Прозрачност – инструкция за употреба

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

17 коментара

  1. Pingback: Martin
  2. Преди месец ми се наложи да прегледам текущите дела и съдебни решения на Варненския съд. Всичката информация е там, но само достъпна чрез разглеждане по ден. Използвах това, че все пак търсачките са индексирали съдържанието и с site: за да претърся резултати само от този сайт. После си нагласих няколко Google Alerts, за да съм в течение, понеже нямам времето да търся на ръка. Ако не е друг ресурс спестен, за да оправдае инвестицията, то най-малко можем да вземем на предвид времето като ограничен ресурс.

  3. @Светослав – Точно за подобни неща си направих няколко RSS абонамента. Основно за сайтовете на МВР. Покрай Lipsva ми се налага да ги преглеждам всички, а те са много различни и хаотични. Затова използвах Yahoo Pipes да ги scrape–на и им направих RSS. Сега освен, че може да се абонира човек, може и да ги следи в Twitter на @MIBulgaria. Писах статия за това преди време.

    Покрай изборите пък направих абонамент на решенията на ЦИК по същия начин. Имам такъв и за законопроектите на Парламента. Сега ще правя и за транспорта в София и решенията на кабинета.

    Проблемът с този метод обаче е, че трудно засича промени. Ето примерно в някои страници на МВР слагат снимки на изчезнали хора. Без прдупреждение или новина в бюлетина понякога махат снимки, защото са намерени хората. Така аз трябва да ги преглеждам всеки месец и да сравнявам с моята база данни.

  4. Принципа на отворените данни е точно такъв – яснота, сътруктура и последователност в информацията. Сега е нужна цяла армия от журналисти да четат всеки ден новините на полицията, стенограмите на НС и кабинета, както и сума ти и статистики, отчети и прочие от бизнеса. Излишно е и оправянето на проблемът не е услуга, която администрацията ще направи на хората, а принцип на работа, която ще оправи вътрешните й проблеми.

  5. Ето нещо, на което попаднах преди 2 години http://www.toiletmap.gov.au/. Австралийското правителство явно мисли за всички нужди на хората. Мислих да правя нещо подобно, след едно лудо препускане из София, само и само да не го отнесе някое храстче. Един униформен се смили над мен и ме пусна в служебната на метрото.

    RSS за законопроектите го следях едно известно време. Информация, достъпността до която иначе граничи с окултното.

  6. Pingback: Електронно правителство – думи и дела

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *