Историята на един импотентен познат

Имам един познат Циако, който постоянно ми се оплаква. Каквото и да направи, всички го критикуват и нападат. Чудя му се – работи на отговорна позиция и добре му плащат… Проблемът му е, че е малко нерешителен. Всъщност доста нерешителен. Ето, онзи ден намерил жена си в леглото с двама от най-близките й приятели. „И преби ли ги?“ го попитах, а той сви рамене „Еми не трябваше да са там, но какво да правя?!“. Мислил, мислил и нищо не предприел. Преди това я видял да излиза навън с много прозрачна блузка, през която всичко се виждало. „Пуснах я – няма да правя сцени я!“ Постоянно намирал чужди мръсни ризи и чорапи из къщата, но си затварял очите.

Разказва и че работата му е пълен хаос. Уж той отговаря, но все прехвърля вината на служителните и клиентите си. Тези под него били страшно недоволни и последно чух, че масово напуснат. Въртели подчинените му някакви далавери, но не било негова работа да ги спира. Клоновете на фирмата изпаднали в окаяно състояние, а някои тихомълком затворили. Част от клиентите му пък въобще не били обслужвани и дори на някои им прилошавало. Ситуацията накарала доста да се замислят дали да се обърнат към други фирми. Жена му не й пукало, защото в хаоса му харчела парите на воля и си спяла с който си иска.

А той – нищо. Не бил той виновен. Той си взимал решенията, нямало значение как се изпълняват, а служителите и клиентите били некадърни, че да се вписват в картинката. Оправдава се и с гена си – така го създали родителите му. Може би е прав, но си е негово решение да е такова мекотело. Всъщност струва ми се, че жена му точно затова го е избрала – защото не може да вземе адекватно решение, а тези, които взима, създават повече проблеми, отколкото да решават. Така тя може да прави каквото си иска. Дори се хвалела на всички, че е импотентен и това й било извинение да кръшка и мами всякак. Всички го ръчкаме да направи нещо по въпроса. Той обаче дори не може да реши дали да ни изслуша.

Сериозен проблем. Не ми пука за взаимоотношенията с жена му и дали характерът му е ген. Интересува ме фирмата му, защото тя затъва, а имам акции в нея. Просто малко по малко я унищожава. И не само той – всички знаем, че жена му дърпа конците. Явно в крайна сметка нея трябва да виня за всичко това. Добре, че след няколко седмици познатият ми Циако излиза в 2 годишна платена отпуска. Само се чудя каква каша ще забърка през това време. Вероятно ще ни държи топло докато се върне на работа.

Ако нямате чувство за политически хумор, по-добре не ме питайте защо съм написал този текст.

8 коментара

  1. Чак се върнах да прочета, да не би Григор Гачев да е гост блогър 😉

    Имам една лоша новина, май всички вече ставаме акционери без право на глас, не само тези от отдалечените филиали…

  2. Ако текстът е опит за някаква политическа метафора, не бих казал, че се е получил. Ако ли пък не е, не е много дълбокомислен. По принцип харесвам статиите ти, но не и тази. Просто жанрът е различен и може би още нямаш опит. Но продължавай напред! 🙂

  3. @Петър – идеята ми беше метафора за ситуацията в ЦИК, но самият факт, че се налага да го обяснявам, означава, че не ми се е получило. Случва се 🙂 сСедващия път по-добре.

  4. Доври доста си играх със снимката. Бях photoshop-нал логото на ЦИК на боксерите на този, но дори след напасване на гамата не ми хареса. затова сложих папката вдясно, но май не си личи много.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.