феномен някакъв“ направо им разбиваш ценностната система …

  12. @mi3 – Това, че сме някакъв феномен, е заблуда и на двата лагера – едните в крайното лошо, а другите в крайното добро. И двете не са верни. Някой хора определено имат нужда да им се разбие ценностната система и дори аксиомите, с които живеят. Не за да им се набие нещо определено в главата, а да се разруши преградата, която спира влизането на всякакви идеи, различни мнения и алтернативи в главата им. Но всичко това в сферата на пожеланията. На практика не се случва, освен при някакви крайно обстоятелства и то рядко.

  13. поздравления за статията – абсолютно съм съгласна със всичко, което си написал; от много време не гледам бг телевизия с малки изключения и когато съм на гости и се чувствам чудесно; пример:даже не съм разбрала и съм си спестила истерията с опасните краставици, които впоследствие се оказва, че не са внасянии в у нас

  14. @Лита – Тук в Германия беше сериозна истерия, но сега самите медии я подтискат, за да не стане по-лошо. А краставиците така и не стана ясно от къде са дошли. Малко се получава като ония яйца с диоксина преди време – тогава някои магазини слагаха специални табелки, че техните са тествани и им няма нищо.

  15. Напълно си прав.
    Психозата „ние сме най зле, дано някой ни зароби, та да се оправим“ в България е мега патологична.
    Сигурно поколение трябва да мине, че този самоунищожителен колективен комплекс за малоценност да отмине.

    А БХК, Дневник и другите може спокойно да ги обвиняваш, защото те живеят чрез този „common sense“.

    Прави ми и впечатление, че хората, дето ама хич не са зле в България (глобално погледнато) са най-нихилистки настроени.

  16. @И.Е. Станков – има причина хората да недоволстват. Определено не сме цъфнали и вързали. Проблемът е, че май само това правим Не тръгвам да говоря, че виждаш ли – всички сме овце и никой нищо не прави, но определено се нападат опитите на тези, които искат да помогнат с нещо. Къде от недоверие, къде от завист, къде от елементарна глупост. Правят го обаче точно тези, които най-много се жалват. В същото време не даваме думата на тези, които имат да кажат нещо положително. Активизмът не трябва да си пробива път през бюрокрацията и глупостта на едно управление, а трябва да й се дава поле за изява. За целта обаче трябва някаква доза прогресивно мислене у власт-имащите, а то явно се изпарява бързо след взимането на власт.

  17. „Вярно е, че точно този доктор трябва да има най-точни данни за ситуацията в България – все пак той с това се занимава. “

    Да започнем с това, че много неща, попаднали в ръцете журналистически на определени „журналисти“, стават различни, за да са уж по-продаваеми и/или да носят повече популярност (сякаш не е достатъчно страшно само по себе си, че има самоубийства на хора в България от безизходица, вкл. икономическа безизходица).

    Медиите ни (прави впечатление не само на мен), са минали на принципа: кръв да има, значи ще е популярно.

    Сигурно затова и следват в отговор гаврите от типа на: „90% от българските журналисти получават оргазъм докато отразяват убийства!“ из https://neverojatno.wordpress.com/2011/03/24/ebachi/

    А ти се връзваш на родната журналистика. Няма смисъл.

  18. @boyanova – знаеш ли, не е само родната. Не трябва да се имаме за специални. Това обаче няма значение, защото трябва да си оправим първо нашия двор. Факт е, че медиите правят каквото си искат, но е вярно, че и пазарът определя предлагането. Можем донякъде да им повлияем с изборът си, но от друга страна – няма какво друго да гледаме, защото всички са такива. Затова и толкова хора спряха да гледат телевизия и се прехвърлиха в нета. А извинението на медиите е, че и тези случаи са информация и народът трябва да знае. Регулаторната роля на медиите липсва и остава само реакционната – хвърлят се като лешояди по труповете и повтарят като папагали бюлетините. Има проблясъци тук-таме като някой е поел инициатива, но толкова. Как да го променим? Идеи?

  19. Бояне, често повтаряш „Не трябва да се имаме за специални”, считаме,”че сме някакъв феномен”. Мисля, че не си прав. Ние просто чакаме. Достатъчно е да погледнем при балканските си съседи, няма защо да стигаме до европейските. Феноменалното у нас е, че всички сме недоволни, а чакаме някой да ни свърши работата. Че сме готови да се събуем и да си влезем вкъщи и да оставим мръсотията на вън – тя не ни засяга. Ето това е нещото, което трябва да се промени. Въздишаме по красотите на света, а не пазим това, което ни е дадено на готово – прекрасната си природа. И тук въпросът не допира до отделни единици,а е народностна черта. Това е феномен. Това е манталитет.
    Що се отнася до статистиката, която коментираме, и в „най-справедливия строй” имаше самоубийства, но липсваше официална статистика, пък и смееше ли някой да я публикува и да я свърже с политиката на държавата. Всяко самоубийство си има личната мотивация и дали е успешен опитът или не, с въпросния индивид е свършено, ако ще и да не успее.
    Не е необходимо да четеш пресата или да гледаш новините, за да изпаднеш в депресия. Ежедневието ни подтиска. И странното е, че вместо да си помогнем сами – да почистим около блока си, да потърсим работа, макар дори и далеч от дома, да излезем на протест когато сме недоволни не само от цената на горивата и още много такива неща, с които да изискаме от самовлюбените си политици, ние се задоволяваме да мърморим, да чакаме и да търпим.
    Не упреквам и не оправдавам посегналите на живота си. Те решават собствените си проблеми. Искам да започнем да оправяме нашите, общите. За това не може да ни помогне никой. Най-малко т.н. европейски пари. Как се променя съзнанието?! Как да наваксаме пропуснатите години?!

  20. @ Юруков @Надето

    Давате хубави отговори и смислени. Съгласна съм с написаното от вас на 100%. 🙂

    Поне според мен, за да има промяна, първо трябва да започнем от себе си. В началото лудите, които се борим да оправяме поне бъркотията около себе си, ще сме малко, но пък капка по капка, току виж станало на океан и започнал да се усеща някакъв резултат.

    Поздрави и на двама Ви.

  21. Pingback: Героите в една трагедия
  22. Напротив, най-зле е България от всички страни в Европа, най-засегнатата е
    от Икономическата криза от 2008ма година насам, а който не го признава, е безочлив и нагъл, защото не вижда по-далече от носа си!
    Има хора с по две и повече висши , които с години тънат в бедност и мизерия и никъде не ги наемат на работа, и не защото вината е у тях, а защото разни връзкари без образование ги наемат на тяхно място!
    Така че престанете да отричате, че българите сме най-зле, винаги сме били най-зле точно заради такива егоисти като вас, които нехаят за другите, затова даже в очите на гърците например,( и те са в криза, но далеч по-лека от нашата) сме „гифтус= цигани“, защото сме най-зле от всички в Европа!

  23. @HoodRobin – В какъв смисъл е най-зле? Безработица ли? България има една от ниските безработици в ЕС и сме по-скоро в средата. Спад на доходите ли? Има повишаване на доходите от 2008-ма, което минава дори инфлацията, която също е от най-ниските. Дефицит? Той е сред най-ниските в ЕС. Ситуацията определено се е влошила, но е глупаво да се говори, че сме пострадали най-много от ЕС, защото не е вярно.

    А за хората с няколко висши – образованието няма никакво значение, като нямаш грам опит, но имаш големи претенции за заплата защото имаш тапии. Никой няма да наеме човек на висока заплата при условие, че трябва да го обучава от нулата и да го чака година да работи нормално. Дипломата помага за намиране на работа, но вече 20 години не живеем в строй, в който те чака работното място наготово като завършиш – трябва да можеш да си намериш сам работа и никой няма да те моли за нищо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *