Напоследък ми попадат доста лекции за биотехнологиите и генетично модифицираните организми. Една лекция от TED обаче някак ми избистри мислите по проблема. Ще я намерите в края на статията. Това е въпрос, който отдавна се дискутира в Европа, а и по цял свят. Обсъждаме дали са опасни този тип храни, как ще влияят на телата ни, дали ще спасят света от глад и болести, дали са единственият ни избор за бъдещето или поредният опит на големи корпорации да забогатеят. Чуват се моралните и религиозни дилеми, че не трябва да се правим на богове и да манипулираме животните.
Струва ми се обаче, че фокусът на проблема се измества някак от същественото. Няма зла или добра технология. Технологията сама по себе си е резултат от желанието ни да разберем повече за света и себе си. Науката изследва, проучва, търси и експериментира, а технологията е знание, което получаваме от нея. Научаваме се как да променяме средата си, какво получаваме от това и как можем да го използваме, за да подобрим живота си. Наистина го правим от векове и въпреки, че не съм съгласен, че селекцията на животни е същото, като директно да модифицираме генома им, все пак можем да ги сложим в същата категория.
Същественото в спорът, според мен, е не дали биоинженерството и ГМО-тата са нещо добро или лошо (i), а как се използват. Атомната енергия може да се използва за добро или лошо, също както отклоняването на реки и жалките ни опити да контролираме климата. Проблемът, който имам с този тип технологии и с конкретно ГМО-тата е по-скоро с морала. При това не толкова с това, дали имаме право да се месим в природата, а как го правим. Отдавна сме осъзнали, че технологичното развитие е задминало моралното ни такова и това разминаване заплашва да ни унищожи. Няма добри или лоши технологии – има добри и лоши хора. Всяко лекарство може да се използва да излекува милиони или да ги убие. Виждаме как невропатични газове, използвани през Първата Световна Война, днес се използват, за да спасяват бебета, жертви на катастрофи и хора, претърпели инфаркт (ii). Преди време имаше скандал в Германия относно използването на т.н. Атлас на Пернхоф (iii) – изключително подробен атлас по анатомия, създаден с рисунки на трупове на жертви на нацистите. В наши дни този атлас е изключително полезен за стотици хирурзи, които свидетелстват, че без него не биха могат да спасяват хиляди пациенти. Моралната дилема тук не е дали знанието, събрано в атласа е полезно, а как е събрано и дали имаме правото да се възползваме. Напомням ви, че всички графики в зората на анатомията, включително тези на да Винчи, са направени или тайно в катакомби и морги, или като ненужни „операции“ на живи хора в съзнание.
Тук въпросът е не дали технологията има потенциал да ни унищожи, а дали хората, които я използват имат моралът да не го позволят. В настоящият момент, тези „хора“ са международни компании – юридически лица, които не могат да бъдат съдени, затворени или спрени. Могат да бъдат глобени, което няма голямо значение, защото те включват евентуалните глоби предварително в бюджета си. 1000 души умират заради страничен ефект на някое лекарство и те плащат 10% от печалбата си. На 1 от 10000 коли отказват спирачките, умират няколко семейства и спорът се решава извънсъдебно с няколко милиона компенсации – минимална цена за печалбите, които получават. Проблемът не е в ГМО-то, защото ефектите на тази липса на морал и вманиачено преследване на печалби са на лице от десетки години. Страх ме е не от технологията, а от хората, които я използват.
Експеримент с отглеждане на органи върху плъхове
Разбира се, има го и обратният аргумент – че трябва да забраняваме технологиите, защото може да са опасни. В щатите казват, че „оръжията не убиват хора – хората убиват хора“. В същото време обаче последните имат едни от най-либералните закони за притежание на оръжие, една от най-високата смъртност от престрелки (iv) и са най-върли противници на това други държави да придобиват ядрени технологии дори за мирни цели. Може би някои технологии трябва да се забранят, но как решаваме кои? Ако няма друг избор, дали някой от вас би отказал трансплантация на сърце, отгледано в генетично модифицирано прасе (v) или на ухо, отпечатано от 3D биологичен принтер (vi)? Ползите от биотехнологиите са безспорни. Факт е, че с повишаване на производителността на пшеница на единица площ можем да спестим глада на стотици милиони, но е също вярно, че има и друго начини да го направим. Тонове житни култури застояват или биват унищожени заради икономическа изгода – колкото по-малко е предлагането, толкова по-голяма е печалбата. Факт е и че големите корпорации, контролиращи ГМО лицензите, ги използват, за да буквално изнудват фермери (vii). Това опорочава ползите от този вид знание, но не прави технологията лоша – показва, че тези, които я контролират са лоши.
Сметка от МонсантоЕдно решение на проблема е да се извади печалбата от уравнението. Привържениците на свободният пазар ще ви кажат, че за да оцелеят икономиките ни и да има напредък в науката и бизнеса, трябва по-малко регулация, повече потребление и повече свободна инициатива. Няма обаче нищо пазарно в глобалните корпорации и типичен пример за това е лобистката кампания в ЕС за вдигане на забраната на ГМО (viii).
Аз не разбирам от генетика. Не разбирам от биоинжинерство, отглеждане на добитък, стокови пазари, законодателният процес и контролът над тях. Знам обаче, че тези, които ще променят генома на свинското, което скоро ще ям и пшеницата, която вече е на масата ми, имат само един единствен приоритет – печалба. И точно защото не разбирам какво са направили с храната ми, аз не мога да знам дали са решили да спестят пари за някой тест или умишлено са включили гени, които правят организма по-издържлив, но и по-опасен за ядене. Всичко това ми напомня много разговор, който водих преди време за инвестиционните фондове и банки. Те имат толкова сложни формули и системи за боравене с пари, че ако чиновник от регулаторните органи дойде да ги провери за спазване на законите и успее по някакъв начин да разбере какво всъщност правят, те го наемат за луди пари. Всички видяхме каква глобална криза ни докараха подобни практики. Просто материята е толкова сложна, че нямам доверие и на тези, на които сме поверили да наблюдават пазара и контролират компаниите. А да не говорим, че на международно ниво това е практически невъзможно.
Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. Не мисля, че лепвайки етикет „ГМО“ на опаковката би оправило нещата.
Източници и допълнителна информация:
- (i) Статията ми от преди година – „6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни„
- (ii) Марк Рот за стазиса и забавянето на метаболизма като медицински метод по TED
- (iii) Атласът на Пернкоф по анатомия и скандалът свързан с него
- (iv) Статистика за смъртност причинена от огнестрелно оръжие разделена по държави. Щатите са на 5-то или 8-мо място според различни данни. Ние сме на 44-то място
- (v) Колко сме близко до трансплантации на органи от прасета на хора? Статии на BBC и Technology Preview
- (vi) Антъни Атaла за печатането на човешки органи по TED
- (vii) Няколко статии за хоризонталното разпространение на полен от ГМО култури и как корпорациите държащи лицензите им го използват, за да изнудват съседните ферми: тук, тук и тук
- (viii) Малко за лобистките практики на Монсанто – една от най-големите, но не единствените, които натискат ЕС за отпускане на контрол
Svejo: добра статия (beer) (beer) (beer)
Съжалявам, че коментарите бяха изключени до сега. Предполагам, че е грешка в настройките при публикуването на статията.
Не само няма зла технология, всички технологии са добри защото те са продукт на човешкото знание и наука. Има полезни и потенциално опасни продукти направени с помощта на една или друга технология. Затова всеки продукт трябва да се оценява поотделно и разумно на базата на SWOT анализ, защото на света няма и абсолютни неща.
@Кирил Кирилов – има обаче лоши учения. Тук не говоря за знания на едно или друго направление или нужда от забрана на определен начин на мислене, а за колекция от мисли, идеи и тълкувания, които структурирани по определен начин водят до зло (в най-обшия смисъл на думата). Бих го определил на ефектът, който се получава като учиш език – дори в началните курсове поемаш малко то културата и начина на мислене на обществото им. Същото важи и като живееш на дадено място – в момента споря с една позната в щатите относно това дали корпоративният им свят има елементи на нацистка идеология. Тя определено е попила десните капиталистически убеждения от там, а аз – левите и социални на Германия.
Въобще колекцията от знание и начина, по-който се представят фактите, са важни, защото лесно може да манипулира хората, които нямат нито знанията, нито фактите.
Технологията със сигурност не е зла сама по себе си. Въпросът е винаги, как бива използвана. И дори когато бива използвана за „зли“ цели, не бих твърдяла, че това автоматично прави хората, които я използват така „зли“… Може да са добри, но притиснати от някакви обстоятелства, да са просто неинформирани, грешно информирани и тн.
Мисля, че в момента е важно, темата да получи по-голяма публичност, защото в момента, в който нещо излезе от публичното внимание, „злите“ хора почват да правят каквото си искат.
Технологиите наистина са продукт на човешката мисъл, затова те не са зли, „зли“ можем да наречем хората, които са първоизточник на идеите за създаването им.
„Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. “
Вие не сте генетик, а аз не съм икономист, и може би греша, но не виждам какъв интерес биха могли да имат от волно или неволно нанасяне на вреда. Разработването на ГМО струва много и ако трябва да го изтеглят поради установена вреда, вероятно ще претърпят огромни загуби?
ГМО са сигурно най-тестваните продукти на света, при това не само от компаниите-производителки, ами от стотици независими учени. Огромната част от изследванията твърдят, че няма проблем с тях,вкл хоризонталния генен трансфер (в интернет може да откриете обратните твърдения, но там има и твърдения за вредата на мобилните телефони, а съвсем не се притесняваме от тях, нали?). Прочетох предишната статия с аргументите „за“ и „против“. Не мога да коментирам икономическите и правните, но относно биологичните, не е вярно, че не се знае какъв ще е ефекта от попаднал „чужд“ ген в организма. Не е вярно, че модификациите се предават в хранителната верига. Струва ми се, че сама дума „генетичен“ всява паника у хората.
Meжду другото, мишката с ухото съвсем не е генно-модифицирана; опасявам се, че тази снимка оставя впечатление различно от идеята на текста.
@begem0t – както всяка друга технология, и тази не би била пусната в ежедневието ни без да са абсолютно сигурни, че е относително безопасна. Тук обаче има две големи „но“-та.
Първото „но“ е дали изследванията са надеждни. За мобилните телефони няма еднозначни изследвания, така че може би си прав (и за тях имам статия по-назад, но по-скоро за кулите). Какво ще кажеш обаче за цигарите – все още твърдят, че няма еднозначни доказателства цигарите да причиняват рак. Но пак ги пушим, нали? Ще кажеш – щом ги пушим, значи на хората не им пука. Пука им, но повечето са пристрастени. За ГМО това не е съвсем вярно и все още можем да установим правила и подсигурим сигурността си.
Второто е моралът на експлоатация. Както сам каза, в тези изследвания са заложени стотици милиони и са заложени милиарди евро и мултинационални компании на карта. Какво те кара да мислиш, че някакви пропуски в изследванията или относителен риск за заболявания или еко катастрофа ще спре тези, които виждат всички тези рискове и пари като цифри на една Excel таблица? И тук имам пример – автомобилната индустрия. Има си уравнение – смята се печалбата, смята се цената на обезщетения за смърт поради известен дефект и ако изтеглянето за поправка струва повече от кръвнината, колите не се изтеглят. Има и по-близък пример – същото се случва и във фармацевтичната индустрия от много години.
По сериозен аспект от експлоатацията са условията на употреба. Всяка технология е безопасна в определени рамки и условия. В случая това биха били отстояния от защитени зони, условия на съхранение, препарати на пръскане, почва, липса на определени видове в региона и прочие. Сам осъзнаваш, че надали всички ще бъдат спазени. Хоризонталното разпространение на гени е доказан феномен и много фермери за били съдени за „кражба“ на лицензирани култури поради това. Има индикации за вертикално разпространение на гените (нагоре по хранителната верига), но мислиш ли, че някой ще позволи тези изследвания да бъдат зачетени – все пак става дума за милиарди.
Нямам съмнения, че учените са направили всички тестове и са създали строги правила за използване. Имам съмнения, че тези след тях са ги чели. Не можеш да отречеш обаче, че и няма начин да знаем как тези култури ще реагират в самата природа, при условие, че не разбираме съвсем не само системата, а и самият геном, който се изменя. Работи се с вероятности и рискове. А където парите са толкова много, летвата за риска е също висока.
Определено ми харесва начина по който разсъждаваш и ще посоча пътя към тази статия в моя блог.
@ivo_isa – Благодаря 🙂