Предполагам, че сте чували за играта за измерване на интернет влиянието на конференцията WebIt. Целта й е колкото се може да кликнат на линка ти и да гласуват за теб. Така се измерва до колкo хора имаш достъп и дали можеш да ги накараш да стигнат до някаква страница. Тази година реших и аз да участвам просто ей така. Знам, че няма много смисъл и ще обясня защо, но все пак ми е интересно колко клика ще събера. Ето с този линк ще може да гласувате, ако искате да ме подкрепите. А да, за първите 5 има награда безплатен пропуск за конференцията.
И да – целта да слагам линковете е, защото искам да отида на конференцията.
Интернет влиянието.
Доста трудно е да се провери и измери това нещо. Това, че си накарал някой да кликне на някакъв линк е влияние в определен смисъл, но зависи какво целим. Ако искаме да докараме трафик на сайт, то това е достатъчно. Ако искаме да докараме клиенти, то стратегията е погрешна. Ако се отдалечим от комерсиалния аспект на нещата и искаме да повлияем на мнението на хората, то също терминът „влияние“ има друго значение. Според мен влиянието в мрежата е функция на личността и мнението за човека и работата му. Също така, то не е универсално, а често ограничено в определени теми. Зависи и с какъв кръг от хора общуваш и си свързан. Това, че имаш 1300 приятели във фейса не означава, че съобщението ти там ще бъде прочетено от 130. 2000 последователи в Twitter не означава, че съдържанието, което пускаш ще бъде видяно от дори процент. За сметка на това, ако имаш тясно специализиран блог – примерно за интеграция на mainframe-и, и се чете от 50 души, то това е голям успех. Просто защото само 50 човека в България може би се интересуват от темата.
Когато говорим за влияние е важно да знаем за каква аудитория става дума и каква е целта. Влиянието, в крайна сметка, е мярка, която се използва от PR/реклами агенции, за да преценят какви кампании да правят. Тъй като това, както и всичко в социалните медии, не е точна наука, влиянието се „мери“ на око. Затова и когато се правят рекламни кампании с блогъри се взимат най-известните 100 блога. Затова и все още нямаме Twitter рекламна кампания в България – просто са твърде малко потенциални клиенти там и изглежда безсмислено. Гледа се бройката видели статията/tweet-а или like-нали, а това е погрешно по същата причина, както спамът само вреди на една рекламна кампания.
И въпреки всичко казано, кликни тукачка. Добрите практики са едно, а съвсем друго е любопитството и изкушението да преследваш масовост.
Благодаря за илюстрацията на opensourceway@Flickr
Ако по този начин беше възможно да се измери онлайн влияние, със сигурност нямаше да се налага на Klout, PeerIndex, Hubspot, Empire Avenue, Edelman и прочие непрекъснато да осъвършенстват агоритмите на приложенията, които разработват за измерване на онлайн влияние. Това е шум в мрежата, нищо повече.
Колко пъти смяташ, че можеш да накараш едни и същи хора да цъкат на (различни) препратки?
@Димитър Цонев – не знам 🙂 до тик са 27 само с тази статия и един tweet.
@Боян Юруков – ако крайната цел е спечелване на 1 от 5 пропуска за webit, напиши го – със сигурност ще предизвикаш повече гласувания. Но ако искаш да измерваш влияние, като експеримент, не е това начинът 🙂
@Димитър Цонев – а, за бройката е – не за измерване на влиянието. Ако спечеля пропуск, направо летя за БГ.
Интересно … клик :))
Клик и от мен! 🙂
Благодаря 🙂
Димитър Цонев каза „цък на препратка“
Аз казвам „щрак върху връзка“…
Това с цъкането не го разбирам, но щом го искаш – щрак и от мен 😉
@ivo_isa – цък, щрак, няма значение – шум да има 🙂