Колко струва гласът ви?

Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?

Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.

Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни.

Изборните измами са наистина съществен проблем и покрай инициативата За честни избори изглежда, че проблемът се разраства. Ако се замислим обаче, това може би не е съвсем така – може би просто излиза на светло. Покрай Липсва ме питат често дали смятам, че всяка година изчезват повече хора. Отговорът е не – просто медиите говорят повече за тях и полицията пуска повече информация (все още малко и често късно, за жалост). Мисля, че същото се случва и с изборите – разбираме за все повече схеми и измами. Тук медиите вършат добра работа, но нека не забравяме, че измамите във вота са само част от гласовете и то не голяма. Всеки купен глас има толкова тежест, колкото повече хора не гласуват. А хората не гласуват по една проста причина – не виждат смисъл. Една основна причина за това е точно липсата на дебат по истинските проблеми.

Точно затова казвам, че вината на масовите медии е частична – не само те трябва да задават важните въпроси. Отдавна се говори за гражданското общество и как всеки от нас трябва да заеме активна позиция. Участието в политическия живот не се изчерпва с гласуване на избори и мисля, че това вече ни е ясно. Следващата стъпка обаче липсва – да имаме глас. Терминът „политически активист“ се свързва с партийни дейци лепящи плакати и биещи се по селата. Не е задължително обаче да подкрепяш една или друга партия или кандидат, за да си такъв. Достатъчно е да подкрепяш една кауза. Това може да е енергийната ни политика или дали в квартала ти да има повече зеленина. И двете са еднакво важни за отделния гласоподавател и трябва да им се отдели равно внимание. На това трябва да се заложи. В следващия месец ще има куп срещи с кандидати за кметове. Питайте ги тези неща. Нека видим колко са подготвени и до колко познават проблемите на града. Лесно ще разберете дали говорят наизуст или наистина имат план.

Може би ще кажете, че нищо от това няма значение – важното е от коя партия са и колко са си платили. Да, това наистина е определящо го голяма степен. Но активността преди 4 години беше 50-60%. Представете си, че стане 70, 80 или дори 90%. Не гласуват тези, които не виждат смисъл. Такива са обезверените, че гласът им има значение. 30% активност имат значение, защото когато не гласувате, удвоявате тежестта на купения глас и на тези, които смятате за идиоти, слепи или неграмотни. Дори само това би имало значение. А какви ще са темите на дискусията зависи и от вас. Мисля, че вече се примирихме, че никой няма да дойде на бял кон и да ни оправи. Тези грешки в системата се изчистват малко по малко с такива дребни стъпки. Не казвам, че ще сработи, но със сигурност няма да има ефект, ако не се прави нищо.

При това само гласуването не стига – кажете защо гласувате така. Кажете и колко струва гласът ви – не в пари, а в планове и идеи. Нека се покаже, че тия няколко процента мъртви души и купени бюлетини са само част от картинката, а останалите не гласуват под команда и партиен цвят. Колко струва гласа ви? Какво очаквате да видите на дебатите? Каква визия и какви решения искате да чуете?

17 коментара

  1. Pingback: Elena Stoycheva
  2. Мдааа… Не гласуваме по команда, особено когато няма за кого.
    Ако гласувам само заради действието, тогава гласът ми нищо няма да струва.

  3. @ivo_isa – Не, гласът ти не струва нищо само когато не е даден. В случая и за Светьо да гласуваш – пак ще има смисъл. Най-малкото ще подкрепиш една идея (осмиването на изборния процес), а и ще обезцениш измамите.

  4. Каквото и да кажат преди изборите в България по традиция едно пишат в предизборните си платформи съвсем друго правят когато дойдат на власт. За пример в предизборната платформа на ГЕРБ пише: „Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците.“ а след като дойдоха на власт увеличиха и осигуровките и данъците. За мен е по-важно да разбера какъв е човека, какво мисли за ежедневните неща, как се справя в трудна ситуация. Ако един човек знае за корупция, бил е пряк свидетел на корупция и си замълчи защото така му е по-удобно, как да очакваме после той да се бори с корупцията. А ако един човек не може да излезе достойно от трудна ситуация, значи той просто не става за президент.

  5. верно, колко струва… скоро ми зададоха въпрос, явно наши емигранти: на кого можем да продадем гласовете си. не помня кой, не помня в коя държава, но искаха да продадат задграничните си гласове… до къде сме я докарали, мили съграждани…

  6. @Боян Юруков
    Все едно виждам себеси отпреди 20 години… Когато виждаш политическата мръсотия навсякъде и във всичко около себеси, когато осъзнаваш, че в краткосрочен план не може да се направи почти нищо смислено, стигаш неизбежно до извода, че поне намаляването на изборните измами и повишаването на активността са единствената разумна кауза, зад която да застанеш…
    Дано в това начинание да има чисти хора до теб!

  7. Pingback: Tanya
  8. @Кирил Кирилов – Аз не говоря за предизборни обещания, а за концепции и диалог. Много неща могат да се обещаят, но като дойдеш на власт и видиш тинята да се окаже, че не можеш да я лъснеш до блясък. За измъкването си прав – политиците ни предпочитат да си мълчат в такива ситуации вместо да реагират адекватно. Малко се получава като щраусите с главата в земята и за жалост важи за почти цялата ни политическа власт и администрация.

    @lawyer.bg – Ясно е, че има такива. Но ето, плюем Плевнелиев, че не бил съобщил на прокуратурата, че му искат подкуп. Продаването на глас е престъпление – ти обяви ли го това е полицията?

    @ivo_isa – В смисъл, че се уважаваш твърде много, за да не го продадеш за пари ли? А какво очакваш от кандидатите, за да го спечелят?

  9. @Huku – Лека полека се отказваме от революционната промяна, защото ни става ясно една проста истина – революция не се прави, тя се предизвиква. Не можеш да получиш остра промяна в начина на управление или която и да е система, ако начина на мислене на хората не го очаква и изисква. За съжаление нямаме критична маса от хора, които да имат този начин на мислене или поне така изглежда. Вярвам, че манталитета на говорене що се отнася до промени и политика в България налага такава сцена на изразяване, че тези, които имат напредничаво мислене са притиснати в ъгъла и си мълчат.

    Така или иначе не ги виждаме – може да си мълчат, може и да ги няма. Няма как да знаем обаче докато не дойде тази точка на пречупване. Никой не очакваше да се случи това в Тунис, а след това осъзнахме, че не само моментът там е назрял, но и е закъснял. В България и повечето напреднали страни не можем да говорим за такъв тип революция – тук промените са на друго ниво и са доста по-трудни за определяне и идентифициране. Простата причина за последното е, че е трудно да се определи враг и посока, в която да поведеш тълпата, когато проблемът е в самата тълпа и липсата на истински разговор в самата нея. Не надвикване и демагогия, а разговор с личности, уважение и реални решения.

  10. Негласуването в момента е един основните проблемите на демокрацията. Колкото по-малко хора гласуват, толкова по лесно става манипулирането на изборите. При достигане на избирателна активност 80-90%, тежеста на купения вот ще намалее. Дори само това е достатъчен повод за да гласува човек. На миналите избори имаше кампания с готин слоган „Ще гласувам, само за да аннулирам 1 купен глас“.

  11. @Стефан – тази година не виждам никаква кампания за изборна активност. Или я забавят, или я отменят. Вярно, че има 5 седмици до изборите, но другите кампании отдавна започнаха.

  12. @Боян Юруков – Да тази година няма подобна кампания. В това отношение македонците са доста по-напред. За последните им избори имаше доста сполучливи клипчета, за насърчаване на хората да гласуват.

  13. @Боян Юруков
    „…А какво очакваш от кандидатите, за да го спечелят?“
    Да бъдат честни в действията си, да поставят нуждите на обществото пред своите. Да бъдат достойни за пример водачи, да се стремят към подобряване на условията на живот за обикновените граждани.
    Мога и да продължа, но и това е достатъчно за да не гласувам в близко, и не толкова, бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.